Решение по дело №9670/2016 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2340
Дата: 7 април 2017 г. (в сила от 19 юни 2017 г.)
Съдия: Сава Милков Шишенков
Дело: 20161100509670
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 август 2016 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 

гр. С., 07.04.2017 г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV “Г” състав, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. ПОПКОЛЕВА

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА

                                                                                    мл. с-я  САВА ШИШЕНКОВ

секретар А.П.,

като разгледа докладваното от мл.съдия Шишенков в.гр.д. № 9670 по описа за 2016 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от В.Д.Т. против Решение № 46365 от 18.04.2016 година, с което СРС, ГО, 120 състав е уважил предявения против въззивника иск.

В жалбата е наведено, че атакуваният съдебен акт е неправилен, необоснован и постановен в противоречие с нормите на материалния и процесуалния закон. Аргументирано е, че в качеството си на адвокат въззивникът се задължил да защитава трето за процеса лице, както и да осъществява консултации във връзка с участието му в посочена публична продан, поради което е длъжен да пази в тайна детайлите относно тези си отношения поради правилото на чл. 45, ал. 1 от Закона за адвокатурата. Изложени са съображения, че между въззивника и ищеца в процеса не е било налице каквото и да било правоотношение, по силата на което да се дължи заплащане на каквато и да било сума. Поискано е от съда да отмени атакуваното решение и да постанови ново, с което да отхвърли иска. Претендирани са разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата страна, не е подадена и насрещна въззивна жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, подадена в законовия срок от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.

При извършване на служебната проверка настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, СГС, след преценка на събраните пред СРС доказателства намира, че обжалваното решение е частично неправилно, поради което следва да бъде частично отменено.

От фактическа страна съдът намира, че страните не спорят, че между третото за процеса лице Л.А. и въззивника било налице сключване на договор за правна защита и съдействие. Не е налице различие в становищата на въззивник и въззиваем досежно превеждане по сметка на въззивника на сумата от 46500 лева. Същото обстоятелство се установява и от Платежно нареждане от 09.12.2013, от което е видно, че с основание – клиентски средства адвокат - Д.Б. наредил по сметка на В.Т. да бъде преведена сумата от 46500 лева. Като доказателства са приети други два броя платежни нареждания, от които въззивният съд установява, че на 19.11.2013 година Л.А. превел на адвокат В.Т. сумата 30800 лева с основание клиентски средства по договор за правна помощ, а на 19.11.2013 година по сметка на адвокат В.Т. била преведена от Л.А. сумата от 4200 лева с посочено основание за превод – Договор за правна помощ.

Като доказателство е приет и Договор за правна защита и съдействие от 19.11.2013 година, от който е видно, че Л.А. и В.Т. постигнали съгласие адв. Т. да оказва правна защита и съдействие на Л.А. по изпълнително дело във връзка с процедура по публична продан на недвижим имот с административен адрес гр. С., ж.к. „*******“, блок № ***, вх. *, ет. *, ап. ***.

Сред доказателствата съдът е приел и Нотариална покана, получена от В.Т. на 12.11.2014 година. С цитираната покана Д.Р.Б. поканил В.Т. в тридневен срок от получаване на съобщението да му изплати сумата от 21200 лева по сметка в У.Б. АД.

Видно от Покана, Д.Б. адресирал до В.Т. искане да му бъде изплатена в тридневен срок от получаване на съобщението сумата от 21200 лева по сметка в „У.Б.“ АД.  Като доказателство е прието и известие за доставяне, от което се установява, че В.Т. получил така адресираното до него изявление на 16.11.2014 година.

Oт представените пред настоящата инстанция три броя вносни бележки съдът намира за установено, че В.Т. превел на Д.Б. сумите от съответно 1500 лева на 05.12.2013 година, 1850 лева на 27.11.2013 година и 3007,15 лева на 27.11.2013 година с основание вноска по кредитна карта.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

С оглед предписанията на Тълкувателно постановление № 1 от 28.05.1979 година  Пленум ВС, в чл. 55, ал. 1 ЗЗД са уредени три фактически състава. Според първия подлежи на връщане полученото при начална липса на основание, според втория подлежи на връщане даденото с оглед на бъдещо основание, което не е могло да бъде осъществено. Третият фактически състав повелява да бъде върнато даденото с основание, което е отпаднало с обратна сила. За да бъде уважен иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД необходимо е доказването на следните предпоставки – предаване, респективно получаване на сумата. В тежест на ответната страна е доказване на основанието за имущественото разместване в патримониумите на лицата.

 Страните в процеса не спорят, че между третото за процеса лице Л.А. и въззивника било налице сключване на договор за правна защита и съдействие. Това обстоятелство се явява доказано и с оглед представянето на договора с исковата молба. От текстовото съдържание на договора е видно, че Л.А. и В.Т. постигнали съгласие адв. Т. да оказва правна защита на Л.А. по изп. дело № 1451/2011 година по описа на ЧСИ Д.В. с цел закупуване на недвижим имот с административен адрес в гр. С., ж.к. „********“, бл. № ***, вх. *, ет. *, ап. **. Видно от Платежно нареждане от 19.11.2013 година за сумата от 30800 лева и Платежно нареждане от 19.11.2013 година за сумата от 4200 лева на датата на сключване на договора – 19.11.2013 година – Л.А. превел по сметка за клиентски средства на адв. Т. сумите от съответно 30800 лева и 4200 лева в изпълнение на сключения договор.

Видно от представеното по делото Платежно нареждане от 09.12.2013 година, върху което е положен печат на „У.Б.“ АД и подпис на служител на банката, доказано в процеса е имущественото разместване между ищец и ответник в процеса. От цитирания документ съдът намира за установено, че Д.Б. превел по сметка на В.Т. сумата от 46 500 лева на 09.12.2013 година. С оглед посоченото в платежното нареждане основание -   вноска клиентски средства адвокат, съдът намира, че Д.Б. е превел средствата именно с оглед цитираното в исковата молба основание – публична продан на недвижим имот по изп. д. № 1451/2011 година. Този извод настоящата инстанция мотивира с оглед тълкуването в съвкупност на представените с исковата молба доказателства – три броя платежни нареждания и договор за правна защита и съдействие от 19.11.2013 година. Видно от така описаните доказателства, Л.А. и В.Т. постигнали уговорка за правна защита и съдействие, в изпълнение на която Л.А. заплатил по клиентска сметка част от средства, необходими за закупуването на недвижим имот. Малко след това – на 09.12.2013 година – ищецът превел по клиентска сметка на адв. Т. сумата от 46500 лева. Настоящата инстанция намира, че Д.Б., превеждайки средства за закупуване на недвижимия имот на публична продан, е действал като представител без представителна власт по чл. 42 ЗЗД по отношение на Л.А. и средствата са прехвърлени по сметка на В.Т. именно с оглед закупуването на вещта.

С оглед обстоятелството, че страните не спорят, че Л.А. не бил обявен за купувач на имота в гр. С., ж.к. „********“, бл. № ***, вх. *, ет. *, ап. **, то и основанието, с оглед на което е извършено имущественото разместване, не е осъществено.

Пред настоящата инстанция въззивникът е представил три броя вносни бележки за доказване на обстоятелството по погасяване на дълга. От тях е видно, че В.Т. превел по сметка на Д.Б. сумите от 1500 лева на 05.12.2013 година, 1850 лева на 27.11.2013 година и 3007,05 лева на 27.11.2013 година. С оглед датата на всяка една от вносните бележки, настоящият състав счита, че представените доказателства са неотносими към процесното правоотношение. Видно от вносните бележки, ответникът в процеса е превел средства по сметката на ищеца преди процесното имуществено разместване. Този извод на съда се потвърждава и от посоченото основание на представените вносни бележки – вноска по кредитна карта. Ето защо СГС намира, че въззивникът не е доказал погасяване на дълга и с оглед на доказаността на претенцията на ищеца правилно СРС е уважил главния иск в пълния му предявен размер от 5200 лева.

 Неправилна е преценката на първоинстанционния състав касателно акцесорната претенция на въззиваемата страна. СРС е осъдил въззивника да заплати на въззиваемата страна сума в размер на законната лихва от датата на предаване на процесните 46500 лева до окончателното изплащане на сумата. С оглед възприетата от настоящата инстанция правна квалификация по чл. 55, ал. 1, предложение второ ЗЗД и предвид константното разбиране на съдебната практика, обективирано в Решение от 03.10.2014 година по гр.д. № 1583/2014 година РС Стара Загора, Решение от 08.06.2015 година по гр.д. 28909/2013 година по описа на СРС, Решение от 24.02.2014 година по гр.д. № 15905/2013 година по описа на СРС и Определение № 289 от 07.05.2009 година по т.д. № 116/2009 година, ТК, I ТО ВКС претенцията за лихва е основателна от датата на покана за плащане.

В процеса са ангажирани доказателства за отправяне на покана от страна на ищец към ответник. Видно от известие за доставяне, на 16.12.2014 година Д.Б. поканил В.Т. да му заплати сумата от 21200 лева, представляващи остатък от първоначално преведените 46500 лева на 09.12.2013 година.

От приетата като доказателство нотариална покана е видно, че на 12.11.2014 година В.Т. получил покана да заплати на Д.Б. сумата от 21200 лева, представляващи остатъка от първоначално преведените му 46500 лева на 09.12.2013 година в следствие на погасяване на сумата от 25 300 лева.

С оглед така представените в процеса доказателства, съдът намира, че претенцията за лихва е основателна от датата на по – рано получената от въззивника покана, а именно – 12.11.2014 година. Предвид направеното уточнение, че ищецът претендира лихва в размер на 660,16 лева от 09.12.2013 година до предявяването на исковата молба  и приетото от настоящият състав виждане за основателност на претенцията от 12.11.2014 година, искът следва да бъде уважен за сумата от 170,76 лева.  

Неоснователни са наведените с въззивната жалба възражения. Въззивникът е посочил, че е изпълнил задължението си спрямо Л.А. и по чл. 45 от Закона за адвокатурата е длъжен да пази тайна по отношение на осъществяваните за Л.А. правна защита и съдействие. Това обстоятелство настоящият състав намира за неотносимо към предмета на процеса. Предмет на спора е не доколко въззивникът е осъществил правна помощ спрямо трето за делото лице, а доколко е налице имуществено разместване между ищец и ответник в процеса без да е налице основание за това. Настоящата инстанция не споделя и изложеното от въззивника касателно доказателствената стойност на представените платежни нареждания. Действително всяко едно от платежните нареждания в частта, в която обективира изявление на страна в процеса е частен диспозитивен документ. Видно е обаче, че върху всяко платежно нареждане е положен подпис и печат на служител на обслужващата банка и в тази част всеки един от документите е свидетелстващ за направеното от ищеца волеизявление, както и за излизането на сумата от патримониума му. По тази причина и не следва да се приеме направеното възражение за недоказаност на имущественото разместване в процеса.

По разноските.

Въззивникът е претендирал присъждане на разноски пред двете инстанции, като претенцията му е основателна с оглед отхвърлената част от иска. Въззиваемата страна е претендирала присъждане на разноски, като претенцията е основателна съобразно уважената част от исковете.

Пред настоящата инстанция въззивникът е представил списък по чл. 80 ГПК, с който са описани деловодни разноски пред СГС в размер на 1104 лева, от които 1000 лева – адвокатски хонорар и 104 лева – държавна такса. Видно от договор за правна защита и съдействие и Вносна бележка от 03.06.2016 година, страната е доказала както уговарянето, така и заплащането на разноските, поради което настоящата инстанция намира, че са изпълнени предписанията на Тълкувателно решение 6/2012 от 6 ноември 2013 година, ОСГТК, т. 1 и с оглед отхвърлената част от исковете на страната следва да бъдат присъдени разноски пред въззивния съд в размер на 409,21 лева.

Въззиваемата страна е претендирала разноски за процесуално представителство по представен списък по чл. 80 ГПК. Видно от договор за правна защита и съдействие № 091607 Д.Б. е доказал както уговарянето, така и заплащането в брой на адвокатския хонорар от 600 лева, поради което СГС намира, че с оглед Тълкувателно решение 6/2012 от 6 ноември 2013 година, ОСГТК, т. 1 и уважената част от исковете на страната следва да бъдат присъдени 377.59 лева разноски пред въззивния съд.

Пред първоинстанция състав видно от Договор за правна защита и съдействие HY-2015-0098 ответникът е доказал уговарянето на разноски в размер на 900 лева. Предвид отразеното в договора, че сумата е платена в брой, съдът намира, че в тази част договорът има характер на разписка и на страната следва да бъде присъдена с оглед Тълкувателно решение 6/2012 от 6 ноември 2013 година, ОСГТК, т. 1 и отхвърлената част от исковете сумата от 333.60 лева.

Пред СРС ищецът е доказал сторването на 858 лева разноски – 600 лева за адвокатски хонорар и държавна такса в размер на 258 лева. Предвид отразеното в Договор за правна защита и съдействие № 79228, че уговореното адвокатско възнаграждение е заплатено в брой, съдът намира, че в тази част договора има характер на разписка и страната е доказала както уговарянето, така и заплащането на разноските. Предвид изложеното и с оглед уважената част от иска, на страната следва да бъдат присъдени разноски в размер на 538.84 лева.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение от 18.04.2016 година по гр. д. № 996/2015 година по описа на СРС, ГО, 120 състав в частта, в която В.Д.Т., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес *** е осъден да заплати на Д.Р.Б., ЕГН **********, с адрес *** сумата над 170,76 лева, представляваща обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД върху главницата от 5200 /пет хиляди и двеста/ лева от датата на поканата - 12.11.2014 година до 09.03.2015 година.

ПОТВЪРЖДАВА решение от 18.04.2016 г. по гр. дело № 996/2015 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 120 състав в останалата част при правилна правна квалификация на иска по чл. 55, ал. 1, пр. второ ЗЗД.

            ОСЪЖДА В.Д.Т., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес *** да заплати на Д.Р.Б., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 377,59 лева /триста седемдесет и седем лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща сторени разноски пред въззивния съд.

ОСЪЖДА Д.Р.Б., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на В.Д.Т., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес *** сумата от 409,21 лева /четиристотин и девет лева и двадесет и една стотинки/, представляваща сторени разноски пред въззивния съд.

ОСЪЖДА В.Д.Т., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес *** да заплати на Д.Р.Б., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 538,84 лева /петстотин тридесет и осем лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща сторени разноски пред първоинстанционния съд.

ОСЪЖДА Д.Р.Б., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на В.Д.Т., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес *** сумата от 333,60 лева /триста тридесет и три лева и шестдесет стотинки/, представляваща сторени разноски пред първоинстанционния съд.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните. 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.