Решение по дело №244/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 4377
Дата: 31 октомври 2013 г.
Съдия: Гюлфие Яхова
Дело: 20131200600244
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 4 юни 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение №

Номер

Година

26.6.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

05.31

Година

2012

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Теодор Милев

дело

номер

20124100600061

по описа за

2012

година

за да се произнесе, собрази следното:

С присъда от 08.12.2011 г. по НОХД № 75/2011 Свищовският районен съд е признал подсъдимия Х. Г. А., че на 09.03.2010 г. пред надлежен орган на властта - разследващ полицай, като свидетел по дознание №89/2010на РУП-С. съзнателно устно потвърдил неистина - че на 05.03.2010 в гр. С. В. Д. Х. е представил полица за сключена застраховка "Гражданска отговорност" за л.а.Мерцедес ВТ 0435 ВВ, при извършвана от него проверка в качеството му на младши автоконтрольор, като деянието е извършено при многобройни смекчаващи вината обстоятелства, за което на осн. чл.290 ал.1 във вр. с чл.55 ал.1 т.2 б.Б от НК му е наложил наказание пробация със мерки Задължителна регистрация по настоящ адрес и Задължителни периодични срещи с пробационен служител и двете за срок от 8х месеца.

Жалба против тази присъда е подал подсъдимият Х. А..Прави оплаквания занеправилност на присъдата, която не кореспондирала със събраните доказателства.Моли да се отмени същата и да бъде оправдан.

В съдебно заседание защитата му се аргументира с това, че подсъдимият видял застраховката като физически лист хартия, но не проверил данните в нея и името на застрахователното дружество.Също така, че дознателката не му обяснила точно за какво го разпитва.

Окръжна прокуратура заема становище да се потвърди присъдата.

Като прецÕни направените оплаквания, становищата на страните и доказателствата по делото, окръжният съд установи следното:

Жалбата е процесуално допустима и в срок, но е неоснователна.

От фактическа страна районният съд е приел, че на 05.03.2010 г. около 22,00 часа, в РУП С. се получил сигнал за ПТП с пострадал пешеходец. Изпратили автопатрул в състав подсъдимият А., свидетелят П. П. и друг автопатрул. Автопатрулът установил, че е станало ПТП с участието на свидетеля Васил Д. Х., когото познавали, тъй като е син на Д. Х. - инспектор в Пътен контрол на РУП С.. Полицейските служители А. и П. установили, че на мястото на ПТП се намирали пострадалото лице и водачът на л. а. Мерцедес - св. В. Х.. Подсъдимият А. извършил рутинна проверка на документите на водача. Сложил подадените му документи в полицейския автомобил и не ги прегледал. Били му предадени само свидетелство за управление на МПС и контролния талон към него. Междувременно на мястото пристигнала и дежурната оперативна група с разследващ полицай Милена Ангелова и инспектор от КАТ ПП свидетелят Т. Т., като на същата дата започнало досъдебно производство /Дознание № 89/2010 г./ на РУП С..

На 09.03.2010 г. подсъдимият А. бил разпитан в качеството на свидетел по същото дознание, като в разпита заявил, че при извършената от него проверка на 05.03.2010 г. водачът В. Х. му е представил необходимите документи в т. ч. и полица за сключена застраховка "Гражданска отговорност" за л. а. Мерцедес 190 с ДК № ВТ 0435 ВВ. Разследващият полицай поискал от водача В. Х. да представи необходимите документи за управление на МПС, между които и сключена валидна застраховка "Гражданска отговорност" за нуждите на разследването. Знаейки, че такава няма, свидетелят В. Х. решил да извадят застраховка със задна дата. За целта, с помощта на свои познати и баща му, ползвайки познанства и връзки, се свързал с лицето А.от с. К. Б., който бил сътрудник на застрахователно дружество и се занимавал със сключване на застраховки за МПС. Последният се съгласил да издаде застрахователна полица със задна дата преди датата на ПТП, защото имал 7-дневен срок за отчитане на полиците в застрахователната компания. След това написал полицата с дата 03.03.2010 г. Предал я на В. Х. и той я представил на разследващия полицай М. А. заедно с другите изискани от нея документи, за което бил съставен протокол за доброволно предаване от 06.03.2010 г. /л. 63 от ДП/. Изискана и приложена по делото е справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд с база от подадени данни от застрахователните компании за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. От нея е видно, че предишната застраховка "Гражданска отговорност" на същото МПС - Мерцедес ВТ 0435 ВВ е била към "ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД с валидност до 03.10.2009 г. Подсъдимият А. е дал обяснения, че видял само името на застрахователната компания, която била "Лев Инс".

При тези данни РС е направил извод, че защитната теза на подсъдимия относно това, че на 05.03.2010 г. свидетелят В. Х. му е представил полица за застраховка "Гражданска отговорност", сгъната, на която успял да види само, че е от "Лев Инс", а на следващия ден установил, че му била предадена стара полица, не се подкрепя от доказателствата по делото. Не е могло вечерта на 05.03.2010 г. да бъде представена на подсъдимия А. стара полица, тъй като старата полица е била към друга застрахователна компания. Също така твърдението му, че вечерта не прегледал документите, не прегледал дали има стикер на стъклото, се опровергават от цитираната справка на информационния център на Гаранционния фонд. Не се подкрепя и защитната теза на подс. А., че още същата вечер предал на разследващия полицай М. Ангелова документите, които свидетелят В. Х. му е дал, тъй като видно от съставения протокол за доброволно предаване, те са й предадени от св. В. Х.. От протокола за оглед на веществени доказателства от 06.03.2010 г. и фотоалбум към него, приложени по НАХД 329/2010 г. на СвРС /касаещо същото ПТП/ не се установява на предното стъкло на същия автомобил Мерцедес да има поставен стикер за застраховка "Гражданска отговорност".

При тези доказателства районният съд е направил извод, че подсъдимият А. е осъществил от обективна и субективна страна престъпният състав на чл. 290, ал. 1 НК.

Окръжният съд намира, че фактическите положения приети от РС са правилно процесуално установени и почиват на доказателствата по делото. Няма основания да се възприемат други такива, различни от тези на РС. Правните изводи на съда са верни.

Оплакванията в жалбата са неоснователни.Присъдата и правните изводи на районният съд напълно се подкрепят от събраните по делото доказателства и е основана на тях.Подсъдимият не е могъл да види застрахователната полица вечерта при посещението на ПТП, защото просто такава е нямало.Протоколът за разпита му като свидетел е правилно оформен съгласно изискванията на процесуалния закон, свидетелят е предупреден за правата си и за наказателната отговорност, която носи при при депозиране на неверни показания.Деянието е извършено умишлено, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер и вредните последици от него.Съзнателно е потвърдил неистина за представянето на полица за застраховка Гражданска отговорност каквато не е съществувала.Вероятно е имал някакви данни, че вече е издадена полица за застраховката, за да даде такива показания, което в никакъв случай не омаловажава и не оправдава постъпката му.

Правилно Районният съд е приложил чл.55 от НК при определяне на наказанието.Към съображенията му може да се добави и обстоятелството, че дали водачът - участник в ПТП, има или няма застраховка за автомобила си, е факт твърде страничен за предмета на доказване по смисъла на чл.102 НПК, което пък намалява степента на обществената опасност на деянието.

При разглеждане на делото е останал необсъден въпросът може ли подсъдимия да се ползва от привилегията за ненаказуемост на осн. чл.292 ал.1 т.1 от НК.Ако потвърди пред разследващия полицай истината - че не му е показана полица, би уличил себе си в служебно нарушение, защото е бил длъжен да му състави АУАН.Окръжният съд намира, че не може, защото това му нарушение би довело най-много до дисциплинарна или административна отговорност, но не и до наказателна.Последната не може да се приравнява на административната отговорност и не е това смисълът на законовата разпоредба.Обратното би означавало да се даде твърде голяма привилегия при разширителното тълкуване и би довело до недостоверност и в крайна сметка нестабилност на множество адмистративни актове.

Окръжният съд намира, че жалбата е неоснователна и следва да се потвърди присъдата , поради което на осн. чл. 338 от НПК

Р Е Ш И:

Потвърждава присъда № 57 от 08.12.2011 по НОХД № 75/2011 на Свищовски районен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: Членове:

Решение

2

4EAD6D29213EAAE5C2257A29003C105D