Р Е Ш Е Н И Е № 261869
03.07.2021г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в открито съдебно
заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на
секретаря Василена Стефанова като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 7496 по описа за 2020г. на съда, за да се произнесе взе предвид
следното.
Предмет на делото са
искове с правна квалификация чл. 415 вр. с чл. 422 ГПК.
С молба, с вх. №
36231/29.06.2020г. от ищецът „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД е предявен иск срещу ответника А.В.Т..
В исковата молба се твърди, че съгласно чл. 153, ал. 1
от ЗЕ, ответникът А.В.Т., като собственик на топлоснабден имот, находящ се ***
имал качеството на клиент на топлинна енергия и съгласно чл. 34, ал. 1 от ОУ, е
длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна енергия в 30 -
дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. Според клаузата на
чл, 35, ал. 1 от ОУ, при неизпълнение в срок на задълженията по чл. 34, ал. 1,
клиентите на топлинна енергия дължат на „ЕВН България Топлофикация" ЕАД
обезщетение, в размер на законната лихва от деня на забавата.
В изпълнение на законоустановените си задължения на
топлопреносно предприятие, дружеството доставило до сградата, а търговецът,
извършващ дялово разпределение на топлинна енергия - „Нелбо" ЕАД,
разпределил за имота на ответника топлинна енергия на обща стойност 1186,42
лв., включваща главница в размер на 1081,75 лв., представляваща стойността на разпределената топлинна енергия
за битово горещо водоснабдяване, отопление и отдадена от сградната инсталация,
за периода 01,10.2018 г. - 30.04.2019 г., ведно с обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода 04.12.2018 г. - 16.02.2020 г., в размер на
104,67 лв.
Начислената на ответника топлинна енергия била
доставена и разпределена в пълно съответствие с изискванията на ЗЕ и действащата
за процесния период Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването,
съгласно справка за компонентите, количеството, единичната цена и стойността на
топлинната енергия, доставена за процесния период - приложение към исковата
молба.
В исковата молба се твърди, че на 17.02.2020 г., е
депозирано пред Районен съд - гр. Пловдив, заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч. гр. дело №
2598/2020 г, по описа на XVII гр. състав.
Издадена била заповед за изпълнение на парично задължение № 1361/21.02.2020г.,
за следните суми: главница в размер на 1081,75 лева, представляваща стойност на
топлинна енергия, доставена за периода 01.10.2018 г. до 30.04.2019 г. по
партидата на длъжника за обект на потребление, находящ се в **** с ИТН:****,
обезщетение за забава за периода 04.12.2018 г. до 16.02.2020 г. в размер на
104,67 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда – 17.02.2020 г. до окончателното погасяване,
както и разноските по делото, от които: 25 лева – държавна такса и 50 лева
/петдесет лева/ – юрисконсултско възнаграждение.
От съда се иска да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на А.В.Т., ЕГН **********,***
Топлофикация" ЕАД следните суми за разпределена топлинна енергия: главница
в размер на 1081,75 лв., представляваща стойността на доставената топлинна
енергия за периода 01.10.2018 г -30.04.2019 г., обезщетение за забавено плащане
на главницата, в размер на законната лихва, за периода 04.12.2018 г. -
16.02.2020 г., в размер на 104,67 лв.,законната лихва върху главницата, считано
от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
{17.02.2020 г.),както и да осъди ответника да заплати на следните
суми:направените деловодни разноски в производството по чл. 410 от ГПК, в
размер на 75 лв. и деловодните разноски по настоящето производство, включващи
платените от държавни такси и депозити за вещи лица, както и юрисконсултско
възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, с
вх. № 287134/11.12.2020г. от ответника А.В.Т..
В отговора на исковата молба съда се моли да отхвърли
предявения иск като неоснователен и недоказан..
Заявява се, че не са приложени доказателства, затова
ответника да е собственик / ползвател на топлоснабден имот.
Възразява се по подробно описани мотиви в отговора на
исковата молба, че ответника не дължи стойността на претендираната от ищеца
топлинна енергия за отопление, тъй като такава услуга не била доставена от
същия.
Съдът след като се
запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 ГПК намира за установено от
фактическа и правна страна следното
На 17.02.2020 г., е
депозирано пред Районен съд - гр. Пловдив, заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч. гр. дело №
2598/2020 г, по описа на XVII гр. състав.
Издадена била заповед за изпълнение на парично задължение №
1361/21.02.2020г., за следните суми: главница в размер на 1081,75 лева,
представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.10.2018 г.
до 30.04.2019 г. по партидата на длъжника за обект на потребление, находящ се в
****, с ИТН:***, обезщетение за забава за периода 04.12.2018 г. до 16.02.2020
г. в размер на 104,67 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на постъпване на заявлението в съда – 17.02.2020 г. до окончателното
погасяване, както и разноските по делото, от които: 25 лева – държавна такса и
50 лева /петдесет лева/ – юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е била
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК като в срока по чл. 415, ал.1,
т.2 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си за главница и
мораторна лихва.
Предявените искове са
допустими.
Ищецът в подкрепа на
твърденията си представя препис-извлечение от сметка, от която се установява,
че за процесния период са издадени съответните фактури за доставка на топлинна
енергия по партидата на ответника за процесния топлоснабден обект на
потребление, за който се установява от представения нотариален акт, че е
собственост на ответника – л. 52 от делото.Представят се копия на фактурите за
процесния период.
По делото са приети и
ОУ на ищеца, публикувани в национален и местен ежедневник.
Според нормата на чл. 150 от ЗЕ, продажбата на
топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се
осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че
тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо
изричното им писмено приемане от потребителите. Следователно, за възникване на
правоотношението по покупко- продажба на топлоенергия, не е необходимо да се
сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата,
защото обвързаността между страните възниква по силата на закона, поради което
в случая безспорно се установява съществуването на облигационна връзка между
страните до колкото ответника е собственик на топлоснабдения имот.
Доказани се явяват твърденията на ищеца за размера на
разпределената топлинна енергия за процесния период, и остойностяването й за
което по делото е приобщена съдебно-счетоводна експертиза от която се
установява, че размерът за всеки един от начислените компоненти топлинна
енергия по месечни периоди и общо включително съответства изцяло на
претендираните суми.
Видно от приетата съдебно-техническа експертиза през
процесния период абонатната станция, която е обслужвала жилищния блок е
подавала ТЕ за отопление и БГВ, през процесния период всички 3 бр. отоплителни
тела тип радиатор са били присъединени към топлопреносната мрежа в блока и са
били снабдени с ИРУ за визуален отчет, но за отчитането им не е осигуряван
достъп. През имота преминава щранг лира с мощност 564W същата не е снабдена с ИРУ и потребената от нея ТЕ е начислявана
по максимална мощност. Потреблението за БГВ е начислявано на база 1 брой лица
по 140 л. денонощие поради неосигурен достъп за отчет на измервателното
устройство. За имота на ответника са
прилагани изискванията на т.6.7 вр с т.6.5 от „Методика за дялово разпределение
на ТЕ в сгради етажна собственост“ приложение към чл. 61, ал.1 от Наредба
16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването за 3 бр. отоплителни тела тип радиатор
и лира по максимална нормативна мощност, както и в БГВ – на 1 бр. лица по 140 л/денонощие.
Няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и
начисленото от ищеца. Начина на разпределение на топлинната енергия съответства
на специалната методика уредена в Наредба 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването.
Следователно, предявените искове за главница и
мораторна лихва са доказани по основание и размер. По делото не се установиха
факти, които да обуславят друго основание за начисление на топлинната енергия
тъй като не е осигуряван достъп до имота. Не се споделят доводите на ответника
чрез особения представител, тъй като отмяната на Методиката за дялово
разпределение с решение на ВАС има действие занапред, а към момента на
извършеното разпределение този нормативен акт е бил в сила
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят разноските за настоящата инстанция и за заповедното производство в
размер на сумата от 850 лева.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ А.В.Т. с
ЕГН ********** с настоящ адрес: *** и постоянен адрес:*** в полза на „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37 чрез **** сумите за които е била
издадена заповед № 1361/21.02.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 2598/2020г. по описа на РС – Пловдив както следва: главница
в размер на 1081,75 лева,
представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.10.2018 г.
до 30.04.2019 г. по партидата на длъжника за обект на потребление, находящ се в
****, с ИТН:****,
обезщетение за забава за периода 04.12.2018 г. до
16.02.2020 г. в размер на 104,67 лева,
ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 17.02.2020 г. до окончателното погасяване
ОСЪЖДА А.В.Т. с ЕГН ********** с настоящ адрес: ***
и постоянен адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо
Г. Данов” № 37 чрез **** сумата от 850 лева разноски за настоящата инстанция и
за заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.
Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ ВЕСЕЛИН
АТАНАСОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.