МОТИВИ към НЧХД 579/19:
Производството
е образувано по тъжба на Й.Б.И. против Г.А.У. за това, че подсъдимият чрез
социалната мрежа Фейсбук е разпространил неверни, позорящи тъжителя
обстоятелства с твърдението „напада и бие жени и деца”, за което е предаден на съд за престъпление по
чл. 148 ал.1 т.2 във вр. с чл.147 ал.1 от НК.
В съдебно
заседание тъжителят, чрез повереника си, поддържа обвинението и пледира за
осъдителна присъда и за уважаване на гражданския иск в пълен размер.
Защитникът
оспорва съставомерността на престъплението,
пледира за оправдателна присъда.
Подсъдимият
не се признава за виновен и моли да бъде оправдан.
Районният съд, като обсъди и прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.301 НПК, ръководейки
се от закона и по вътрешно убеждение, прие за установено следното:
Подсъдимият и тъжителят са съседи , като живеят със семействата си в една и съща сграда в гр. Пазарджик,на
различни етажи. Отношенията по между им били силно влошени от няколко години и
непрестанно пораждали конфликти при срещите .
В края на м. октомври 2018г. подсъдимят водел разговори с тъжителя в
социалната мрежа „Фейсбук“, във форума“ Аз съм от Пазарджик“. Предвид отношенията им, започнали словесни
нападки, заплахи, обиди. Подсъдимият адресирал до тъжителя следното изявление,
което публикувал в посочения форум „
..за теб и другарчето ти - М., вие БИЕТЕ ЖЕНИ, а се наричате“мъже“.
На 25,03,19г. тъжителят подал
настоящата тъжба, с която предал подсъдимия на съд за това, че чрез социалната мрежа Фейсбук е разпространил
неверни, позорящи тъжителя обстоятелства с твърдението „напада и бие жени и
деца”, за което поискал да бъде осъден за
престъпление по чл. 148 ал.1 т.2 във вр. с чл.147 ал.1 от НК.
Обстоятелствата по делото не са спорни относно част от инкриминираното
изявление. На първо място тук следва да се посочи, че с тъжбата и последвалите
уточнения в нея, направени преди
стартиране на съдебното следствие инкриминираното изявление е„напада и бие жени
и деца”. При това, към тъжбата са представени и разпечатки на процесните
разговори, които обаче съдържат само
следното изявление, адресирано от
подсъдимия към тъжителя: „ ..за
теб и другарчето ти - М., вие БИЕТЕ ЖЕНИ, а се наричате“мъже“. Тоест, дори в
представените с тъжбата писмени доказателства ( разпечатките не са оспорени
като съдържание на разменените реплики от нито една от страните и са потвърдени
от събраните гласни доказателствени средства) липсва твърдението за нападение и
побой над деца. За него не се събра нито
едно доказателство.
Обратното- по отношение на
твърдението, че подсъдимият напада и бие жени
данните по делото еднозначно потвърждават, че то е направено по
отразения в тъжбата начин и чрез посочената там социална мрежа в дословно
следното съдържание „ ..за теб ( б.м-
тъжителя Й.И.) и другарчето ти - М., вие
БИЕТЕ ЖЕНИ, а се наричате“мъже“. Това изявление , в този текст и напълно
еднозначен смисъл, се потвърждава дори от подсъдимия и неговата съпруга св. С..
Няма спор, че това са позорящи тъжителя обстоятелства.
Доказа се обаче в хода на съдебното следствие тяхната истинност, което
обуслови отсъствието на един от обективните елементи от състава на
инкриминираното престъпление. Представената
по делото справка за съдимост на тъжителя ( л. 43 и сл.) и показанията на
свидетелите Г. В., Д. В. и Ст. С. установяват, че тъжителят е нанасял побой на
св. Г. В., която е майка на неговата дългогодишна съжителка Д. В. , за което е и бил осъден по НЧХД 1992/15.
Факт , установен с данните за съдимост, е, че има последващи осъждания за
закани с побой над същия пострадал. Вярно е, че това прави доказано
инкриминираното твърдение, че тъжителят „бие жени“ само досежно един субект от
женски пол, като доказателствените средства не установяват, че тъжителят е имал
посегателства и над други жени . Така,
верността на инкриминираното твърдение е само частично вярна.
Но- показанията на сестрата( св. Ст. С.)
и майката на жената ( св. Г.В.), с която тъжителят съжителства години
наред сочат, че той е обиждал последната и се е заканвал на не и на баща й, а
наред с данните за съдимост установяват, че тъжителят два пъти е бил съден за
закани с убийство на Г.В., като последното осъждане е за словесна закана с
репликата“ ще ти трепя всичките“. Конкретните инциденти, които се представят с
показанията на св. Г. В. са станали достояние на подсъдимия и неговата съпруга
и у първия са формирали и то основателно такава представа за личността на
тъжителя, че той е бил на база на
обективни факти субективно уверен, че тъжителят осъществява физическо
посегателство върху двете сестри и майка им. С това по отношение на
употребеното множествено число „жени“ е налице липса на субективна
съставомерност на инкриминираното престъпно деяние.
По споделените съображения съдът постанови своята присъда, с която призна подсъдимия Г.У. за невиновен в това, че
чрез социалната мрежа Фейсбук е разпространил неверни, позорящи тъжителя Й.И.
обстоятелства с твърдението „напада и бие жени и деца”, поради което го оправда по повдигнатото
обвинение за извършено престъпление по
чл. 148 ал.1 т.2 във вр. с чл.147 ал.1 от НК.
Решението на Съда, че липсва престъпление обоснова
( чл. 190 НПК) и възлагането в тежест на
тъжителя на сторените от подсъдимия разноски в размер на 500 лева.
По изложените мотиви Съдът
постанови оправдателната си присъда.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: