РЕШЕНИЕ
№ 190
гр. Бургас, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Д. Пепеляшев
Членове:Георги Хр. Иванов
СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА
при участието на секретаря Евдокия Р. Недкова
в присъствието на прокурора Росица Г. Дапчева
като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20242100601519 по описа за 2024 година
Въззивното производство е образувано по повод въззивна жалба,
депозирана лично от Д. М. П., ЕГН ********** – подсъдим, срещу Присъда
№179/30.10.2024 г., постановена по НОХД № 2504/2023 г. по описа на Районен
съд - Бургас.
С посочената първоинстанционна присъда подсъдимият бил признат за
виновен и осъден за престъпления по чл.316, вр. чл.309, ал.1, вр. чл.26, ал.1
НК и чл.309, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК, като му е определено и наложено на
основание чл.23, ал.1 НК едно общо най-тежко наказание „Лишаване от
свобода“ в размер на 8 месеца, като е постановено същото да бъде изтърпяно
на основание чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС при първоначален общ режим. Районен
съд-Бургас се произнесъл и по направени в хода на досъдебното и съдебното
производство разноски.
Преди всичко следва да се отбележи, че за престъплението, за което е
ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия с правна квалификация
по чл.316, вр. с чл.309, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 НК, доколкото е извършено в
1
периода 26.05.2017 г. - 23.06.2017 г., от една страна, а от друга - посоченото по
вид и размер наказание за това престъпление е лишаване от свобода до две
години, абсолютната преследвателска давност, уредена в чл.81, ал.3 НК, е
изтекла. Съгласно цитираната разпоредба, наказателното преследване се
изключва по давност, когато не е възбудено в продължение на пет години за
случаите, в които деянието е наказуемо с лишаване от свобода повече от една
година (арг. от чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК). Съобразно разпоредбата на чл. 81, ал. 3
НК, независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното
преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора
срока, предвиден в чл. 80 от НК, тоест в случая са седем години и половина.
Следователно, с изтичането на период от седем години и шест месеца, считано
от датата на довършване на деянието – 23.06.2017 г., или след 23.12.2024 г., е
погасена по давност възможността за продължаване на наказателното
преследване спрямо подсъдимия за осъществен състав на престъпление с
горепосочената правна квалификация, освен ако подсъдимият не поиска
производството да продължи, какъвто е процесният случай - арг. от чл.24, ал.2
НПК. Поради това и макар да са изтегли сроковете за преследване, предвид
нарочно искане в насока продължаване на производството, направено от
подсъдимия П. в съдебно заседание на 07.03.2025 г. по настоящото дело, съдът
не прекрати делото в тази му част и дължи произнасяне.
В процесуалния документ, дал повод за образуване на настоящето
дело, подсъдимият не е изложил конкретни правни възражения, а само
фактически такива, с твърдение, че първостепенният съд не е отразил
неговите възражения, като е помолил производството да бъде върнато на друг
състав на Районен съд-Бургас за произнасяне на нова присъда.
В пледоарията си пред въззивния съд представителят на Окръжна
прокуратура – гр. Бургас намира въззивната жалба за неоснователна, а
присъдата на Районен съд – Бургас за правилна, законосъобразна и
обоснована, като сочи, че същата била съобразена с наличните доказателства.
Излага становище за правилно изяснена фактическа обстановка, като напълно
се солидаризира с размера на наложените наказания за всяко едно от де
янията, както и определеното и наложено едно общо най-тежко такова на П. в
размер на 8 месеца, което съобразно с всички обстоятелства по делото и
напълно законосъобразно според държавното обвинение е постановено да
бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
2
В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият Д. П.
се явява лично и със защитника си – адв. Б. Я. от АК – Бургас. Последният
поддържа подадената жалба. Сочи, че атакуваният съдебен акт е постановен
при съществени процесуални нарушения, допуснати при оценката на
доказателствения материал, а от там при формиране на фактически и правните
изводи. Твърди нарушение на правилата във връзка с предоставянето на
последна дума на подсъдимия. Акцентира върху това, че вътрешната воля на
първоинстанционния съдебен състав е формирана в изключително кратък
период от време, доколкото мотивите, в своя обем от 55 страници, били
изготвени в рамките на два дни след постановяване на присъдата, което
според него обосновавало извод относно предварителното формиране на
волята на съда. На следващо място изтъква, че процесуалните и
доказателствените искания на подсъдимия и неговата защита, изложени в
първоинстанционното производство, били оставени без нужното внимание,
поради което и се е стигнало до погрешни фактически изводи.
В своята пледоария адв.Я. прави опит да вмени на съдията-
докладчик от първоинстанционното производство и субективно отношение,
формирано според него на база процесуалното поведение на подсъдимия,
доколкото последният пък не се е явявал в съдебните заседание по
извинителни причини, а именно – влошено здравословно състояния и участие
в избори в качеството му на упражняващ пасивно избирателно право.
Във връзка с вмененото на П. престъпление по чл.316 НК, адв.Я.
посочва, че при представяне на двете заявления по чл.417 ГПК, подсъдимият е
действал в качеството си на пълномощник на дружеството „**“, поради което
и права от това в неговата правна сфера не е имало как да настъпят. Тези
аргументи са изложени в насока оборване на прекия умисъл, който бил
необходим да бъде установен по делото за да бъде признато едно лице за
виновно за престъпление по чл.316 НК. Доколкото договорът за цесията и
предварителният договор били диспозитивни документи по правната си
същност според защитата, това можело да обоснове отговорност само за опит.
На следващо място, сочи, че не ставало ясно кога подсъдимият е
получил процесните документи, от където и да се направи извод дали той ги е
използвал на инкриминираните дати, тъй като се твърдяло М. и К. да са били в
Дания, а подсъдимият да е бил в България. Сочи се, че не ставало ясно защо
3
предоставеният от св.Ч. документ, се приемало по делото да е истинският,
доколкото този документ се появявал на по-късен момент без да е извършвано
надлежно процесуално следствено действие за приобщаването му. Изтъква се
и липса на анализ на свидетелските показания. В обобщение, доколкото
можело да се говори единствено за опит към престъпление, от който деецът
сам се бил отказал, изтегляйки заявлението по чл.417 НПК, то приложима
била хипотезата на нормата на чл.18, ал.4, б.“а“ от НК. С оглед на това се моли
за постановяване на съдебен акт, с който атакуваната присъда да бъде
отменена и делото да бъде върнато на Районна прокуратура-Варна или на
оправдателен такъв, доколкото липсвало съставомерно деяния, осъществено
от П..
В дадената му последна дума, подсъдимият П. прави фрагментарни
възражения по фактическата обстановка, като посочва, че не е могъл да
участва в първоинстанционното производство поради уважителни причини,
които обаче първоинстанционният съд не е приел и по този начин той не е
могъл да се защити, което от своя страна е довело до осъждането му. В своята
последна дума моли да бъде признат за невинен и да бъде оправдан. В
условията на евентуалност моли да бъде намален размера на наложеното му
наказание.
Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата,
независимо от основанията, посочени от страните, в предмета и пределите на
въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира въззивната жалба за
процесуално допустима, поради подаването й в законоустановения срок от
лице с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване
акт.
Съобразявайки направените оплаквания от жалбоподателя срещу
присъдата и изпълнявайки задълженията си по чл.314, ал.1 НПК за цялостна
служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, настоящият състав
счете за необходимо на първо място да осъществи контрол за спазване на
процесуалните правила, за да установи дали в хода на проведеното досъдебно
производство, както и в хода на първоинстанционната съдебна фаза са били
допуснати нарушения на процесуалния закон, и ако е така – дали те са
съществени по своя характер и дали са отстраними във въззивното
производство или в предходен процесуален стадий, респ.фаза. В случай на
4
липса на такива нарушения или на възможност за тяхното отстраняване във
въззивното производство, въззивната инстанция следва да разглежда спора по
същество, докато в противен случай следва да отмени присъдата и да върне
делото за ново разглеждане на първостепенния съд, съгласно чл.335, ал.2
предл. първо от НПК, който правен резултат не изисква разглеждане на спора
по същество и не налага произнасяне по оплакванията за необоснованост и
незаконосъобразност на присъдата, нито контрол за справедливост на
наложеното наказание. Посоченото правомощие за проверка досежно
спазване на процесуалния закон въззивната инстанция упражнява по силата на
законоустановеното в чл.314, ал.1 НПК служебно начало да проверява изцяло
справедливостта на оспорения съдебен акт, независимо от основанията, които
са посочили страните, инициирали въззивният контрол и независимо от
техните устно изразени претенции пред въззивния съд.
Като довод за нарушение на процесуалния закон беше изтъкнато
едностранчивото и превратно тълкуване на доказателствения материал, което
възражение се поддържа и в съдебно заседание. При реализиране на проверка
за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, следва да се
подчертае, че съгласно задължителните указания, дадени в Тълкувателно
решение №2/2002 г. по н.д.№2/2002 г. на ОСНК на ВКС и константната
съдебна практика, процесуалните последици от недостатъчно и/или
ненадлежно събрани доказателства, от липсата на анализ на същите или от
тяхната неправилна оценка, не представляват съществени нарушения на
процесуалните правила и поради това не обуславят отмяна на присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция.
С оглед на това дори и в хипотезата на допуснати процесуални нарушения в
доказателствената дейност на разследващите органи, както и на
първостепенния съд по допускане, проверка, събиране, оценка и анализ на
доказателствения материал, не се считат за такива от категорията на
съществените, водещи до ограничаване на процесуалните правa на
обвиняемия/подсъдимия или на неговия защитник, нито за такива от
категорията неотстраними от въззивната инстанция процесуални нарушения.
Ако съдебното производство е протекло по правилата на чл.13, ал.1 и чл.14,
ал.1 НПК, евентуално нарушение на изискванията за обективност, пълнота и
всестраннност на разследването е без значение за изхода на делото. Освен
това, втората инстанция също е инстанция по фактите и пред нея също могат
5
да се събират доказателствени източници.
Въпреки това следва да се посочи, че се явяват несподелими
възраженията, че доказателствата са били третирани едностранчиво, както и
че липсва анализ на част от доказателствата. Видно от мотивите към
присъдата – в тях първоинстанционният съд ясно, логично и последователно е
изложил фактическата обстановка, която приема за осъществена, като
съобразно чл. 305, ал. 3 НПК е направил детайлен анализ на
доказателствените материали, излагайки съображения кои от тях кредитира и
защо. Аналитичната дейност на районния съд, в нейната цялост, се
окачествява от настоящия състав като задълбочена, последователна и
законосъобразна, а приложените мотиви – за правилни и логични, поради
което и упреците на защитата не могат да бъдат споделени.
Възивният състав намира за неоснователно и възражението на
защитника относно лишаване на подсъдимия от възможността да участва в
едно производство, в това число и да упражни правото си на последна дума,
направено на плоскостта на допуснато съществено процесуално нарушение.
При внимателен прочит на материалите в първоинстанционното производство
е видно, че съдебният състав не винаги е гледал делото в отсъствие на
подсъдимия, а когато го е правил, той е спазвал стриктно всички условия за
това. Може да се направи подплатено с доказателства заключение, че
подсъдимият е бил запознат, че срещу него се води наказателно преследване,
доколкото той е бил привлечен в качеството на обвиняемо лице в досъдебното
производство. След пренасяне на делото в неговата съдебна фаза е била и
изпълнена процедурата по чл.247в НПК- връчен му е бил обвинителния акт и
разпореждането за насрочване на съдебното заседание, като е бил надлежно
уведомен за въпросите по чл. 248, ал. 1, за правото му да се яви със защитник
и за възможността да му бъде назначен защитник в случаите по чл. 94, ал. 1,
както и че делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при
условията на чл. 269 НПК. Била му е осигурена както на него, така и на
защитата му възможност за запознаване с материалите по делото, както и за
възможността да правят искания, извлечения и да дават отговори.
Видно и от мотивираните определения на съответния състав на БРС,
с които той е оставял без уважение исканията за отвод на съдията-докладчик,
за настоящия съд е несъмнен извода, че той е действал обективно и
6
безпристрастно, като работата му не е белязана от обвинителен уклон в
каквато насока бяха изложени възражения. Същият е правораздавал при
стриктно спазване на закона, като е била осигурявана възможност на
подсъдимия да участва в процеса и делото е било отлагано нееднократно,
когато е имало уважителни причини за това.
В провелото се разпоредително заседание на 11.03.2024 г., което е
девет месеца след образуване на делото, П. е участвал лично, като в хода на
същото е разпоредено разглеждане на делото да продължи по общия ред с
оглед процесуалната позиция на страните. Провеждането на следващо
съдебно заседание на 25.06.2024 г. било отложено, като съдебният състав е
уважил желанието на подсъдимия за лично участие в производството и
упражняване на правото му на лична защита, доколкото същият посочил като
невъзможност за явяването си участие в избори като кандидат за кмет на
населено място. Впоследствие делото в закрито заседание е било
пренасрочвано неколкократно във връзка с постъпили молби от подсъдимия и
неговия защитник и с оглед изтъкваните от тях медицински пречки за явяване
на П. пред съда. Като в съдебно заседание, провело се на 04.09.2024 г.,
съдията-докладчик е дал ход на делото, приемайки, че са налице условията на
чл.269, ал.3, т.3 НПК, който извод на проверяваната инстанция е напълно
споделяем и обоснован, доколкото на първо място, престъпната деятелност,
която е вменена на подсъдимия, е за леки престъпни състави и както правилно
е заключил районния съд, присъствието на подсъдимия не е било необходимо.
На следващо място, подсъдимият е бил редовно уведомен за съдебното
заседание, изпълнена е била процедурата по чл.247в, ал.1 от НПК, като П. не е
посочил уважителни причини за неявяването си, доколкото изтъкнатите
медицински такива не били подплетени и обосновани със съответните
доказателства, изискуеми съгласно Наредбата за медицинската експертиза. С
цел изясняване на медицинския статус на подсъдимия и обезпечаване на
възможността същият да реализира в пълен обем правата си, проверявания
съд е назначил съдебно-медицинска експертиза и изслушал лекарите,
участвали в ЛКК, издала медицинско удостоверение с изх. №1828/30.08.2024
г., към “MЦ I Карлово“ ЕООД, но от тези доказателствени източници отново
не могат да се направят обосновани изводи за уважителни причини за
неявяване на подсъдимия в съдебно заседание, в която насока е и изводът на
проверявания съд.
7
Проверяваният съд правилно е приел наличие на хипотезата на
чл.269, ал.3, т.1 НПК, поради което и е разгледал последното съдебно
заседание, провело се на 30.10.2024 г., в което е приключило събиране на
доказателствата и е обявен крайния съдебен акт, в отсъствие на подсъдимия,
доколкото той е бил многократно търсен на известния му и посочен от него
адрес, но не е бил намерен. Извършени са множество справки от различни
институции, все в опит да се установи местонахождението му, както и опити,
останали безрезултатни за призоваването на П. по телефона. Доколкото и
упражняването на пасивното му избирателно право не е пречка да се яви в
съдебните заседания, то съдът намира, че подсъдимият П. сам се е поставил в
ситуация, в която по свой собствен избор не е участвал в съответните
заседания пред преходната инстанция, като едновременно с това правата му са
били гарантирани посредством участието на упълномощения му защитник.
Едновременно с това, на П. беше осигурена възможност пред настоящия съд
да ангажира доказателствени източници, които бяха допуснати и уважени в
една част след преценка за допустимост, относимост и необходимост, като му
бе осигурена възможност да даде обяснения и последна дума, поради което и
правата му в най-пълна степен бяха гарантирани.
Следва да се отбележи, че не е допуснато процесуално нарушение,
доколкото мотивите към присъдата са изготвени от докладчика по делото в
срок от седем дни след постановяването й (не и както бе изтъкнато пред
настоящата инстанция след два дни). Тук следва да се отбележи, че
решаващата воля на съда, доколкото имаше упреци в тази насока, е формирана
незабавно след приключване на съдебните прения, респ. последна дума, и
оттеглянето на съда в тайно съвещание, като е обективирана в обявената
присъда. Съгласно чл.308, ал.1 НПК, мотивите могат да бъдат изготвени и
след обявяване на присъдата, но не по-късно от петнадесет дни, поради което
и съдът е действал изцяло при спазване на този инструктивен срок.
Въззивният състав заключи, че в хода на настоящото наказателно
производство и при постановяване на атакуваната присъда, не са допуснати
такива нарушения на процесуалните правила, които да се квалифицират като
съществени и да представляват основание за отмяна на присъдата и връщане
на делото за ново разглеждане съгласно чл.335, ал.2, предл. първо от НПК.
Доказателствата в своя обем, тълкувани заедно и поотделно са оценени
правилно от първата инстанция, която опирайки се на тях е направила
8
правилни изводи относно реализиралата се фактическа обстановка.
С оглед на горните констатации, БОС счита, че в хода на досъдебното
производство и на това пред първата инстанция не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правата на подсъдимия.
Производството пред РС – Бургас е протекло по общия ред, като в
хода на съдебното следствие първоинстанционният съд е приобщил всички
необходими доказателствени материали, въз основа на които е постановил
присъда при изяснена фактическа обстановка, излагайки мотиви в подкрепа на
своите правни и фактически изводи. Въззивният съд намира, че в хода на
съдебното следствие контролираната съдебна инстанция е положила
необходимите усилия да изясни правно-значимите обстоятелства, относими
към предмета на доказване по делото, включително като е осигурила на
страните равнопоставеност и състезателност при осъществяване на
доказателствената им дейност, което е позволило по делото да бъде събран,
при спазване правилата, установени в НПК, годен и относим към предмета на
доказване доказателствен материал, достатъчен по обем, за да обоснове
изложените в мотивите на обжалваната присъда фактически констатации.
Настоящият въззивен състав, предвид предоставените му от закона
правомощия, извърши собствена проверка и анализ на събраната по делото
доказателствена съвкупност, и направи заключение, че приетата за установена
от първостепенния съд фактическа обстановка е изяснена правилно и не се
налага внасянето на съществени корекции и/или допълнения в нея. Волята на
контролирания съд е обективирана ясно и недвусмислено, което позволява
осъществяване на въззивната проверка, включително и по отношение на
изведените фактически констатации от първата съдебна инстанция.
Първостепенният съд в пълен обем е изпълнил процесуалните си
задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата
по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса,
като не е възприел превратно доказателствата, в разрез с правилата на
формалната логика. Изложени са подробни съображения във връзка с
доказаността на деянията, извършени от подсъдимия и за частичното му
оправдаване. При установяване на решаващите факти, свързани с въпроса
извършени ли са или не процесните престъпления от подсъдимия, е
анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо
9
значение са данните от гласни доказателствени средства, приложените
писмени доказателства и експертни заключения, чрез които е установено
точно поведението на подсъдимия.
Въззивният съд на основание чл. 314 НПК дължи направата на
собствен доказателствен и правен анализ. При този доказателствен анализ и
по собствена преценка на събраните доказателства и доказателствени
средства, настоящият съдебен състав прие следната фактическата обстановка,
която не се различава съществено от тази на първата инстанция:
Подсъдимият Д. М. П. е роден на ***
Подсъдимият е с обременено съдебно минало, поради следните
съображения:
Със съдебен акт, влязъл в сила на 26.05.2005 г. на Районен съд-
Пловдив по НОХД № 2426/2004 г. П. е осъден за извършено в периода
15.05.1998 г. – 06.11.2000 г. престъпление по чл.227б, ал.2, вр. с ал.1 НК, като
на основание чл.54 НК му е наложено наказание глоба в размер на 500 лева,
която е платена на 10.09.2007 г.;
Със съдебен акт, влязъл в сила на 04.01.2008 г. на Районен съд-
Провадия по НОХД № 198/2006 г. П. е осъден за извършено на 05.09.1998 г.
престъпление по чл.210, ал.1, т.5, вр. с чл.209, ал.1, вр. с чл.20, ал.3 и ал.4 НК,
като на основание чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от три години, изпълнението, на което е било отложено за изпитателен
срок от пет години;
Със съдебен акт, влязъл в сила на 13.04.2016 г. по НОХД №1147/2013
г. на Окръжен съд-Пловдив, отменен с Присъда №2/23.02.2015 г. по ВНОХД №
298/2014 г. на Апелативен съд – Пловдив, потвърдена с Решение №
442/13.04.2016 г. по НД №1446/2015 г. по описа на ВКС, II НО, П. е осъден за
извършено в периода от месец ноември 2011 г. до 01.02.2013 г. престъпление
по чл.296, ал.1, предл.второ, вр. с чл.26, ал.1 НК, поради което и на основание
чл.54 НК му е било наложено наказание глоба в размер на 3000 лева, като е
бил оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение.
Видно е, че първите две деяния са в условията на кумулативност,
поради което и макар да не е наложено едно общо наказание със съдебен акт,
те подлежат на групиране в първия възможен за това момент, който се явява
датата на влизане в сила на последния акт – на 04.01.2008 г., като за общо
10
наказание следва да се счита наказанието лишаване от свобода от три години.
С оглед на правилото на чл. 86, ал. 1, т. 1 НК, то очевидно е настъпила
реабилитация по право за тези две деяния за Д. П. на 04.01.2013 г., независимо,
че до изтичане на изпитателния срок е започнало изпълнението на третото
деяние, доколкото наложеното му наказание не налага изтърпяване на
отложеното наказание, тъй като е различно от наказанието лишаване от
свобода.
По отношение на наказанието глоба в размер на 3000 лева, наложено
по НОХД №1147/2013 г. на Окръжен съд-Пловдив, липсват данни за
изпълнението му. Правилно проверяваната инстанция е посочила, че дори да
се приеме, че то е изпълнено още на 13.04.2016 г. (дата на влизане в сила на
съдебния акт), към момента на осъществяване на процесните продължавани
престъпления по чл.316, вр.чл.309, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК и по чл.309, ал.1,
вр.чл.26, ал.1 НК не е изтекъл 2 годишният реабилитационен срок по чл. 88а
ал. 1, във вр. чл. 82, ал. 1, т. 5 НК, поради което за това деяние подсъдимият не
е реабилитиран.
Дружеството „**“ * с ЕИК: **, с адрес на управление гр. **, ул. „*“
№ *, ет.*, било собственост на ,,**“ * /**/, регистрирано на 02.11.2006 г. в
Централния фирмен регистър в ** с идентификационен номер 28667035, със
седалище и адрес на управление: **, **, представлявано от А. Б. К. (**
поданик) и „**“ * /**/. регистрирано на 01.11.2006 г. в Централния фирмен
регистьр в ** с идентификационен номер 28668066, със седалище и адрес на
управление: **, **, представлявано от И. В. М. (* поданик).
Управители на „**“ * били А. Б. К. и И. В. М.. Предметът на дейност
на дружеството бил посредничество при покупко-продажба на недвижими
имоти, управление на имоти, строителство, отдаване под наем, външно и
вътрешно-търговска дейност, търговско представителство, посредничество и
агентство, туристически услуги в страната и чужбина, ресторантьорство и
хотелиерство, вътрешен и международен транспорт, програмна и рекламна
дейност, както и всяка друга дейност, незабранена със закон. Капиталът на
дружеството бил в размер на 3 555 900 лева, разпределен в 54 дяла, равни по
размер, всеки един на стойност 65 850 лева, разпределени по равно между
съдружниците – „**“ * и „**“ *, като всеки от тях притежавал по 27
дружествени дяла, равняващи се на 1 777 950 лева.
11
С помощта на кредит от * банка „**“ *, регистрирана в **,
дружеството „**“ * изградило апартаментен комплекс „**“, състоящ се от 3
сгради, построен върху поземлен имот с площ 7400 дка в гр. *, обл. Бургас. С
течение на времето възникнала невъзможност за дружеството „**“ * да
погасява кредита към датската банка, поради бавна темпорална реализация на
продажбата на апартаментите в комплекса. С оглед на това и А. К. и И. М.
били освободени като управители на дружеството, а като такъв бил назначен
св. М. А. (* гражданин). Било взето решение комплексът от апартаменти да
бъде продаден с оглед невъзможността да се обслужва кредита.
В тази връзка А. К., Т., който бил икономически съветник на банката-
кредитор, и св. И. М. се обърнали за съдействие към св. М. М., който се
занимавал с поддръжката на комплекса, както и към св. Р. И. – * от гр. *, чиито
правни услуги ползвали във времето.
Общ познат на св.Р. И. и подсъдимия П. установил връзка между тях
с оглед продажбата на комплекса „**“. По този повод в началото на 2016 г.
подсъдимият Д. П. посетил кантората на св. И., където заявил интерес да
инвестира в икономически изгоден обект. Именно тогава св. Р. И. му разказал
за обявения за продажба комплекс „**“, собственост на „**“ *. По-късно се
провела нова среща между Д. П., св. М. М. и св. Р. И., на която Д. П. заявил, че
има желание да закупи комплекса за посочената цена от 1 500 000 евро, както
и че няма проблем да осигури средства, за да финансира инвестицията си. По
време на тази среща подсъдимият явно демонстрирал качеството си на кмет и
близки приятелски отношения с влиятелни обществени личности и политици
с цел да впечатли присъстващите там. Още по време на срещата подс.П.
посочил, че закупуването на комплекса ще се осъществи чрез дружество,
което следвало да бъде регистрирано на името на неговия син, тъй като
подсъдимият изпълнявал длъжността * на с.**. Ето защо впоследствие на
04.03.2016 г. с помощта на св. Р. И., било учредено дружеството „**“ * с ЕИК
** с управител св. П. Д. П. — * на подсъдимия Д. П., със седалище и адрес на
управление - гр. **, ул. „**“ №*. Дружеството разполагало с капитал в размер
на 5 лева. Макар формалният законен представител на дружеството да бил
синът на подсъдимия, то именно последният осъществявал управлението му,
както и контролирал цялата дейност по предстоящата сделка за закупуване на
апартаментния комплекс. За да създаде убедителност на твърденията си
относно намерението за закупуване на имота, подс.П. се сдобил с документ -
12
Удостоверение /служебна бележка/ от „**“ *, гр. * с дата 18.08.2016 г. с подпис
за управител - К. К.. Съгласно този документ финансовата институция, се
ангажирала да осигури на „**“ * финансова подкрепа в размер на 1 700 000
евро.
Св. М. М. уведомил свидетелите М. А. и И. М., както и А. К., че е
намерен потенциален купувач на комплекса.
Между страните по бъдещата сделка били проведени разговори, в
резултат на което се договорили „**“ * да придобие дружествените дялове на
„**” * и “**“ * в „**“ * за сумата от 1 500 000 евро. Св.М. А. изготвил
предварителен договор за цесия с текст на български и английски език, ведно
със съответните приложения, в които били посочени вземанията на „**“ * и
„**“ * към „**“ * и предварителен договор за покупко - продажба на
дружествени дялове на „**“ *, придружен със списък на недвижимите имоти,
собственост на дружеството. Предварителният договор за покупко-продажба
бил съставен в три екземпляра, за да има за всяка страна. След изготвянето на
предварителния договор за покупко-продажба на дружествените дялове в „**”
*, той бил съгласуван с * банка-кредитор. С писмо от 28.06.2016 г. Й. К. -
кредитен директор на “**” * декларирал, че в съответствие с условията,
визирани в предварителния договор за покупко-продажба на дружествени
дялове в чл.8, ипотеките върху апартаменти и имоти, притежавани от „**” * в
апартаментен комплекс „**” ще бъдат премахнати, както и че дава съгласие за
продажба на дяловете.
По един екземпляр от двата предварителни договора – за цесия и за
покупко-продажба на дружествени дялове, били изпратени на св.М., който ги
предоставил на подсъдимия. Последният и синът му св. П. П. се запознали с
документа и се съгласили с условията в него.
Съгласно клаузите в предварителния договор за продажба на
дружествени дялове продавачите „**“ *, представлявано от св. И. В. М., и „**“
*, представлявано от А. Б. К., се съгласяват да продадат на „**” * всичките си
54 дружествени дяла в „**” * с управител М. А. с обща номинална стойност 3
555 900 лв. Първият продавач „**“ * следвало да продаде на купувача „**“ *
своите 27 дружествени дяла с номинална стойност 1 777 950 лв. от капитала
на „**“ * за цена в размер на 1 /едно/ евро, която цена купувачът щял да
заплати на първия продавач в 10-дневен срок от датата на подписване на
13
предварителния договор, при условие, че била получена по банковата сметка
на първия продавач „**“ * дължимата му по договора за цесия по чл.3 на
предварителния договор цена от 750 000 евро. Вторият продавач „**“ * също
следвало да продаде на купувача „**“ * своите 27 дружествени дяла с
номинална стойност 1 777 950 лв. от капитала на „**“ * за цена в размер на 1
/едно/ евро, която цена купувачът следвало да заплатил на втория продавач в
10-дневен срок от датата на подписване на предварителния договор,при
условие, че е получена по банковата сметка на втория продавач „**“ *
дължимата му по договора за цесия по чл.3 на предварителния договор цена
от 750 000 евро.
Съгласно чл.3 от предварителния договор за продажба на
дружествени дялове, страните се съгласили да сключат окончателен договор в
срок от един ден след като бъдат изпълнени три условия - бъде сключен
договор за цесия между цедентите „**“ * -и „**“ *, първи и втори продавач, и
от друга страна - купувача „**” * като цесионер, съгласно който двамата
продавачи се задължават да прехвърлят на купувача вземанията си /посочени в
Приложение №1 и Приложение №2/ към дружеството „**” * за цена в размер
на 750 000 евро в полза на всеки един от тях, изплатена по банков път, както и
получаване по банкова сметка на всеки от двамата продавачи дължимата му по
договора за цесия цена -750 000 евро на всеки. Ако условията не бъдели
изпълнени в 60 дневен срок от подписване на предварителния договор за
продажба на дружествени дялове, същият се прекратявал автоматично.
С оглед развилите се отношения и необходимостта от сключване на
договорите, в България пристигнал А. К.. На 01.07.2016 г. заедно със св.П. П.
посетили нотариалната кантора на нотариус С. И., който бил син на св. Р. И., с
район на действие PC - гр. *, peг. №* на НК. Там двамата подписали
предварителен договор за продажба на дружествени дялове, като полагането
на подписи именно от К. и св.П. било удостоверено с щемпела и печата на
нотариус С. И. и регистрирано под № 1295/01.07.2016 г.
Екземпляр на така подписания и заверен от нотариус И.
предварителен договор за продажба на дружествени дялове останал в
нотариалната кантора. Екземпляр от подписания и заверен от нотариус И.
предварителен договор за продажба на дружествени дялове бил занесен от А.
К. в * * и бил предоставен на св. И. В. М.. Последният положил подписа си в
14
графа „първи продавач”, което било удостоверено от нотариус К. Н. при съда в
* - *. На 15.09.2016 г. документа бил заверен с апостил. Св. М. изпратил в
оригинал екземпляр от предварителния договор за продажба на дружествени
дялове на св. М., който от своя страна го предоставил на Д. П..
Съгласно предварителния договор за цесия * дружества „**” *
/първи цедент/, представлявано от св.И. М., и „**“ * /втори цедент/,
представлявано от А. К., следвало да сключат окончателен договор за цесия, с
който в писмена форма с нотариална заверка на подписи, трябвало да
прехвърлят всички свои вземания от „**” * на цесионера „**“ *,
представлявано от св. П. П., срещу цена в размер на 750 000 евро за всеки
един от двамата цеденти, изплатена по посочена банкова сметка в полза на
„**” *.
Съгласно условията по предварителния договор за цесия, в 14 дневен
срок от датата на неговото сключване, цесионерът „**“ * се задължил да
заплати капаро в размер на 75 000 евро на всеки един от цедентите по
посочената банкова сметка. В случай, че не заплати двата задатъка от по 75
000 евро, предварителният договор за цесия се прекратявал автоматично. В
предварителния договор за цесия бил отразено, че в срок до 45 дни от
заплащане на капарото, страните следвало да сключат окончателен договор за
цесия. Едва след това, следвало да се сключи окончателен договор за
продажба на дружествени дялове. Предварителния договор за цесия бил
подписан от св. И. М. и от А. К. на 09.06.2016 г., без нотариална заверка на
подписите и бил предоставен на подсъдимия Д. П..
Доколкото дружеството „**“ *, подсъдимият или св.П. не
разполагали с необходимите парични суми за изпълнение на клаузите по
предварителните договори, подс.Д. П. решил да извърши документни
престъпления по отношение на предварителния договор за продажба на
дружествени дялове и на предварителния договор за цесия, с цел
управляваното от сина му дружество „**“ * да придобие по неправомерен
начин дружествените дялове на „**“ * и да стане собственик на комплекс
„**“.
На 15.06.2016 г. били извършени два банкови парични превода от
„**“ * с получатели „**“ * и „**“ *, всеки от тях за сумата от по 1 /едно/ евро,
постъпили по съответни банкови сметки в датската банка „**” * като плащане
15
с основание “kontrakt“.
На 22.06.2016 г. на неустановено по делото място, след като вече се
сдобил с предварителния договор за цесия, подсъдимият П. преправил
съдържанието на заглавието му, като премахнал думата „предварителен“,
заличил датата 09.06.2016 г., собственоръчно изписал дата „22.06.“ на първата
страница на договора и се подписал от името на св. П. П., имитирайки подписа
му в графа „Цесионер“ /за „**“ * - П. Д. П./, като по този начин му придал вид,
че произхожда от вписания в него автор - св. П. П., без да съдържа неговото
реално волеизявление. Още същият ден – на 22.06.2016 г. подсъдимият П.
посетил кантората на нотариус св. Т. Р. с район на действие PC- гр. *, рег.№*
на НК, където върху описания по-горе инкриминиран частен документ –
договор за цесия с дата 22.06.2016 г., помощник нотариус - св. Н. Ф.
удостоверил с щемпел и печат заверка на подписа на св. П. Д. П., като
управител на „**“ * с рег.№4475/22.06.2016 г., въпреки че подписът в
действителност бил положен от подсъдимия Д. П.. Нотариалната заверка била
предназначена да удостовери единствено авторството на положения подпис
върху документа, но не и неговото съдържание.
На неустановена дата и място, но след 01.07.2016 г., неустановено по
делото лице, преправило нотариално заверения от нотариус С. И.
предварителен договор за продажба на дружествени дялове, като с помощта
на самозалепваща се бяла коректорна лента заличил думата „предварителен“
на местата, изписани на български език и думата “preliminary”, изписани
аналогично на английски език на първата и втората страница на документа.
Първият и последните два листа /шести и седми/ на предварителния договор,
намиращ се при нотариуса и първият лист на така преправения документ,
преди да бъдат нанесени визираните поправки и последните два листа /шести
и седми/ били със запазено еднакво текстово и графично съдържание. Също
така втори, трети, четвърти и пети лист от предварителния договор за
продажба на дружествени дялове, били изцяло подменени, като на тяхно
място били включени листи с текстовото съдържание, инкорпориращо
договорни клаузи, каквито не фигурирали в първообраза на автентичния
документ, респ. не били направени от законните представители на
дружествата контрагенти „**“ *, „*“ *, от една страна като продавачи, и „**“ *
от друга, като купувач, по сключения между тях предварителен договор за
продажба на дружествени дялове. С премахване на думите „предварителен“ и
16
“preliminary“ на предварителния договор за продажба на дружествени дялове
бил придаден вид на окончателен такъв. Също така чрез подмяна на
изброените страници от предварителния договор за продажба на дружествени
дялове било заличено условието, че „**“ * ще придобие собствеността върху
дяловете на „**“ * и „**“ * в „**“ *, при условие, че бъде сключен договор за
цесия и бъде получена по банковата сметка на всеки от двамата продавачи
дължимата им по договора за цесия цена от по 750 000 евро на всеки /съгласно
чл.1, т.1.1 и т.1.2 от предварителния договор за продажба на дружествени
дялове/. В подменените страници били въведени различни клаузи, уреждащи
падеж и начин на изпълнение.
Сдобивайки се с вече преправения предварителен договор за
продажба на дружествени дялове, на 09.09.2016 г. подсъдимият посетил
кантората на нотариус Р., рег.№* на НК, и предоставил договора. Тогава
помощник нотариус – св.Ф., удостоверил с щемпел и печат заверка на подписа
на св.П. с рег.№6839/09.09.2016 г. върху преправения предварителен договор
за продажба на дружествени дялове, заверен с щемпела и печата на нотариус
С. И..
През 2016 г. по партидата на „**“ * в търговския регистър при
Агенцията по вписвания били направени три опита за неправомерно
прехвърляне на дружествени дялове, собственост на „**“ * и „**“ * в „**“ * в
полза на „**“ *. Първото заявление било подадено чрез адв.В. Ц., а
следващите две чрез адв. Т. М.. При всеки опит към съответните документи
бил прилаган преправения предварителен договор за продажба на
дружествени дялове, на който бил предаден вид на окончателен такъв. По
отношение и на трите опита били постановявани откази.
На 25.05.2017 г. св. П. П., в качеството му на управител на „**“ *,
упълномощил подсъдимия Д. П. да извършва всякакви правни и фактически
действия от името на дружеството с нотариално заверено пълномощно,
регистрирано под №3087/25.05.2017 г. в регистъра на нотариус Т. Р. с район на
действие Районен съд-гр.*.
През месец май 2017 г., седалището и адреса на управление на „**“ *
били променени в гр. *, обл. *, ул. “**“ №*.
След като се убедил, че няма да може да придобие дружествените
дялове на „**“ * и „**“ * в „**“* по реда на Закона за търговския регистър,
17
подсъдимият П. решил да се ползва от преправения предварителен договор за
продажба на дружествени дялове пред съда и да инициира производство по
реда на чл.417 от ГПК.
На 26.05.2017 г., подсъдимият П. собственоръчно подписал и подал
от името на св. П. П., като представител на „**“ *, заявление до Районен съд
гр. Бургас с вх.№ 20163/26.05.2017 г. за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК, срещу „**” ** гр. *, в което били описани недвижимите имоти,
собственост на дружеството и движимите вещи, които се намирали в тях. Със
заявлението, подсъдимият целял и искал от съда да издаде срещу „**“ *
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение за предаване на
движими и недвижими имоти, произтичащо от договор за продажба на
дружествени дялове. Към заявлението от 26.05.2017 г., подсъдимият
умишлено приложил и се ползвал от оригинала на преправения предварителен
договор за продажба на дружествени дялове от „**“ *, сключен между
продавачите „**“ *, представлявано от св.И. М. и „**“ *, представлявано от А.
К. и купувача „**“ *. Към заявлението, подсъдимият П. приложил и двете
платежни нареждания за наредена сума от по 1 евро.
По този начин, умишлено подсъдимият П. се ползвал пред Районен
съд- гр. Бургас от преправен частен документ - предварителен договор за
продажба на дружествени дялове на който бил придаден вид, че е окончателен
такъв, с цел да докаже, че „**“ * продава на „**“ * своите 27 дружествени
дяла с обща номинална стойност 1 777 950 лева от капитала на „**“ * - гр. * за
цена в размер на 1 евро, платима в десетдневен срок от сключване на договора
и „**“ * продава на „**“ * - гр. *, обл. * своите 27 дружествени дяла с обща
номинална стойност 1 777 950 лева от капитала на „**“ * - гр. * за цена в
размер на 1 евро, платима в десетдневен срок от сключване на договора.
Било образувано ч.гр.дело №3693/2017 г. по описа на Районен съд гр.
Бургас. С разпореждане от 01.06.2017 г., съдът оставил без уважение
направеното искане. По искане на подсъдимия П., приложените към
заявлението оригинали на документи, включително на преправения частен
документ му били върнати, а на тяхно място били приложени заверени
преписи на същите.
Тъй като употребеният пред Районен съд гр. Бургас преправен
предварителен договор за продажба на дружествени дялове, не породил
18
желания от Д. П. резултат, същият решил да ползва този документ отново,
като преди това в него се внесат допълнителни преправки.
Неустановено по делото лице извършило допълнителните поправки
върху вече преправения предварителен договор за продажба на дружествени
дялове, като на първата и втората страници на договора, на местата, където
думите „предварителен“ и “preliminary” били заличени с коректорна лента,
имало извършена заверка на поправките в договора с печат, имитиращ печата
на нотариус С. И.. Върху втори, трети, четвърти и пети лист на документа,
били поставени печати които имитирали графично и текстово печатите на
нотариусите Т. Р. и С. И., но не били отпечатани с оригиналните печати на
тези нотариуси. По този начин се целяло, да се придаде автентичен вид на
преправения предварителен договор, за да бъде възприет той като
окончателен такъв и да се затвърди легитимността и правния ефект на
съдържанието му, в т.ч. заличените обстоятелства в него.
Преследвайки целта си и сдобивайки се с допълнително преправения
предварителен договор за продажба на дружествени дялове, подсъдимият П.
собственоръчно подписал и подал на 23.06.2017 г. до Районен съд - гр. Бургас
ново заявление от името на св. П. П., в качеството на управител на „**“ * за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК срещу „**“ * и
„**“ *. Заявлението било заведено с вх.№24071. Към заявлението,
подсъдимият П. умишлено приложил в оригинал /л.72- 79 от частно гр.дело
№4499/2017г. по описа на Районен съд Бургас/ и съзнателно се ползвал от
преправения предварителен договор за продажба на дружествени дялове от
„**“ *, сключен между продавачите „**“ * и „**“ *, и купувача „**“ *.
По този начин на 23.06.2017 г., подсъдимият съзнателно представил
и се ползвал пред Районен съд гр. Бургас от допълнително преправения, с
посочените по-горе преправки, частен документ - предварителен договор за
продажба на дружествени дялове с нотариална заверка на подписите с peг. №
1295 от 01.07.2016 г. на * гражданин А. Б. К. и П. Д. П. от нотариус С. И. с
район на действие PC-*, peг. №* на Нотариалната камара и с нотариална
заверка на подписа на ** гражданин И. В. М. от нотариус при съда в *. * * - К.
Н., сключен между „**“ * и ,,**“ * и двамата като продавачи и „**“ * - гр. *,
като купувач, като му е бил придаден вид, че е окончателен такъв.
Използвайки допълнително преправения предварителен договор за
19
продажба на дружествени дялове, на който бил придаден вид на окончателен
такъв, подс. П. целял да докаже пред заповедния съд, че „**“ * и „**“ * - * *
продават на „**“ * - гр. *, своите от по 27 дружествени дяла с обща номинална
стойност 3 555 900 лева от капитала на „**“ * - гр. * за цена в размер на по 1
евро, платима от купувача в десетдневен срок от сключване на договора, на
всеки един от продавачите.
Към заявлението си от 23.06.2017 г., подсъдимият П. приложил и
заверено за вярност с оригинала копие на съставения от него неистински
частен документ - договор за цесия с нотариална заверка на подписа на П. Д.
П., представляващ „**“ * - гр. *, обл. * от нотариус Т. Р. с район на действие
гр. *, заведен с peг. 4475/22.06.2016 г.
В договора за цесия, представен и употребен от П. пред съда, чрез
преправки било изменено и неговото съдържание и правно значение, като в
чл.16 били заличени думите „предварителен“ и „preliminary” чрез
самозалепваща се бяла коректорна лента, като върху тях имало заверки с
отпечатъци от печат на нотариус Т. Р., които не били отпечатани с
оригиналния печат на нотариус Т. Р.. Текстовото съдържание в
предварителния договор за цесия също било променено чрез подмяна на
първите 10 страници. Освен в заглавието, думите „предварителен“ и
“preliminary“ били премахнати и в текстовата част на документа. Сроковете за
изпълнение на паричните задължения били изменени, а сроковете за
заплащане на задатък -14-дневен срок от сключване на предварителния
договор за цесия били премахнати /същите са били посочени в чл.2.1. 3.1. от
предварителния договор за цесия - т.2, л.55, л.56, л.57/. Била премахната и
клаузата на чл.8, ал.1 от предварителния договор за цесия, според която
страните се задължават да сключат окончателен договор за цесия в срок до 45
дни от заплащане на задатъка /капарото/, чрез която преправка подсъдимият
целял, да придаде вид на документа, че не е предварителен договор за цесия, а
окончателен такъв. Върху съставения от подсъдимия неистински частен
документ - договор за цесия, били положени отпечатъци от печат нотариус Т.
Р. на първа страница на договора и отпечатъци от печати, отпечатващи се
едновременно на два листа, удостоверяващи целостта на документа на първи,
втори, трети, четвърти и пети лист, които не били отпечатани с оригиналния
печат на нотариус Т. Р..
20
По този начин подсъдимият П. съзнателно употребил пред РС-Бургас
съставения от него неистински частен документ - договор за цесия с
нотариална заверка на подписа па П. Д. П., представляващ „**“ *, сключен
между „**“ *, като първи цедент и „**“ *, като втори цедент и „**“ *, като
цесионер. Целта на подсъдимия била да докаже, че по силата на този договор
двете * дружества прехвърлят на „**“ * - гр. *, обл. * всички свои вземания от
„**“ *.
По подаденото заявление било образувано частно гр.дело
№4499/2017г. по описа на Районен съд Бургас. С определение
№6709/16.10.2017г. искането било отхвърлено. Определението било
обжалвано пред Окръжен съд Бургас. С определение №2030/16.11.2017г. по
ч.гр.дело №1664/2017г. първоинстанционният акт бил потвърден.
Продължавайки престъпната си дейност и преследвайки престъпните
си намерения, на 07.12.2017 г., подсъдимият П. подал в Окръжен съд - Бургас
молба с вх.№ 17426/07.12.2017 г., на която собственоръчно се подписал от
името на св. П. П. като управител на „**“ * за открИ.е на производство по
несъстоятелност по отношение на „**“ *. Депозирал и особено искане да бъде
наложена възбрана на всички имоти в гр. *, обл. Бургас, които дружеството
„**“ * притежавало и да бъдат запорирани банковите сметки на дружеството,
открити в „Първа инвестиционна банка" АД. Към молбата, подсъдимият
отново умишлено приложил и употребил заверено копие от съставения от него
неистински договор за цесия от 22.06.2016 г.
С употребата на неистинския договор за цесия, подсъдимият П. имал
за цел да докаже пред съда, че по силата на този договор „**“ *,
представлявано св. И. В. М. и „**“ * представлявано от св. А. Б. К.,
прехвърлят на „**“ * - гр. *, обл. * всички свои вземания от „**“ *, подробно
описани в Приложение №1 и Приложение №2 към договора за цесия. Освен
неистински, договорът бил и с променено съдържание и правно значение, като
му бил придаден вид, че не е предварителен договор за цесия, а окончателен
такъв. По искането било образувано т.д № 564/2017г. по описа на Окръжен съд
Бургас. Поради неотстраняване на нередовностите по молбата в определения
от съда срок, с протоколно определение №99 от 29.01.2018г. производството
по делото било прекратено.
Междувременно, на 19.12.2017 г. седалището и адреса на управление
21
на „**“ * били преместени на гр.**, на ул.“**“ №*, което било отразено по
партидата на дружеството в Търговския регистър. След смяната на
седалището и адреса на управление на „**“ * в гр.* дружеството ангажирало
услугите на консултантска фирма „**“ *, която била на същия адрес и
получавала кореспонденцията от институциите, адресирана до „**“ *.
С молба вх.№4512/28.03.2018г. подсъдимият Д. П. отново подал
искане до Окръжен съд - Бургас, на която положил подписа си от името на
св.П. П. като управител на „**“ *, за открИ.е на производство по
несъстоятелност по отношение на „**“ *. В молбата имало особено искане да
бъде наложена възбрана на всички имоти в гр.*, обл. Бургас, които
дружеството притежава и да бъдат запорирани банковите му сметки, открити
в „Първа инвестиционна банка“ АД и „Инвест Банк“ АД. Към молбата,
подсъдимият П. отново умишлено употребил като приложил заверено за вярно
с оригинала копие на съставения от него неистински договор за цесия.
Подсъдимият П., употребявайки завереното за вярно с оригинала копие на
съставения от него неистински договор за цесия, целял да докаже пред съда,
че по силата на този договор „**“ * и „**“ * прехвърлят па „**“ * - гр. *, обл. *
всички свои вземания от „*“ *. Освен неистински, договорът бил и с
променено съдържание и правно значение, като му бил придаден вид, че не е
предварителен договор за цесия, а окончателен такъв.
Било образувано т.д.№164/2018г. по описа на Окръжен съд Бургас.
След извършена справка в електронния търговски регистър, съдебният състав
установил, че седалището на ответното дружество „**“ * е в гр.*. С
определение от 29.03.2018г.. производството по т.д.№164/2018г. по описа на
Окръжен съд Бургас било прекратено, а делото изпратено по подсъдност на
Окръжен съд -Варна, където било заведено като т.д.№617/2018г. по описа на
съда.
С Определение №2567/17.07.2018г., Окръжен съд -Варна приел за
разглеждане предявения от „**“ * иск за открИ.е на производство по
несъстоятелност по отношение на „**” *, като задължил молителя да
представи оригинал на договора за цесия. В изпълнение на това подсъдимият
Д. П. изготвил и подал молба до Окръжен съд Варна с вх.№23351/06.08.2018г.
/вж. т. д. 617/2018 на ВОС, л. 186/, от името на св.П. П., като положил подпис в
графа „С почит управител на ** П. Д.П.“. Към молбата употребил, като
22
приложил в оригинал съставения от него неистински договор за цесия с
описаните по-горе преправки /находящ се в т.11, л.59-69/, за да докаже пред
съда, че по силата на този договор ,,**” * и „**“ *, прехвърлят на „**“ * - гр. *,
обл. * всички свои вземания от „**“ *, подробно описани в Приложение №1 и
Приложение №2 към договора. С молба от 14.09.2019 г. молителят „**“ * е
оттеглил искането за открИ.е на производство по несъстоятелност на „**“ *. С
протоколно определение от 17.09.2018г. Окръжен съд -Варна е прекратил
производството по делото.
Служители на „**“ * информирали св. М. А. за всички
обстоятелства, касаещи дружеството. Св. Р. Ч. работила като юрисконсулт в
„**“ * и била ангажирана с подготвянето и подаването на документи към
Търговския регистър при АВ на своите клиенти. При една от проверките,
които извършвала по партидата на дружество „**“ *, констатирала, че имало
подадени три заявления за неправомерно прехвърляне на дружествените
дялове на „**“ *. Веднага информирала св. А. и по негова молба започнала
ежедневно да следи подадените заявления по партидата на дружеството.
Освен това констатирала, че през 2017 г. имало подадени две заявления в
Районен съд - Бургас по чл. 417 от ГПК, както и молба от 07.12.2017 г. в ОС -
Бургас за открИ.е на производство за обявяване на дружеството в
несъстоятелност.
В резултат на тези констатации, бил подаден сигнал до Районна
прокуратура - Бургас и Районна прокуратура –Варна, в резултат на което било
образувано настоящото досъдебно производство.
По делото е била назначена и изготвена графическа експертиза /л.3-
9, т.12/, обективирана в Протокол №229/05.10.2020г. Видно от заключението й,
подписите за „И. В. М.” в Договор за продажба на дружествени дялове,
нотариално заверен от нотариус С. И., № * на Нотариалната камара, с район
на действие РС- *, с peг. № 1295/ 01.07.2016 г., използван пред БРС на
26.05.2017 г., Договор за продажба на дружествени дялове, нотариално
заверен от нотариус С. И., №* на Нотариалната камара, с район на действие
РС- *, с pег. № 1295/01.07.2016 г., използван пред БРС на 22.06.2017 г. - копие
/лист 66 - 72, том 5/, изследван в оригинал, намиращ се в материалите по гр.
дело №4499/2017г., по описа на БРС, Договор за продажба на дружествени
дялове, нотариално заверен от нотариус С. И., № * на Нотариалната камара, с
23
район на действие РС- *, с peг. № 1295/ 01.07.2016 г., използван пред АВ на
05.08.2016 г. - копие /лист 16 -29, том 4/, Договор за продажба на дружествени
дялове, нотариално заверен от нотариус С. И.. № * на Нотариалната камара, с
район на действие Р.С. *, е peг. № 1295/ 01.07.2016 г., използван пред АВ на
30.09.2016 г. -копие /лист 82-95, том 4/, Договор за продажба на дружествени
дялове. нотариално заверен от нотариус С. И., № * на Нотариалната камара, с
район на действие РС - *, с peг. № 1295/ 01.07.2016 г., използван пред АВ на
02.12.2016 г. - копие /лист 137 - 150, том 4/, Предварителен договор за цесия
/прехвърляне на вземания/, представен от св. Р. Р. - копие /лист 50 - 62, том 2/,
Договор за цесия /прехвърляне на вземания/ от 22.06.2016 г. нотариално
заверен - нотариус Т. Р., № * на Нотариалната камара, с район на действие РС -
*, с peг. № 4475/ 22.06.2016 г., използван пред ВС –Варна - оригинал /лист 58-
69, том 11/, Договор за цесия /прехвърляне на вземания/ от 22.06.2017 г.
нотариално заверен от нотариус Т. Р., № * на Нотариалната камара, с район на
действие РС- *, с peг. № 4475/ 22.06.2016 г., използван пред БРС на 22.06.2017
г. - копие /лист 7-17, том 5/, са копия на подписи изпълнени от И. М. - род. **г.
Там където са изпълнени със синя химикална паста - Договор за
цесия /прехвърляне на вземания/ от 22.06.2016 г. нотариално заверен от
нотариус Т. Р., № * на Нотариалната камара - с район на действие РС- *, peг.
№ 4475/ 22.06.2016 г., използван пред ВОС -оригинал /лист 58-69, том 11/ и
Договор за продажба на дружествени дялове, нотариално заверен от нотариус
С. И., № * на Нотариалната камара, с район на действие РС. *, с peг. №
1295/01.07.2016г., използван пред БРС на 22.06.2017 г. -копие /лист 66 -72, том
5/, изследван в оригинал, намиращ се в материалите по гр. дело № 4499/2017
г., по описа на БРС /втория подпис на л.71 от договора, видян в оригинал в
архива на съда през 2019г./ са подписи изпълнени от И. В. М. - род. **г.
Подписите за „А. Б. К.”, в посочените по-горе документи, са копия на
подписи, изпълнени от А. Б. К.. В Предварителен договор за продажба на
дружествени дялове, нотариално заверен от нотариус С. И., № * на
Нотариалната камара, с район на действие РС- *, с peг. № 1295/ 01.07.2016 г.,
намиращ се на съхранение при нотариуса в оригинал и копие, приложено на
лист 199 - 205, том 2, и Договор за цесия /прехвърляне на вземания/ от
22.06.2016 г. нотариално заверен от нотариус Т. Р., с рег. № * на Нотариалната
камара - с район на действие РС- *, с peг. № 4475/ 22.06.2016 г., използван
пред ВОС - оригинал /лист 58-69, том 11/, подписите са изпълнени в оригинал
24
от същото лице.
Подписите за „П. Д. П.”, в документи по Предварителен договор за
цесия /прехвърляне на вземания/, представен от св. Р. Р. - копие /лист 50 - 62,
том 2/, Договор за цесия /прехвърляне на вземания/ от 22.06.2016 г.,
нотариално заверен от нотариус Т. Р.., с рег. № * на Нотариалната камара - с
район на действие РС- *, с peг. № 4475/ 22.06.2016 г., използван пред ОС-
Варна - оригинал /лист 58-69, том 11/ и Договор за цесия /прехвърляне на
вземания/ от 22.06.2016 г., нотариално заверен от нотариус Т. Р., с рег. № * на
Нотариалната камара, с район на действие РС- *, с peг. № 4475/ 22.06.2016 г.,
използван пред БРС на 22.06.2017 г. - копие /лист 7-17, том 5/, не са изпълнени
от П. Д. П., ЕГН **********. а от друго лице с имитация на подписа му.
Подписите в останалите документи, обекти на експертизата, са
изпълнени от П. Д. П., ЕГН **********, като по Предварителен договор за
продажба на дружествени дялове. нотариално заверен от нотариус С. И., № *
на Нотариалната камара, с район на действие Р.С. *, с peг. № 1295/ 01.07.2016
г., намиращ се на съхранение при нотариуса в оригинал и копие.
Била изготвена и комплексна графологична и техническа
експертиза, обективирана в Протокол №107/06.10.2020г. /т.12, л.10-16/. От
нейното заключение се установява следното:
В Договор за продажба на дружествени дялове, нотариално заверен
от нотариус С. И., № * на Нотариалната камара, с район на действие РС- *, с
peг. №1295/01.07.2016 г., използван пред БРС на 26.05.2017 г. - копие /лист 123
-129, том 5/ има извършени заличавания на думи, чрез самозалепваща се бяла
коректорна лентичка, както следва:
Заличената първа дума на първия ред в графата отпечатана на
кирилица, на първа страница е била „ПРЕДВАРИТЕЛЕН“.
Заличената първа дума на първия ред в графата отпечатана на
латиница, на първата страница е била „PRELIMINARY“.
Заличената втора дума на пети ред в графата отпечатана на
кирилица, на първа страница е била „предварителен“.
Заличената последна дума на четвъртия ред в графата отпечатана на
латиница, на първа страница е била „Preliminary“.
Заличената първа дума на последния ред в графата отпечатана на
25
кирилица, на втората страница е била „предварителен“.
Заличената последна дума на втория ред отдолу нагоре в графата
отпечатана на латиница, на втора страница е била „preliminary“.
При извършеното изследване на Предварителен договор за продажба
на дружествени дялове, нотариално заверен от нотариус С. И., № * на
Нотариалната камара, с район на действие РС-*, с peг. № 1295/01.07.2019 г.,
намиращ се на съхранение при нотариуса, по него не се установиха поправки
и заличаване.
При извършено сравнително изследване с Договора за продажба на
дружествени дялове, използван пред БРС на 23.06.2017 г. -копие /лист 66 -72,
том 5/, се установи, че първият и последните два листа /шести и седми/ на
предварителния договор, намиращ се при нотариуса, и първият лист, преди да
бъдат извършени описаните поправки и последните два листа /шести и седми/
на договора, намиращ се и използван пред БРС на 23.06.2017 г., са с еднакво
текстово и графично съдържание. При извършеното сравнително изследване
на останалите листи /втори, трети, четвърти и пети/ на двата представени
договора, се установи, че те се различават по текстово и графично оформление
и съдържание, което е видно при прочита и съпоставката им.
Също така се установи, че на Договора за продажба на дружествени
дялове, използван пред БРС на 23.06.2017 г. има частични отпечатъци,
отпечатващи се едновременно на два листа, удостоверяващи целостта на
документа и отпечатъци от печати на два нотариуса. При изследването им се
установи че:
На първа страница на този договор и на последната има отпечатъци
от печата на Т. Р. - нотариус с район на действие PC - *, peг. № * на
Нотариална камара, които са с еднакво текстово и графично съдържание с
отпечатъците от оригиналния печат на нотариус Т. Р..
Отпечатъците от печати, отпечатващи се едновременно на два листа,
удостоверяващи целостта на документа на втори, трети, четвърти и пети лист
на този договор не са идентични по общи признаци - текстово и графично
оформление с отпечатъците от печатите на нотариусите Т. Р. и С. И., т. е. не са
отпечатани с оригиналните печати на тези нотариуси.
В заключение вещото лице прави извода, че Договора за продажба на
дружествени дялове, използван пред БРС на 23.06.2017 г., е подправен
26
документ, като по него са извършени подправки и подмяна на страници.
Същият в оригиналния си вид /преди извършените по него манипулации/ би
следвало да е друг екземпляр на документа - Предварителен договор за
продажба на дружествени дялове, нотариално заверен от нотариус С. И.. № *
на Нотариалната камара, с район на действие РС- *, с peг. № 1295/ 01.07.2016
г., намиращ се на съхранение при нотариуса.
Договор за продажба на дружествени дялове, използван пред БРС на
26.05.2017 г. е копие на Договора за продажба на дружествени дялове,
използван пред БРС на 23.06.2017 г., като това е станало преди да са
отпечатани посочените по - горе отпечатъци за заверка на подправките или
при копирането на този документ същите отпечатъци не са били
възпроизведени.
При извършеното изследване на стр. 11 - от шестия лист на този
договор, се установи че има извършени заличавания на думи чрез
самозалепваща се бяла коректорна лентичка, като върху тях има заверки с
отпечатъци от печат на нотариус Т. Р.. При извършеното изследване бяха
установени текстовете под залепените коректорни лентички които са както
следва:
Заличените две думи в графата отпечатана на кирилица, са били
„предварителен “. Заличените две думи в графата отпечатана на латиница, са
били „preliminary“.
При изследването на договора за цесия, използван пред ВОС, се
установявало, че на него имало частични отпечатъци, отпечатващи се
едновременно на два листа, удостоверяващи целостта на документа и
отпечатъци от печати на нотариус Т. Р.. При изследването им се установи че:
Отпечатъкът от печат на първа страница на този договор и
отпечатъците от печати, отпечатващи се едновременно на два листа,
удостоверяващи целостта на документа на първи, втори, трети, четвърти и
пети лист па този договор не са идентични по общи признаци - текстово и
графично оформление с отпечатъците от печата на нотариус Т. Р. представен
за сравнение, от което следва извода те не са отпечатани с оригиналния печат
на нотариус Т. Р..
На останалите два листа, състоящи се от 4 страници от договора,
като последната страница е празна, отпечатъците от печати на нотариус Т. Р., с
27
изключение на отпечатаните за заверка на поправките на стр. 11 - от шестия
лист на този договор, са идентични с отпечатъците от оригиналния печат на Т.
Р. - нотариус с район на действие PC - *, peг. № * на Нотариална камара, т. е .
отпечатани са с оригиналния печат на нотариус Т. Р..
При извършеното сравнително изследване на договора за цесия,
използван пред ОС-Варна, и копието на договор за цесия, използвано пред
БРС, се установи, че те са напълно еднакви по текстово и графично
оформление и взаиморазположение на текстовете, включително и подписите
на страните, ръкописните текстове, карето за заверка и подписа на нотариуса.
От това може да се направи заключение, че копието па договор за
цесия, използвано пред БРС, е копирано от договора за цесия, използван пред
ОС-Варна.
При извършеното сравнително изследване на договора за цесия
използван, пред ОС-Варна с представения от св. Р. Р. предварителен договор
за цесия /прехвърляне на вземания/, се установи, че последните три страници
/стр. 11, стр. 12 и стр. 13/ на предварителния договор за цесия представен от
св. Р. и стр.11, преди да бъдат извършени описаните поправки и последните
две отпечатани страници /стр. 12 и стр. 13/ на договора използван пред ВОС,
са с еднакво текстово и графично оформление и съдържание.
При извършеното сравнително изследване на първите десет
страници на договора за цесия, използван пред ОС –Варна, с представения от
св. Р. Р. предварителен договор за цесия /прехвърляне на вземания/, се
установи, че те се различават по текстово и графично оформление и
съдържание, което е видно при прочита и съпоставката им.
При изследването на договора за цесия, използван пред ОС-Варна, с
представения от св. Р. Р. предварителен договор за цесия /прехвърляне на
вземания/, се установи, че те са с различно местоположение и
взаиморазположение на подписите, разположени на първи и втори цедент и за
цесионер като документа, представен от св. Р. няма нотариална заверка.
Според заключението на вещото лице, Договор за цесия използван
пред ОС –Варна – оригинал, е подправен документ, като по него са извършени
подправки на 11 стр. и подмяна на първите 10 страници, които са подробно
описани по-горе.
От горепосочените констатации може да се направи извод, че
28
договорът за цесия, представен в оригиналния си вид пред ОС – Варна /преди
извършените по него манипулации/, би следвало да е бил със същото текстово
и графично оформление и съдържание, каквото е и на Предварителен договор
за цесия, представен от св. Р. Р..
Съгласно заключението на изготвената почеркова експертиза,
инкорпорирана в протокол №26/31-3/15.04.2021г./т.13. л.88-91/, подписът в
графа ,,С почит управител на ** П. Д.П. “ в оригинал на Молба с вх. №23351,
не е положен от П. Д. П.. Също така подписът в графа ,.С почит управител на
** П. Д.П.“ в оригинал на Молба с вх. №23351, е положен от Д. М. П..
Съгласно заключението на изготвената почеркова експертиза,
инкорпорирана в протокол № 10/21-3/24.02.2021г. /т.13, л.95- 98/, подписите в
графи „ЦЕСИОНЕР" на стр.11, 12 и 13 в Договор за цесия от 22.06.2016г., на
стр. 15 в Приложение №1 и на стр. 17 в Приложение №2 и ръкописните цифри
„22.06“ в Договор за цесия от 22.06.2016г., са изпълнени от Д. М. П..
Видно от заключението на изготвената съдебно-почеркова
експертиза протокол №38/2021-2/17.05.2021г. /т.13, л.102-109/, подписите в
графи: „Подпис“ в Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417
от ГПК с Вх.№24071 /23.06.2017г. и Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК с вх.№20163/26.05.2017г., „С уважение“ в Молба
за обявяване в несъстоятелност от името на „**“ * с Вх.№ 17426/07.12.2017г.,
се явяват подписи, положени от Д. М. П. ЕГН: **********.
Видно заключението на почеркова експертиза, обективирана в
протокол №37/21-3/15.06.2021г. /т.13, л.113- 117/, подписът в графа „С
уважение“ в оригинал на Молба за обявяване в несъстоятелност с вх.
№4512/28.03.2018г. по т.д. №164/2018г. по описа на ОС - Бургас, приложена
към търговско дело №617/2018г. по описа на ОС - Варна, не е положен от П.
Д. П., а е положен от Д. М. П..
Изложената фактическа обстановка съдът извлече въз основа на
събраните по делото гласни доказателствени средства, а именно показания на
свидетелите: Т. Р., частично показанията на св. Н. Ф., Р. Ч., Р. И. /изложени в
хода на съдебното следствие пред първата и въззивната инстанция/, М. М., С.
И., в т.ч. прочетените по реда на чл.281, ал. 4 НПК техни показания.
Съдът взе предвид при изграждане на фактическата обстановка и
приобщените по делото писмени доказателства и доказателствени средства,
29
приложени в материалите по досъдебното производство – общо 14 тома, като
всеки един том, съдържа документи съгласно подробни описи в тях, към които
съдът препраща, тъй като е безпредметно да се възпроизвежда тяхното
съдържание отново, както и тези приложени в хода на съдебното следствие.
Съдът отчете и заключенията на графическа експертиза, обективирана в
протокол №229/05.10.2020 г., комплексна графологична и техническа
експертиза, обективирана в Протокол №107/06.10.2020г., почеркова
експертиза, обективирана в протокол №26/21-3/15.04.2021 г.; почеркова
експертиза, извършена с протокол №10/21-3/24.02.2021 г.; почеркова
експертиза, извършена с протокол №38/2021-2/17.05.2021 г., почеркова
експертиза, извършена с протокол №37/2021-3/15.06.2021 г., съдебно-
медицинска експертиза от д-р Г. Н., Началник на УНГ Клиника на УМБАЛ
„Д-р Георги Странски“ гр.**.
Настоящата инстанция споделя напълно фактическите и правни
изводи на РС-Бургас, поради което не се налага те да бъдат преповтаряни или
обосновавани със собствен, различен анализ, а само доразвити.
Анализът на доказателствените източници, извършен от районния
съд, е съобразен с правилата на формалната логика и изцяло съответства на
изискванията на закона. При спазване на процесуалния закон е посочено на
основата на кои доказателства и доказателствени средства съдът е формирал
вътрешното си убеждение. Отделните доказателствени източници са подробно
обсъдени, тълкувани според точното им съдържание, без да бъдат
извращавани, подценявани или надценявани и е разкрита обективната истина.
Изводимата от тях информация е в достатъчна степен хомогенна и
непротиворечива.
Въпросните доказателствени източници са били надлежно
анализирани от първата инстанция, както поотделно, така и в своята
съвкупност, като противно на становището на защитата, съдът счита, че
аналитична дейност на БРС не страда от едностранчивост, противоречивост
или неяснота. Тъкмо напротив. Районният съд е изложил убедителни мотиви,
които напълно се подкрепят от въззивния съд, относно цененето на
доказателствените материали, като анализът на гласните доказателствени
източници е правилен и коректен. Районният съд в пълнота е обсъдил
свидетелските показания както поотделно, така и заедно, сравнявайки ги
30
помежду им като източници на информация, така и съпоставяйки ги с
останалите доказателства, в това число и с изводимите заключения от
експертизите като способи.
Правилно проверяваната инстанция е кредитирала в цялост
показанията на свидетелите Р. И., С. И. и М. М., доколкото и според
настоящия съдебен състав техните показания притежават нужната
детайлност, информативност, последователност и не търпят критика в насока
липса на други подкрепящи ги доказателствени източници. Както правилно е
отбелязал и БРС свидетелят Р. И. е оказвал правно-консултантски услуги на
дружеството „**“ *, доколкото е познавал неговите първоначални управители
К. и М.. Именно св.Р. И. е изложил, че подсъдимият се е явил в неговата
кантора и е проявил засилен интерес към закупуване на апартаментния
комплекс **, като е демонстрирал своето положение като общественик и
личните си познанства с влиятелни граждани, както и финансови
възможности за осъществяване на сделката. Тези факти са потвърдени от
свидетеля и по време на разпита му пред настоящата инстанция, както и от
изложеното от свидетелите С. И. и М. М.. Именно последният излага в по-
големи детайли информация за предшестващите сключването на двата
предварителни договора отношения и разговори, както и че на 01.07.2016 г. в
нотариалната кантора на св.И. били заверени подписите на А. К. и на П. П. под
предварителен договор за продажба на дружествени дялове с рег. №
1295/01.07.2016г., за което св.С. И. положил подписа, печата и щемпела си.
Свидетелят С. И. заявява категорично, че не е заверявал окончателен договор
за продажба на дружествени дялове, както и че договорът със заверени от него
подписи на А. К. и П. П., бил изпратен в * за заверка пред * нотариус на
подписа на И. М.. Последните факти се потвърждават изцяло и от казаното от
св.М..
Високата степен на доверие в показанията на св.С. И., дадено от
проверяваната инстанция, се споделя и от въззивната такава, доколкото
правилно е посочено, че благодарение на него се установява наличието на
автентичен първообраз на преправения частен документ. Действително този
свидетел с висока степен на категоричност е посочил, че заверките в областта
на коректорната лента на първата начална страница на предявения му договор
за продажба на дружествени дялове (ЧГР дело № 4499/2017 г. по описа на
Районен съд - Бургас, лист 77 – 78) не са оригинални, както и че предявеният
31
му документ не е оригиналният заверен от него договор с неговия печат. След
предявяване на свидетеля С. И. на намиращите се на л. 66 от том 5, както и л.
123 от том 5 от ДП копия на договор за продажба на дружествени дялове,
свидетелят заяви,че представените му копия съдържат „завъртулки“,
наподобяващи печат му, но не съвпадат с оригинала. Уточнил е, че клаузите са
разположени по различен начин, както и че текстът на предявените му
документи не отговаря на разположението на пространството в листа на
заверения от него оригинал на предварителен договор за продажба на
дружествени дялове. Абсолютно законосъобразно е било отразено
обстоятелството, че неговите показания се подкрепят от заключенията на
изготвените експертизи, което се явява допълнителна и то категорична
гаранция, че заявеното от него е правдиво.
Св. М. с категоричност е заявил, че след като М. е подписал
предварителния договор пред нотариус в *, екземпляра от него му е бил
върнат и лично той го е дал на подсъдимия за изпълнение на условията по
него. С оглед на това е ирелевантен фактът кога точно подсъдимият е получил
процесните документи, доколкото се твърдяло, че той бил в България, а М. и
К. в чужбина, поради което и не ставало ясно дали той ги е използвал на
инкриминираните дати.
От приобщените експертизите и свидетелските показания на св.Ф. и
св.Т. Р. може да се установи по един несъмнен начин, че именно подсъдимият
е изготвил неистинския частен документ – договор за цесия, на 22.06.2016 г., а
в съвкупност и с останалия приобщен писмен доказателствен материал и
датите, на които е бил употребен от П. както той, така и кога е ползвал
преправения частен документ – предварителен договор за продажба на
дружествени дялове.
Показанията на свидетелите Ф. и Р. правилно са кредитирани в
съответните части, а не цялостно, доколкото съдът е констатирал надлежно, че
св. Р. се е снабдил опосредено с информация за случая от св.Ф., чиито
показания пък частично са в противоречие с кредитираните експертни
заключения, поради което и тяхната истинност бе оборена в съответните
части. Съгласно Графическа експертиза, инкорпорирана в Протокол
№229/05.10.2020 г., подписите за: „П. Д. П.”, не са изпълнени от П. Д. П., а от
друго лице с имитация на подписа му, касателно документите: Договор за
32
цесия /прехвърляне на вземания/ от 22.06.2016 г. нотариално заверен от
нотариус Т. Р., № * на Нотариалната камара, с район на действие РС- *, с peг.
№ 4475/ 22.06.2016 г., използван пред ВОС – оригинал и касателно
Предварителен договор за цесия /прехвърляне на вземания/, представен от св.
Р. Р. - копие /лист 50 - 62, том 2/. Тези констатации са доразвити от
изготвилото почерковата експертиза вещо лице (л.95-98, том 13), извършена с
Протокол №10/21-3/24.02.2021, според която върху представения оригинал на
договор за цесия от 22.06.2016 с нотариална заверка на нотариус Т. Р. № *
подписите в графи ,,цесионер‘‘ на стр.11,12,13 от договора и в приложение №1
/стр.15/ и приложение №2 /стр.17/, както и саморъчно изписаните дати 22.06. в
договор за цесия са изпълнени от Д. М. П..
Установяват се действителни отлики между съдържанието на
предварителния договор за цесия /прехвърляне на вземания/ - копие,
представено от св.Р. /л.50-60, том 11/, от една страна и от друга, екземплярите
на договора за цесия /прехвърляне на вземания/, представени от подсъдимия
П. със заявление вх.№24071/23.06.2017 г. по описа на БРС по чл.417 ГПК, по ч
.г.д. 4499/2017 г. по описа на БРС, с Молба вх.№17426/07.12.2017 г. по т.д.
№564/2017 г.на ОС-Бургас на 07.12.2017 г., с молба вх.№4512/28.03.2018 г. по
т.д.№164/2018 г. по описа на ОС-Бургас на 28.03.2017 г., и депозиран и в
оригинал на 06.08.2018г. пред ОС-Варна по т.д.№617/2018 г./.
Тези отлики се състоят в цялостна промяна на оригинални клаузи на
предварителния договор, изразима в елиминиране характера /предварителен/
на автентичния договор, така и в подмяна на съществените клаузи и
модалитети от съдържанието на предварителното договорно правоотношение,
и неговия правен ефект. В екземплярите на съставения и употребен от Д. П.
договор за цесия /прехвърляне на вземания/ е засегната автентичността на
подписа на законния представител на цесионера П.П.. Тези изводи са изводими
от експертизите, обективирани в протокол №10/21-3/24.02.2021 г. и в
Протокол 107/06.10.2020 г., където са и подробно описани разликите и
подменените страници. Според последното заключение, което съдът както
посочи неведнъж кредитира изцяло като научно обосновано и
безпротиворечиво, се установява, че договорът за цесия /в оригинал/,
представен пред ОС-Варна, и копието на договора за цесия, използвано пред
БРС, са напълно еднакви по текстово и графично оформление и
взаиморазположение на текстовете, включително и подписите на страните,
33
ръкописните текстове, карето за заверка и подписа на нотариус, на база което
копието на договор за цесия, използвано на 22.06.2017 г. пред БРС е копирано
от договора за цесия в оригинал, използван пред ОС-Варна. При сравнително
изследване между договора за цесия /в оригинал/, представен пред ОС-Варна,
и копието на договора за цесия, използвано пред БРС, от една страна и
предварителния договор за цесия, представен от св.Р. Р., от друга страна,
вещото лице е посочило, че се установява, че първите десет страници на двата
договора се различават по текстово и графично оформление и съдържание,
видимо и от прочита и съпоставката им. Посочил е още и че по договора за
цесия, представен пред ОС- Варна са извършени подправки на страница 11 и
подмяна на първите десет страници. Върху страница 11 на Договор за цесия
/прехвърляне на вземания/ от 22.06.2016 г., нотариално заверен от нотариус Т.
Р., № * на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд- *, с per. №
4475/ 22.06.2016 г., използван от подсъдимия пред ОС-Варна на 06.08.2018 г., а
както правилно и БРС е посочил и копието използвано пред ОС-Бургас на
07.12.2017 г. и на 28.03.2018 г,. пред ОС-Бургас, вещото лице е прецизирало
максимално, че се касае до извършени заличавания на думите
„предварителен“ и “preliminary” чрез самозалепваща се бяла коректорна
лентичка, като върху тях има заверки с отпечатъци от печат на нотариус Т. Р..
По отношение на отпечатъците от печата на нотариус Т. Р., отпечатани за
заверка на поправките върху страница 11, вещото лице е мотивирало
становище, че те не са отпечатани с оригиналния печат на нотариуса.
Обективирана е и специализираната констатация, че отпечатъците от печат на
първа страница, на използвания пред ВОС договор и отпечатъците от печати
на нотариус Т. Р., находящи се едновременно на два листа, удостоверяващи
целостта на документа, на 1, 2, 3, 4 и 5 лист, не са идентични, съответно не са
отпечатани с оригиналния печат на нотариуса. Експертизата сочи на частично
съответствие между представения от св. Р. Р. предварителен договор и
използвания от подсъдимия пред ВОС договор за цесия, очертавайки, че
последните три страници 11, 12, 13 на предварителния договор за цесия, и
страница 11 преди извършване на описаните поправки и страници 12 и 13 от
договора, използван пред ВОС, са с еднакво текстово и графично оформление
и съдържание. Вещото лице е формирало точна констатация, според която
договорът за цесия, използван пред ВОС и копието на договора за цесия,
използвано пред БРС на 23.06.2017 г., в това число и копието, използвано
34
пред ОС-Бургас на 07.12.2017 г. и на 28.03.2018 г. пред ОС-Бургас/ са напълно
идентични по текстово и графично оформление и взаиморазположение на
текстовете, вкл.подписа на страните и подписите на нотариуса.
Тези експертни заключения се допълват и способстват за
единствения възможен извод, а той е за установена и доказателствено
обезпечена връзка на подсъдимия с престъпната деятелност по чл.309, ал.1,
вр. чл.26, ал.1 от НК. Това е така, доколкото според заключението на
графическата експертиза от 05.10.2020г. подписите за „И. В. М.“ и за „А. Б. К.“
са изпълнени в оригинал от тези лица в т.8 Договор за цесия /прехвърляне на
вземания/ от 22.06.2016 г., нотариално заверен от Нотариус Т. Р. №* на
Нотариална камара, с район на действие РС-*, с рег. №4475/22.06.2016 г.,
използван пред ВОС-оригинал /л.58-69, том 11/. Имитиран обаче е подписът
на П. Д. П. в представения пред ВОС оригинал на договора за цесия, както и в
копието на този договор, представено пред БРС.
Като продължение на непрекъсваемата линия от доказателства, които
се характеризират със своята еднопосочност, се явява и почеркова експертиза
по протокол №10/21-3 от 24.02.2021 г. В нейния предмет на изследване
попадат подписите в графи „цесионер“ на стр.11, стр.12 и 13 в Договор за
цесия от 22.06.2016 г. с нотариална заверка на нотариус Т. Р., №* на
Нотариалната камара, с район на действие РС-* /том 11/,на стр,15 в
Приложение 1 и на стр.17 в Приложение 2, както и ръкописните цифри 22.06.
в договора за цесия, по отношение които вещото лице е категорично, че както
подписите в реквизит „цесионер“ на изброените страници от документа, така
и ръкописното изписване на цифрите 22.06. в договора за цесия, са изпълнени
именно от подсъдимия Д. П.. Този експертен способ е в корелация с почеркова
експертиза в Протокол №229/05.10.2020 г., според което подписите за „П. Д.
П.“ в следните документи предварителен договор за цесия, представен от св.Р.
Р. – копие /л.50-л.62, том 2/; Договор за цесия от 22.06.2016 г., нотариално
заверен от нотариус Т. Р., №* на Нотариална камара, с район на действие РС-*,
с рег.№4475/22.06.2016 г., използван пред ОС-Варна –оригинал /л.58-69, том
11/ и договор за цесия от 22.06.2016 г. , нотариално заверен от нотариус Т. Р.,
№* на Нотариална камара, с район на действие РС-*, с рег.№4475/22.06.2016 г.
, използван пред РС-Бургас –копие /л.7-17, том 5/, не са изпълнени от П. Д. П.,
а от друго лице с имитация на подписа му.
35
Въз основа на всичко изложено до тук може да се направи обоснован
извод, че договорът за цесия от 22.06.2016 г. с нотариална заверка с рег.
4475/22.06.2016 г.от нотариус Т. Р. с рег.№* на Нотариалната камара е
неистински частен документ по своята същност, който е бил употребен
четирикратно, като приложение към следните документи, иницииращи
съответните граждански дела или предоставен в хода на едно от тях, а именно:
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК с вх.
№24071/ 23.06.2017 г., инициирало образуването на ч.гр.д. №4499/2017 по
описа на РС-Бургас /към което е приложен употребеният неистински частен
документ - договор за цесия от 22.06.2016 г./; Молба вх.№17426/07.12.2017 г.
за обявяване на „**“ * в несъстоятелност, инициирала образуването на т.д.
№564/2017 г.на ОС-Бургас /към която е приложен неистински частен
документ - договор за цесия от 22.06.2016 г./; Молба вх.№4512/28.03.2018 г. за
обявяване на „**“ *, инициирала образуването на т.д.№164/2018 г. по описа на
ОС-Бургас /към която е приложен употребеният неистински частен документ -
договор за цесия от 22.06.2016 г./ и молба вх.№23351/06.08.2018 г., с която по
т.д. №617/2018 г. по описа на ОС-Варна е представен и употребен в
„оригинал“ визираният неистински частен документ - договор за цесия от
22.06.2016 г. Те от своя страна са били обследвани от почерковите експертизи
в Протокол №38/2021-2 от 17.05.2021 г., в Протокол №37/21-3 от 15.06.2021 г.
и в Протокол №26/21-3 от 15.04.2021 г. Вещите лица са извършили
сравнително изследване на общите и частни признаци на подписите и са
достигнали до еднозначно и непротиворечиво становище, че подписите в
четирите съпътстващи употребата на неистинския частен документ /договор
за цесия от 22.06.2016 г. с нотариална заверка на нотариус Т. Р. рег.№* на
Нотариална камара, РС-*/ и иницииращи гореописаните съдебни дела, са
поставени именно от подсъдимия Д. М. П..
В същото време по несъмнен начин бе установено и че на 26.05.2017
г. и на 23.06.2017 г. подсъдимият съзнателно се е ползвал от преправен частен
документ - предварителен договор за продажба на дружествени дялове с
нотариална заверка на подписите с peг. № 1295 от 01.07.2016 г. на * гражданин
А. Б. К. и П. Д. П. от нотариус С. И. с район на действие PC-Бургас, peг. №* на
Нотариалната камара и с нотариална заверка на подписа на * гражданин И. В.
М. от нотариус при съда в *, * – К. Н., сключен между “**“ * /**/ - *,
представлявано от * гражданин И. В. М. и „**“ * /**/ - *, представлявано от *
36
гражданин А. Б. К. - и двамата като продавачи и „**“ *, представлявано от П.
Д. П. като купувач, като му е бил придаден вид, че е окончателен такъв, за да
докаже, че „**“ * /**/ продава на „**“ * своите 27 дружествени дяла с обща
номинална стойност 1 777 950 лева от капитала на „**“ * за цена в размер на 1
евро, платима в десетдневен срок от сключване на договора, „**“ * /**/ - *
продава на „**“ * - гр. *, обл. * своите 27 дружествени дяла с обща номинална
стойност 1 777 950 лева от капитала на „**“ * - гр. * за цена в размер на 1
евро, платима в десетдневен срок от сключване на договора. Това се
установява по несъмнен начин от Заявление за издаване на заповед за
изпълнение с Вх. №20163/26.05.2017 г., въз основа на което е образувано
ч.гр.д. №3693/2017 г. по описа на РС-Бургас, Договор за продажба на
дружествени дялове, нотариално заверен от нотариус С. И., № * на
Нотариалната камара, с район на действие РС- *, с peг. № 1295/ 01.07.2016 г.,
използван пред БРС на 26.05.2017 г., Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК с вх.№24071/23.06.2017 г., послужило за
образуване на ЧГД №4499/23.06.2017 г. на БРС, ведно с Договор за продажба
на дружествени дялове, нотариално заверен от нотариус С. И., № * на
Нотариалната камара, с район на действие РС- *, с peг. № 1295/ 01.07.2016 г.,
използван пред БРС на 23.06.2017 г. -копие /лист 66 - 72, том 5/. - изследван в
оригинал - намиращ се в материалите по гр. дело № 4499/2017г. по описа на
БРС/. Изводимите заключения относно правнорелевантните факти от тези
писмени документи, кредитирани в цялост, се подкрепят от Графическа
експертиза, инкорпорирана в Протокол №229/05.10.2020 г. и Графологическа и
Техническа експертиза, съдържаща се в протокол 107/06.10.2020 г.
От така описаните доказателствени източници се установява следното:
Видно от заявление вх.№20163/26.05.2017 г. по описа на БРС по чл.417
ГПК за издаване на заповед за изпълнение от „**“ *, депозирано от „**“ *,
срещу длъжника „**“ * чрез законния представител М. Н. А., подписано от П.
П., инициирало образуването на ЧГД №3693/2017 г. по описа на БРС, е
направено искане за предаване на 114 апартамента, находящи се в сграда
00833.5.48.1, бл.1, в сграда 008335.48.2, бл.2, и сграда 00833.5.48.3, бл.3, и
трите сгради в гр.*, местност *, както и за предаване на обособени под 108
позиции движими вещи - мебели, хотелско и фитнес оборудване,
електротехника, вещи и принадлежности за вещи. Към заявлението бил
приложен договор за продажба на дружествени дялове от 2016 г. с нотариална
37
заверка на подписите, който е бил представен в превод пред БРС, ведно с
приложение №3, както и пълномощно с рег.№ 3087/25.05.2017г., с което „**“ *
учредява представителна власт в полза на Д. М. П. (л.10, на ЧГД 3693/2017г.),
платежно нареждане №008FT-002138 от 15.06.2016г. (л.107, том 5 от ДП);
Платежно нареждане №008FT-002137 от 15.06.2016г. (л.108, том 5 от ДП) и
други приложения.
Видно от заявление вх.№24071/22.06.2017 г. по описа на БРС по
чл.417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение „**“ *, инициирало
образуването на ЧГД №4499/2017 г. по описа на БРС, депозирано от „**“ *,
подписано от П.П. срещу длъжниците „**“ * и „**“ * е направено искане за
предаване на 114 апартамента, находящи се в сграда 00833.5.48.1, бл.1, в
сграда 008335.48.2, бл.2, и сграда 00833.5.48.3, бл.3, и трите сгради в гр.*, м.
*, както и за предаване на обособени под 108 позиции движими вещи-
мебели,хотелско и фитнес оборудване, електротехника,вещи и
принадлежности за вещи. Бил приложен и договор за продажба на
дружествени дялове с нотариална заверка на подписите, който е бил
представен в превод пред БРС, ведно с приложение №3. Към заявлението
били представени и други приложения.
По отношение на документа –копие на Договор за продажба на
дружествени дялове, нотариално заверен от нотариус С. И., № * на
Нотариалната камара, с район на действие РС- *, с peг. № 1295/ 01.07.2016 г.,
използван пред БРС на 22.06.2017 г. /л.66-72, том 5/, изследван и в оригинал
/гр.д.№4499/2017 г. по описа на БРС л.72/ в комплексната техническа и
графическа експертиза е посочено, че е подправен документ, като по него са
извършени подправки и подмяна на страници. Посочено било и че преди
извършените по него подправки в оригиналния си вид, би следвало да е друг
екземпляр на документа, а именно - Предварителен договор за продажба на
дружествени дялове, нотариално заверен от нотариус С. И., № * на
Нотариалната камара, с район на действие РС-*, с peг. № 1295/ 01.07.2016 г.,
намиращ се на съхранение при нотариуса. Както правилно е посочено и от
районния съд, тази експертиза следва да бъде ценена вцялост, доколкото е
прецизна и качествена и описва подробно и аргументирано вида, обема и
съдържанието на подправката в Договор за продажба на дружествени дялове,
нотариално заверен от нотариус С. И., № * на Нотариалната камара, с район
38
на действие РС- *, с peг. № 1295/01.07.2016 г., в двете му съдържателни
разновидности, в които е използван пред БРС на 26.05.2017 г. и на 23.06.2017
г. пред БРС в производствата по чл.417 ГПК. Подробно са описани
техническите характеристики и елементи на самата подправка, отличаващи
двата документа от първообраза - предварителен договор за продажба на
дружествени дялове, нотариално заверен от нотариус С. И., №* на Нотариална
камара, с район на действие РС-*, с рег. №1295/01.07.2016 г., намиращ се на
съхранение при нотариуса в оригинал и копие- приложено на л.199-205, том 2,
който първообраз съдържа автентични волеизявления на подписалите го
страните.
Според вещото лице техническите отлики между двете копия на
договор за продажба на дружествени дялове, представени на 26.05.2017 г . по
ч.гр.д.№3693/2017 г. на БРС и на 23.06.2017 г. по ч.гр.д.№4499/2017 г. на БРС,
се свеждали до това, че в използвания на 26.05.2017 г. по ч.гр.д.№3693/2017 г.
пред БРС документ не са налице отпечатъци от печат на нотариус С. И., които
са отпечатани за заверка на поправките в договора, използван пред БРС на
23.06.2017 г. по ч.гр.д.№4499/2017 г. на БРС. Предвид изложеното вещото
лице е категорично, че употребеният на 26.05.2017 г. по ч.гр.д.№3693/2017 г.
на БРС подправен документ- договор за продажба на дружествени дялове е
идентичен по текстово и графично оформление, вкл. по местоположение и
взаиморазположение на подписите с документа, употребен на 23.06.2017 г. по
ч.гр.д.№4499/2017 г. пред БРС, като „първият“ подправен документ е лишен от
описаните отпечатъци за заверка на подправките във „втория“ подправен
документ.
Изводите относно правно релевантните факти, към които води
комплексната експертиза, се доразвиват благодарение на графическата
експертиза, обективирана в протокол №229/05.10.2020 г. Изготвилото я вещо
лице с категоричност заявява, че подписите за „И. В. М.“ и за „А. Б. К.“ в
оригинала на представяния от подсъдимия Д. П. договор за продажба на
дружествени дялове, наличен по ч. гр.д.№4499/2017 г. по описа на БРС, както
и копие на договор за продажба на дружествени дялове, представен на
26.05.2017 г. по ч.гр.д.3693/2017 г. пред БРС са копия на подписи, изпълнени
от И. В. М. и от А. Б. К..
Всички тези изводи, направени на база обсъдените гласни и писмени
39
доказателства и изброените доказателствени способи, се допълват и от
изводите на заключението по Протокол №38/2021/17.05.2021г., според които
подписите в графи: „Подпис“ в „Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК“ с вх.№24071/22.06.2017 г. и в „Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК“ с вх.№20163/26.05.2017 г.
се явяват подписи, положени от Д. М. П..
С оглед на всичко изложени до тук, се явяват правилни и
обосновани, като подкрепени с достатъчно по обем и съдържание
доказателствени източници, изводите на проверяваната инстанция, че е
доказана по несъмнена начин връзката на подсъдимия П. с инкриминираното
ползване на преправения частен документ в инициираните две заповедни
производства пред БРС.
В обобщение следва да се посочи, че правилно РС-Бургас е ценил и
всички приложени по делото писмени доказателства, доколкото те са
приобщени по надлежния ред и напълно хармонират с останалата
доказателствена съвкупност, като една част от тях са били и обект на
експертно изследване. Всички пък експертизи, които бяха обсъдени по-горе
подробно са ценени и от въззивния съд като научно обосновани и мотивирани,
изготвени от компетентни вещи лица.
Следва да се отбележи, че проверяваната инстанция не е обсъждала
обяснения на подсъдимия, доколкото той даде такива едва пред настоящата
инстанция. След внимателен прочит на същите, проверени на база
сравнителен анализ с останалата доказателствена маса, изхождайки и от
двояката природа на гласните доказателствени средства на подсъдимия,
настоящият въззивен състав намира, че те не се характеризират с
кредитабилност. Същите се отличават с фрагментарност. Макар и
емоционално изложени, прави впечатление, че те се отличават с липса на
последователност и не са подкрепени с доказателствен материал. Напротив,
може да се направи обоснован и с висока доза категоричност извод, че
обясненията на подсъдимия П. в процесния случай са израз на неговото лично
право на защита, отколкото да са способ на доказване и чрез тях да се внася
достоверна информация за обстоятелствата, подлежащи на установяване.
Няма нито едно събрано в хода на досъдебното производство доказателство, а
така и по-късно в следваща процесуална фаза – в хода на съдебното следствие
40
пред първоинстанционния съд, вкл. и пред настоящата инстанция, които да
обосноват извод в обратна насока. Напротив, писмените доказателства,
ангажирани точно с тази цел пред настоящия състав са неотносими, а
експертизите, доколкото са събрани в други производства, не могат да бъдат
ползвани като законни способи на доказване. Те не могат да се ползват и като
писмено доказателство, а доколкото от тях не следва извод, който да поставя
под съмнение и изводите на изготвените по надлежен ред в хода на
настоящото наказателно производство експертизи, не се наложи
назначаването на допълнителни или повторни такива.
Въз основа на правилно установените фактически обстоятелства
първоинстанционният съд е направил обосновани и законосъобразни правни
изводи относно престъпната деятелност на подсъдимия П., като правилно е
квалифицирал деянията като престъпление по чл.316, вр. чл.309, ал.1, вр.
чл.26, ал.1 от НК и чл.309, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК. Правната квалификация
на деянията е законосъобразна и не са налице основания за нейното
изменение.
С оглед на това и правилни и обосновани са изводите на
проверяваната инстанция, с които е прието, че подс. Д. М. П. пред РС-Бургас,
на 26.05.2017 г. със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417
от ГПК с вх.№ 20163/26.05.2017 г., подадено от името на „**“ * - гр. *, обл. *,
срещу „**“ * - гр. *, по което било образувано гр. дело № 3693/2017 г. и на
23.06.2017 г. в Районен съд гр.Бургас, гр. Бургас със заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК вх.№ 24071/23.06.2017 г., по което
било образувано гр.дело № 4499/2017 г. по описа на PC-Бургас съзнателно се
ползвал от преправен частен документ - предварителен договор за продажба
на дружествени дялове с нотариална заверка на подписите с peг. № 1295 от
01.07.2016 г. на * гражданин А. Б. К. и П. Д. П. от нотариус С. И. с район на
действие PC-*, peг. №* на Нотариалната камара и с нотариална заверка на
подписа на * гражданин И. В. М. от нотариус при съда в *, * - К. Н., сключен
между ..**“ * /**/ - *, представлявано от ** гражданин И. В. М. и „**“ * /**/ -
*, представлявано от * гражданин А. Б. К. - и двамата като продавачи и „**“ *
- гр. *, обл. *, представлявано от П. Д. П. като купувач, на който бил придаден
вид, че е окончателен такъв, за да докаже, че „**“ * /**/ - * продава на „**“ * -
гр. *, обл. *, своите 27 дружествени дяла с обща номинална стойност 1 777
950 лева от капитала на „**“ * - гр. * за цена в размер на 1 евро, платима в
41
десетдневен срок от сключване на договора, „**“ * /**/ - * продава на „**“ * -
гр. *, обл. * своите 27 дружествени дяла с обща номинална стойност 1 777 950
лева от капитала на „**“ * - гр. * за цена в размер на 1 евро, платима в
десетдневен срок от сключване на договора, като от него за самото съставяне
не може да се търси наказателна отговорност.
Родов обект на престъпленията по Глава IX от НК „Документни
престъпления“ са обществените отношения, свързани с документооборота. В
конкретния случай, позовавайки се на задължителните указания, дадени в
Постановление № 3 от 23.03.1982 г. по н. д. № 12/81 г. на Пленума на ВС и по
аргумент за обратното от легалната дефиниция в чл. 93, т. 5 НК за „официален
документ“, настоящият въззивен състав може обосновано да посочи, че
първоинстанционният съд съвсем коректно е достигнал до извод, че
предметът на инкриминираното деяние е частен документ, доколкото се касае
за писмено изявление, съдържащо твърдения за съществуването на факти и
обстоятелства, които имат правно значение и е съставен от недлъжностни
лица, а именно предварителен договор за продажба на дружествени дялове с
нотариална заверка на подписите с peг. № 1295 от 01.07.2016 г. на * гражданин
А. Б. К. и П. Д. П. от нотариус С. И. с район на действие PC-*, peг. №* на
Нотариалната камара и с нотариална заверка на подписа на * гражданин И. В.
М. от нотариус при съда в *, * - К. Н.. Посредством съдържанието на
гореобсъдените експертизите се установи и че съдържанието на този истински
частен документ е било преправено, доколкото съгласно цитираното ППВС -
преправяне на съдържанието на истински частен документ ще е налице всеки
път, когато деецът въздейства върху съществуващ истински частен документ,
чрез подмяна или допълване на негово съдържание, като по този начин
съдържанието на документа се променя съществено. Установи се по несъмнен
начин, че на договора, който е бил предварителен по своя характер, чрез
подмяна на страници, изтрИ.ия и дописвания, е променена неговата основна
същност като такъв и му е предаден вид да е окончателен договор по своите
правни последици. Представените пред БРС на 26.05.2017 г. и на 23.06.2017 г.
– договор за продажба на дружествени дялове /копие и оригинал/ са
идентични по текстово и графично оформление, включително по
месторазположение и взаиморазположение на подписите, като единствената
отличителна специфика на използвания от подсъдимия на 23.06.2017 г.
документ е в допълнително нанесените технически поправки чрез отпечатъци
42
от печат на нотариус С. И. за заверка на поправките с коректорна лентичка на
страница 1 и 2 от договора. Това е постигнато чрез заличаване на клаузи и
прибавяне на други, което убедително придава правната характеристика на
„преправен документ“ на разглеждания частен документ. „Преправянето“ се
състои в 6-кратни заличавания на думи, чрез самозалепваща се бяла
коректорна лентичка, а именно думите „предварителен“ на български език и
“preliminary“ на английски език. На следващо място, в подмяна премахване на
страници и включване на тяхно място на други -втори, трети, четвърти и пети
лист, на договора, използван от подсъдимия на 23.06.2017 г. пред БРС и на
26.05.2017 г. пред БРС. Предварителният договор за продажба на дружествени
дялове, разкрива, че тези листи се различават по текстово и графично
оформление и съдържание. Предвид експертния извод, че първият лист, преди
поправките и последните два листа - шести и седми на използвания от
подсъдимия на 26.05.2017 г. и на 23.06.2017 г. документ пред БРС са с
идентично текстово и графично оформление с действителния предварителен
договор за продажба на дружествени дялове, следва крайното заключение, че
са ползвани страници с подписи от сключен между страните предварителен
договор, различен от представения договор за продажба на дружествени
дялове, към които страници е приобщено съдържание, неотговарящо на
волеизявления, направени от сочените за автори на документа. По описания
начин подсъдимият П. се е ползвал от създадената привидност, че документът
произхожда от страните и материализира волеизявления на законните
представители на „**“ * и „**“ * и „**“ *.
В конкретния случай на подсъдимия правилно е въздигната
наказателна отговорност за ползване на този документ, доколкото няма
доказателства П. да го е съставил. Инкриминираното ползване на преправения
частен документ по см. на чл. 316, ал.1, вр. чл.26,ал.1 НК е осъществено чрез
депозиране на Договор за продажба на дружествени дялове, пред БРС на
26.05.2017 г., както и текстуално идентичния от гл.т. на включени договорни
клаузи Договор за продажба на дружествени дялове, употребен пред БРС на
23.06.2017 г., във връзка с които били образувани ч.гр.д. №3693/2017 г. и
ч.гр.д. №4499/2017 по описа на РС-Бургас.
Правилен е и изводът на БРС, че е налице и квалифициращият
елемент по чл.26, ал.1 НК, доколкото са налице две деяния, които
осъществяват поотделно състави на едно и също престъпление, извършени са
43
през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на
вина „пряк умисъл“ по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, доколкото подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е
настъпването на общественоопасните му последици и е искал това. В частност
– интелектуалната страна на умисъла обхваща знание, че представяйки го
пред РС-Бургас той ще ползва документа, за да удостовери, че е сключен
окончателен за страните договор със съответното, удовлетворяващо
подсъдимия съдържание.
Престъплението по чл.309, ал.1 НК е двуактно и изпълнителното му
деяние е в две фази- първият акт е съставянето на неистински документ, а
вторият е неговата употреба, която ще е налице при представяне на документа
пред съответното длъжностно или частно лице.
С оглед на това и правилни и обосновани са изводите на районния
съд, че от обективна страна подс. Д. М. П. пред РС-Бургас, на 22.06.2016 г. на
неустановено място, съставил неистински частен документ - договор за цесия
с нотариална заверка на подписа на П. Д. П., представляващ „**“ * - гр. *, обл.
* от нотариус Т. Р. с район на действие гр. *, заведен с peг. 4475/22.06.2016 г.,
сключен между „**“ * /*/ - * *, представлявано от * гражданин И. В. М.,
собственик на 27 /двадесет и седем/ дружествени дяла с обща номинална
стойност 1 777 950 лева от капитала на „**“ * — гр. *, като първи цедент и
„**“ * /**/ - * *, представлявано от * гражданин А. Б. К., собственик на 27
/двадесет и седем/ дружествени дяла с обща номинална стойност 1 777 950
лева от капитала на „**“ * - гр. *, като втори цедент и „**“ * - гр. *, обл. *,
представлявано от П. Д. П. като цесионер, като при условията на
продължавано престъпление, в периода 23.06.2017 г. - 06.08.2018 г„ в гр.
Бургас и в гр. Варна, го употребил, както следва: на 23.06.2017 г. в Районен
съд -Бургас, на 07.12.2017 г. и на 28.03.2018 г. в Окръжен съд - Бургас и на
06.08.2018 г, в Окръжен съд - Варна, за да докаже, че по силата на този
договор, „**“ * - * *, представлявано от * гражданин И. В. М. и „**“ *,
представлявано от * гражданин А. Б. К., прехвърлят на „**“ * - гр. *, обл. *
всички свои вземанията от „**“ *.
44
В случая инкриминираният договор за цесия от 22.06.2016 г.,
използван четирикратно от подсъдимия на 23.06.2017 г. пред РС-Бургас, на
07.12.2017 г. и на 28.03.2018 г. пред ОС-Бургас, както и на 06.08.2018 г. пред
ОС-Варна, по своята обективна същност представлява неистински частен
документ, съставен от подсъдимия Д. М. П. чрез имитиране подписа на
законния представител на цесионера „**“ * П. П.. Това е така, доколкото при
неистинският документ привидният му автор, който е вписан в документа, не е
действителният му автор, което в случая беше установено посредством
експертните заключения, обсъдени подробно по-горе.
Вторият момент в това престъпно посегателство, а именно
употребата от подсъдимия на неистинския частен документ и то
четирикратно, беше установена по несъмнен начин от заключенията на
следните експертизи, съдържащи се в Протокол №26/21- 3/15.04.2021 г.;
Протокол №37/21-3/15.06.2021 г.; Протокол №37/21-3/15.06.2021 г. и Протокол
№38/2021-2 от 17.05.2021 г.. Съгласно същите подписите: в графа „С почит
управител на „**“ *“, в оригинал на молба вх.№23351/06.08.2018 г. /
т.д.617/2017 г. по описа на ВОС, л.186-187/; в графа „С уважение“ в оригинал
на Молба за обявяване в несъстоятелност с вх. №4512/28.03.2018 г. по
т.д.164/2018 г. по описа на БОС, приложена към т.д.617/2018 г. по описа на
ОС-Варна; в Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК“ с
вх.№ 24071/22.06.2017 г. по ч.г.д.4499/2017 г. на БРС, както и подписът „С
уважение“ в молба за обявяване в несъстоятелност от името на „**“ * с вх.
№17426/07.12.2017 г. по т.д. по несъстоятелност №564/2017 г. по описа на
БОС, се явяват подписи, положени от Д. М. П.. Именно с тези молби е
представил съответните инкриминирани договори.
Именно защото деянието е довършено чрез употребата му, която в
случая е налице при представяне на документа пред съответните институции,
то без значение е последващо оттегляне на молби или заявления, към които е
бил приложен инкриминирания договор, доколкото съставомерният резултат е
настъпил и не може да се говори за отказ от довършване или опит.
Във връзка с възраженията, че подсъдимият е действал като
пълномощник на законния представител на дружеството „**“ *, то същите
съдът намира за обслужващи защитната версия на подсъдимия. Бе установено,
че при депозиране на гореизброените заявления и молби по граждански дела,
45
към които е бил приложен инкриминираният частен документ, неистински по
своето съдържание, подсъдимият П. не е действал в качеството си на
пълномощник, а се е разписвал от името на П. П., независимо от
съществуването на пълномощно, което пък и не е било представяно.
Въззвината инстанция споделя изводите на първата такава за това, че
специфичната субективна цел на подсъдимия по чл.309, ал.1, вр. чл.26, ал.1
НК била да докаже, че по силата на използвания договор за цесия „**“ * - * *,
представлявано от * гражданин И. В. М. и „**“ * - * *, представлявано от *
гражданин А. Б. К., прехвърлят на „**“ * - гр. *, всички свои вземания от „**“
*. С оглед на това и правилно П. е бил оправдан по първоначално предявеното
му обвинение, а именно, да е целял да докаже, че общата стойност на всички
вземания, които по силата на този договор „**“ * /*/ - * *, представлявано от *
гражданин И. В. М. и „**“ * /**/ - * *, представлявано от * гражданин А. Б.
К., прехвърлят на „**“ * - гр. *, обл. * от „**“ *, е в размер на 1 500 000 евро.
Отново правилен се явява изводът на БРС, че е налице и
квалифициращият елемент по чл.26, ал.1 НК, доколкото използването на
неистинския частен документ е станало четирикратно, а именно: на 23.06.2017
г. пред РС-Бургас със заявление вх.№24071/23.06.2017 г. по описа на БРС по
чл.417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение; на 07.12.2017 г. пред ОС-
Бургас с молба вх.№17426/07.12.2017 г. от „**“ * по т.д. №564/2017 г. за
обявяване в несъстоятелност, на“**“ *; на 28.03.2018 г. пред ОС-Бургас с
Молба вх.№4512/28.03.2018 г. по т.д.№164/2018 г. по описа на ОС- Бургас на
„**“ * за обявяване на „**“ * в несъстоятелност; и на 06.08.2018 г., с молба вх.
№23351/06.08.2018г. т.д.617/2018 г. по описа на ВОС. Тези деяния
осъществяват поотделно състави на едно и също престъпление, извършени са
през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на
вина „пряк умисъл“ по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, доколкото подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е
настъпването на общественоопасните му последици и е искал това. В частност
– интелектуалната страна на умисъла обхваща знание, че съставил неистински
документ, доколкото положил подпис вместо действителния законен
46
представител на „**“ * в документа и заявленията и молбите, към които е
прилагал неистинският документ, както и направените от него самия промени,
заличавания и добавки, посредством които се е нарушило първоначалното
договаряне между страните и автентичната им воля по предварителния
договор за цесия. От волева страна – П. е искал именно това, доколкото
неговите намерения могат да се установят по несъмнен начин от
системността, последователността и еднопосочността на цялата му
деятелност.
По отношение на наказанията, които следва да се наложат на
подсъдимия, отново съвсем коректно РС-Бургас е приел, че се касае за
престъпления, за които се предвижда наказание лишаване от свобода до две
години, които, отчитайки всички смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, следва да се индивидуализират по реда на чл. 54 НК, предвид
липсата на предпоставки за приложението на чл. 55 НК.
В негативен за него план правилно са били отчетени обремененото му
съдебно минало, упорството и арогантността при използване на
инкриминираните частни преправен и неистински документ, доколкото това е
ставало нееднократно и то пред съд. Абсолютно уместно районният съд е
отчел, че поведението на П. е накърняващо не само реда и правната сигурност
на документирането пред органи на съдебната власт, а и създаващо опасност
за активиране на причинно-следствен процес, който реално да увреди
имуществената сфера на трети юридически лица, със законни представители *
граждани, които могат да се информират по-бавно за последиците в тяхната
правна сфера и да си защитят по-бавно правата, което би ги затруднила. Като
отегчаващо обстоятелство правилно е отчетен и фактът на спекулативно
демонстративно поведение с оглед заемана от подсъдимия към онзи момент
публична длъжност, както и укрИ.ето му в хода на наказателното
производство и неговата предишна съдимост.
В категорията на смекчаващите обстоятелства са били включени
правилно предполагаемо намерение на подсъдимия П., да се ангажира с
осигуряване на парични средства за реално изпълнение от страна на „**“ * по
предварителните договори - за продажба на дружествени дялове и за цесия.
Тук следва да се добави и неговата напреднала възраст, която също да бъде
отчетена при индивидуализация на наказателната отговорност. Не в
47
достатъчна степен е отчетен изминалия период от време от довършване на
деятелността до ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия.
Наложените на подсъдимия наказания за всяко едно от двете деяния
от по осем месеца лишаване от свобода е под средния размер, определен от
закона. Макар да са съобразени с правилото на чл. 54 от НК, те не се явяват
справедливи, тъй като не съответстват на обществената опасност на
извършените от него престъпления. Въпреки това, с оглед забраната за
влошаване на положението на подсъдимия (reformatio in pejus) при липса на
протест, какъвто е процесният случай, наказанията лишаване от свобода
следва да бъдат оставени в размера, отмерен от първоинстанционния съд.
Предвид фактът, че двете деяния са извършени в условията на
съвкупност, правилно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на
чл. 23 НК, като спрямо подсъдимия е определил едно общо най-тежко
наказание, измежду наложените му, а именно лишаване от свобода за срок от
осем месеца.
По отношение начина на изпълнение на наказанието, настоящият
съдебен състав намира следното:
Върховният съд в практиката си, както и законодателят, принципно
са приели, че когато се преценява конкретния случай, на първо място се следи
за абсолютните законови предпоставки – наложеното наказание да е лишаване
от свобода до три години и подсъдимият да не е осъждан преди това на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер. След това се анализира
дали се явява обществено оправдано и целесъобразно подсъдимият да търпи
наложеното наказание ефективно. В конкретния случай, абсолютните
законови предпоставки за прилагане на чл. 66, ал. 1 от НК са налице –
наложени са наказания от по осем месеца лишаване от свобода за двете
престъпления, както и е определено и наложено едно общо най-тежко
наказание в този размер, като лицето не е осъждано на лишаване от свобода
(доколкото е реабилитиран за част от престъпленията) за престъпление от общ
характер. Предвид обекта на засегнатите обществени отношения и начина на
извършване на двете престъпления, действително следва да се отчете, че
противоправната деятелност на П. е със завишена обществена опасност. Както
бе посочено по-горе, правилно са отчетени многобройните отегчаващи
обстоятелства, но при преценка начина на изтърпяване на наказанията,
48
включително на определеното и наложено едно общо най-тежко наказание, не
следва да се игнорират изцяло законовите положения, свързани с
индивидуализация на наказанието, залегнали в българското законодателство.
БОС счита, че с оглед степента на обществена опасност на личността на
подсъдимия, за да бъде превъзпитан същия и да му се попречи да извърши
друго престъпление не е необходимо да бъде изолиран от обществото. Макар
това да не е инцидентна проява от негова страна, следва да се отчетат
напредналата му възраст, влошеното му здравословно състояние, както и
изминалия немалък период от реализиране на престъпните посегателства,
които обстоятелства обосновават извод, че целите на наказанието по
отношение на П., могат да бъдат постигнати с отлагане изпълнение на
наказанията, включително на определеното и наложено едно общо най-тежко,
на основание чл.66, ал.1 НК. Условното наказание в достатъчна степен ще
изиграе превъзпитателна роля върху подс. П., ще препятства извършването на
други престъпления и ще осъществи възпитателно и предупредително
въздействие върху другите членове на обществото. Допълнителното
подсилване с ефективни наказания за деянията не съответства на тежестта им.
Противното би довело до нарушаване баланса на целите и принципната
повеля на закона. Предвид тези съображения, въззивният съдебен състав
измени първоинстанционната присъда в този смисъл.
Законосъобразно и в съответствие с изхода на делото, на основание
чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият е бил осъден да заплати направените в хода на
досъдебното и съдебно производство разноски.
По гореизложените констатации контролната инстанция счита, че са
налице основания за изменение на първоинстанционната присъда по смисъла
на чл. 337, ал. 1, т. 3 НПК.
Водим от гореизложеното, настоящият състав при Бургаският
окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда №179/30.10.2024 г., постановена по НОХД №
2504/2023 г. по описа на Районен съд - Бургас, както следва:
ОТЛАГА, на основание чл. 66, ал. 1 НК, изпълнението на
наказанието лишаване от свобода за срок от осем месеца, наложено на
49
подсъдимия Д. М. П., ЕГН ********** за престъпление по чл.316, вр. чл.309,
ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК за ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от ТРИ ГОДИНИ;
ОТЛАГА, на основание чл. 66, ал. 1 НК, изпълнението на
наказанието лишаване от свобода за срок от осем месеца, наложено на
подсъдимия Д. М. П., ЕГН **********, за престъпление по чл.309, ал.1, вр.
чл.26, ал.1 НК за ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от ТРИ ГОДИНИ;
ОТЛАГА, на основание чл. 66, ал. 1 НК, изпълнението на
определеното едно общо наказание измежду наложените на подсъдимия Д. М.
П., ЕГН ********** такива за горните престъпления в размер на най-тежкото
от тях, а именно, наказание лишаване от свобода за срок от 8 /осем/, за
ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от ТРИ ГОДИНИ.
Потвърждава присъдата в останалата й част
Решението е окончателно.
На основание чл. 340, ал. 2 НПК да се уведомят страните, че
решението е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
50