Присъда по дело №579/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 128
Дата: 15 юли 2019 г. (в сила от 30 юли 2019 г.)
Съдия: Елисавета Йорданова Радина
Дело: 20195220200579
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 25 март 2019 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А

 

                      ГОДИНА 2019                         ГР. ПАЗАРДЖИК

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ПАЗАРДЖИК                 НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

НА 15-ти ЮЛИ                                                                   2019 ГОДИНА

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИСАВЕТА РАДИНА

                  

Секретар: Х. В.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия РАДИНА

Наказателно дело ЧХ № 579                             по описа за 2019 година

 

П Р И С Ъ Д И   :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия  Г.А.У. – роден на ***г., от  гр.Пазарджик, българин, български гражданин, женен, неосъждан, ЕГН: ********** за НЕВИНОВЕН в това, че на 28.10.2018г. чрез социална мрежа Фейсбук е разпространил неверни, позорящи обстоятелства за Й.Б.И. с твърдението „напада и бие жени и деца”, поради което го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 148 ал.1 т.2 във вр. с чл.147 ал.1 от НК.

ОСЪЖДА Й.Б.И. да заплати на Г.А.У. *** сторените от последния съдебно-деловодни разноски в размер на 500.00 лева.

 

          ПРИСЪДАТА  може да се обжалва пред Окръжен съд - Пазарджик в 15 дневен срок от днес.

 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдържание на мотивите

 

МОТИВИ към НЧХД 579/19:

 

 

Производството е образувано по тъжба на Й.Б.И. против Г.А.У. за това, че подсъдимият чрез социалната мрежа Фейсбук е разпространил неверни, позорящи тъжителя обстоятелства с твърдението „напада и бие жени и деца”,  за което е предаден на съд за престъпление по чл. 148 ал.1 т.2 във вр. с чл.147 ал.1 от НК.

В съдебно заседание тъжителят, чрез повереника си, поддържа обвинението и пледира за осъдителна присъда и за уважаване на гражданския иск в пълен размер.

Защитникът оспорва съставомерността на престъплението,  пледира за оправдателна присъда.

Подсъдимият не се признава за виновен и моли да бъде оправдан.

Районният съд, като обсъди и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.301 НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за установено следното:

Подсъдимият и тъжителят са съседи , като живеят със семействата си  в една и съща сграда в гр. Пазарджик,на различни етажи. Отношенията по между им били силно влошени от няколко години и непрестанно пораждали конфликти при срещите .

В края на м. октомври 2018г. подсъдимят водел разговори с тъжителя в социалната мрежа „Фейсбук“, във форума“ Аз съм от Пазарджик“.  Предвид отношенията им, започнали словесни нападки, заплахи, обиди. Подсъдимият адресирал до тъжителя следното изявление, което публикувал в посочения форум  „ ..за теб и другарчето ти - М., вие БИЕТЕ ЖЕНИ, а се наричате“мъже“.

 На 25,03,19г. тъжителят подал настоящата тъжба, с която предал подсъдимия на съд за това, че  чрез социалната мрежа Фейсбук е разпространил неверни, позорящи тъжителя обстоятелства с твърдението „напада и бие жени и деца”,  за което поискал да бъде осъден за престъпление по чл. 148 ал.1 т.2 във вр. с чл.147 ал.1 от НК.

Обстоятелствата по делото не са спорни относно част от инкриминираното изявление. На първо място тук следва да се посочи, че с тъжбата и последвалите уточнения в нея,  направени преди стартиране на съдебното следствие инкриминираното изявление е„напада и бие жени и деца”. При това, към тъжбата са представени и разпечатки на процесните разговори,  които обаче съдържат само следното изявление, адресирано от  подсъдимия  към тъжителя: „ ..за теб и другарчето ти - М., вие БИЕТЕ ЖЕНИ, а се наричате“мъже“. Тоест, дори в представените с тъжбата писмени доказателства ( разпечатките не са оспорени като съдържание на разменените реплики от нито една от страните и са потвърдени от събраните гласни доказателствени средства) липсва твърдението за нападение и побой над деца.  За него не се събра нито едно доказателство.  

 Обратното- по отношение на твърдението, че подсъдимият напада и бие жени  данните по делото еднозначно потвърждават, че то е направено по отразения в тъжбата начин и чрез посочената там социална мрежа в дословно следното съдържание  „ ..за теб ( б.м- тъжителя Й.И.)  и другарчето ти - М., вие БИЕТЕ ЖЕНИ, а се наричате“мъже“. Това изявление , в този текст и напълно еднозначен смисъл, се потвърждава дори от подсъдимия и неговата съпруга св. С..

Няма спор, че това са позорящи тъжителя обстоятелства.

Доказа се обаче в хода на съдебното следствие тяхната истинност, което обуслови отсъствието на един от обективните елементи от състава на инкриминираното престъпление.  Представената по делото справка за съдимост на тъжителя ( л. 43 и сл.) и показанията на свидетелите Г. В., Д. В. и Ст. С. установяват, че тъжителят е нанасял побой на св. Г. В., която е майка на неговата дългогодишна съжителка Д. В.  , за което е и бил осъден по НЧХД 1992/15. Факт , установен с данните за съдимост, е, че има последващи осъждания за закани с побой над същия пострадал. Вярно е, че това прави доказано инкриминираното твърдение, че тъжителят „бие жени“ само досежно един субект от женски пол, като доказателствените средства не установяват, че тъжителят е имал посегателства и над други жени  . Така, верността на инкриминираното твърдение е само частично вярна.

Но- показанията на сестрата( св. Ст. С.)  и майката на жената ( св. Г.В.), с която тъжителят съжителства години наред сочат, че той е обиждал последната и се е заканвал на не и на баща й, а наред с данните за съдимост установяват, че тъжителят два пъти е бил съден за закани с убийство на Г.В., като последното осъждане е за словесна закана с репликата“ ще ти трепя всичките“. Конкретните инциденти, които се представят с показанията на св. Г. В. са станали достояние на подсъдимия и неговата съпруга и у първия са формирали и то основателно такава представа за личността на тъжителя, че той е  бил на база на обективни факти субективно уверен, че тъжителят осъществява физическо посегателство върху двете сестри и майка им. С това по отношение на употребеното множествено число „жени“ е налице липса на субективна съставомерност на инкриминираното престъпно деяние.

По споделените съображения съдът постанови своята присъда, с която  призна подсъдимия Г.У. за невиновен в това, че чрез социалната мрежа Фейсбук е разпространил неверни, позорящи тъжителя Й.И. обстоятелства с твърдението „напада и бие жени и деца”,  поради което го оправда по повдигнатото обвинение за извършено  престъпление по чл. 148 ал.1 т.2 във вр. с чл.147 ал.1 от НК.

  Решението на Съда, че липсва престъпление обоснова ( чл. 190 НПК) и  възлагането в тежест на тъжителя на сторените от подсъдимия разноски в размер на 500 лева.   

По изложените мотиви Съдът постанови оправдателната си присъда.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: