Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 09.10.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
открито съдебно заседание при закрити врата на двадесет и осми септември две
хиляди и двадесета година в
състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Таня Стоянова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 473 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по молба по чл. 625 ТЗ от
длъжник за постановяване на решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ на основание
неплатежоспособност по чл. 607а, ал. 1 във вр. с чл. 608 ТЗ.
Молителят „А.“ ЕООД твърди, че е в състояние на
неплатежоспособност по смисъла на чл. 608 ТЗ, тъй като не е в състояние да
изпълни изискуеми свои задължения към „М.-В1“ ЕООД и Т.Д.Т.. С допълнителна
молба от 13.03.2020 г., във връзка с дадени указания от съда, уточнява, че
задълженията към „М.-В1“ ЕООД произтичат от договор за наем. Предвид изложеното
иска спрямо дружеството да бъде открито производство по несъстоятелност на
основание неплатежоспособност, да се обяви „А.“ ЕООД в несъстоятелност и да се
прекрати производството.
Съдът, като прецени доводите на молителя и събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
За да бъде открито
производство по несъстоятелност, следва да са налице всички предпоставки,
визирани в разпоредбата на чл. 608 ТЗ, чл. 625, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, а
именно: 1/ Компетентният съд да бъде сезиран с писмена молба от лицата, изрично
посочени в разпоредбата на чл. 625 ТЗ – длъжникът, съответно ликвидаторът или
кредитор на длъжника по търговска сделка, от Националната агенция за приходите
за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската
дейност на длъжника, или задължение по частно държавно вземане, както и от
Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ при изискуеми и неизпълнени
за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една
трета от работниците и служителите на търговеца; 2/ Длъжникът да е търговец по
смисъла на чл. 1 ТЗ; 3/ Да се установи неплатежоспособност на длъжника,
съгласно хипотезите, предвидени в разпоредбата на чл. 608 ТЗ, респективно
свръхзадължеността му, ако е капиталово дружество – чл. 742 ТЗ и 4/
Затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на
неплатежоспособност да е обективно и трайно – аргумент от чл. 631 ТЗ.
В конкретния случай писмена
молба за откриване на производство по несъстоятелност е подадена от длъжника „А.“
ЕООД. От приложените доказателства се установява, че дружеството има задължения
към „М.-В1“ ЕООД, произтичащи от договор за наем, сключен на 01.03.2014 г.,
които към датата на подаване на молбата са в общ размер на 8 400 лева.
Следователно дружеството има изискуеми и неразплатени задължения по търговска
сделка.
Молителят „А.“ ЕООД е търговец
по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ, с оглед правно организационната си форма
като търговско дружество.
Установяването на състоянието на неплатежоспособност
на „А.“ ЕООД трябва да се извърши на базата на анализ на
имуществено-финансовото състояние на предприятието му, от който да се изведе
възможността или невъзможността да погасява задълженията си. От изисканите и
приложени по делото справки от централната база на АИС-КАТ към 07.10.2019 г. и
от Агенция по вписванията – Служба по вписванията, гр. София е видно, че на
името на „А.“ ЕООД няма данни за регистрирани пътни превозни средства, както и
вписвания, отбелязвания и заличавания по отношение на недвижими имоти,
собственост на дружеството, за периода от 01.01.1998 г. до 13.05.2020 г. Видно
е от писмо от НАП, ТД на НАП София, че по отношение на дружеството няма
наложени обезпечителни мерки и няма започнато принудително изпълнение срещу имущество
на дружеството към 15.05.2020 г.
От приетата по делото съдебно-икономическа експертиза,
която съдът кредитира като обективна и компетентна изготвена, се установява, че
през периода от 2014 г. до 2017 г. активите на „А.“ ЕООД са били изцяло текущи.
В структурата им са присъствали краткосрочни вземания и парични средства.
Наличие на парични средства е отчетено до 31.12.2017 г. Към края на следващите
годишни отчетни периода, както и към 29.02.2020 г. в счетоводните баланси на „А.“
ЕООД не фигурират никакви активи. Видно е, че в началото на 2014 г. „А.“ ЕООД е
притежавало собствен капитал в размер на 143 хил. лв. Към края на годината
собственият капитал на дружеството е сведен до 18 хил. лв., след което намалява
до 1 хил. лв. в края на 2016 г., а към 31.12.2017 г. „А.“ ЕООД вече е
декапитализирано, т.е. размерът на собственият капитал е отрицателна величина.
През анализирания период задълженията са изцяло краткотрайни. Към 31.12.2014 г.
същите представляват публични задължения за данъци и осигуровки. Годините 2015
г. и 2016 г. са приключени без наличие на задължения, но през следващите три
годишни отчетни периода същите бележат непрекъснат растеж – 10 хил. лв. към
31.12.2017 г., 17 хил. лв. към 31.12.2018 г. и 25 хил. лв. към 31.12.2019 г.
От заключението се установява, че стойностите на
показателите за ликвидност са задоволителни единствено в края на 2014 г.,
когато превишават значително референтните такива за всеки един от
коефициентите. Към 31.03.2017 г. размерът на краткосрочните, респективно текущи
задължения на дружеството превишава пет пъти стойността на текущите му активи,
а стойностите на три от общо четири показателя за ликвидност са под минималните
им референтни стойности. Към края на 2018 г. и 2019 г. „А.“ ЕООД не е
притежавало никакви активи, а същевременно размерът на задълженията бележи ръст
и достига съответно 17 хил. лв. и 25 хил. лв. И в двата случая стойностите на
показателите за ликвидност са нулеви, което сочи на невъзможност за изпълнение
на изцяло изискуемите задължения.
Видно е, че към 31.12.2014 г. стойностите на показателите
за финансова автономност на дружеството са в допустими граници. В края на 2015
г. и 2016 г. „А.“ ЕООД не е имало никакви задължения, което обуславя нулеви
стойности на коефициента на задлъжнялост. Към 31.12.2017 г. дружеството вече е
декапитализирано, а изчислените стойности на коефициентите не могат да бъдат
използвани за сравнителен анализ, тъй като същите не дават реална представа за
степента на задлъжнялост, която в случая е значителна.
През анализирания период балансовата стойност на
имуществото на дружеството е превишавало общия размер на паричните му
задължения през периода 2014 г. – 2016 г. включително. От края на 2017 г.
дружеството не притежава имущество, а задълженията му непрекъснато растат. За
изследвания период „А.“ ЕООД е разполагало с постоянен капитал и с нетен
оборотен капитал до 31.12.2016 г., след което е налице тенденция на постоянно
задълбочаващ се недостиг на нетни актив и оборотен капитал.
Установява се, че към 31.12.2018 г. и към 31.12.2019
г. „А.“ ЕООД не е притежавало никакво имущество. Последният отчетен период,
през който такова е било налично е 2017 г. – касови наличности от 2 хил. лв.
към 31.12.2017 г.
До края на 2016 г. молителят е обслужвал безпроблемно
краткосрочните си задължения. Към 31.12.2017 г. стойностите на три от четирите
коефициента на ликвидност спадат под минимално допустимите, като за два от тях
/тези на обща и на бърза ликвидност/ отклоненията са значителни. Това е признак
на наличие на сериозни затруднения в обслужването на текущите задължения, но
към тази дата все още не може да се твърди, че „А.“ ЕООД обективно не е било в
състояние да изпълни изискуемите си парични задължения. Датата, към която може
да се приеме, че е налице такова състояние, е 31.12.2018 г. Липсата на каквито
и да е активи в края на 2018 г., през 2019 г. и от началото на 2020 г. до
подаване на исковата молба налага извода, че „А.“ ЕООД обективно не е в
състояние да изпълни изискуемите си парични задължения, които същевременно са
нараснали до 25 хил. лв.
С оглед на така събраните доказателства и приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза, съдът приема, че е налице обективна
невъзможност дружеството да покрие задълженията си, свързани с търговската му
дейност, което налага изводът, че „А.“ ЕООД е в състояние на
неплатежоспособност.
Съгласно константната практика на ВКС, включително
застъпена в решения по чл. 290 ГПК, като решение № 64/23.03.2010 г. по т.д. №
959/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О., в тежест на длъжника е да докаже, че е изпълнил
задълженията си или че разполага с имущество, достатъчно за покриване на
задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите, като трябва да бъде
оборена установената от закона презумпция и докаже, че е платежоспособен и е в
състояние да изпълни задълженията си, включително и към момента на тяхната
изискуемост. От данните по делото се потвърждава становището на молителя, че
затрудненията му за покриване на задълженията не са временни и че същият е
изпаднал в състояние на неплатежоспособност и спрямо него следва да се открие
производство по несъстоятелност.
При определяне началната дата на неплатежоспособност
трябва да се преценят всички данни по делото. В задължителната практика на
Върховния касационен съд, постановена по реда на чл. 290 ГПК и застъпена в
решения: решение № 33/07.09.2010 г. по т.д. № 915/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О.,
решение № 115/25.06.2010 г. по т.д. № 169/2010 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение №
90/20.07.2012 г. по т.д. № 1152/2011 г. на ВКС, І Т.О., решение № 44/04.07.2012
г. по т.д. № 983/2011 г. на ВКС, І Т.О., решение № 202/10.01.2014 г. по т.д. №
1453/2013 г. и др., се приема, че началната дата на неплатежоспособност трябва
да се разглежда като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника
да погасява изискуемите си парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи и се определя с оглед на неговото
цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите за ликвидност,
финансова автономност и задлъжнялост, при съобразяване на най-ранния момент на
спиране на плащанията към кредиторите като външен белег на
неплатежоспособността. От значение за началната дата на неплатежоспособност е
обективната невъзможност да се изпълняват задълженията към всички кредитори, а
не спираното на плащанията към отделен кредитор. За начална дата на
неплатежоспособността на молителя „А.“ ЕООД следва да се приеме 31.12.2018 г.,
към която дата, съгласно заключението на вещото лице, дружеството не е
притежавало достатъчно парични средства, с които безпроблемно да извършва
плащания на текущи задължения.
По делото са събрани доказателства, че молителят „А.“
ЕООД не разполага с парични средства или бързоликвидни М.ериални активи за
посрещане на първоначалните разноски в производството по несъстоятелност.
Разноски не са предплатени и в указания от съда срок с протоколно определение
от 28.09.2020 г., вписано в книгата по чл. 634в ТЗ на 01.10.2020 г. С оглед на
това и предвид изрично заявеното от молителя искане, съдът намира, че следва да
постанови решение по реда на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 84, т. 1 ГПК
молителят ще бъде осъден с решението да заплати по сметка на Софийски градски
съд държавна такса в размер на 250 лева.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „А.“ ЕООД, с ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление:***.
ОПРЕДЕЛЯ
НАЧАЛНА ДАТА на
неплатежоспособността – 31.12.2018 г.
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „А.“
ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност длъжника „А.“ ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище
и адрес на управление:***.
НАЛАГА запор и възбрана върху имуществото
на „А.“ ЕООД.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на
предприятието „А.“ ЕООД, с ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление:***.
СПИРА производството по т.д. № 473/2020 г.
по описа на СГС, VІ-1 състав.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника, че
спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок една
година от вписването на решението по ал. 1 по молба на длъжника или на
кредитора, ако молителят удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако представи
доказателства за предплащане на суМ.а от
3 000 лева /три хиляди лева/, необходима за покриване на началните
разноски в производството по несъстоятелност.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника, че в
случай, че в едногодишен срок от вписване на решението производството не бъде
възобновено, дружеството ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване на
длъжника.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 вр. чл.
84, т. 1 ГПК „А.“ ЕООД, с ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати по сметка на Софийски градски съд суМ.а от 250 лева /двеста и петдесет лева/,
представляваща разноски по делото за държавна такса.
Решението подлежи на вписване в търговския регистър и
може да се обжалва в 7-мо дневен срок от вписването му в търговския регистър
пред Софийски апелативен съд.
Решението подлежи на незабавно изпълнение на основание
чл. 634 ТЗ.
Препис от решението да се изпрати незабавно на
Агенцията по вписванията за вписване в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ: