№ 335
гр. София, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети май
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Гражданско дело №
20231800100026 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на С. С. С. с ЕГН
********** против Община С., с която е предявен иск за неимуществени
вреди с цена 35 000 лв. за вреди,претърпени от падане на 19.09.2022г. в 10 ч.
в гр.С. по десния тротоар на бул.“Б.“ с посока на дивжение от ул.“Н.Б.“ към
ул.“Д.Д.“непосредствено преди № 84,поради стъпване с левия крак в
несигнализирана и необозначена дупка на тротоара,при което паднал и си
счупил лявото коляно.На 19.09.2022г. бил опериран и се възстановявал в
период от 6 месеца,през които търпял болки,страдания и
дискомфорт.Трябвало да се движи с помощни средства и да носи шина.Имал
нужда от постоянно битово обслужване.Преживял силен страх и
безпокойство,страхувал се да ходи по улиците.Вредите били в каузална
връзка със закононарушение на ответника,който не поддържал в добро
състояние общинския път,което задължение му е вменено от параграф 7,
ал.1,т.4 ЗМСМА,чл.167 ЗДвП и чл.31 от ЗП.Претендира се и законната
лихва,считано от датата на увреждането до окончателното плащане на сумата
на обезщетението.Претендира се адвокатско възнаграждение при условията
на чл.38,ал.1,т.2 от Задв.
Ответникът е депозирал отговор по чл.131 ГПК вх.№.№
1359/16.02.23г.,в който оспорва иска изцяло като неоснователен.Твърди,че
липсват доказателства травмата да е получена на описаното място.Ако се
приеме твърдението в ИМ,че е станала в светлата част на
денонощието,пострадалият имал възможност да забележи дупката.На второ
място-падане би могло да настъпи поради различната дължина на крайниците
на пострадалия,описана в приложената епикриза.Твърдението за шестмесечен
период на възсатновяване било очевидно невярно предвид факта,че към
1
момента на предяваване на иска не били изтекли 6 месеца от събитието.Не
били представени никакви доказателства за проведено лечение носене на
имобилизационна шина и употреба на помощни средства за
придвижване.Евентуално искът се оспорва по размер като прекомерно висок
спрямо понесените вреди.
След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната
съвкупност,съдът намира иска процесуално допустим и основателен.
Видно от епикриза ,издадена на 23.09.2022г. от“ МБАЛ –С.“ ЕООД,
отделение „Ортопедия и травматология“, ищецът е бил хоспитализиран от
19.09.2022г. до 23.09.22г. с диагноза „Фрактура пателе синистра“.Лявото му
коляно имало оток и изпитвал силна палпаторна и функционална болка.Бил
опериран с наместване на фрактурата.Съдебно-медицинската експертиза
установява,че е била счупена капачката на лявата колянна
става.Възстановителният период за такова увреждане бил от три и половина
по пет месеца. В случай,че не са настъпили усложнения,какъвто е
процесният.Остатъчното увреждане е ограничен обем на движението в лявата
колянна става при свиване от 90 градуса при норма 130 градуса.Във
възстанвотелния период подстрадалият е търпял силни болки в първите 20
дни след травмата и първите 20 дни след свалянето на
имобилизацията.Поставена била гипсова имобилизация,която след 10 дни
била сменена с имобилизираща шина за коляно.Ищецът е носил
обездвижваща шина за 45 дни.При прегледа на 27.04.2023г. пострадалият се
оплаквал от болки в коляното,засилващи се при натоварване и промяна на
времето;не можел да кляка нормално.Увреждането е получено вследствие на
директен удар на капачката с травмиращия агент и е възможно да се получи
при пропадане на левия крак в дупка на улицата.Възможно е да се получи
увреждане и при падане върху равна повърхност.
Свидетелят Ш. установява,че на 19 септември 2022г. около 10 ч. с
ищеца излезли на бул.“ Б.“ в С. да си купят кафе и закуска и,вървейки по
тротоара, ищецът пропаднал в дупка.Извикал от болка, впоследствие бил
откаран в спешния кабинет на С.ската болница.Там бил лекуван,поставили му
шина.След инцидента се нуждаел от битово обслужване и вече не бил в
състояние да работи в строителството,каквото било обичайното му
занятие.Това му причинило морално страдание в допълнение към
физическите болки.Преди инцидента ищецът имал проблеми с левия
крак,който бил по-къс,но не носел бастун и можел да се справя като общ
работник,което сега било невъзможно.Съдът намира този наратив
убедителен и житейски правдоподобен.Действително,ищецът не се яви в
о.с.з. да отговори на поставените му въпроси,но на тях свидетелят дава
напълно адекватни отговори.В допълнение следва да се отбележи,че в средата
на м.септември около 10 ч. сутринта се предполага да е имало нормална
видимост, а показанията на свидетеля са достоверни предвид информацията в
епикризата,че пострадалият е приет за лечение в 10.30 ч.При тези данни
следва да се приеме,че предпоставките на чл.49 вр.чл.45 ЗЗД са доказани:
наличието на дупка на тротоара е вследствие неизпълнение на задълженията
на общината да осигури безопасност на тротоарите като ги ремонтира и
2
междувременно обозначава наличието на дупки по начин,който е
възприемаем дори и в тъмната част на денонощието,какъвто не е
случаят.Независимо,че левият крак на ищеца е бил по-къс ,това не е
препятствало придвижването му,нито осъществяване на трудова дейност
преди инцидента.Дори и да не е имал такъв дефект,наличието на дупка би
предизвикало падане,както показват многобройни случаи в практиката.В този
смисъл следва да се интерпретира и отговорът на вещото лице,че „при всяко
едно падане и директен контакт на капачката на коляното с терена, има
вероятност да се получи счупване на капачката“.Освен интензивните болки за
период минимум 40 дни ,придружени със затруднения в обслужването,
ищецът е получил трайно намаляване на двигателната си функция,което
безспорно пречи на пълноценно полагане на физически труд,каквото право
имат хората с увреждания.Това допълнително води до морално страдание-
притеснения,влошаване качеството на живот.Ето защо съдът намира,че
претендираният размер на обезщетението е справедлив.Поради
основателността на главния иск,акцесорният иск за законната лихва,считано
от датата на увреждането,следва да бъде уважен.Предвид изхода на делото
ответникът следва да заплати на СОС съдебни разноски за държавна такса в
размер на 1400лв. и 200 лв. хонорар за вещо лице, а на адв.Г. на
осн.чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв.-3600 лв. възнаграждение в минималния размер
съгласно Наредба № 1/2004г. на САК като в сумата е включен ДДС,за което
надлежно е представено удостоверение за регистрация.Липсва законно
основание хонорарът да бъде редуциран, а и получената правна помощ е
адекватна на казуса.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община С., ул.“М.“ № 34,да заплати на С. С. С. с ЕГН
********** със съдебен адрес гр.София,ул.“С.“ № 14, ет.3, обезщетение за
неимуществени вреди-физически болки и душевни страдания, и намаляване
на двигателната способност на левия крак поради счупване на колянната
става, в размер на 35 000лв., на осн.чл.49 вр.чл.45 вр.чл.52 ЗЗД ,причинени от
падане в необезопасена и необозначена дупка на тротоара на бул.“Б.“ в гр.С.
около 10 ч. на 19.09.2022г.вследствие неизпълнение на задълженията на
Община С. да поддържа в състояние,незастрашаващо живота и здравето на
хората в участъци от общински път съгласно параграф 7,ал.1,т.4 от ЗМСМА
вр.чл.167 от ЗДвП,вр.чл.31 от Закона за пътищата, ведно със законната лихва
върху сумата на осн.чл.86 ЗЗД,считано от датата на увреждането и
19.09.2022г. до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА Община С. с адрес гр.С., ул.“М.“ № 34 да заплати на
Софийски окръжен съд съдебни разноски за държавна такса и
възнаграждение за вещо лице в размер на 1600 лв.
ОСЪЖДА Община С. с адрес гр.С., ул.“М.“ № 34, да заплати на адв.А.
Х. Г. от САК адвокатско възнаграждение в размер на 3600 лв. с ДДС.
3
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
4