РЕШЕНИЕ
№ 20605
гр. София, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело
№ 20251110121228 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на Л. З. С., с която срещу „Х.К.“ ООД е предявен
иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 10а, ал. 2 и чл. 22 ЗПК за
прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит ******** г.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника процесния договор за кредит, по силата
на които ответникът му е предоставил сума от 2000 лева, като по договорa му е била
начислена такса за експресно разглеждане, която е била включена като част от
погасителната вноска по всеки договор. Излага доводи за нищожност на процесния
договор поради противоречието му със закона – неправилно посочване на ГПР в
договора и нарушаване забраната да се събират такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Отделно излага съображения за
нищожност на клаузата в договора, предвиждаща заплащането на такса за експресно
разглеждане, като противоречаща на закона и като неравноправна. Моли за уважаване
на иска и за присъждане на разноски.
Постъпил е в срок отговор на исковата молба, с която ответникът оспорва
предявените искове. Счита, че предявеният установителен иск бил недопустим поради
липса на правен интерес и идентичност на предмета на същия. Отделно поддържа, че
във връзка с процесния договор за кредити е подавал заявления и са били образувани
ч.гр.д. № 68909/2024, впоследствие и гр.д № 12429/2025 г., ч.гр.д. № 69157/2024 г. и
ч.гр.д. № 73892/2024 г., по които са били издадени заповеди за изпълнение, влезли в
сила. Прави искане съдът да изиска и приложи ч.гр.д. № 69157/2024 г. и ч.гр.д. №
73892/2024 г., както и да извърши служебно справка относно предмета на гр.д. №
12429/2025 г., което кредиторът бил образувал срещу този длъжник. По същество
искът се оспорва като неоснователен. Сключеният между страните договор бил
1
валиден, а оспорената клауза – действителна. Ищецът бил запознат с нея при
сключването на договора, тя нямала обуславящ и задължителен характер и той
доброволно и информирано се съгласил с нея и с получаването на кореспондиращата.
Заявеното до съда искане е да отхвърли предявения иск и да присъди в полза на
дружеството разноски.
Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното
производство доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно между страните е обстоятелството, че във връзка с процесния договор
за кредит ответникът е предоставил на ищеца сумата от 2000 лева. Не е спорно
съдържанието на договора.
По делото като доказателство е приет договор за потребителски кредит
********г., сключен между страните, по силата на който на кредитополучателя е
начислена такса експресно разглеждане в размер на 6336 лева при размер на кредита
2000 лева за срок от 36 месеца, която потребителят се е задължил да върне на 36
вноски, всяка в размер на 255,56 лева при посочени в договора ГЛП 25,03 % и ГПР
28,12 %. С договора потребителят се е задължил да върне на кредитора си сума в общ
размер на 9200 лева.
По искане на ответника служебно са извършени справки по всички общо 3
заповедни производства, развили се по заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по искане на ищеца.
Ч.гр.д. № 68909/2024 г. по описа на СРС касае процесния договор за кредит. По
това дело съдът е дал указания по реда на чл. 415 ГПК, като е било образувано гр.д.
№12429/2025 г. по искова молба на ищеца. Производството по това дело е спряно до
приключване на настоящото.
Ч.гр.д. № 69157/2024 г. по описа на СРС, 62 с-в, е образувано по заявление на
ответника от 21.10.2024 г. и предмет на делото са вземания, произтичащи от процесния
договор за кредит. По това дело на 05.12.2024 г. съдът е издал заповед за изпълнение
за вноска за главница и договорна лихва с падеж 24.05.2024 г., като е присъдил и
разноски по съразмерност според уважената част от искането. Съобщението е било
връчено на родственик на длъжника, която е посочила, че лицето не живее на адреса. С
разпореждане от 22.03.2025 г. съдът е разпоредил да се издаде изпълнителен лист въз
основа на заповедта за изпълнение.
Ч.гр.д. № 73892/2024 г. по описа на СРС, 44 с-в, е образувано по заявление на
ответника от 10.12.2024 г.относно вземания, произтичащи от същия договор за кредит.
По това дело на 02.02.2025 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за
вноската от главница и договорна лихва с падеж 24.11.2024 г., както и разноски за
производството. Съобщението е било връчено на родственик на длъжника, която е
посочила, че лицето не живее на адреса. С разпореждане от 23.04.2025 г. съдът е
разпоредил да се издаде изпълнителен лист въз основа на заповедта за изпълнение.
При използване на общодостъпен кредитен калкулатор съдът установи, че ако в
ГПР бъде включена таксата за експресно разглеждане, предвидена да се дължи с
договора, то тогава размерът на ГПР би възлизал на 315.38%.
При така установеното от фактическа страна, по приложението на правото
съдът намира следното:
За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че всеки
от договорите, сключен с ответника, е нищожен на заявените с исковата молба
основания, а именно поради нарушение на императивни норми на закона, а в
условията на евентуалност, че клаузите за експресно разглеждане са нищожни поради
2
противоречие с императивни норми на закона, поради накърняване на добрите нрави,
т.е. че накърнява принципите на справедливостта, добросъвестността в гражданските
и търговските взаимоотношения, както и принципите за предотвратяване на
несправедливото обогатяване, както и че имат неравноправен характер.
Доводите на ответника за недопустимост на настоящото производство са
обсъдени с определението на съда по чл. 140 ГПК. Ето защо и тези съображения не
следва да бъдат преповтаряни. Задължителната за всички съдилища в рамките на ЕС
съдебна практика на СЕС (виж Решение на СЕС от 17.05.2022 г. по дело С-600/19)
налага исковете да бъдат разгледани по същество и съдът да се произнесе с решение
по тях. Следва да се посочи, че не е налице идентичност на установителния иск,
разглеждан по реда на чл. 422 ГПК по гр.д. № 12429/2025 г., нито може да бъде
отречено правото на страна по договора да иска прогласяване на неговата
недействителност и това да бъде установено със сила на пресъдено нещо (а не
инцидентно в мотивите по иска за реално изпълнение). В този смисъл е изрично
Определение № 60243/20.07.2021 г. по ч.гр.д.№ 631/2021 г. по описа на ВК, IV ГО,
ГК, което е постановено по казус, аналогичен на настоящия.
Съгласно т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения
процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите,
условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като и годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1
начин. Неспазването на което и да е от тях според императивната норма на чл. 22 ЗПК
води до недействителност на договора за потребителски кредит.
В случая договорът за потребителски кредит съдържа част от информацията,
посочена в т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК – посочен е годишният лихвен процент, като не е
предвидена възможност за промяната му, тъй като същият е фиксиран, и общата сума,
дължима от потребителя по кредита, изчислена към момента на сключване на
договора, посочен е и годишният процент на разходите. Изготвен е погасителен план,
съдържащи информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски – изискване на чл. 11, ал. 1, т. 7 и 11 ЗПК. Настоящият съдебен
състав приема обаче, че договорът за потребителски кредит не отговаря на
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото не съдържа реално приложимите
ГЛП и ГПР, изчислени към момента на сключване на договорите за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит, а според ал. 2 от същата норма годишният
процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1,
като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни
допускания.
В случая в представения договор за потребителски кредит формално е изпълнено
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Така посоченият размер не надвишава
максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Същият обаче не отразява действителния такъв, тъй
като не включва разходите по кредита за таксата за експресно разглеждане, която се
включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
3
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за
кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.
Съгласно т. 2 "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на
кредита и общите разходи по кредита за потребителя.
Според практиката на СЕС – решение по дело С-686/19, в понятието "общи
разходи по кредита за потребителя" се обозначават всички разходи, които
потребителят е длъжен да заплати по договора за кредит и които са известни на
кредитора. Съгласно разясненията, дадени от Съда на ЕС по дело С-779/18, съдът
разполага с възможността да контролира неравноправния характер при определяне на
годишния процент на разходите, дори при законово установената граница. Нещо
повече - с решение по дело С-714/22 г. СЕС дава задължително за националните
съдилища тълкувание относно на член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, която трябва
да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към
договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител
приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне
на разположение на заетата сума попадат в обхвата на понятието „общи разходи по
кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието
„годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато
закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на
съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие
действителните разходи по този кредит. Член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от
Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за
потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички
предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби
допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че
обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на
съответния потребител на предоставената в заем главница.
При отчитането на възнаграждението за допълнителна услуга (експресно
разглеждане) като несъмнен разход по кредита за потребителя, действителният ГПР по
договора би бил значително завишен, ерго тази такса не е взета предвид от кредитора
при посочване на ГПР във всеки от договорите. Такива твърдения не са и ангажирани
в производството.
Настоящият съдебен състав намира, освен че сами по себе си клаузите относно
възнаграждението за експресно разглеждане са в противоречие с императивни
материалноправни норми на закона (чл. 10а ЗПК), същите са неравноправни, но и
посредством тях кредиторът е създал механизъм за увеличаване на възнаграждението,
което да получи от сделката. При това положение и въз основа на съвкупната преценка
на всяка от уговорките, съдържащи се в договора, макар формално да покриват
изискуемите реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на
изискуемото съдържание по т. 10 – годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя. Характерът на вземането за допълнителната
услуга за експресно разглеждане представлява допълнително възнаграждение за
4
кредитора за предоставения паричен ресурс, с оглед което и цената на тази
допълнителна услуга предполага включването й в ГПР. Липсата на този разход в
договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Повеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание
законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността
на договарянето – чл. 22 ЗПК. В този смисъл е и практиката на СЕС, цитирана и по-
напред в решението.
Искът за прогласяване нищожността на процесния договор за кредит следва да
бъде уважен на главното заявено от ищеца основания.
По разноските:
С оглед изхода на спора разноски се дължат на ищеца на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК. Същите са в размер на 114,56 лева и следва да се възложат в тежест на
ответника.
Претендира се адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2, вр.
ал. 2 ЗАдв. Съдът, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност на
делото, цената на предявения иск, срочното му разглеждане, установената вече трайна
практика на съдилищата по релевантните въпроси, както и обстоятелството, че в
единственото проведено съдебно заседание не се е явил процесуалният представител
на ищеца, не на последно място икономическите условия на живот в страната,
определя адвокатско възнаграждение в размер на сумата 450 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от Л. З. С., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
********, срещу "Х.К.“ ООД (предишно наименование „И.С.К.“ ООД), ЕИК ********,
с адрес по делото: гр. ********, искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. чл.
11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 ЗПК нищожността на договор за потребителски кредит
******** г. поради противоречието му със закона.
ОСЪЖДА "Х.К.“ ООД (предишно наименование „И.С.К.“ ООД), ЕИК ********,
с адрес по делото: гр. ********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Л. З. С.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ********, сумата 114,56 лева, представляваща
разноски в производството пред СРС.
ОСЪЖДА „Х.К.“ ООД (предишно наименование „И.С.К.“ ООД), ЕИК ********,
с адрес по делото: гр. ********, да заплати на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2
ГПК на адвокат Л. К. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ********, сумата 450 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство на Л. З. С. в производството пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните по ел. път, както следва: на
ищеца на адрес:********, a на ответника на основание чл. 50, ал. 5 ГПК на
адрес:********.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6