№ 825 / 22.11.2019г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V състав, в открито заседание на шести
ноември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Георги Видев
при
секретаря Я.В., като разгледа административно дело № 1125 по описа на съда за
2019 г., докладвано от съдия Видев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е
образувано по искова молба на П.В.Т., предявен против Областна дирекция на МВР
– Пазарджик следният иск: иск за обезщетение за причинени имуществени вреди в
размер на 400 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като
твърдението е, че вредите са му причинени от заплащането на адвокатско
възнаграждение в същия размер по нахд № 1063/06.11.2019 г. на Районен съд – Пазарджик,
с решението по което дело е отменено като незаконосъобразно НП № 18-1006-004535/31.10.2018
г., издадено от началника на група в Сектор „Пътна полиция” към Областна
дирекция на МВР – Пазарджик.
Исковата молба се поддържа от процесуалния
представител на ищеца в проведеното
открито съдебно заседание. Същият претендира и присъждане на направените
разноски в настоящото производство.
Ответникът – Областна дирекция на МВР –
Пазарджик – не изпраща представител в проведеното съдебно заседание но оспорва
исковата молба в писмена защита подадена преди
проведеното открито съдебно заседание. Прави и алтернативно възражение
за прекомерност на адвокатския хонорар пред първоинстанционния съд, както и в
настоящото производство.
Прокурорът дава заключение за основателност
на предявените искове. Счита, исковата молба за доказана.
Жалбата е допустима, тъй като
съгласно Тълкувателно Решение № 1 от
15.03.2017 г., постановено по тълкувателно
дело № 2/2016 на ВАС „при предявени
пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени
вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон“.
Основният иск за присъждане на обезщение в размер на 400
лв. е основателен: Безспорно по делото се установи, че е издадено наказателно
постановление против ищеца от началник група в Сектор
„Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР – Пазарджик. Ищецът е обжалвал това постановление
пред Районен
съд – Пазарджик, който с решението си, постановено
нахд №
1063/2019 година
го е отменил. Решението е влязло в сила тъй като не е обжалвано в
законоустановения срок. В съдебното производство пред Районен съд – Пазарджик ищецът
е бил представляван от адвокат Д., на когото видно от приложеното пълномощно
настоящият ищец е заплатил възнаграждение в размер на 400 лв.
Тази сума представлява имуществена вреда за ищеца в
резултат на необходимостта да ползва специализирани адвокатски услуги, за да се
защити в съдебното производство, което в крайна сметка е приключило с отмяна на
наказателното постановление.
Възнаграждението е в размер, който е дори под минимално
предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения:
Тази наредба в своя член 18, ал. 2 и ал. 3 предвижда
следното:
Чл. 18. (2) (Доп. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. и доп.,
бр. 28 от 2014 г.) За процесуално представителство, защита и съдействие по дела
срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв.
(3) (Нова – ДВ, бр. 28 от 2014 г.) За процесуално
представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен
характер извън случаите по ал. 2 възнаграждението е 300 лв.
В случая, с наказателното постановление е наложена
както глоба, така и друго по вид наказание – лишаване от право на управление на
МПС. При това положение минималното адвокатско възнаграждение е сборът от
минималното адвокатско възнаграждение, предвидено в чл. 18, ал. 2 и това
предвидено в чл. 18, ал. 2, т.е. 600 лв.
Следователно платеното възнаграждение от 400 лв. е
справедливо и обосновано по смисъла на чл. 36, ал. 2, изр. 2 от Закона за
адвокатурата и за него следва да бъде присъдено обезщетение в пълния
претендиран размер.
Частично основателен е акцесорният иск за
присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
присъжданото обезщетение в размер на 600 лв. считано от 02.10.2019 г., т.е. от датата на завеждането
на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
Такова обезщетение поначало е дължимо на основание
Закона за задълженията и договорите, който е приложим съгласно § 1 от
заключителните разпоредби на ЗОДОВ, доколкото въпросът не е уреден в последния.
По отношение на момента, от който е дължимо
обезщетението за забава не е приложимо Тълкувателно Решение № 3 от 22.04.2005
г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС, тъй като същото не засяга въпроса за
обезщетението за вреди, причинени от заплащането на адвокатско възнаграждение в
съдебното производство по отмяна на незаконосъобразно наказателно
постановление.
Въпросът за датата, от която е дължимо обезщетението
за забава е уреден в ЗЗД.
Съгласно член 69 от този закон ако задължението е без
срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага. В случая безспорно
задължението е без срок. То е възникнало към момента на заплащането му, но
доколкото задължението представлява платени разноски за адвокатско
възнаграждение, то същото става дължимо едва от момента на поискването,
доколкото дори и в процесуалните закони, предвиждащи възстановяване на
направени съдебни разноски, съдът не ги присъжда служебно, а само по искане на
страните. Тоест макар и заплатено адвокатското възнаграждение същото не става
автоматично дължимо към момента на влизане в сила на решението на съда, с което
е отменено наказателното постановление. В настоящия случай липсват твърдения и
доказателства от страна на ищеца, чиято е тежестта да докаже настъпването на
претендираните вреди, че той извънсъдебно е поканил ответника да му заплати
разноските за платено адвокатско възнаграждение. Затова следва да се приеме, че
поканата за заплащане на разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 400
лв. е направена с исковата молба. Но, тъй като исковата молба е подадена до
съда то първия момент, в който ответникът е узнал за нея, следва да се приеме
за момент в който той е поканен да заплати обезщетението от 400 лв.,
представляващо разноски за платено адвокатско възнаграждение и съответно от
този момент нататък той изпада в забава и дължи съответното обезщетение. Тази
дата, видно от изпратената призовка е 09.10.2019 година.
Следователно именно от тази дата ответникът дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва от деня на забавата, в съответствие с член 86 от ЗЗД.
По отношение на разноските, направени в настоящото
производство.
С оглед изхода на делото е частично основателно
искането на ищеца за присъждане на разноски в настоящото производство.
Заплатеното адвокатско възнаграждение от 400 лв.
следва да бъде намалено до минималния предвиден законов размер съобразно
материалния интерес, който в случая е 300 лв. Това е така, тъй като настоящото
дело не се отличава с никаква фактическа и правна сложност. По него съдът
извършва единствено преценка, какъв е изхода на делото и дали е заплатено
адвокатско възнаграждение, каквато преценка прави поначало съдът, който
разглежда основния иск в допълнение към основните си мотиви.
В допълнение на това съдът следва да извърши преценка
и на съразмерността на адвокатското възнаграждение съобразно отхвърлената част
от иска. Тъй като съдът частично отхвърля акцесорния иск за присъждане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 400 лв.,
считано от
02.10.2019 г. до 08.10.2019 г. (който размер би бил 0,78 лв.) но присъжда
съответно обезщетение за периода 09.10.2019 г. до настоящия момент 22.11.2019 г. (който
размер би бил 5,00 лв.) то следва съразмерно макар и символично да бъде
намалено и присъжданото адвокатско възнагражение от 300 лв. Следва да му бъдат присъдени 10 лв.,
платена държавна такса и 299,99 лв.,
платено адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е
Ш И:
Осъжда Областна
дирекция на МВР – Пазарджик да заплати на П.В.Т. обезщетение за имуществени вреди в размер на 400 лв. /четиристотин
лева/, причинени на Т.
от
заплащането на адвокатско възнаграждение в същия размер по нахд № 1063/2019 г. на
Районен съд – Пазарджик, с решението по което дело е отменено като незаконосъобразно
НП № 18-1006-004535/31.10.2018 г., издадено от началник група в Сектор „Пъпна
полиция” към Областна дирекция на МВР – Пазарджик.
Осъжда Областна дирекция на МВР – Пазарджик да заплати на П.В.Т. обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата от 400 лв., считано от 09.10.2019 г. до окончателното изплащане на главницата от 400 лв.
Отхвърля иска на П.В.Т. против Областна
дирекция на МВР – Пазарджик за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сумата от 400 лв., считано от 02.10.2019 г. до 08.10.2019 г.
Осъжда Областна дирекция на МВР – Пазарджик да заплати на П.В.Т. разноски по делото в размер на 309.99
лв. /триста и девет лева и деветдесет и девет стотинки/.
Решението
подлежи на касационно обжалване чрез настоящия съд пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /П/