Решение по дело №2325/2020 на Районен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

1192/10.8.2020г.

 

В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

         ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в открито съдебно заседание на 08.07.2020 година, в състав:

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева

 

при секретаря Цветанка Кънева, като разгледа докладваното от районния  съдия НАХД № 2325 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Марина - СМ” ЕООД, против Наказателно Постановление  № В-0046963/21.05.2020г. на  Директора на регионална дирекция за областите Варна,Добрич, Шумен , Разград, Търговище и Силистра към КЗП, с което на М. ЕООД е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер  на 100 лева на основание чл. 228 от ЗЗП.

         С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че неправилно било прието, че е допуснато нарушение на чл.105 ал.1 от ЗЗП, тъй като не е наличен дефект в стоката и тя съответства на договора за продажба.

          В съдебно заседание, възивната страна редовно призована, явява се упълномощен процесуален представител, който подържа жалбата на посочените в нея основания. 

         Въззиваемата страна, редовно призована,  не се явява. Упълномощен процесуален представител е депозирал писмено становище. 

         След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 В КЗП-Варна постъпила потребителска жалба с вх. №В-03-201 от 24.01.2020г. срещу „МАРИНА-CM" ЕООД, относно рекламация на стъклодържател на една от закупените и монтирани от фирмата врати.

Установено било, че потребителката К. е сключила договор за изработка и монтаж на интериорни врати с въззивното дружество. На 07.10.2019г. бил извършен монтаж на закупените 3 броя вътрешни врати от монтажната група на фирма „М." ЕООД. Още при монтажа потребителката била забелязала, че стъклодържателите на едната врата са с дефекти.

В приемо-предавателния протокол издаден от „М." ЕООД на дата 07.10.2019г., след извършения монтаж е отразено лично от потребителката имам възражения, относно проблем със стъклодържачите. След това потребителката е подала рекламация до въззивното дружество, бил извършен оглед по постъпилата рекламация. От въззивното дружество е бил отказан гаранционен ремонт, тъй като поставените врати съответствали на договора за изработка, посочените от клиенти дефекти са определени като козметични такива. Грапавините по стъклодържача са били определени като минимални и липсвал документ регламентиращ допустимите отклонения от формата. 

     Поради това свид.Х. и свид.Г. *** извършили проверка в офис на „Марина-CM" ЕООД в гр.Варна. Установило се, че била депозирана рекламация от страна на потребителката, която действително не била удовлетворена. Изготвено било становище от страна на въззивното дружество до АНО, в което отново се сочи, че не било налице дефект в стоката, а това са характерни неточности за ниския ценови клас изделия. В този смисъл съдът следва да посочи, че трите интериорни врати са на стойност 1270 лева.

     Поради това свид.Х. съставила против „Марина-CM" ЕООД акт за установяване на нарушение за това, че не е привел стоката в съответствие с договора за продажба. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.105 ал.1 от ЗЗП. Било посочено, че е извършено на 07.11.2019г. в с.Николаевка. При предявяването на акта на упълномощено лице, и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения  били депозирани.

     Въз основа на акта било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което наказващият орган приел изцяло описаните в него фактически констатации и правната квалификация на нарушението по чл.105 ал.1 от ЗЗП. Поради това на основание чл.228 от ЗЗП на „Марина-CM" ЕООД била наложена „Имуществена санкция” в размер на 100 лева.

     В хода на съдебното следствие бе разпитана св. Ц- Х. - актосъставител, чиито показания съдът кредитира изцяло като непротиворечиви и последователни и от които се установи описаната фактическа обстановка. Свидетелката посочи, че описанието на установените дефекти не са били отстранени от продавача. По делото бе разпитана и свид.Г., свидетел по съставяне на АУАН, като съда кредитира напълно показанията и като непротиворечиви и последователни.

Съдът допусна до разпит и потребителката К.. От разпита и се установява, че е сключила договор с въззивното дружество за изработка и монтажа на интериорни врати. При монтажа им била установила грапавини и неравности по стъклодържачите. В разпита си свидетелката посочи, че не е била уведомена, че вратите които поръчва могат да имат подобни грапавини и неравности по стъклодържачите. Мостри с подобни дефекти не са и били представени при сключване на договора. Изложените врати в магазина на въззивното дружество нямали подобни дефекти, а напротив били качествени без каквито и да е неравности и други дефекти.

 

 

Свидетелката е категорична в разпита си, че поставените в жилището и врати не съответстват на мострите представени и при даване на поръчка на въззивното дружество и не е била уведомявана за възможни дефекти по вратите.

По искане на въззивната страна съда допусна до разпит служител на въззивното дружество свид.Станев, който заяви, че не знае какви врати е поръчала потребителката и какви договорки е постигнала при извършване на поръчката, няма информация дали е била уведомена, че вратите могат да имат дефекти. Присъствал е при монтирането на вратите в жилището на потребителката и заявява, че дефекти е имало само по една от вратите. Но според него е било нормално да има такива грапавани и дефекти по вратите.

        Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка и събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

        При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните правни изводи:  

        Въззивната жалба е депозирана в срок и от легитимен субект, поради което се  явява процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява като основателна.

       Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-от Директора на регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен , Разград, Търговище и Силистра към КТЗП, съгласно заповед № 165/20202г. на Председателя на КЗП. Актът също е съставен от компетентно лице на основание Заповед № 371 ЛС/ 22.04.2015г., с която св.Х. е определена за длъжностно лице, което има право да съставя актове за извършени нарушения по законите, контрола по приложението на които е възложен на КЗП. Наказателното постановление е било  издадено в шестмесечния преклузивен срок. В същото е направено описание на нарушението от фактическа страна, като изрично е посочена  датата на неговото.

       Образуваното административнонаказателното производство е проведено правилно и законосъобразно. При издаване на акта и постановлението са спазени нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като в тях се съдържат всички реквизити, посочени в тези норми. Посочена е нарушената материално правна норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. С оглед на това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения и по никакъв начин не е накърнено правото на защита на нарушителя, което е упражнено с подаването на жалба до въззивната инстанция. Поради това и възраженията в тази насока в жалбата са неоснователни.

       Съобразно доказателствата по делото съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е приел, че от страна на "Марина СМ" ЕООД е допуснато нарушение на по чл. 105, ал.1 от ЗЗП. Съгласно тази норма продавачът е длъжен да предаде на потребителя стока, която съответства на договора за продажба. Разпоредбата на чл. 106, ал.1 от ЗЗП конкретизира характеристиките на стоката, които следва да са налице към момента на продажбата, като сочи, че за да съответства на договора за продажба, потребителската стока следва да притежава качествата определени от страните по договора, и да е годна за обичайната употреба, за която служат потребителските стоки от същия вид. От събраните по делото писмени и гласни доказателства и от материалите по административно-наказателната преписка се установява, че към момента на извършване на монтажа една от вратите има дефекти. Потребителят незабавно е отбелязал това в приемо–предавателния протокол и осъществената рекламация след това. Поради това и доколкото продадената вещ е била с недостатък, който е бил масов и видим, съдът намира че търговецът не е изпълнил задължението си по чл. 105, ал.1 от ЗЗП.

В случая е налице надлежно предявена рекламация, приета от търговеца, като той е отказал да приведе стоката в съответствие с договора за продажба, като е приел, че дефекта по вратата се дължи на ниския ценови клас на продукта. Съгласно разпоредбата на чл.105 ал.1 и ал.2 от ЗЗП, продавачът е длъжен да предаде на потребителя стока, съответстваща на договора за продажба, като носи отговорност за всяка липса на съответствие с него, която съществува при доставянето на стоката и се прояви до две години след доставянето й, дори и да не е знаел за несъответствието. В чл.108 от ЗЗП е регламентирана оборима презумпция, че проявеното несъответствие до 6 месеца след доставянето на стоката, се смята, че е съществувало при доставянето й, освен ако се докаже, че липсата на съответствие се дължи на естеството на стоката или характера на несъответствието. В рамките на определения 6-месечния срок от закупуване на стоката търговецът е този, който следва да доказва, че несъответствието на стоката с договора за продажба се дължи на виновно поведение на потребителя. След изтичане на този срок от 6 месеца установяването на всяко несъответствие на стоката с договора за продажба е по общите правила, т.е. в тежест на административно-наказващият орган е да докаже несъответствието. Правилно е била ангажирана отговорността на въззивното дружество чрез налагане на "имуществена санкция". Това по своята правна същност е безвиновна отговорност и представлява обективната отговорност на правния субект за неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и се реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на обществена опасност на дееца и т. н.

Правилно е била наложена "имуществена санкция" на основание общата санкционна разпоредба на чл. 228 от ЗЗП, при отсъствие на специална санкционна норма, която предвижда в хипотезата си конкретното нарушение. Правилно наказващия орган е определил и размера на санкцията от 100 лв.. Поради това съдът намира от една страна, че случаят не е маловажен, а от друга- че размера на наложената санкция съответства на обществената опасност на допуснатото нарушение и в цялост ще изпълни целите на ЗАНН.

Поради изложеното до тук съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, "Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административния акт е благоприятен, има право на разноски". От изложеното следва, че в полза на АНО, следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, което Съдът определи в размер на 80 лева, които следва да бъдат заплатени от жалбоподателя на Регионална дирекция за областите Варна,Добрич, Шумен , Разград, Търговище и Силистра към КЗП.

 

Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № В-0046963/21.05.2020г. на Директора на регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра към КЗП, с което на „ Марина СМ” ЕООД е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 100.00 лева на основание чл. 228 от ЗЗП.              

       ОСЪЖДА „ Марина СМ” ЕООД ЕИК *********, да заплати на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра към КЗП  сумата от 80.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

           Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен Съд-Варна по реда на АПК.

        

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: