Решение по адм. дело №445/2025 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК, вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на И. Р. Ц. от [населено място], действащ чрез адв. М. Б. от АК – Враца, против Заповед за прилагане на ПАМ № 25-1795-000221/29.08.2025 г., издадена от Началник сектор към ОДМВР – Враца, РУ - Враца, с която за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2-ро от ЗДвП и на основание чл. 171, т. 1, б. “б“ от ЗДвП му е наложена ПАМ „Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

В жалбата се развиват съображения за незаконосъобразност на заповедта, изразяващи се в съществени нарушения на процесуалните правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с неговата цел при издаването ѝ. Оспорващият твърди, че не е управлявал автомобил под въздействието на наркотични вещества и именно поради това е оспорил показанията на техническото средство и е пожелал да даде биологични проби за лабораторен анализ. Отправя искане съда да отмени оспорената ЗППАМ. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от пълномощника адв. Б., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Допълнително представя заверени копия от Постановление за прекратяване на наказателно производство и Протокол № 25/ТЛ-801 на Медицински институт при МВР за извършена експертиза, въз основа на които твърди, че не са налице предпоставките за издаване на заповедта и моли същата да бъде отменена. Претендира разноски съобразно представен по делото списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът, Началник сектор към ОДМВР – Враца, РУ – Враца, редовно призован, не се представлява в с.з. и не изразява становище по жалбата. В съпроводително писмо вх. № 2236/29.09.2025 г., позовавайки се на фактическата и правна сложност на делото и практиката на СЕС, моли за адвокатско възнаграждение под минимално определения в Наредба № 1/09.07.2004 г.

По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред административния орган преписка и са приети представените от жалбоподателя Постановление за прекратяване на наказателно производство от 07.11.2025 г. на РП - Враца и Протокол № 25/ТЛ-801 на Медицински институт при МВР за извършена химико-токсикологична експертиза

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес от обжалването, в качеството му на адресат на акта, с който се засягат негови права и в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл. 149, ал. 1 от АПК. Видно от разписката върху оспорената заповед, същата е получена от адресата на 29.08.2025 г., а жалбата против нея е депозирана чрез органа на 04.09.2025 г., с оглед на което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, е и основателна по следните съображения:

От приложените към административната преписка доказателства се установява, че на 29.08.2025 г. на жалбоподателя И. Р. Ц. от [населено място] е съставен АУАН серия GA № 3638071 от полицейски служител към РУ - Враца при ОДМВР – Враца за това, че на същата дата около 02:50 часа в [населено място], на [улица]до номер 64, управлява лек автомобил О. А. с рег. номер [рег. номер], собственост на В. Й. от [населено място], след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Употребата е установена с техническо средство „Дръг Тест 5000“ с фабричен ARRC-0029, като пробата е показана и видяна от водача, на когото е издаден талон за медицинско изследване № 0163161. Констатираното в АУАН поведение на водача е прието за виновно нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН е издадена и оспорената в настоящото производство ЗППАМ № 25-1795-000221/29.08.2025 г., от Началник сектор към ОДМВР – Враца, РУ - Враца, с която на жалбоподателя на основание чл. 22 от ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е приложена ПАМ – „Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

Към преписката са приложени цитирания АУАН серия GA, № 3638071, Справка за нарушител, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на Вътрешните работи и Заповед № 363з-3066/ 01.11.2023 г. на ВПД Директор на ОДМВР - Враца.

По делото от жалбоподателя Ц. са представени Постановление на РП – Враца за прекратяване на наказателно производство по Пр.пр. № 5970/07.11.2025 г. и Протокол № 25/ТЛ-801 на Медицински институт при МВР за извършена експертиза, видно от които не е установено наличие на наркотични вещества и/или техни аналози.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства да провери законо-съобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

Настоящият съдебен състав намира, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и 7 от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Правомощието на Началник сектор „ОО“ при отдел „ОП“ към ОДМВР – Враца, да издава заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП, произтича от т. 1.4 на Заповед № 369з-3066/01.11.2023 г. на Директора на ОД на МВР – Враца, а последната, съгласно отбелязването в нея е издадена въз основа на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, определяща службите за контрол по ЗДвП и двете приложени към делото /л. 20-22/. Следователно заповедта е издадена от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия, с оглед на което не е налице отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Заповедта съответства на предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Актът съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 1-8 от АПК относно наименованието на органа - издател, неговия адресат, фактически и правни основания за издаването му, има ясна разпоредителна част, дата на издаване и подпис на лицето с означена длъжност. В текста ѝ фигурира фактическото обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му материално-правно основание за прилагане на принудителната административна мярка. В случая установените в АУАН обстоятелства са послужили като фактическо основание за издаване на ЗППАМ – водач на МПС управлява лек автомобил след употреба на наркотични вещества или техни аналози преди да е преминало въздействието им. Не е налице нарушение на административно-производствените правила, което да е съществено и да води до ограничаване правото на защита на лицето, обект на административната принуда. Освен това за прилагане на мярката не се изисква приемане и обсъждане на възражения на лицето, спрямо което тя е приложена. Изложеното налага извода, че липсва основание за отмяна на акта по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК.

Оспорената заповед обаче е издадена при неправилно приложение на материалния закон, съответно налице е отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Съображенията за това са следните:

В посочената като правно основание за издаване на заповедта разпоредба на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е предвидено, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, сред които временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

Следователно основната материално-правна предпоставка за налагане на ПАМ по този ред е наличието на констатирано по надлежния ред управление на МПС под въздействието на наркотични вещества или техни аналози.

Редът за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози от водачите на МПС е определен в Наредба № 1 от 19.07.2017 г., приета на основание законовата делегация на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП. В нея са предвидени способите за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, както и условията, при които се признават резултатите от приложението им.

В чл. 6, ал. 9 от горепосочената Наредба е предвидено, че концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване.

Разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП предвижда, че при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП установените стойности са определящи.

От съвместното логическо и систематическо тълкуване на тези разпоредби следва извод, че показанията на теста за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози могат да се вземат предвид при преценката за наличие на нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП само в изрично предвидените в чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. хипотези. Във всички останали случаи контролните органи са длъжни да се съобразят със стойностите от медицинското или химико-токсикологичното изследване, защото единствено те са релевантни за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

В случая е безспорно, че не е налице нито едно от посочените в чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. изключения, тъй като жалбоподателят е дал биологични проби – кръв и урина за лабораторно изследване. От извършената токсикохимична експертиза от специалисти в областта на химията в Токсикологична лаборатория към МИ – МВР, резултатите, от която са обективирани в представения по делото Протокол за извършена експертиза № 25/ТЛ-801 /л. 29/ се установява, че при обобщаване на получените аналитични резултати, в т.ч. хроматограми и спектри, в границите на чувствителност на използваните аналитични методи и апаратура, в представените за изследване проби кръв и урина, взети на 29.08.2025 г. от жалбоподателя, не се установява наличие на наркотични и/или упойващи вещества. В протокола изрично е посочено, че пробите са транспортирани, съхранявани и обработени съгласно изискванията на Наредбата и са въз основа на Талон за изследване № 0163161.

С оглед на така представените, не оспорени от страните доказателства, следва да се приеме, че спрямо оспорващия Ц. не следва да се приложи ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. Приетата за установена в оспорената заповед фактическа обстановка, се обори по категоричен начин от представените по делото доказателства. При това положение независимо, че към датата на издаване на оспорваната заповед формално всички материалноправни предпоставки за прилагане на ПАМ на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП са били налице (чл.142, ал.1 АПК), съдът на основание чл. 142, ал. 2 АПК следва да вземе предвид приобщените в хода на делото, до приключване на съдебното дирене, доказателства установяващи по безспорен начин, че в биологичната проба кръв и урина на И. Ц., взета на 29.08.2025 г. не е установено наличие на наркотични и/или упойващи вещества.

Предвид тези установени факти и при съобразяване с правилото по чл. чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, съгласно което при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП установените стойности са определящи, съдът намира, че не са налице законоустановените предпоставки за прилагане на процесната мярка и оспорената заповед, с която е наложена, се явява постановена при неправилно приложение на материалния закон, поради което следва да се отмени.

Съдът намира за необходимо отново да посочи, че необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката, от вида на процесната, е установено по надлежен ред управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. При наличието на данни за взети проби за лабораторно изследване, резултатите от него следва да бъдат съобразени, в противен случай се нарушава правото на защита на лицето, спрямо което се налага ПАМ. Това разбиране е застъпено и в разпоредбата на чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. – показанията от техническото средство са достатъчни за налагане на ПАМ само в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване, какъвто настоящият случай не е. При това положение, ответният орган не е следвало да кредитира показанията от техническото средство, а да изчака резултата от медицинското изследване, за което жалбоподателят е дал надеждни проби за изследване.

От друга страна по делото категорично се установява, че изследваното количество кръвна проба не отговаря на определеното от закона.

Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., за изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози се вземат две проби кръв, всяка от които с обем не по-малък от 7 мл, и една проба урина с препоръчителен обем не по-малък от 20 мл. За осигуряване на необходимото количество кръв се допуска използване на няколко вакуумни епруветки от същия тип по отношение на обем, антикоагулант и производител.

В случая, видно и от протокола за извършена експертиза, се установява, че от жалбоподателя са били взети приблизително по 6 мл. кръв и контролна проба кръв.

Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от посочената наредба, пробите кръв се вземат със затворена система. Пробите кръв за изследване за алкохол се вземат във вакуумни епруветки, съдържащи натриев флуорид (стабилизатор) и антикоагулант (калиев оксалат или сол на ЕДТА). Пробите кръв за изследване за наркотични вещества или техни аналози се вземат във вакуумни епруветки с антикоагулант (сол на ЕДТА или хепарин). Епруветките се запълват до маркера, с който се определя количеството. Следователно насочеността на изследването на пробите кръв, влече след себе си и различни изисквания, за да е налице безспорност впоследствие при изготвяне на съответното експертно заключение. Несъмнено в разглеждания случай взетата кръвна проба не отговаря на изискването за кръвна проба за установяване на наркотични вещества или техните аналози.

Съдът намира за нужно да подчертае, че независимо от указанията, които е дал на АНО, последният не е изяснил всички правнорелевантни обстоятелства, явяващи се материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ и не ги е обезпечил с нужните доказателства. По делото не са представени (в случай, че са налични) приемо-предавателния протокол за биологични проби за химико-токсикологично изследване и Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, липсват и данни, видно от самият АУАН, какво е отчетено от техническото средство „Дръг Тест 5000“ с фабричен ARRC-0029 и кога се е явило лицето да даде кръвна проба.

Безспорно е, че в изследваните проби кръв и урина на лицето не е доказано наличието на наркотични и/или упойващи вещества, но нарушенията на изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози по своята същност води до опорочаване на процедурата по безспорното установяване по надлежен ред на това, дали при управлението на моторното превозно средство жалбоподателят е бил употребил наркотични вещества или техните аналози.

При този изход на спора направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски по делото е частично основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал акта. В случая установените разноски са в общ размер от 1010,00 лева, от които 10,00 лв. заплатена д.т. /л. 3/ и 1000,00 лв. адвокатско възнаграждение, съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие /л. 10/.

При определяне на разноските и предвид направеното от ответника възражение, настоящият състав следва да съобрази Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, в което е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 от ГПК, поради което настоящият съдебен състав счита, че посочените в Наредбата, размери на адвокатските възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

В случая независимо, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е в минималния размер от 1000 лева по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - дв, бр. 14 от 2025 г.), предвид фактическата и правна сложност на делото, видът на претенцията, единствено съдебно заседание, в което процесуалният представител е участвал и липсата на извършени значими процесуални действия, съдът намира за обоснован и справедлив размер на адвокатско възнаграждение, размер от 500,00 лева.

Разноските следва да се заплатят от ЮЛ в чиято структура е ответника, а именно от ОДМВР - Враца.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на ПАМ № 25-1795-000221/29.08.2025 г., издадена от Началник сектор към ОДМВР – Враца, РУ - Враца, с която за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2-ро от ЗДвП и на основание чл. 171, т. 1, б. “б“ от ЗДвП на И. Р. Ц. от [населено място] е наложена ПАМ „Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

ОСЪЖДА ОДМВР – Враца ДА ЗАПЛАТИ на И. Р. Ц. от [населено място] сумата от общо 510 лв. разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.172, ал. 5 от ЗДвП.

На основание чл. 138 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.