№ 255
гр. Ямбол, 07.02.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в закрито заседание на седми
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Весела К. Спасова
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20242330103557 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на М. А. Г. от гр.Я. против
„Айс вайп дистрибюшън“ ООД- гр.П., с която се иска на основание чл.344, ал.1, т.1 и 3 от
КТ да бъде отменена заповедта за уволнение, с която е прекратено трудовото
правоотношение на ищцата и да й се присъди обезщетение за оставане без работа поради
незаконното уволнение.
В срока по чл. 131 от ГПК е подаден отговор от ответника, в който възразява против
местната подсъдност на спора пред РС – Ямбол. Посочва, че спорът следва да бъде отнесен
пред РС – Перник, където е адресът на управление на ответника. Последният няма
поделение на територията на гр.Я. и област Я.. Ищцата е изпълнявала длъжността „*** за
източна България“ за стоките на работодателя, които е получавала в гр.П. и там е отчитала
реализираните продажби. Т.е. работното й място е било в този град.
Съдът счита, че възражението, допустимо като своевременно направено в срока по чл.
119 ал.4 от ГПК, е основателно.
В случая се касае за трудов спор по чл. чл.344, ал.1, т.1 и 3 от КТ.
Общата разпоредба на чл.105 от ГПК урежда, че искът се предявява пред съда, в района
на който е постоянният адрес или седалището на ответника. В случая съд по седалището на
ответника –юридическо лице, което е в гр. Перник (видно от вписването в Търговския
регистър), е РС-гр. Перник.
Съгласно чл. 108 ал.1 искове срещу юридически лица се предявяват пред съда, в чийто
район се намира тяхното седалище. Изр. 2 урежда подсъдност по спорове, възникнали от
преки отношения с техни поделения или клонове, каквато в случая не се твърди и
установява.
Ищцата не се е позовала на изборната подсъдност в исковата молба на осн. чл.114 от КТ.
Самата разпоредба на чл. 114 от ГПК не определя в случая различна подсъдност на
спора. Тя предвижда възможност работникът да предяви иск срещу работодателя си и по
мястото, където обичайно полага своя труд. Разпоредбата е предвидена в защита на
1
работниците и за тяхно улеснение, тъй като се предполага, че обичайно мястото на работа
съвпада с местожителството на лицето.
В исковата молба ищцата е твърдяла само, че й е било съобщено от служител на
дружеството, че работодателят съкращава позицията за района, в който тя обичайно полага
труд, а именно-източна България, в това число гр.Я. и гр.С.. В приложения трудов договор
обаче е посочено „месторабота - източна България, населено място: гр.Б.“. Липсват каквито
и да е доказателства, че уговореното място на работа включва и населени места в обхвата на
съдебния района на ЯРС. Нито в „Основни задължения и отговорности“- документ с
характер на длъжностната характеристика има такива данни, нито в „Условия на работа“.
Съгласно Определение № 410 от 07.11.2017 г. по ч. гр. д. № 4038/2017 г., г. к., ІІІ г. о. на
ВКС, разпоредбата на чл. 114 ГПК е изключение от общото правило за местна подсъдност и
е недопустимо да се тълкува разширително. Изключение от общото правило, уреждащо
местната подсъдност (по седалището на ответника юридическо лице - чл. 105 ГПК) по
трудови спорове законът допуска, само доколкото мястото на работа на ищеца е различно
(чл. 114 ГПК). В Определение № 281 от 21.06.2019 г. по ч. гр. д. № 2163/2019 г., г. к., ІІІ г. о.
на ВКС, Определение № 562 от 09.10.2015 г. по гр. д. № 4398/2015 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС
също е изтъкнато, че в теорията и практиката не съществува спор, че изключенията от
общата подсъдност не могат да се прилагат разширително и няма предвидена правна
възможност за изключение от чл. 105, съответно чл. 108, ал. 1 ГПК по трудови спорове,
освен в хипотезата на чл. 114 ГПК и договорно определена подсъдност по имуществен
трудовоправен спор /чл. 117, ал. 2 вр., ал. 3 ГПК/ /опр. №.565/24.07.2012 г. на ВКС по ч.г.д.
№ 319/2012 г., IV ГО на ВКС/. Съгласно Определение № 548 от 17.07.2012 г. по ч. гр. д. №
474/2012 г., г. к., ІV г. о. на ВКС, на този етап от делото съдът е длъжен при възражение за
местна неподсъдност на спора, направено от ответника, да извърши проверка и въз основа
единствено на писмените доказателства по делото, и в частност – на трудовия договор, да
прецени може ли ищецът да се ползва от изборната подсъдност и правилно ли е определил
сезирания съд като компетентен.
В случая при анализа на представените писмени доказателства, а именно трудовия
договор, се установява посочване на конкретно населено място във връзка с местоработата -
гр.Б., който не попада в съдебния район на РС – Ямбол. Доводите на ответника, че мястото
на работа е в гр.Перник, не могат да се споделят на този етап при липса на писмени
доказателства във връзка с тях.
Въз основа на изложеното не може да се приеме, че е налице основание за изключване
на общата подсъдност, като не са налице посочените в горецитирана съдебна практика
хипотези на уреждащите изключения от общото правило разпоредби.
Поради това съдът счита, че възражението на ответника за местна неподсъдност е
основателно и следва да се уважи.
Ето защо ЯРС
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Изпраща делото по подсъдност на РС-гр. Перник.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му пред
Ямболския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
3