Р Е
Ш Е Н
И Е № 3276
гр. Пловдив, 02.08.2019
г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД – IV гр. с., в публично съдебно заседание на осми юли
през две хиляди и деветнадесета година
Председател:
Димитрина Тенева
при
секретаря Диана Димитрова, като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 10742 по описа на съда за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 327 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД по искова молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр.
Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.
„6-ти Септември" № 250 , представлявано от
С. Н., чрез ********* Б.против Р.Т.Г. с ЕГН: **********, с адрес: *** 34, aп. 12 за
признаване за установено, че ответника
дължи на ищеца сумата от 341,09 лв. (триста
четиридесет и един лев и девет стотинки) за
период от 18.02.2013-15.11.2017 г., ведно със законната лихва от
21.02.2018 г. до окончателното плащане, както и
мораторна лихва към главницата за период от 30.04.2013-31.01.2018 г. в размер на 103,32 лв. (сто и три лева и тридесет и две стотинки), за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело
№ 2813/18 г. на ПРС. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че ответника е потребител на предоставените от ищеца услуги по доставка на питейна вода, на
стойност 341,09 лв. за период от 18.02.2013-15.11.2017
г., неплатени в срок и пораждащи обезщетение за
забава за периода от 30.04.2013-31.01.2018 г. в размер на 103,32 лв. Ползването е осъществено в обект, находящ се
в гр. П., ул. „Е.“ **, aп. **. За притендираното вземане е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. дело № 2813/18 г. на ПРС. Заповедта е връчена чрез залепване
на съобщение.
В предоставения срок за отговор е постъпил такъв от особения представител на ответника, в който се оспорва
иска. Твърди се липса на облигационна връзка пораждаща задължението. Оспорват
се представените документи сочещи размера на задължението. Притендира се
погасяване по давност на вземанията за главница възникнали в периода
18.02.2013-10.10.2014г. и следващата им се мораторна лихва.
Съдът, като прецени
поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства,
както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
От представените писмени документи –преписка на Община Пловдив, район
„Източен“ по заповед № ЖН-08/01.02.2010 г.; справка за водомер (лист 6 от
делото), карнети(лист 7-8 от делото) опис на фактури (лист 26- 46 от делото),
справка за неплатени задължения (лист пети от делото) е видно, че ответника е настанен
от Община Пловдив да ползва процесния имот в периода 2010-2020 г., като е
декларирал на 01.02.2010 г., че е съгласен настанителната заповед да бъде
предоставена на ВиК ЕООД и ежемесечно ще представя в ОП Жилфонд бележки за
платени консумативи за ВиК услуги. От 10.06.2013 до м. 11 на 2017 г. водомера е
отчитан редовно. За периода 18.02.2013-31.01.2018
г. на ответника са начислени задължения в размер от 341,09 лв. –главница,
които касаят отчетено потребление в периода 18.02.2013 г.-15.11.2017 г. и 103,32 лв. –лихва дължима за
просрочие на задължението за периода 30.04.2013- 31.01.2018 г.
От представения опис на фактури (лист 26 от делото) и справка (лист 85 от
делото) е видно, че за периода 01.02.2015-15.11.2017 г. задължението на
ответника за доставените услуги е в размер от 42,86 лв., за които се дължи
лихва от 4,31 лв.
От приложеното гр. д. 2813/18 г. е видно, че за притендираното задължение
ищеца е подал заявление по чл. 410 от ГПК на 21.02.2018 г. , издадена е заповед
за изпълнение № 1879/27,02.2018 г., която е връчена по реда на чл. 47, ал. 7 от ГПК.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Поради начина на връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК на длъжника по ч. гр. дело № 2813/18 на ПРС и разпоредбата на чл. 415, ал.
1, т. 2 от ГПК, съда намира, че е налице правен интерес от предявяване на
настоящия положителен установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК от страна на
заявителя –ищец „В и К” ЕООД.
Уважаването на предявената притенция предполага доказване на качеството на
потребител на ответника на заявената услуга в периода като количество и
стойност, при липса на установени данни за извършване на плащания.
Тъй като се оспорва качеството на ответника на потребител, съдът изхождайки
от установените факти, че същия в заявения период е ползвал процесния имот по
настанителна заповед от Община Пловдив и е изразил съгласие за предоставяне на
данни за това обстоятелство на „В и К” ЕООД, както и е поел задължение да заплаща този консуматив, като се отчита на
собственик приема, че по аргумент на чл. 60 от ОУ на дружеството за
предоставяне на този вид услуги, ответника се явява ползвател на предоставените
услуги и носи солидарна отговорност със собственика за тяхното заплащане.
По отношение начина на определяне на размера на задължението съдът намира,
че представените писмени доказателства безспорно установяват факта на
извършеното потребление на предоставените количества вода, редовно отчитани, и
тяхната стойност. Направеното оспорване от страна на особения представител на
представените писмени документи съдът преценя като голословно, тъй като същото
не се обляга на твърдения за невъзможност за ползване на услугата в заявения
период и за констатирани задължения в размер различен от притендирания.
Предвид изложеното съдът намира, че ответника се явява задължен за
притендираното вземане за главница, което се явява основание за дължимост на
обезщетение за забавено плащане. С оглед отправеното възражение за погасяване
на част от вземането поради изтичане на давност, което съдът преценя като
основателно, и представената справка от ищеца за размера на задължението за
периода 01.02.2015-15.11.2017 г. - 42,86 лв., за които се дължи лихва от 4,31
лв., неоспорена от ответника, настоящия съдебен състав приема, че искът се
явява основателен и следва да се уважи за сумата от 42,86 лв.-главница и лихва
4,31 лв., за която не е изтекъл период от три години преди дата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК погасяващ възможността за събирането му. За
сумите над посочените по-горе до размера на притенцията вземането се явява
погасено по давност, поради което иска следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото на ищеца следва да се присъдят направените
разноски за настоящето производство съразмерно на уважената част от иска или в
размер на 154,37 лв., а за заповедното производство съразмерно на уваженото
вземане в размер от 9,65 лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.Т.Г. с ЕГН: **********, с адрес: *** 34, aп. 12 дължи на „Водоснабдяване и
канализация”
ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул.
„Шести септември” № 250, представлявано от управителя С. Л. Н. сумата от 42,86 лв. (четиридесет и два лева и
осемдесет и шест стотинки) за период от 01.02.2015-15.11.2017 г., ведно
със законната лихва от 21.02.2018 г. до окончателното плащане, както и мораторна лихва към главницата за период от 31.03.2015-31.01.2018 г. в размер на 4,31 лв. (четири лева и тридесет и една стотинки), за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело
№ 2813/18 г. на ПРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано
от управителя С. Л. Н. против Р.Т.Г. с ЕГН: **********, с адрес: *** 34, aп. 12 иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 298,23
лв. (двеста деветдесет и осем лева и двадесет и три ст. ) главница доставени ВИК услуги за периода от 18.02.2013
г. до 31.01.2015 г., ведно със законната лихва от 21.02.2018
г. до окончателното плащане, както и сумата от 99,01 лв. (деветдесет и девет лева и една ст.) мораторна лихва върху главницата за периода 30.04.2013- 31.01.2018 г., за които
е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. 2813/18 г. на ПРС.
ОСЪЖДА Р.Т.Г. с ЕГН: **********, с адрес: *** 34, aп. 12 да заплати на „Водоснабдяване
и канализация”
ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул.
„Шести септември” № 250, представлявано от управителя С.Л. Н., сумата от 154,37 лв. (сто петдесет и четири лева и тридесет и седем ст. )
разноски за настоящето производство и сумата от 9,65 лв. (девет лева и
шестдесет и пет ст.) разноски по заповедното производство по по ч. гр. д.
2813/18 г. на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен
съд в двуседмичен срок от датата на връчване на страните.
СЪДИЯ: / П / ДИМИТРИНА ТЕНЕВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА:
Д. Д.