№ 151
гр. Радомир, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20221730100425 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищцата живее на адрес: гр. Радомир, ЖК „А.“, .. На
14.05.2022 г., около 06,00 ч., ищцата излязла от вкъщи и тръгнала към автогарата в града,
където трябвало да се срещне с нейна приятелка, с която да пътуват заедно на организирана
екскурзия. Докато изчаквала приятелката ù да дойде, откъм жилищните блокове до
автогарата се появили две глутници кучета, общо около осем на брой, едното от които,
черно на цвят я нападнало и я захапало по задната повърхност на дясната подбедрица.
Ищцата извикала от болка и започнала да плаче. Размахвайки носената от нея дамска чанта,
успяла да прогони кучетата. След инцидента раната била промита и превързана. Започнала
да приеме успокоителни и болкоуспокояващи медикаменти.
Посочва, че вследствие на инцидента претърпяла множество болки и страдания както
по време на увреждането, така и по време на лечението. Търпяла болки и страдания и в
момента. Не можела да спи. Отново изживявала случилото се. Страхувала се да излиза сама.
С оглед изложеното, моли ответникът да бъде осъден да ù заплати сума в размер на
5000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени ù неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, получени в резултат на ухапване от безстопанствено
куче на 14.05.2022 г. в гр. Радомир, както и сумата от 25,00 лева, представляваща
обезщетение за причинените ù имуществени вреди за заплатено съдебномедицинско
удостоверение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането – 14.05.2022 г. до окончателното ù изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
оспорва исковата претенция и моли съда да я отхвърли, като неоснователна и недоказана.
1
Твърди, че от страна на Община Радомир са взети необходимите мерки за намаляване
популацията на бездомните кучета, като на 06.06.2021 г. е подписан договор за изпълнение
на услугата „Овладяване на популацията на бездомните кучета на територията на община
Радомир“ с д-р А. В. и по силата на договора д-р В. се е задължила срещу заплащане да
залавя, транспортира, кастрира, маркира, ваксинира и обезпаразитява безстопанствените
кучета на територията на общината.
Оспорва иска и по размер, като твърди, че размерът на претендираното обезщетение
за неимуществени вреди не е съобразен с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с упълномощен представител, който
поддържа иска и моли за неговото уважаване.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, чрез упълномощен представител,
оспорва предявения иск.
Третото лице – помагач – д-р А. В., изразява становище за неоснователност на иска.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
От представеното по делото съдебномедицинско удостоверение № . г. се установява,
че след извършен преглед на ищцата, е констатирано, че същата има четири повърхностни
разкъсно – контузни наранявания в областта на дясна подбедрица, като описаните
увреждания са получени по механизма на действие на твърди, тъпи, в т. ч. островърхи
предмети, каквито биха могли да бъдат и кучешките зъби и могат да бъдат получени по
време и начин, както съобщава прегледаното лице. По своята медикобиологична
характеристика по съвкупност са причинили временно разстройство на здравето, неопасно
за живота на пострадалата.
По делото е представена и фактура № . г. за издадено съдебномедицинско
удостоверение за сумата от 25,00 лева.
От страна на ответника по делото са представени договор № 459/06.06.2021 г. за
изпълнение на услуга: „Овладяване популацията на бездомните кучета на територията на
община Радомир“, сключен между Община Радомир и д-р А. П. В., доклад за изпълнение на
задълженията от страна на изпълнителя по договора, както и доклад от д-р А. В. от
21.06.2022 г., от който е видно, че на 21.06.2020 г. д-р В. е посетила ЖК „Т.“ в гр. Радомир и
е заловила мъжко, едро, черно куче, което е обработила по Програмата на Община Радомир
за овладяване популацията на безстопанствените кучета и след 24 – часов престой на кучето
под нейно наблюдение е върнала същото на местообитанието му. Впоследствие е
констатирала, че кучето се е настанило в района на ЖК „А.“ в гр. Радомир и след подаден
сигнал от служители на Община Радомир, го е извела от улицата на 11.08.2021 г., като до
датата на изготвяне на доклада кучето е под неин надзор.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелките
Е.А. и В.П., от чиито показания се установява, че на 14.05.2022 г. свидетелките заедно с
2
ищцата трябвало да пътуват с организирана екскурзия до гр. Кърджали и Перперикон, като
имали уговорена среща на улицата срещу автогарата в гр. Радомир. Сочат, че ищцата дошла
по-рано и в момента, в който свидетелките пресичали улицата, видели как едно черно на
цвят куче се спуснало към ищцата и я захапало по десния крак. Свидетелките са
категорични, че кучето е бездомно и се е случвало да нападне и други хора. След инцидента
ищцата е била стресирана, като са настъпили и усложнения и раната се е възпалила.
От приетото по делото заключение по допуснатата съдебно – медицинска експертиза
се установява, че в приложената към делото медицинска документация на името на ищцата
относно извършени прегледи на 17.05.2022 г. и 19.05.2022 г. са отразени следните
травматични увреждания: четири повърхностни разкъсно – контузни наранявания в областта
на дясна подбедрица. В медицинската документация са налице данни за това, че е било
назначено медикаментозно лечение с медикамента „Азатрил“ и лечение с „Дипрогента“ –
маз за външно приложение.
Според вещото лице описаните увреждания в областта на дясна подбедрица е
възможно да са получени в резултат от ухапване от куче – от действието на островърхи
предмети, каквито представляват кучешките зъби и отговарят да са получени по начин и по
време, за които се съобщава в исковата молба. Уврежданията в областта на десен долен
крайник са осъществили критериите на медико – биологичния признак „временно
разстройство на здравето, неопасно за живота“. Нормалният период на възстановяване при
такива увреждания е от порядъка на около три седмици. В резултат от уврежданията
пострадалата е търпяла физически болки и страдания в периода на възстановяване, като
същите са били по-интензивни в първите часове и дни след получаване на уврежданията и са
намалявали по интензитет по време на възстановителния период. След зарастването си
раните ще оставят ръбци, които представляват козметичен дефект.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото
писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло. Съдът прецени събраните по делото
гласни доказателствени средства заедно и поотделно, при съпоставка и във връзка с
неоспорените писмени доказателства, като ги кредитира изцяло, като взаимно допълващи се,
безпротиворечиви и съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал.
Съдът кредитира и заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана по делото
съдебно – медицинска експертиза, като неоспорено от страните и дадено от вещо лице, в
чиято компетентност и безпристрастност съдът няма основания да се съмнява.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни
изводи:
Искът по чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД е предявен от надлежно легитимирана
страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим.
Разгледан по същество е частично основателен по следните съображения:
Съдът намира, че с исковата молба се претендира отговорност на ответника по чл. 49
ЗЗД, с оглед изложените твърдения, че вредите са настъпили в резултат на противоправното
3
бездействие на ответната страна чрез свои служители или други натоварени с тези дейности
лица да изпълни задълженията си по чл. 47, ал. 3 и чл. 50 от Закона за защита на животните
(ЗЗЖ) да упражнява надзор върху безстопанствените животни и да предотвратява
агресивното им поведение. Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за
вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича
от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. За основателността
на предявения иск следва да се установи, че ответникът е извършил противоправно деяние
(действие или бездействие), с което виновно е причинил на ищеца неимуществена вреда в
претендирания размер за претърпени болки и страдания вследствие на причинено
увреждане на здравето чрез ухапване от безстопанствено куче, представляващо лека телесна
повреда, изразена в болка и страдание, преживяна уплаха и остра стресова реакция,
страдания и неприятни изживявания. Следва да се установи и причинна връзка между
вредата и деянието на ответника. В случая не е необходимо да се установяват конкретните
лица, осъществили деянието (така т. 7 от ППВС № 7/1959 г.), а само качеството им на
изпълнители на възложена работа. Когато обаче отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД
като възложител се ангажира не за активно поведение на неговия изпълнител, а за
бездействие - неизпълнение на задължение за осъществяване на действие, то очевидно в
основанието на исковата претенция не се включва обстоятелството дали вредите са
причинени от лице, имащо качеството на изпълнител и дали това е станало виновно. Съдът
намира, че на ответната община е възложено от закона (чл. 50, т. 2 ЗЗЖ) вземането на мерки
на територията на общината по предотвратяването на агресивното поведение към хора или
животни от страна на безстопанствени кучета. Следователно, причиняването на вреди
вследствие на такова поведение е основание за ангажиране на гражданската отговорност на
общината за обезщетяването им, доколкото самото настъпване на вредите винаги е
последица от непредприети мерки, визирани в чл. 50, т. 2 ЗЗЖ или за тяхната
недостатъчност, или безрезултатност. Ето защо са без значение представените от ответника
доказателства за дейностите на ответната община в изпълнение на задълженията ù по ЗЗЖ.
Основание за отговорността ù е бездействието, довело до причиняване на вреди,
независимо, че ответната община може да е предприела различни мерки и действия, които
обаче в случая са се оказали недостатъчни, за да прекъснат причинната връзка по настъпване
на вредите.
Ответната община отговаря не за самото наличие на безстопанствени кучета на нейна
територия, а за причинените от тях конкретни вреди на ищцата. Съдът не приема
направеното от ответника възражение, че не следва да носи отговорност поради доказване
на предприетите от община Радомир мерки по отношение грижата за безстопанствените
животни. Така предприетите мерки не освобождават ответника от отговорност при
неупражнен достатъчно ефективен надзор върху безстопанствените животни и
непредотвратяване на агресивното им поведение. В случая категорично се установи, че на
процесната дата ищцата е била нападната и ухапана от куче, което е било безстопанствено.
4
Вследствие на нападението същата е получила физически увреждания, подробно описани в
медицинските документи, приети по делото. На ищцата е причинено страдание, като
оздравителният период е бил около три седмици. Според възприетото в съдебната практика,
безстопанствени животни са тези, родени като такива, загубени или изоставени от своите
собственици, които не обитават дом, ферма или специално определено за тях място, дори те
да бъдат хранени от хората от квартала - решение № 639/02.07.2009 г. по гр. дело №
2398/2008 г., ВКС, ГК, I г. о. От събраните по делото гласни доказателствени средства се
установява, че описаното от ищцата куче е познато на свидетелите, като последните
твърдят, че същото няма собственик. Ето защо, съдът приема, че действително в случая се
касае за безстопанствено животно, поради което отговорността на ответната община по чл.
49 ЗЗД следва да бъде ангажирана при доказаното до момента на ухапването на ищцата
бездействие на нейните органи и служебни лица във връзка със задълженията им по чл. 41 -
56 от Закона за защита на животните и § 5 от ПЗР на същия закон. С оглед изложеното,
съдът приема, че всички елементи от фактическия състав на предявения иск са доказани по
делото.
За определяне на справедливия размер на обезщетение съдът съобрази, че се касае за
физическа травма, свързана с разкъсно-контузна рана в областта на десен долен крайник.
Нараняването освен физическо страдание е причинило и стрес, провокиран от инцидента.
Продължителността на оздравителния период на физическото нараняване е около три
седмици, като състоянието на стрес, предизвикано у ищцата, се установява от показанията
на разпитаните свидетели. Следва да се вземе предвид още и силната болка и негативни
емоции, които е изпитала ищцата непосредствено след нараняването. Не без значение при
определяне на справедливия размер на обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди са и фактите, че по отношение на физическата ù травма е налице
пълно оздравяване, с изключение на козметичен дефект. Съвкупната преценка на всички
тези обстоятелства води до извода, че справедливото обезщетение за причинените на
ищцата неимуществени вреди следва да бъде определено в размера на сумата от 3000,00
лева. Тази сума би репарирала адекватно и в най-пълна степен търпените от ищцата
неимуществени вреди, с оглед на продължителността им и създадените неудобства от
получените увреждания.
По отношение на претендираните имуществени вреди съдът счита, че ищцовата
претенция е основателна и следва да бъде уважена в пълния размер от 25,00 лева - за
издаване на съдебномедицинско удостоверение, тъй като разходите са направени по повод и
във връзка с претърпяното от ищцата телесно увреждане, поради което подлежат на
репариране от ответника.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответната община следва
да бъде осъдена да заплати на ищцата направените разноски съразмерно с уважената част от
иска. Ищцата доказва направени разноски в размер на 600,00 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение. От така посочената сума ответната община следва да бъде осъдена да ù
5
заплати сумата от 361,19 лева съразмерно с уважената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответната община направените разноски за заплатено юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя на сумата от 100,00 лева, съобразявайки ниската правна и фактическа
сложност на делото. От така посочената сума ищцата следва да заплати на ответника сумата
от 39,80 лева съразмерно с отхвърлената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на съда държавна такса съобразно уважения иск, както и направените по делото
разноски за възнаграждение на вещо лице в общ размер на 211,30 лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Радомир, с адрес: гр. Радомир, пл. „Свобода“ № 20,
представлявана от кмета П.С.А. ДА ЗАПЛАТИ на В. Л. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
Радомир, ЖК „А.“, ., ет. 4, ап. 14 сумата от 3000,00 лева (три хиляди лева), представляваща
обезщетение за причинени ù неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
получени в резултат на ухапване от безстопанствено куче на 14.05.2022 г., в гр. Радомир,
както и сумата от 25,00 лева (двадесет и пет лева), представляваща обезщетение за
причинените ù имуществени вреди за заплатено съдебномедицинско удостоверение, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 14.05.2022 г. до
окончателното ù изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за разликата от 3000,00 лева (три хиляди лева) до пълния предявен
размер от 5000,00 лева (пет хиляди лева), като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Община Радомир, с адрес: гр. Радомир, пл. „Свобода“ № 20,
представлявана от кмета П.С.А. ДА ЗАПЛАТИ на В. Л. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
Радомир, ЖК „А.“, ., ет. 4, ап. 14 сумата в размер на 361,19 лева (триста шестдесет и един
лева и деветнадесет стотинки), представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА В. Л. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Радомир, ЖК „А.“, ., ет. 4, ап. 14
ДА ЗАПЛАТИ на Община Радомир, с адрес: гр. Радомир, пл. „Свобода“ № 20,
представлявана от кмета П.С.А. сумата в размер на 39,80 лева (тридесет и девет лева и
осемдесет стотинки), представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Община Радомир, с адрес: гр. Радомир, пл. „Свобода“ № 20,
представлявана от кмета П.С.А. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС – Радомир в полза на
бюджета на съдебната власт сумата в размер на 211,30 лева (двеста и единадесет лева и
тридесет стотинки) – дължима държавна такса в производството пред настоящата инстанция
и възнаграждение за вещо лице.
Решението е постановено при участието на А. П. В. – трето лице – помагач на
страната на ответника.
6
Решението може да бъде обжалвано пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
7