РЕШЕНИЕ
№ 329
гр. Ямбол, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С. С. М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20212330101217 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба от „ВиК“ - гр. Б. срещу Р. П.
И., Н. Т. З. и И. Т. Н., с постоянен адрес за Р.И. и И.Н. гр. Б., а за ответницата Н. Т. З. - гр.
С. и настоящ адрес за Р. П. И. - с. Д., обл. Я. С исковата молба се твърди по същество, че
лицето Т. Н. И. е абонат с аб. № *** на водоснабдяване обект с адм. адрес: гр. Б., ж.к. ***.
Твърди се, че абонатът на „ВиК“ услуги Т. Н. И. е починал, като е оставил за свои
наследници по закон - Р. П. И. – ***, Н. Т. З. - *** и И. Т. Н. – син. Твърди се още, че
ответницата Р. П. И. е собственик на 4/6 ид.ч. от посочения имот по силата на наследствено
правоприемство, съответно Н.З. на 1/6 ид.ч. от описания имот и И.Н. на 1/6 ид.ч. от
описания имот. Твърди се още, че потребителят Т. Н. И. приживе има задължение за
заплащане на ВиК услуги на ищеца за посочения период, за които били издадени
съответните фактури. Предвид наследственото правоприемство се претендира от съда да
признае за установено, че ответницата Р. П. И. дължи на ищеца сумата от 159.29 лв.,
ответницата Н. Т. З. сумата от 39.81 лв. и ответникът И.Н. – сумата от 39.81 лв. дължими по
издадените фактури за периода 26.02.2018 г. до 24.04.2019 г. с отчетен период по фактури
от 10.11.2017 г. до 05.04.2019 г., както и лихва от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на задължението, както и че Р. П. И. дължи на ищеца сумата от
40,57 лева, Н. Т. З. сумата от 10.14 лв. и ответникът И.Н. – сумата от 10.14 лв.,
представляващи обезщетение за забавено плащане върху главниците, дължимо за периода от
28.03.2018 год. до 17.02.2021 год. Претендират се разноски в исковото и заповедното
производство.
1
В срока по чл.131 ГПК не е депозиран отговор от ответниците. В съдебно заседание
същите се явяват лично като по същество поддържат, че никога не са били собственици на
проецсния имот, както те, така и техния наследодател.
След преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от материалите по ч. гр. дело № ***год. по описа на ЯРС, пред съда е било
депозирано Заявление по чл.410 ГПК от „Водоснабдяване и канализация ” ЕАД Б. против Р.
П. И., Н. Т. З. и И. Т. Н., за сумата от 238,83 лева и лихва в размер на 60.86 лева, за периода
от 28.03.2018 год. до 17.02.2021 год., дължи за водоснабден обект – жилищен имот с
административен адрес: гр.Б., ж.к. ***.
Заповедният съд е уважил това искане като е издал заповед № *** год. за
претендираните по заявлението суми.
По делото са ангажирани като писмени доказателства: зав. копие на справка-
извлечение на потребителски номер: ***, зав. копие на справка-извлечение на
потребителски номер: ***, зав. копие на справка-извлечение на потребителски номер: ***,
зав. копие на решение № ***г. зав. копие на решение № ***г., зав. копие на решение №
*** г., зав. копие на решение № *** г., зав. копие на фактура № *** г., зав. копие на
фактура № ***г ., зав. копие на фактура № *** г ., зав. копие на фактура №
**********/25.09.2018 г ., зав. копие на фактура № **********/27.08.2018г., зав. копие на
фактура № *** г., зав. копие на фактура № ***г ., зав. копие на фактура № ***г . и зав.
копие на фактура № *** г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Претендираните от ищеца права са с правно основание чл. 415, ал.1, вр. чл. 124, ал.1
ГПК, вр. вр. чл.79, ал.1 и чл. 86 ал.1 от ЗЗД.
Съдът намира предявените искове за процесуално допустими – предявени от
легитимирана страна в законоустановения срок при наличието на правен интерес, тъй като
заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 ГПК.
По основателността:
В производството по чл.422 ГПК, ищецът следва да докаже факта от който произтича
вземането му, а длъжника – ответник, възраженията си срещу вземането. Уважаването на
иск за реално изпълнение предполага кумулативно наличие на три предпоставки: наличие
на договорно правоотношение, по силата на което възниква задължение за изпълнение,
пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна на длъжника и
2
реалното изпълнение на облигационното задължение да е възможно.
По делото не е спорно между страните, че ответниците са наследници по закон на
лицето Т. Н. И.. В случая не бе установено, Т. Н. И. да е бил потребител на „ВиК“ услуги за
водоснабден обект – жилищен имот с административен адрес: гр.Б., ж.к. ***, от където за
ответниците като негови наследници да е възникнало задължение за заплащане на
фактурирани от ищцовото дружество „ВиК“ услуги за процесния обект и незаплатени от
техния наследодател. Или по друг начин, ищецът не доказа в настоящото производство, при
негова доказателствена тежест, наследодателя на ответниците - Т. Н. И. да е бил собственик
на водоснабден обект – жилищен имот с административен адрес: гр.Б., ж.к.*** респ. Р. П. И.
да е собственик на 4/6 ид.ч. от посочения имот по силата на наследствено правоприемство,
съответно Н.З. на 1/6 ид.ч. от процесния имот и И.Н. на 1/6 ид.ч. от процесния имот. Тук
следва да се посочи, че ангажираните в тази насока от ищеца писмени доказателства –
справка извлечение, като такива изходящи от ищцовата страна не се ползват с обвързваща
съда доказателствена сила. Липсват каквито и да е доказателства приживе Т. Н. И. да е бил
собственик на процесния обект, респ. ответниците да са придобили по наследство
съответните идеални части от него.
Поради липсата на установена възникнала валидна облигационна връзка между ищеца
и починалия Т. Н. И., предявения срещу неговите наследници иск се явява неоснователен и
на това основание следва да се отхвърли. Доколкото неоснователни се явяват главните
искове такива се явяват и исковете за обезщетение за забава предявени срещу тримата
ответника, поради което също следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Като акцесорни следва да се отхвърлят и исканията за лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на задължението, като неоснователни.
При този изход на делото ответниците имат право на разноски, но такива не са заявени
и не са представени доказателства за действително сторени разноски, поради което съдът не
дължи произнасяне в тази насока.
Водим от горното и на основание чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.Б., кв.***, представлявано от *** ***.Г. Т. срещу Р. П.
И. с ЕГН **********, Н. Т. З. с ЕГН ********** и И. Т. Н. с ЕГН **********, искове, с
които на основание чл.422 ГПК вр. с чл.79 ЗЗД, се иска да бъде признато за установено, че
Р. П. И. дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД Б. сумата от 159,22 лева, Н. Т. З., че
дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД Б. сумата от 39,81 лева и че И. Т. Н. дължи
на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД Б. сумата от 39,81 лева, дължими по издадени
3
фактури за периода от 26.02.2018 год. до 24.04.2019 год., с отчетен период по фактури от
10.11.2017 год. до 05.04.2019 год., както и лихвата от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на задължението, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, с ЕИК***, със
седалище и адрес на управление: гр.Б., кв.***, представлявано от *** ***Г. Т. срещу Р. П. И.
с ЕГН **********, Н. Т. З. с ЕГН ********** и И. Т. Н. с ЕГН **********, искове, с които
на основание чл.422 ГПК вр. с чл.86 ЗЗД, се иска да бъде признато за установено, че Р. П. И.
дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД Б. сумата от 40,57 лева, Н. Т. З., че дължи
на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД Б. сумата от 10,14 лева и че И. Т. Н. дължи на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД Б. сумата от 10,14 лева, представляващи обезщетение
за забавено плащане върху главниците, дължимо за периода от 28.03.2018 год. до 17.02.2021
год., като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Я. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Я.: _______________________
4