№ 245
гр. София, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело №
20241001000067 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава двадесета ГПК – Въззивно обжалване.
Образувано е по въззивна жалба от ответника – Сдружение „Българска федерация по
шахмат“, ЕИК *********, чрез президента А. К. срещу решение № 260089 от 18.01.2021г.,
поправено с решение № 260249 от 12.02.2021г., постановени по т.д. № 345/2020г. по описа на
СГС, т.о. VІ - 21 състав, в частта, с която по исковете на Ж. И. Ж. са отменени взетите
решения на Общото събрание на Сдружение „Българска федерация по шахмат“, проведено
на 18.01.2020 г. - за приемане на Шахматен клуб „Пол Мърфи“ и Шахматен клуб „Емануил
Ласкер“ за нови членове на федерацията и за прекратяване на членството на Сдружение
„Спортен шахматен клуб Кракра Пернишки -2009“ и Сдружение „Шахматен клуб –
Булмекс–шах / по т.2/., за освобождаване на А. А. К. като член на Управителния съвет и за
освобождаването му от отговорност / по т.4/ и за избора на А. А. К. за член и председател на
Управителния съвет за нов мандат / по т.5/, и ответникът е осъден да заплати на ищеца 120
лева разноски по делото.
Въззивникът/ответникът - Сдружение „Българска федерация по шахмат“ счита, че
обжалваното решение е недопустимо като постановено по нередовна искова молба, както и
неправилно поради съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, и
необоснованост. Твърди, че решението е недопустимо поради неприключило производство
по оспорване на съдебния протокол по реда на чл. 151 ГПК. Освен това,
първоинстанционният съд е постановил решението при накърняване правото на защита, тъй
1
като заседанието за поправка на протокола било насрочено със съобщението за връчване на
препис от решението и не бил спазен седмодневния срок по чл. 56, ал. 3 ГПК. Освен това,
били лишени от възможността да представят писмени защити по делото, което бил
самостоятелно основание за отмяна на обжалваното решение, съгласно постановките на т. 11
от ТР № 6/06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. Съдът не бил властен да разглежда искания по хода
на делото, когато вече е постановил решение по същество на правния спор. Съдът
разглеждал искова молба, която била подписана от пълномощник с оспорена представителна
власт. Неправилно било отхвърлено искането по чл. 176 ГПК, за представяне в оригинал на
пълномощното на ищеца – Ж. Ж., който според ответника не знаел за съществуването на
делото. На следващо място твърди, че ищецът Ж. Ж. не разполагал с активна процесуална
легитимация, защото не бил член на сдружението. Неправилно съдът не е съобразил, че
възраженията за нищожност на неговия избор като член на управителния съвет на СНЦ
„БФШ“, не можел да бъде релевиран по пътя на възражението в съдебен спор, по аргумент
от чл. 32, ал. 3 ЗЗД. Нещо повече, ответникът е приложил осем съдебни решения на СГС,
САС и ВКС, че член на управителния орган на сдружението, който не е член на
сдружението, нямал правен интерес да обжалва решенията на неговото общо събрание. На
следващо място твърди, че липсвала безпристрастност на съда и неговия отказ да уважи
исканията за отвод, водело до неправилност на съдебното решение. Според ответника, били
допуснати процесуални нарушения за отказ от събиране на относими и допустими
доказателствени средства. Според него, било налице неяснота и непълнота на съдебния
доклад, групирайки по странен начин оспорените от ищеца решения на ОС на БФШ от
18.01.2020г., с което накърнил правото на защита на ответника и третото лице помагач. На
следващо място твърди, че решението е неправилно, защото доказателствата по делото
водели до различни изводи от възприетите от съда в решението – събранието било редовно
проведено, приетите решения били законосъобразни и съгласно изискванията на устава на
сдружението. Законосъобразно е и решението за изключване на клубовете – СК „Кракра
Пернишки-2009“ и ШК „Булмекс-шах“, които не отговаряли на уставните изисквания,
съгласно чл. 22, ал. 1, т. 5 от ЗЮЛНЦ. Неправилно били смесено отпадането на членство,
което е различно от изключването, тези дружества години наред не са внасяли членски внос
и решението по т. 2 било декларативно и само констатирало факта, но не внасяло правна
промяна в ничия правна сфера, затова нямало как да бъде отменено от съда. Освен това,
делегирането на права от ОС към УС на сдружението, не изключвало правомощие на ОС на
сдружението да изключва негови членове. Освен това, следвало да се има предвид, че
приемането на ШК „Пол Морфи“ и ШК „Емануил Ласкар“ били приети на 12.12.2019г. от
УС на СНЦ БФШ, което означавало, че точката от протокола за тяхното приемане имала
само декларативен характер. Счита, че решението е явно необосновано в частта, с която е
отменено освобождаването на А. К. като член на УС и освобождаването му от отговорност,
тъй като от показанията на свидетеля В. се установявало, че физическото лице не е
участвало при гласуването на решението и не го засягало. Освен това, неговото участие при
вземането на тези решения не било в лично качество, а в качеството на представляващ СНЦ
„Шахматен клуб Спартак“, съгласно чл. 28 от ЗЮЛНЦ – участник в ОС е самото ЮЛ,
2
представлявано от самото конкретно физическо лице. На последно място твърди, че с
отмяната на процесните решения било недопустимо от законова гледна точка, защото не
можело НПО да няма представляващ, още повече когато се касаело до национална шахматна
федерация в обществена полза. Представя писмени бележки, в който преповтаря доводите
си от въззивната жалба. Моли въззивния съд да обезсили като недопустимо обжалваното
решение, в условията на евентуалност да го отмени в обжалваната от него част и да
постанови друго по същество на спора, с което да отхвърли предявените искове като
неоснователни. Претендира разноски за двете инстанции и за пред ВКС.
Въззиваемият/ищецът – Ж. И. Ж., е подал в срок писмен отговор на въззивната жалба на
ответника, чрез адв. Л.. Оспорва с подробни аргументи всяко едно от твърденията в жалбата.
Твърди, че е абсурдно твърдението направено за пръв път с въззивната жалба, че не било
вземано решение за изключване на посочените два клуба, като ОС само констатирало
отпадането им по право, поради системно невнасяне на членски внос. С отговора на
исковата молба ответникът не е оспорил доводите за незаконосъобразност на обжалваните
решения, поради противоречие със закона и устава на сдружението, а е взел становище само
в частта, относно начина на свикване и провеждане на общо събрание на сдружението и
нямал право по-късно да представя доказателства, на основание чл. 133 ГПК. Счита жалбата
за неоснователна, моли въззивния съд да я остави без уважение и да потвърди решението в
обжалваната от ответника част като правилно и законосъобразно. Не претендира разноски за
въззивното производство.
Подадена е въззивна жалба и от ищеца – Ж. И. Ж. срещу решение № 260089 от 18.01.2021г.,
поправено с решение № 260249 от 12.02.2021г., постановени по т.д. № 345/2020г. по описа на
СГС, т.о. VІ - 21 състав, в частта, с която са отхвърлени исковете му срещу взетите решения
на Общото събрание на Сдружение „Българска федерация по шахмат“/БФШ/, проведено
на 18.01.2020 г. - за приемане на нов устав на сдружението/т. 3/, избор на нови членове на
Управителния съвет/т. 4/ и избор на А. К. за председател(президент) на БФШ.
Въззивникът/ищецът - Ж. И. Ж. счита, че в обжалваната от него част решението е
неправилно и необосновано, постановено при съществено противоречие с материални и
процесуални правни норми, както и със събраните по делото доказателства. Твърди, че са
неправилни изводите на първоинстанционния съд за изпращане на покана до УС на
сдружението чрез Телепоща, тъй като искането е следвало да бъде депозирано до адреса на
управление – град София, бул. „***“ № **, който неправилно е отразен като преместен. На
следващо място твърди, че поканата за свикване на общото събрание не е била поставена на
табло в сградата най-малко един месец преди неговото провеждане. Счита, че неправилно са
кредитирани показанията на свидетеля Н. Н., който бил в приятелски отношения с г-н К. и е
заинтересован в негова полза. Според ищеца, поставянето на поканата върху табло в
заключена сграда, до която нямало достъп, нарушавало смисъла на закона, тъй като следвало
да се постави върху самата сграда. На следващо място твърди, че събранието не било
проведено на посочените в поканата място и време, тъй като тези обстоятелства били
установени от показанията на заинтересовани свидетели – Н. и В., които не били преценени
3
по реда на чл. 172 от ГПК. Счита, че в протоколи с № 1 и № 2 от 18.01.2020г. се съдържали
неверни данни, което се установявало от показанията на свидетелите г-жа Т. и г-н С..
Протоколът бил изготвен и подписан в друг момент и самото провеждане на събранието е
опорочено и противозаконно. Освен това, липсвал актуален списък на членовете на
сдружението към датата на свикване на общото събрание, който да е заверен от
представляващия сдружението. Протокол № 2 бил подписан от А. К., в качеството му на
председател на Сдружение „Шахматен клуб Спартак“ и от Б. В. и В. В., които не били
членове на Сдружение „Българска федерация по шахмат“. На следващо място твърди, че
отмяната на стария устав и приемането на нов, било в нарушение на закона поради липса на
разискване и гласуване за предложените конкретни изменения в устава и това
представлявало нарушение на процедурата, което води до незаконосъобразност на това
решение. Освен това, в протокола било посочено, че това решението било прието
единодушно, но нямало данни за спазване на чл. 29, ал. 2 от ЗЮЛНЦ, предвиждаща
мнозинство от 2/3 от присъстващите за приемането на решение за промяна и допълнение на
устава. Бил нарушен и чл. 8 от устава, тъй като шахматен клуб „Пол Морфи“ и шахматен
клуб „Емануил Ласкер“, не отговаряли на условията посочени в чл. 7, т.т.: 2, 3, 4, 5, и 6 от
устава, поради което нямали право да участват в общото събрание на сдружението. Счита за
неправилен извода на съда, че решението по т. 4, в частта, с която са освободени изп.
директор Н. В. и членовете на УС: Н. Н., Ж. Ж. и Г. Н., както и за неосвобождаване от
отговорност на Н. В., Ж. Ж. и Г. Н.. Тази точка от дневния ред била приета единодушно
анблок, поради което това решение подлежало изцяло на отмяна на основание чл. 28, ал. 2
от ЗЮЛНЦ. По същите съображения незаконосъобразно било и решението по т. 5 на общото
събрание, за избор на Б. В. и В. В. за членове на УС на сдружението. Неправилно съдът не е
отменил решението за избор на А. К. за председател(президент) на БФШ, при наличието на
предпоставките на чл. 28, ал., 2, т. 1 от ЗЮЛНЦ.
Въззиваемият/ответникът – Сдружение „Българска федерация по шахмат“, е подал в срок
писмен отговор на въззивната жалба на ищеца. Оспорва с подробни аргументи всяко едно от
твърденията в жалбата, като преразказва доводите си от своята въззивна жалба. Твърди, че е
абсурдно твърдението направено за пръв път с въззивната жалба, че не било вземано
решение за изключване на посочените два клуба, като ОС само констатирало отпадането им
по право, поради системно невнасяне на членски внос. Счита въззивната жалба на ищеца за
неоснователна и моли въззивния съд да я остави без уважение, и да потвърди решението в
обжалваната от ищеца част като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за
въззивното производство.
Постъпила е частна жалба от ответника - СНЦ „Българска федерация по шахмат“, срещу
определение № 261854 от 12.10.2023г., по т.д. 345/2020г. по описа на СГС, с което е оставено
без разглеждане искането му за изменение на решението в частта за разноските.
Насрещната страна/ищецът - Ж. И. Ж. не е подал отговор на частната жалба.
Въззивният съд като взе предвид оплакванията в жалбите, доводите на страните и събраните
по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
4
Въззивните жалби и частната жалба са подадени в законния срок, от надлежна страна по
делото, против подлежащо на въззивно обжалване решение и определение на градския съд,
поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд след служебно извършена проверка на
решението и определението установи, че те са валидни и допустими в обжалваната част, и
няма допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.
Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка и страните по
делото не спорят, че ищецът е член на управителния съвет на сдружението към датата на
провеждане на процесното общо събрание – 18.01.2020г. Този факт се установява и от
вписването му в ТР. Видно от вписване в ТР се установява, че седалището и адресът на
управление на СНЦ „Българска федерация по шахмат“ е в град София, бул. „***“ № **. С
покана чрез Телепоща, адресирана до УС на БФШ, Шахматен клуб Спартак, гр. Пловдив, е
поискал свикване на извънредно общо събрание на федерацията на 18.01.2020г. Тази покана
е върната на подателя – невръчена, като е посочена причина за връщането „преместен“. От
показанията на разпитаните по делото свидетели - Н., Т. и С., се установява, че на адреса на
управление на ответното сдружение в гр. София, бул. „***“ № ** няма служители и не се
осъществява дейност на БФШ, като адресът до датата на събранието е постоянно заключен
и се отваря рядко, и по изключение от свидетеля Т.. С определение от 25.11.2019 г.
постановено по т.д. № 2425/2019 г. на СГС, VІ – 17 се свикано общо събрание на БФШ на
18.01.2020г. от осем часа, което е обявено в ТР на 11.12.2019 г. От показанията на свидетеля
Н. се установява, че на 12.12.2019 г. същата покана е била поставена и на съответното табло
в сградата на бул. „***“ № **, за което бил съставен протокол. От показанията на свидетеля
Т. се установява, че по искане на А. К. е отключвала сградата през месец декември, който не
бил сам, но не можела да даде информация за извършените в нейно отсъствие действия и не
е възприела какво е имало на таблото. По делото са представени два протокола от общо
събрание на БФШ от 18.01.2020 г. В първият протокол е посочено, че в сградата по седалище
на ответното сдружение в 8.00 не се е явил друг член на сдружението, освен А. К., който е
представител на Шахматен клуб Спартак. С протокол № 2 е посочено, че в девет часа и един
час след първоначално обявения час при спадащ кворум, са приети следните решения: 1.
Приема отчет за дейността на БФШ за периода 18.05.2019 г. – 18.01.2020 г.; 2. Приема за
членове на СНЦ БФШ - Шахматен клуб „Пол Морфи“ и Шахматен клуб „Емануил Ласкер“.
Прекратява членството на Сдружение „Спортен шахматен клуб Пернишки-2009“ и на
Сдружение „Шахматен клуб – Булмекс–шах на членове в СНЦ БФШ; 3. Отменя
досегашния устав на БФШ и приема нов; 4. Освобождава изпълнителния директор Н. В. и
членовете на УС на БФШ. Освобождава от отговорност членовете на УС Н. Н. и А. К., както
и председателя на УС – А. К.. Не освобождава от отговорност изп. директор Н. В.,
членовете на УС Ж. Ж. и Г. Н.; 5. Избира А. К. за председател(президент) на БФШ, за
председател на УС и за член на УС на БФШ. Избира за нови членове на УС на БФШ – Б. Г.
В. и В. И. В.; 6. Отчет за изпълнението на бюджета за 2019 г. и приемане на бюджет за 2020
г. Този протокол е подписан от А. К. като председател на Сдружение „Шахматен клуб
5
Спартак“, Б. В. като председател на Шахматен клуб „Пол Морфи“ и В. В. като председател
на Шахматен клуб „Емануил Ласкер“.
От показанията на свидетеля В. В. се установява, че е пристигнал в София на 18.01.2020г.
около 08.00 часа, след което отишъл с трамвая на адреса около 08.20 часа, но нямало никой.
Отишли да хапнат в едно заведение и около 08.50 отишли отново в шахдом „Гешев“, когато
дошла г-жа Т. и е отворила да влязат. В. В., Б. В. и А. К. са провели общо събрание на
18.01.2020г., приели са процесните решения и са подписали протоколите. След събранието
дошъл Н. Н.. От показанията на свидетеля Н. Н. се установява, че на 18.01.2020г. около
09.30 часа бил в шахдом „Гешев“ и знаел, че се провежда общо събрание на БФШ.
Свидетелят заявява, че през месец декември са залепили на сградата и на таблото за
уведомления решението на съда за свикване на ОС, за което съставили протокол и
видеоматериал. Свидетелят заявява, че познава С. С. и сутринта на 18.01. имал няколко
разговора с него около 09.30 часа, който идвал към сградата и помолил да го изчакат за да
отидат на обща среща в Лозенец. Свидетелят заявява, че е член на УС и е участвал в
искането до съда за свикване на събранието. С А. К. били членове на УС и осигурявали
паритет на другите двама члена – Ж. Ж. и Г. Б.. От показанията на свидетеля Т. се
установява, че тя държи ключовете за сградата на БФШ. Имала уговорка с К. да отвори
сградата на 18.01.2020г. около 08.00 часа. К. се е обадил по телефона и тя веднага отишла да
му отвори, който бил с другите двама пловдивчани. Нямала точна представа за времето, кога
е отключила и заключила, но счита че тримата са били в сградата около 30-40 минути.
Свидетелката заявява, че на 18.01. часовникът нещо и убягнал. От показанията на свидетеля
С. С. се установява, че живее в шахдома, който е с два входа и са непосредствено един до
друг. От предишния ден разбрал за събранието и му се сторило странно. На 18.01. около
осем часа и една две минути, К. и другите двама господа дошли. Домакинката дошла една-
две минути по-късно и им отворила вратата. След около 35-40 минути чул хлопването на
вратата и заключване. Това било към 9 без нещо и си погледнал часовника, че е 9 без 5, а
събранието било приключило десетина минути преди това. След това, в 10 часа К. и Н.
минали да го вземат и отишли на друго шахматно мероприятие. Заявява, че не е излизал от
сградата, не е в лоши отношения с г-н К., с който не го е гонил от сградата и сключили
договор за наем и след неговото изтичане я е напуснал.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема от правна страна, следното:
Неоснователно е възражението на ответника, че обжалваното решение е недопустимо.
Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че ищецът е активно легитимиран
да поиска отмяна на атакуваното решение от проведеното на 18.01.2020 г. общото събрание
на сдружението, както и че исковата молба е подадена в преклузивния едномесечен срок от
датата на общото събрание на сдружението. В процесната хипотеза, процесуалната и
материалната легитимация на ищеца следват от изрична разпоредба на закона - член на
орган на управление на сдружението, на основание чл. 26, ал. 6, пр. второ от ЗЮЛНЦ.
Фактът, че ищецът е член на УС на БФШ се установява от вписването на това обстоятелство
6
в ТР. Невярно е твърдението във въззивната жалба на ответника, че съгласно практиката на
съдилищата, член на управителен орган на сдружението не можел да предявява иск за
отмяна на решения на общото събрание. Точно обратните изводи са направени във всяко
едно от тези решения.
Неоснователно е възражението на ответника, че решението е постановено по нередовна
искова молба и поради неприключило производство по оспорване на съдебния протокол по
реда на чл. 151 ГПК. Насрещната страна не може да оспорва пълномощното и
представителната власт на адвоката на ищеца, поради липса на правен интерес.
Производството за поправка на съдебния протокол извършена след постановяване на
решението, няма за правна последица неговата недопустимост и не е съществено
процесуално нарушение. Правното значение на протокола е неговата доказателствена сила,
за извършените в съдебно заседание съдопроизводствени действия от страните по делото. В
процесулния закон няма забрана съдът да извършва поправка на съдебния протокол, след
като вече е постановил решение по същество на правния спор.
Неоснователно е възражението на ответника, че решението е постановено при съществени
нарушения на процесуалните правила и първоинстанционният съд е накърнил правото му на
защита, както и че бил лишен от възможността да представи писмена защита по делото,
което бил самостоятелно основание за отмяна на обжалваното решение, съгласно
постановките на т. 11 от ТР № 6/06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. Цитираната задължителна
практика има значение за претенцията за разноски по чл. 80 от ГПК. Освен това,
твърдението е и невярно, тъй като в откритото съдебно заседание от 16.12.2020г. СГС е
определил на всяка от страните срок за писмени защити, който е изтекъл на 27.12.2021г./л.
294 гръб/ и такава е представена само от процесуалния представител на ищеца.
Неоснователно е твърдението на ответника, че липсвала безпристрастност на съда и неговия
отказ да уважи исканията за отвод, водело до неправилност на съдебното решение. По
делото не се установява наличието на нито едно от основанията уредени в разпоредбата на
чл. 22, ал. 1, т. 1 - т. 6 от ГПК. Неправилно в ответника битува убеждението, че е достатъчно
да направи искане на отвод на съдебния състав за да бъде уважено.
По същество на правния спор:
Първоинстанционният съд правилно е определил правната квалификация на правата
претендирани от ищеца – обективно и кумулативно съединени конститутивни искове за
отмяна решения на сдружение с нестопанска цел, на основание чл. 25, ал. 4 вр. с ал. 6
ЗЮЛНЦ и правилно е разпределил доказателствената тежест по делото.
Първоинстанционният съд е изложил решаващи мотиви, че са спазени предвидените в
закона и устава на сдружението ред за неговото свикване, както и при наличие на спадащ
кворум за неговото провеждане - един час след първоначално обявен в поканата за общо
събрание на съдружниците на БФШ. Кредитирал е показанията на свидетелите на
ответника, досежно непровеждането на събранието в 8 часа и неговото провеждане в 9 часа.
Не е кредитирал като неясни и неточни показанията на свидетелите на ищеца, относно
7
началния и крайния час за присъствие на проведеното общо събрание на съдружниците на
БФШ. За да уважи част от предявените искове приел, че всички решения са приети с
гласовете на единствения имащ право да гласува – Сдружение „Шахматен клуб Спартак“, но
А. К. нямал право да гласува са освобождаването си и за избирането си за член и управител
на УС на ответното сдружение, поради императивната забрана в разпоредбата на чл. 28, ал.
2 ЗЮЛНЦ.
Основателно е възражението във въззивната жалба на ищеца, че поканата за свикване на
общо събрание на съдружниците до УС чрез Телепоща е нередовно връчена.
Поканата с искане за свикване на извънредно общо събрание е адресирана до управителния
съвет и е изпратена до адреса на управлението на сдружението, но е върната на изпращача с
отбелязване, че адресът е преместен. Страните по делото не спорят и от вписването в ТР се
установява, че седалището на сдружението е в град София на бул. „***“ № **. Ирелевантно
е обстоятелството, че от показанията на свидетелите се установявало, че на адреса нямало
членове на УС, нито служители, нито други лица, които да я получат. Причините за
невъзможност за получаване на поканата, поради неизпълнение на законовото задължение
по седалището на юридическото лице да има канцелария и служители за получаване на
книжа, не освобождават изпращача на поканата от задължението за нейното редовно
връчване, чрез всички уредени в закона начини и способи за това.
Неоснователно е възражението на ответника, че при свикано събрание от съда, не можело да
се проверяват изискванията за процедурата по неговата законосъобразност.
Производството по свикване на събрание на сдружението от съда по реда на чл. 26, ал. 1,
изр. второ от ЗЮЛНЦ е едностранно и охранително, поради което не се ползва със сила на
пресъдено нещо и не може да санира допуснати нарушения на процедурата по неговото
свикване. Незаконосъобразно свикано общо събрание, не може да стане законосъобразно
само поради обстоятелството, че е свикано от съда. Проверката за законосъобразност на
процедурата по чл. 26, ал. 1 от ЗЮЛНЦ се извършва в исковото производство по чл. 25, ал. 6
от ЗЮЛНЦ, което е двустранно и спорно. Съдът по иска е длъжен да се произнесе по
наведените доводи за спазване на императивните материалноправни норми, уреждащи
изискванията за свикване и провеждане на общо събрание на сдружението с нестопанска
цел, независимо от кого и как е свикано, тъй като законодателят не ограничава тази
проверка в случай, че същото е свикано от съда по седалището на дружеството.
Законодателят е уредил с императивна правна норма изискването управителния съвет да
получи искането на една трета от членовете и да е изтекъл двуседмичен срок от неговото
получаване, за да може да се поиска от съда неговото свикване, съгласно разпоредбите на чл.
26, ал. 1 ЗЮЛНЦ. Искането до съда за свикване на извънредно общо събрание е
предхождано от нередовно връчване на покана до УС, поради което не са били налице
предпоставките за неговото свикване и провеждане на 18.01.2020 г. Следователно всички
решения на общото събрание са процесуално незаконосъобразни, поради нарушение на
изискванията за неговото свикване и само на това основание следва да бъдат отменени.
По съображения за пълнота и изчерпателност на изложението, както и поради
8
необходимостта да се обсъдят всички доводи на главните страни по делото, следва да се
разгледат и останалите твърдения във въззивните жалби на ищеца и ответника.
Според настоящия съдебен състав, неправилно не са кредитирани показанията на
свидетелите посочени от ищеца, относно часовете на провеждане на събрание на
сдружението. Свидетелите Т. и С. ясно и недвусмислено са заявили, че К. и придружаващите
го две лица са пристигнали малко след 8 часа и са си тръгнали преди 9 часа на 18.01.2020г.
Свидетелката Т. ясно и последователно описва времевите диапазони, в които е дошла за да
отключи клуба след разсъмване около 8 часа, времето през което е била на други
места/около30-40 минути/, както и че е заключила сградата непосредствено след това. Тези
показания се подкрепят и от обстоятелството, че имала предварителна уговорка с А. К. да
отвори в 8 часа, който и се е обадил, след което й отговорил, че не я чакал дълго. Т. отворила
на К. и на другите двама придружители. А. К. признава факта, че в 8 часа е бил в сградата,
но нямало други членове на общото събрание. Не е логично да имаш уговорка за 8 часа и да
отидеш 9 без 10, както твърдят свидетелите на ответника. Освен това, К. само един път е
влизал и не е излизал от сградата, поради което няма как това да е било в 8 часа и после в 9
часа. Ето защо следва да се приеме, че именно около 8 часа сградата е била отключена от
свидетелката Т.. Свидетелят С. заявява, че е узнал за това общо събрание и се е интересувал
защо се провежда. Ясно е заявил часа на пристигане на тримата участници в събранието,
както и кога са си тръгнали. Съдът приема, че този интерес безспорно е предизвикан от
обстоятелството, че е живеел в една част от сградата на бул. „***“ № **. Но този интерес, не
означава, че същият е заинтересован да свидетелства във вреда на ответното сдружение.
Този свидетел също се познава с К. и Н., заедно са отишли на обща среща след събранието и
към датата на провеждане на разпита/21.10.2020г./ вече е напуснал сградата на сдружението.
Показанията на свидетеля С. съвпадат с времевия диапазон описан от свидетелката Т.. По
тези съображения, не следва да се кредитират показанията на свидетеля Н., представляващи
опит за внушение за евентуална заинтересованост на С.. Много малко вероятно е по едно и
също време, на едно и също място, двама незаинтересовани свидетели, едновременно по
идентичен начин да сгрешат часа от 8 на 9, както и часовият диапазон с продължителност
30-40 минути. При така установените факти и връзки между факти и обстоятелства, не могат
да се игнорират показанията на двама незаинтересовани свидетели, поради предполагаема
дезорентираност в часовете, както неправилно е приел първоинстанционният съд.
За разлика от показанията на горепосочените свидетели, показанията на свидетелите на
ответника – Н. и В., следва да се преценяват при условията на чл. 172 ГПК и във връзка с
всички останали обстоятелства по делото. Н. е приятел на К., бивш член на УС на БФШ и е
участвал в свикването на процесното общо събрание. Свидетелят Н. е заявил, че заедно с К.
осигурявали паритет в УС на БФШ спрямо другите му двама члена Ж. и Б.. В. също е
приятел на К. и е избран за нов член на УС на БФШ. Освен това, от показанията на всички
свидетели се установява, че участвалите в събранието трима членове на БФШ са влизали
само един път в сградата и само за 30 -40 минути. Това означава, че ако са пристигнали в 8
часа, са си тръгнали преди 9 часа. Освен това, ако двамата нови членове са били приети с
9
предходно решение на УС от 12.12.2019г. събранието е имало кворум и е нямало нужда да
бъде отлагано за 9 часа. Още повече, че няма как за толкова кратко време да се изготвят и
съставят два протокола, който да удостоверят два различни начални момента – първият в 8
часа, а вторият в 9 часа. Това означава, че и двата протокола са били или предварително
съставени, или са съставени след събранието, но няма как да са били съставени и подписани
именно на събранието в 8 часа и на събранието в 9 часа. Много малко вероятно е за 30-40
минути едновременното да се докладват, обсъдят и гласуват поотделно всички точки от
дневния ред, както и технически да се изготви протокола и да се подпише едновременно от
участвалите на събранието. Това представляват още едно допълнително обстоятелство, което
също следва да бъде съобразено при преценката на показанията на свидетелите на
ответника. Следователно, общо събранието в 9 часа на 18.01.2020г. не е провеждано и няма
как да са приети всички процесни решения, поради което те са незаконосъобразни и следва
да бъдат отменени само на това основание.
Законосъобразни и правилни са изводите на първоинстанционния съд, че решението по т. 2
за приемане и изключване на членове на БФШ е прието от некомпетентен орган. Съгласно
чл. 28, ал.2, т.2 от Устава на БВШ, действал към 18.01.2020 г., приемането и изключването на
членове е от компетентността на Управителния съвет. Невярно е твърдението във възивната
жалба на ответника, че това решение имало само декларативно действие и потвърждавало
предходно решение на УС на БФШ, тъй като не намира опора в закона или устава.
Следователно решенията по т. 2 са приети от некомпетентен орган и само на това основание
са незаконосъобразни, поради което правилно са отменени от СГС. Въззивният съд споделя
изводите на първоинстанционния съд, че ответникът не е доказал по делото, че Сдружение
„Шахматен клуб Пол Мърфи“ и Сдружение „Шахматен клуб Емануил Ласкер“ отговарят на
критериите, предвидени за членство в чл. 7 от Устава, в действалата му редакция, поради
което новоприетите членове не отговарят и на изискванията за членство и нямат право да
гласуват на процесното общо събрание. Следователно общото събрание е взело по т.2
решения в противоречие с устава и същите правилно са отменени от първоинстанционния
съд.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба на ответника, че А. К. е гласувал като
представител на Сдружение „Шахматен клуб Спартак“, а не в лично качество. Неправилно
въззивникът смесва правото на ЮЛ да участва в ръководството на сдружението, в което
членува и представлява, с правото на глас на делегата представляваш това сдружение при
вземане на решение на общото събрание на БФШ.
Законосъобразни и правилни са изводите на първоинстанционния съд, че с разпоредбата на
чл. 28, ал. 2 ЗЮЛНЦ, законодателят е уредил императивна забрана за право на глас в общо
събрание при решаване на въпроси отнасящи се лично до него. В процесната хипотеза,
делегатът А. К. гласува за себе си да бъде освободен като председател на УС на БФШ и от
отговорност/т.4/, после гласува да бъде избран за председател(президент) на БФШ, за
председател и член на УС на БФШ. Тази законова забрана е императивна, ясна,
недвусмислена и не подлежи на разширително тълкуване, както неоснователно счита
10
ответникът. Още повече, че тази забрана е изрично предвидена и в чл. 24 от устава на
сдружението. Ето защо, всички решения относно освобождаването и избирането на А. К. в
органите за управление на БФШ са незаконосъобразни и само на това основание следва да
бъдат отменени.
По същите гореизложени съображения, незаконосъобразно се явява решението на
първоинстанционният съд в частта, с която е отхвърлен искът за избор на А. К. за
председател(президент) на БФШ, при наличието на същата императивната забрана на чл. 28,
ал., 2, т. 1 от ЗЮЛНЦ. Съгласно чл. 20.(1) от новоприетия устав на БФШ, председателят на
БФШ е и председател на УС на БФШ и член на УС, и същият може да се именува
„президент“ на БФШ. Очевиден е пропускът на съда да уважи иска за отмяна на решението
по т. 5 и за избор на председател, който по право е член и управител на УС на БФШ, поради
което тези понятия не са синоними. По съображения за прецизност и изчерпателност, както
и за избягване на всякакви съмнения, следва изрично да се отмени и изборът на А. К. за
председател(президент) на БФШ.
Предвид изхода на правния спор, въззивникът/ответникът няма право на разноски.
Предвид изхода на правния спор във въззивното производство, право на разноски има
ищецът, но не ги претендира и не следва да му бъдат присъждани.
По частната жалба на ответника срещу определението, с което е оставено без разглеждане
искането по чл. 248, ал. 1 ГПК.
Съгласно задължителното за съдилищата разрешение, дадено в т. 11 от ТР № 6/06.11.2013г.
по т.д. № 6/2012г., искането за разноски трябва да бъде направено до приключване на
съдебното заседание в съответната инстанция. Ответникът е поискал присъждане на
разноски за първи път, с молба вх. № 303364 от 16.12.2021г., за което съдията докладчик е
удостоверил, че е след приключване на съдебното заседание. Видно от протокола на
проведеното открито съдебно заседание на 16.12.2021г., се установява, че ответникът не е
поискал своевременно присъждане на разноски. Следователно искането му е преклудирано и
правилно е оставено без разглеждане от първоинстанционния съд. Освен това, поради
уважаването на всички искове на ищеца във въззивното производство, ответникът няма
право на разноски за производството пред СГС.
Мотивиран така, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260089 от 18.01.2021г., по т.д. № 345/2020г. по описа на СГС, т.о. VІ -
21 състав, в частта, с която са отхвърлени исковете от Ж. И. Ж. за отмяна на решение на
Общото събрание на Сдружение „Българска федерация по шахмат“/БФШ/, проведено
на 18.01.2020 г. както следва: Приемане отчета за дейността на БФШ за периода 18.05.2019
г. – 18.01.2020 г./т. 1/; Отмяна на досегашния устав на БФШ и приемане на нов/т. 3/; за
освобождаване на изпълнителния директор Н. В. и членовете на УС на БФШ – Н. Н., Ж. Ж.
11
и Г. Б., освобождаване от отговорност на Н. Н. и неосвобождаване от отговорност на изп.
директор Н. В., членовете на УС Ж. Ж. и Г. Н./т.4/; за избора на А. К. за
председател(президент) на БФШ и за избор на нови членове на УС на БФШ – Б. Г. В. и В. И.
В./т. 5/ и за приемане на отчет за изпълнението на бюджета за 2019 г. и приемане на бюджет
за 2020 г./т. 6/ И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ на основание чл. 25, ал. 6 вр. с ал. 4 от ЗЮЛНЦ по искове от Ж. И. Ж. взетите
решения на Общото събрание на Сдружение „Българска федерация по шахмат“, проведено
на 18.01.2020 г., както следва: Приемане отчета за дейността на БФШ за периода 18.05.2019
г. – 18.01.2020 г./т. 1/; Отмяна на досегашния устав на БФШ и приемане на нов/т. 3/; за
освобождаване на изпълнителния директор Н. В. и членовете на УС на БФШ – Н. Н., Ж. Ж.
и Г. Б., освобождаване от отговорност на Н. Н. и неосвобождаване от отговорност на изп.
директор Н. В., членовете на УС Ж. Ж. и Г. Н./т.4/; за избора на А. К. за
председател(президент) на БФШ и за избор на нови членове на УС на БФШ – Б. Г. В. и В. И.
В./т. 5/ и за приемане на отчет за изпълнението на бюджета за 2019 г. и приемане на бюджет
за 2020 г./т. 6/.
ПОТВЪРЖДАВА в останалата част решение № 260089 от 18.01.2021г., по т.д. № 345/2020г.
по описа на СГС, т.о. VІ - 21 състав.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 261854 от 12.10.2023г., по т.д. 345/2020г. по описа на СГС.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на
страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12