Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 06.01.2020г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав
на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
КАРАДЖОВА
секретар Йорданка Алексиева
като разгледа докладваното
от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гражданско дело № 1351 по описа за 2019г. и като обсъди:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът “Профи
кредит” ЕООД твърди, че между страните е сключен договор за револвиращ
заем от 06,12,2011г., по силата на който на Г. като длъжник и З., като
солидарен длъжник, е предоставена в заем сумата от 5000 лева, която е следвало
да бъде върната, ведно с договорна лихва, на 48 равни месечни вноски в размер
на 337 лева. Общо дължимата сума е 16 438,80
лева. На 28,02,2014г. е постигнато съгласие вноски 24 и 25 да бъдат
отложени и платени в края на погасителния план, като е изготвен нов такъв.
Кредитополучателят е платил 26 пълни вноски и една частично. В договора е
предвидено, че при просрочие на една вноски и
изтичане на 30 дни след това автоматично настъпва прекратяване на договора,
като това е станало на 16,09,2014г., когато е настъпила предсрочна изискуемост
на задължението. Остатъкът от задължението е в размер на 3738,61 лева главница,
3779,32 лева договорно възнаграждение и 674 лева възнаграждение за отлагане на
вноски. За събиране на първата сума е издадена заповед за изпълнение, но длъжниците са подали възражение срещу нея. Ето защо моли да
бъде постановено решение, с което да се признае за установено, че ответникът му
дължи сумата от 3738,61 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението до окончателното й изплащане, както и да бъде осъден да му
заплати сумата от 3779,32 лева, възнаградителна
лихва, както и 674 лева, възнаграждение за отлагане на вноски. Претендира
направените в заповедното и в настоящото производство разноски.
Ответниците
признават, че между страните е сключен посочения в исковата молба договор, по
силата на който Н.Г. е получил сумата от 5000 лева, както и че на 25,01,2013г.
същият е подписал уведомление за упражняване правото на отлагане с основание
чл. 14.1 от ОУ на договора. Оспорват твърдението, че той писмено е поискал това
отлагане, което да бъде платено, както и че е сключен анекс на 30,01,2013г. към
договора, тъй като такъв е подписан на 28,02,2014г. Оспорват твърденията, че те
са получили изявленията за прекратяване на договора.
Възразяват,
че вземанията за лихва са погасени по давност, тъй като от датата, на която се
твърди, че е настъпила предсрочна изискуемост – 16,09,2014г. до датата на
подаване на заявлението в съда – 18,04,2019г., е изтекъл необходимия за това
срок. Погасени по давност са и всички вземания за главница с падеж преди
18,04,2016г.
Правят
възражение и за прекомерност на лихвения процент и на годишния процент на
разходите, както и възражение за нищожност на уговорката за лихва именно поради
прекомерност.
Твърди
също така, че възможността по чл. 14.1 от ОУ за отлагане на вноски е приложена
по отношение на вноски с номера 12, 13 и 14, които са преместени в края на
погасителния план. Твърди, че съгласно чл .14.2 за
периода на отлагането се начислява договорената с договор за кредит лихва
съгласно първоначалния погасителен план.
В ОУ липсва хипотеза на „платено отлагане на вноски“, като е недопустимо
„капитализирането“ на лихва. Поради това клаузите на анекс №1 към договора са
нищожни.
Нищожни
са и уговорените годишен процент на разходите и годишен лихвен процент, тъй
като противоречат на закона, добрите нрави и добрите търговски практики. Ето
защо исковете, с които се претендира заплащането на такива са неоснователни.
С оглед
на горното заемът е изцяло погасен с извършените от ответника плащания, с които
е платена дължимата главница, а плащания за лихви са недължими.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д. №835/2019г. по описа на АРС е
видно, че по същото е издадена заповед за изпълнение за вземането, предмет на
предявения установителен иск, както и че срещу нея е
подадено възражение от длъжниците. Настоящият иск е
предявен в предвидения едномесечен срок, поради което е допустим.
Не се спори между страните, а и от приетите писмени
доказателства е видно, че отношенията между тях се уреждат от договор за револвиращ заем от 06,12,2011г., по силата на който ищецът
е предал в заем на ответника Н.Г. сумата от 5000 лева, а той се е задължил да я
върне в срок от 48 месеца на вноски в размер от 337 лева, ведно с договорна
лихва в размер на 76,74% годишно. Уговорен е ГПР 102,52%. Като солидарен
длъжник по него се е задължила Ц.З.. На 25,01,2013г. Н.Г. е поискал отлагане на
вноски 12, 13 и 14, а на 28,02,2014г. е сключен анекс №1, по силата на който е
отложено плащането на вноски 24 и 25. Към него е подписан нов погасителен план,
съгласно който вноските са 55, като последната от тях е с падеж 02,08,2016г. С
оглед на това съдът приема, че и първото и второто искане на длъжника са били
уважени, като с изменението на договора е постигнато съгласие между страните за
заплащане на възнаграждение за периода но отложените вноски, което е прибавено
към остатъчната главница. Ето защо възражението, че се касае до капитализиране
на лихви е неоснователно.
Не се твърди, а и не се доказа, че ответникът е изпълнил
изцяло поетите задължения. Поради това съдът приема, че същият е заплатил
сумите, посочени в извлечението то сметка към 18,06,2019г., доколкото този
документ удостоверява неизгодни за страната факти, или сумата от 8920,87 лева.
Възраженията за нищожност на клаузите, с които е уговорен
годишен лихвен процент и годишен процент на разходите, е основателно.
Действително същите са прекомерни, тъй като многократно надхвърлят размера на
законната лихва, поради което противоречат на добрите нрави. Ето защо ответниците не дължат договорна лихва, а със заплатената
сума от 8920,87 лева е погасена получената главница. Това от своя страна води
до неоснователност на предявените искове.
Следва също така да се отбележи, че договорът е
недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, тъй като не е
спазено изискването на чл. 11, ал.
1, т. 20
от същия – не
съдържа информация относно наличието или липсата на
право на отказ на потребителя
от договора, срока, в който това право може
да бъде упражнено,
и другите условия за неговото упражняване,
включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената
главница и лихвата съгласно чл. 29, ал.
4 и 6, както
и за размера на лихвения процент
на ден. Това е още едно основание, на което исковете следва да
бъдат отхвърлени.
При това положение е безпредметно обсъждането на
останалите възражение за липса на предсрочна изискуемост и погасяване на
вземането по давност.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответниците
имат право на разноски, но поради липса на доказателства за извършването им,
съдът не присъжда такива.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, бул.“България“ №49, бл.53Е, вх.В, представлявано
от Светослав Николаев Николов и Ирина Харалампиева Георгиева, за признаване на
установено, че Н.Д.Г., ЕГН ********** *** и Ц.А.З., ЕГН ********** *** дължат
солидарно сумата от 3738,61 лева (три хиляди седемстотин тридесет и осем лев и
шестдесет и една стотинки), представляваща главница по договор за револвиращ заем от 06,12,2011г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 18,04,2019г. до
окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение
№482от 22,04,2019г. по ч.гр.д.№835/2019г. по описа на АРС, както и предявения
иск за заплащане на сумата от 3779,32 лева (три хиляди седемстотин седемдесет и
девет лева и тридесет и две стотинки), представляваща договорна лихва за
периода от 02,09,2014г. до 02,08,2016г. и сумата от 674 лева (шестстотин
седемдесет и четири лева), представляваща възнаграждение за отлагане на вноски,
дължими по договор за револвиращ заем от 06,012,2011г.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: