№ 2680
гр. С., 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20221110153723 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 206735/04.10.2022 г.,
с която от името на /.../ ЕАД, ЕИК /.../ против З. К. К., ЕГН ********** са
предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с
чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен установителен иск за
вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за
имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на
същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия
за периода, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е
издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
Със заявление вх. № 109448/31.05.2022 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу З. К. К., ЕГН ********** и С. А. П.
– К.а, ЕГН ********** за суми, както следва: 1/ сумата от 192,12 лева,
представляваща цена на доставена и потребенатоплинна енергия за периода
01.10.2018 г. - 30.04.2021 г., до имот, представляващ апартамент № 3, находящ се
в гр. С., ул. С. № /.../, ет. 2, абонатен № 443809, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 31.05.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането; 2/ сумата от 30,31 лева, представляваща мораторна лихва за периода
15.09.2019 г. - 17.05.2022 г., върху главницата за цена на доставена и потребена
топлинна енергия; 3/ сумата от 15,84 лева, представляваща цена на услугата
1
дялово разпределение за периода 01.05.2019 г. - 30.09.2020 г., за имот,
представляващ апартамент № 3, находящ се в гр. С., ул. С. № /.../, ет. 2, абонатен
№ 443809, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
31.05.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 4/ сумата от 3,66 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 01.07.2019 г. - 17.05.2022 г., върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение. На 11.06.2022 г. е издадена
заповед по чл. 410 ГПК. Препис от заповедта за изпълнение е връчен на С. А. П. –
К.а, ЕГН ********** на 12.09.2022 г. С молба вх. № 191096/14.09.2022 г.,
подадена от името на С. А. П. – К.а, се представят доказателства за заплащане на
сумите, претендирани от С. А. П. – К.а в заповедното производство по ч.гр.д. №
28773/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав. С молба вх. №
196236/21.09.2022 г., подадена от името на /.../ ЕАД, е признато обстоятелството,
че от страна на С. А. П. – К.а, ЕГН ********** е извършено плащане в размер на
183,50 лева в изпълнение на задълженията й за погасяване на сумите,
претендирани от същата в заповедното производство по ч.гр.д. № 28773/2022 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав. Препис от заповедта за изпълнение е връчен на З.
К. К. на 26.07.2022 г., като на същата дата е депозирано и възражение, от името на
З. К. К., срещу издадената в заповедното производство по ч.гр.д. № 28773/2022 г.
по описа на СРС, II ГО, 160 състав, заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, в частта за суми, претендирани от З. К. К.. В тази връзка, ищецът
е уведомен за възможността да предяви иск за сумите, предмет на издадената
заповед за изпълнение, претендирани от З. К. К., на 19.09.2022 г. Исковата молба е
подадена на 04.10.2022 г. / в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
В исковата си молба ищецът „/.../“ ЕАД твърди, че има договорни
отношения с ответника. Поддържа, че същият има качеството клиент на топлинна
енергия за битови нужди. Навеждат се съображения, че сградата-етажна
собственост, в която се намира процесния имот е сключила договор за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма /.../ ООД, като в
тази връзка се посочва, че на основание чл. 140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за
топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни
вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки
от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Поддържа, че ответникът е използвал доставяна топлинна енергия през
процесния период и не е погасил задължението си, като е изпаднал и в забава по
2
отношение на последното.
Поддържа, че ответникът дължи и цената на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия, която не бил заплатил за процесния период, поради което
изпаднал и в забава по отношение изпълнението на това си задължение,
респективно дължи лихва за забава върху непогасената главница, представляваща
цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
Моли се, за постановяване на решение, с което да бъде признато за
установено в производството, че З. К. К., ЕГН ********** дължи в полза на /.../
ЕАД, ЕИК /.../ суми, както следва: 1/ сумата от 96,06 лева, представляваща цена на
доставена и потребенатоплинна енергия за периода 01.10.2018 г. - 30.04.2021 г., до
имот, представляващ апартамент № 3, находящ се в гр. С., ул. С. № /.../, ет. 2,
абонатен № 443809, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано
от 31.05.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 15,15
лева, представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. - 17.05.2022 г.,
върху главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от
7,92 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода
01.05.2019 г. - 30.09.2020 г., за имот, представляващ апартамент № 3, находящ се в
гр. С., ул. С. № /.../, ет. 2, абонатен № 443809, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 31.05.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането; 4/ сумата от 1,83 лева, представляваща мораторна лихва за периода
01.07.2019 г. - 17.05.2022 г., върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение, за които суми на 11.06.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 28773/2022 г.
по описа на СРС, II ГО, 160 състав. Претендират се разноски в исковото и
заповедното производство и се прави възражение с правно основание чл. 78, ал. 5
ГПК за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско
възнаграждение в производството.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК /а и след неговото изтичане
до настоящия момент/ от името ответника не е депозиран отговор на исковата
молба.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 06.02.2023 г. от
името на ответника З. К. К. е изразено становище по предявените искове.
Поддържа се, че в процесния апартамент няма свързаност към мрежата, няма
радиатори и няма техническа възможност да се извърши предаване на топлинна
енергия. Прави се възражение за нищожност на договор за продажба и доставка
на топлинна енергия, за който няма съгласие, същият е с невъзможен предмет и не
3
е спазена изискуемата от закона форма. В тази връзка се сочи, че в чл. 149 ЗЕ,
изрично е посочено, че предлагането на топлинна енергия между доставчик и
клиент на сграда в етажна собственост става с писмен договор. Такъв не е бил
представен и се твърди, че не съществува. Поддържа се, че към 15.06.2010 г., в
сградата няма изградена абонатна станция и няма изграден топлопровод,
свързващ към градската топлопреносна мрежа. В тази връзка се сочи, че ищецът
не представя никакви доказателства, които да обусловят извод за наличие на
променя в това състояние, считано от 2010 г. насам. Сочи се, че ищецът не
представя никакви доказателства за твърдението си, че процесният имот е свързан
към абонатна станция или към сградната топлопреносна мрежа, като отклонение
на такава. Не били изпълнени императивните условия на чл. 150 от ЗЕ, за да може
да се приеме, че ответникът е бил клиент на топлинна енергия, доставяна до
процесния имот, през заявения в исковата молба период.
Моли се, съдът да отхвърли исковата молба и предявените с нея искове в
цялост. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл.
422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен
установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлинна
енергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение
за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово
разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за забава
на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на
глава ХХХVІІ от ГПК.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността
на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти:
съществуването на договорни отношения между него и ответника с предмет
доставка на топлинна енергия, в това число и качеството му потребител на
топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна
енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза именно на
4
претендираната сума, че е носител на вземане за възнаграждение за дялово
разпределение, поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо
задължение за заплащане на процесните главници, като е изпаднал и в забава за
изпълнението му.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил претендираното вземане.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1
ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР),
които регламентират и страните по договора при публично известни общи
условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1
ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
5
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към
процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този
смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май
2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите
в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
6
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В
този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5
чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда
забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните
тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация,
направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "/.../" ЕАД е дружество регистрирано
по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други
дейности обслужващи основните.
По делото не е спорно и се установява от събрания доказателствен материал,
в това число договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 17.12.2008 г. на
нотариус В. П., рег. № 206 в НК, район на действие – СРС /виж л. 14 от делото/,
че на 17.12.2008 г. С. А. П. – К.а и ответникът З. К. К. са придобили
собствеността върху процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 3,
находящ се в гр. С., ул. С. № /.../, ет. 2. Доколкото в горепосочения документ не е
изрично посочено какви са квотите, които всеки от купувачите придобива в
собствеността на процесния апартамент и по аргумент от разпоредбата на чл. 30,
ал. 2 от Закон за собствеността, следва да се приеме извод, че всеки от С. А. П. –
К.а и ответникът З. К. К. е придобил по ½ идеална част от процесния недвижим
имот.
Следователно, настоящият съдебен състав намира, че се установява в
производството, при условията на пълно и главно доказване, че през процесния
период 01.10.2018 г. – 30.04.2021 г., ответникът З. К. К. е следвало да отговаря за
заплащане на доставената и потребена в процесния имот топлинна енергия, в
качеството си на съсобственик на процесния имот, представляващ апартамент №
3, находящ се в гр. С., ул. С. № /.../, ет. 2, като същият следва да отговаря за
7
заплащане на ½ част от стойността на доставената и потребена в имота топлинна
енергия.
В тази връзка, съдът намира за неоснователни възраженията на ответника за
нищожност на договор за продажба и доставка на топлинна енергия.
Установено е по делото и обстоятелството, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира този имот) е
била присъединена към абонатна станция.
Относно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна
енергия и нейното количество и качество, настоящият съдебен състав намира
следното:
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
установява, че сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато
топлоснабдяване през периода м.10.2018 г. – м. 04.2021 г., като ежемесечно са
извършвани отчети на данните от общия топломер за потребената топлинна
енергия. Установява се, че дяловото разпределение на енергията през процесния
период е извършвано от дружеството /.../ ООД. Установява се също, че са взети
предвид и технологичните разходи в абонатната станция за процесния период,
които са за сметка на топлопреносното предприятие, като същите са изчислени по
Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването и са били отчислявани
ежемесечно от отчетената от общия топломер топлинна енергия, преди нейното
разпределение между абонатите. Установява се, че през процесния период в
посочения в исковата молба недвижим имот, отклонението на щранга за
отопление към имот, представляващ апартамент № 3, находящ се в гр. С., ул. С. №
/.../, ет. 2, е било прекъснато, респективно, че през процесния период в
горепосочения имот не е ползвана, респективно начислявана, топлинна енергия за
отопление на имот. Установява се също, че през процесния период в имот,
представляващ апартамент № 3, находящ се в гр. С., ул. С. № /.../, ет. 2 не е
ползвана и начислявана и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява в производството, че през процесния период
за посочения в исковата молба имот е начислявана единствено топлинна енергия
отдадена от сградна инсталация, която е разпределяна пропорционално на
отопляемия обем на имотите по проект, като за процесния апартамент отопляемия
обем по проект е 214,76 кубически метра. Установява се също, че през процесния
период дяловото разпределение на енергията през е извършвано от дружеството
8
/.../ ООД, като редовно и на конкретна дата са изготвяни изравнителни сметки за
реално потребеното количество топлинна енергия от имота на ответника – общо и
по компоненти, като общо за процесния период е налице изравнена сума за
връщане в размер на 5,39 лева, която следва да бъде приспадната от общия размер
на стойността на доставена до процесния имот топлинна енергия.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства вкл. и от
заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебно-техническа експертиза е установено в производството, че
през процесния период, за топлоснабдения имот потребената топлинна енергия е
на стойност от общо 245,70 лева.
Както се посочи по-горе, ответникът З. К. К. следва да отговаря за
заплащането на ½ част от стойността на доставената и потребена топлинна
енергия, а именно за сума в размер на 122,85 лева.
Доколкото от ответника К. се претендира сума в по-малък размер, а именно
96,06 лева, то следва извод, че предявеният иск за признаване за установено, че
ответникът З. К. К. дължи на ищеца сума, представляваща стойност на доставена
и потребена в процесния топлоснабден имот топлинна енергия се явява
основателен и доказан до пълния предявен размер.
От ответника З. К. К. не са представени доказателства, нито са наведени
твърдения за извършени плащания на суми, представляващи стойност на
доставена и потребена в процесния топлоснабден имот топлинна енергия, през
процесния период.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за признаване за установено, че ответникът З. К. К. дължи на ищеца сума,
представляваща стойност на доставена и потребена в процесния топлоснабден
имот топлинна енергия се явява основателен и доказан за пълния предявен размер
от 96,06 лева и за периода 01.10.2018 г. – 30.04.2021 г. и следва да бъде уважен за
тези период и размер. Върху главницата следва да се присъди и законна лихва,
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в съда /31.05.2022 г./ до
окончателното й изплащане.
По отношение на претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 15,15 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2019 г.
до 17.05.2022 г., върху главницата за цена на доставена топлинна енергия, съдът
намира следното:
9
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД
следва да бъде установено при условията на пълно и главно доказване наличието
на главен дълг, както и забава на ответника.
От приобщените по делото доказателства се установява, че страните в
настоящото производство са обвързани от валидно облигационно правоотношение
по продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Установява се също, че през процесния период страните са били
обвързани от влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „/.../“ ЕАД на клиенти в гр. С., приети с Решение по Протокол №
7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на “/.../” ЕАД и одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението, от което се
налага извод, че ответникът изпада в забава ако не погаси задължението си в
уговорения в чл. 33 от ОУ от 2016 г. срок. Това е така, тъй като съгласно чл. 33 от
ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е задължението, като тези общи условия са
приложими за вземанията за главница за топлинна енергия, считано от 01.07.2016
г. Т.е. лихва за забава се дължи единствено за вземанията за главница за доставена
и потребена в процесния имот топлинна енергия възникнали след 01.07.2016 г., по
отношение на който са приложими ОУ от 2016 г., и които са станали изискуеми с
изтичането на определения в чл. 33 срок.
Следователно ответникът е изпаднал в забава за изпълнението на
задължението за заплащане на сумата от 96,06 лева и дължи лихва за тази забава
за периода от 16.12.2018 г. до 17.05.2022 г. Доколкото от ищеца се претендира
лихва за забава за по-кратък период, а именно 15.09.2019 г. – 17.05.2022 г., то при
спазване принципа на диспозитивно начало в гражданското производство, съдът
следва да приеме, че ответникът дължи лихва за забава именно за посочения от
ищеца по-кратък период, която съдът определя в размер на 26,04 лева /изчислена
по реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на лихвен калкулатор на НАП/.
От ответника З. К. К. се претендира сума в по-малък размер, а именно 15,15
лева, поради което и предявеният иск за лихва за забава върху главницата за
доставена и потребена топлинна енергия, се явява доказан до пълния предявен
размер и за предявения от ищеца период.
От ответника не са представени доказателства или наведени твърдения за
10
извършени плащания на сумите за лихва за забава върху главницата за доставена
и потребена топлинна енергия.
Предвид горното, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сума,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за доставена и потребена топлинна енергия се явява основателен и
доказан за периода 15.09.2019 г. – 17.05.2022 г. и за размер от 15,15 лева,
респективно следва да бъде уважен.
По отношение на претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за сумата от 7,92 лева за периода 01.05.2019 г. – 30.09.2020 г.,
съдът намира следното:
Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба
№ 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „/.../” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение. По делото се установи, че фирмата за
дялово разпределение точно и в уговорените срокове е извършвало услуга дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата – етажна собственост, в която се
намира процесния имот, поради което и претенцията за главница за цена на
услугата дялово разпределение за периода 01.05.2019 г. – 30.09.2020 г. се явява
основателна, като от страна на ответника не са наведени възражения относно
размера на претендираната сума за извършената услуга дялово разпределение,
поради което, съдът намира, че за извършената услуга през процесния период се
дължи възнаграждение в размер на 15,84 лева /изчислено по реда на чл. 162 ГПК и
при съобразяване на представения и приобщен към материалите Договор рег.
Индекс Д-0-64/03.06.2020 г. за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закон за енергетиката, сключен между /.../
ЕАД и /.../ ООД, и представляващия Приложение № 2 към него ценоразпис на
дейностите, включени в минималния пакет за услугата „Дялово разпределение“/.
Както се посочи по-горе, ответникът З. К. К. следва да отговаря за
заплащането на ½ част от цената на услугата дялово разпределение за процесния
топлоснабден имот, а именно за сума в размер на 7,92 лева.
Следователно претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.05.2019 г. – 30.09.2020 г. е основателна и доказана за
11
пълния предявен размер.
От ответника З. К. не са представени доказателства или наведени твърдения
за извършени плащания на сумите за главница за цена на услугата дялово
разпределение.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за признаване за установено, че ответникът З. К. К. дължи на ищеца сума,
представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за процесния
топлоснабден имот се явява основателен и доказан за пълния предявен размер от
7,92 лева и за периода 01.05.2019 г. – 30.09.2020 г. и следва да бъде уважен за тези
период и размер.
Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в съда /31.05.2022 г./ до окончателното й изплащане.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от
1,83 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за цена на услуга
дялово разпределение за периода 01.07.2019 г. – 17.05.2022 г., настоящият
съдебен състав намира следното:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не
са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на
това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради
което акцесорната претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство имат
и двете страни в производството.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 28773/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски, както следва: 1/
за заплатена държавна такса в настоящото производство в размер на 87,50 лева,; 2/
за заплатена държавна такса в заповедното производство по гр. д. № 28773/2022 г.
по описа на СРС, ГО, 160 състав в размер на 12,50 лева /съобразено е
12
извършеното плащане в хода на заповедното производство от длъжника С. А. П. –
К.а, включително на ½ част от сторените от /.../ ЕАД в заповедното производство
разноски/; 3/ за заплатен депозит за вещо лице по допуснатата, изслушана и
приета в производството съдебно-техническа експертиза в размер на 300 лева; 4/
за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по гр. д. №
28773/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав в размер на 50,00 лева /съобразно
частта от претенциите срещу ответника З. К. К. и при съобразяване извършеното
плащане в хода на заповедното производство от длъжника С. А. П. – К.а,
включително на ½ част от сторените от /.../ ЕАД в заповедното производство
разноски/.
От ищеца се претендират и разноски за юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът З. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. С. № /.../, ет. 2, ап. 3,
следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца /.../ ЕАД, ЕИК /.../, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. /.../ № /.../, сумата от 61,55 лева,
представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство по гр.д. № 28773/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160
състав, съразмерно на уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр. 8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1 от
ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед изхода на
спора, на ищеца се дължи юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково
производство, което съдът определя в размер от 100 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът З. К. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ул. С. № /.../, ет. 2, ап. 3, следва да бъде осъден да
заплати в полза на ищеца /.../ ЕАД, ЕИК /.../, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. /.../ № /.../, сумата от 480,08 лева, представляваща разноски в исковото
производство по гр.д. № 53723/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
съразмерно на уважената част от исковете.
От името на ответника не са претендирани разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 28773/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав,
респективно такива не следва и да му се присъждат.
От името на ответника са претендирани разноски в исковото производство
по гр.д. № 53723/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, а именно за
извършени разходи във връзка с явяването на ответника в открито съдебно
13
заседание на 06.02.2023 г. в размер на 89,35 лева – представя се 1 бр. касов бон,
издаден от Бензиностанция Петрол – гр. Роман за сумата от 89,35 лева, издаден
на 06.02.2023 г. в 13:57 часа. Съдът намира, че макар ответникът да е направил
своевременно искане за присъждане на разноски, по делото не са представени
категорични доказателства за извършването на разноските, претендирани от
ищеца във връзка с явяването му и участието в открито съдебно заседание на
06.02.2023 г., както и за необходимостта от извършването на такива разноски. Не
се установява, че така претендираните разноски са извършени именно от
ответника и именно във връзка с явяването му в открито съдебно заседание. В
касовия бон е посочено, че сумата е заплатена с банкова карта, но не са
представени доказателства, че държател на същата е именно ответникът.
Последният е с регистрирани постоянен и настоящ адрес в гр. С., поради което се
налага извод, че извършеният разход не е бил необходим.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на /.../ ЕАД, ЕИК
/.../, със седалище и адрес на управление: гр. С.,ул. /.../ № /.../ против З. К. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ул. С. № /.../, ет. 2, ап. 3, иск с правно основание чл.
422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, че З. К. К., ЕГН ********** дължи в
полза на /.../ ЕАД, ЕИК /.../, сумата от 96,06 лева, представляваща цена на
доставена и потребенатоплинна енергия за периода 01.10.2018 г. - 30.04.2021 г., до
имот, представляващ апартамент № 3, находящ се в гр. С., ул. С. № /.../, ет. 2,
абонатен № 443809, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано
от 31.05.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 11.06.2022 г. по гр.д.
№ 28773/2022 г. по описа на СРС, 160 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на /.../ ЕАД, ЕИК
/.../, със седалище и адрес на управление: гр. С.,ул. /.../ № /.../ против З. К. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ул. С. № /.../, ет. 2, ап. 3, иск с правно основание чл.
422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че З. К. К., ЕГН
********** дължи в полза на /.../ ЕАД, ЕИК /.../ сумата от 15,15 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. - 17.05.2022 г., върху
главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия, за която сума е
14
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 11.06.2022 г. по гр.д.
№ 28773/2022 г. по описа на СРС, 160 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на /.../ ЕАД, ЕИК
/.../, със седалище и адрес на управление: гр. С.,ул. /.../ № /.../ против З. К. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ул. С. № /.../, ет. 2, ап. 3, иск с правно основание чл.
422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, че З. К. К., ЕГН ********** дължи в
полза на /.../ ЕАД, ЕИК /.../, сумата от 7,92 лева, представляваща цена на услугата
дялово разпределение за периода 01.05.2019 г. - 30.09.2020 г., за имот,
представляващ апартамент № 3, находящ се в гр. С., ул. С. № /.../, ет. 2, абонатен
№ 443809, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
31.05.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение от 11.06.2022 г. по гр.д. №
28773/2022 г. по описа на СРС, 160 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от името на /.../ ЕАД, ЕИК /.../, със седалище и
адрес на управление: гр. С.,ул. /.../ № /.../ против З. К. К., ЕГН **********, с адрес:
гр. С., ул. С. № /.../, ет. 2, ап. 3, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2
вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че З. К.
К., ЕГН ********** дължи в полза на /.../ ЕАД, ЕИК /.../ сумата от 1,83 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 01.07.2019 г. - 17.05.2022 г., върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение, за която сума на 11.06.2022
г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 28773/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА З. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. С. № /.../, ет. 2, ап.
3, да заплати в полза на /.../ ЕАД, ЕИК /.../, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. /.../ № /.../, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 61,55 лева,
представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство по гр.д. № 28773/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160
състав, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА З. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. С. № /.../, ет. 2, ап.
3, да заплати в полза на /.../ ЕАД, ЕИК /.../, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. /.../ № /.../, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 480,08 лева,
представляваща разноски в исковото производство по гр.д. № 53723/2022 г. по
описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
15
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16