Решение по дело №479/2019 на Окръжен съд - Плевен

 

Р Е Ш Е Н И E

№

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр.Плевен,………………г.

Плевенски окръжен съд, гражданско отделение  , в публичното заседание на единадесети юли        през двехиляди и деветнадесета    година в състав:

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА  ПАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:  РЕНИ СПАРТАНСКА

                                                                                       ЖАНЕТА ДИМИТРОВА

 

 при секретаря Десислава Гюзелева        като разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ ПАНОВА възз.гр. дело № 479  по описа на Плевенски окръжен съд за 2019 г и за да се произнесе взе предвид следното:

              Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .

              С решение  №  1016 от 31.05.2019 г по гр. дело № 2542/2019 г по описа на РС – Плевен състав на същия съд е ПОСТАНОВИЛ  МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА  на осн. чл. 5 ал. 1 т. 1, 2, 3 от Закона за защита от домашното насилие  като е  ЗАДЪЛЖИЛ  на основание чл. 5 ал.1, т.1 ЗЗДН В.Т.Я. с ЕГН **********,*** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие  по отношение на З.В.Г., ЕГН **********,***. ЗАБРАНИЛ е също така  на В.Т.Я. с ЕГН **********,*** да приближава З.В.Г., ЕГН **********,*** на по-малко разстояние от 10 метра за срок от 18 месеца.

ПОСТАНОВИЛ Е  ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за  определената мярка за закрила.

ПОСТАНОВИЛ Е В СЛУЧАЙ НА НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на заповедта В.Т.Я. с ЕГН **********,***, да бъде задържан незабавно на осн. чл.21 ал.2 от ЗЗДН, за което да бъде уведомена прокуратурата.

ОТХВЪРЛИЛ е  молбата на З.В.Г., ЕГН ********** да отстранен В.Т.Я. с ЕГН **********,*** от съвместно обитаваното жилище на адрес с. Опанец, ул. Христо Сръбски № 60 за срок от 12 месеца.

ОТХВЪРЛИЛ е  молбата на З.В.Г., ЕГН ********** да бъде задължен В.Т.Я. с ЕГН **********,*** да посещава специализирани програми.

Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.

                Срещу така постановеното  решение  в отхвърлителните му части, както и по отношение на метрите разстояние по определената мярка за недоближаване на лицето,  въззивна  жалба е подадена от З.В.Г.  чрез пълномощника й адв. М.К., в която се възразява ,че поисканите от страната мерки са адекватни, че ситуацията, в която живее въззивницата е невъзможна, търпи лошото отношение на сина си като не е ясно той ще пребивава ли в Германия или ще се върне в България. Възразява се ,че синът й  налага психически, физически и икономически тормоз. Същият следва да бъде задължен да посещава и  специализирани програми в тази връзка за преодоляване на типа отношения, които са се установили между майка и син и хиперболизират в негативна посока. Възразява се, че се твърди по отношение на нея ,че е психично болна и следва да се лекува.   Претендира се отмяна на атакуваното решение   и постановяване на друго такова, с което да се     уважат  предявените искове.

                ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА е постъпила и от  В.Т.Я. , в която се възразява, че решението е незаконосъобразно и неправилно. Възразява се, че по делото не е доказано категорично наличието на насилие, а съдът е възприел единствено подадената от молителката деклаорация. Претендира се отмяна на решението и отхвърляне на исковете.

                Страните оспорват насрещните жалби като неоснователни.

                Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази  със законовите изисквания, намира за установено следното:

                 ЖАЛБИТЕ СА  ДОПУСТИМИ  И ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНИ

                СПОРНИТЕ  въпроси   по делото касаят   наличието на условия за определяне на мерки за защита от домашно насилие и техния вид и размер

     Плевенски районен съд е постановил решение, в което е приел, че не е било спорно между страните, че молителката е майка на ответника по молбата. Този факт се установява и от изготвената справка от НБД Население.

     Молителката е представила по делото Декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, в която е посочила, че декларира, че е обект на  домашно насилие от лицето В.Т.Я., като е посочила,  че  на 20.04.2019 година в с. ***, пред дома ѝ на улица *** № *, нейния син В.Т.Я. с ЕГН ********** я заплашил с думите ... „Ма ти тука ли си? От кога те чакам? Дееба твоята майка !!! Влизай вътре да говорим, маменцето ти мръсно! Хванал я за дрехите и започнал да я дърпа, блъснал я във вратата, за да я вкара в къщата, запушил ѝ устата защото започнала да вика за помощ, напъхал грубо пръстите си в устата ѝ и тя го захапала защото се уплашила, че ще я удуши. През цялото време включително и пред извиканата в последствие полиция, я заплашвал че ще ме убие дори и от Германия.

От Епикриза от 01.03.2019г. се установява, според РС, че в периода от 27.02.2019г. до 01.03.2019г. молителката З.Г. е била хоспитализирана в УМБАЛ Г.Странски- Плевен, Отделение по онкогинекология, където е претърпяла гинекологична операция.

 Видно е било от НА за признаване на право на собственост върху недвижим имот по наследство и давностно владение № 70, том V, рег.№ 9442, дело 598/2018 на нотариус С.И., З.Г. е призната за собственик на ¾ идеални части от правото на собственост, а В.Я. на ¼ идеална част от следния недвижим имот: Двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 92 кв.м. и Гараж с площ от 21 кв.м., в едно със съответните идеални части от правото на строеж върху имота, в който са построени сградите, а именно: УПИ XXIV, в квартал 17 по плана на с.*** от 660 кв.м.

Видно  е било от  протокол за предупреждение от 20.04.2018 г, че  В.Я. е предупреден да не се саморазправя с лицето З.Г., живуща на същия адрес и всички спорни въпроси да решават по установения ред.

От представената информация от тел. 112 е било видно, че на дата 20.04.2019г. З.Г. е подала сигнал за осъществено върху нея насилие от В.Я.. при изслушването на сигнала се установява, че веднага в сигнала след случилото се З.Г. е съобщила, че синът й В.Я. е направил опит да й посегне физически. тя е избягала от дома, прескочила е оградата и се е напикала.

          От показанията на свидетеля Б.П., които съдът е кредитирал като взаимнокореспондентни, логични, незаинтересовани и в съответствие с останалите събрани по делото доказателства се установява, че  свидетеля е съсед на молителката и ответника по молбата, като на 20.04.2019 г. молителката З.Г. се е развикала за помощ и е отишла в дома на свидетелката Б.П., като е била с раздрано долнище и напикана, и е споделила, че синът й В.Я. се е опитал да я натика в къщата и е изрекъл заканителни и заплашителни думи спрямо нея. Била е много уплашена, след което е подала сигнал на телефон 112. била е зачервено на мястото където е била стискана. Споделила е веднага, че В. е затиснал устата й и я е хванал за гушата. Не е знаела на кой свят се намира.

Съдът  е дал вяра на показанията на свидетелите С.И.Т. и С.Т.И., като преки, незаинтересовани, идентични и непротиворечиви. от тях се установява, че те в качеството си на полицаи са се явили по подадения от З.Г. сигнал за семеен скандал на телефон 112. Изглеждала е притеснена и е споделила, че имал дългогодишни спорове и лоши отношения със сина си, който се е прибрал от Германия и между тях е възникнал конфликт, след което те са й съдействали да си вземе лични вещи от дома и са съставили предупредителен протокол на В.Я. по ЗМВР. В тяхно присъствие В. се е опитвал да проведе разговор с молителката, а тя е отказвала такъв. Свидетелите не помнят в техни присъствие да са изричани думите от В. „Знаеш, че и от Германия мога да те убия”.

Съдът  е дал вяра  на показанията на свидетелите С.Я., Й.Й. и Т.Я., въпреки, че същите са заинтересовани от изхода на спора, като съпруга, приятел и син на ответника по молбата в частта, с която се установява, че на 20-ти април 2019 г. В.Я. се е прибрал от чужбина в дома си в с. ***, като при влизането в двора на къщата там е последвала среща с молителката, при която В.Я. веднага е поискал да проведат разговор и да си изясняват отношенията, но молителката З.Г. се е развикала да я остави, задърпала се е при опит той да я въведе в къщата. казала е, че ще се напикае, след което е останала в двора на къщата, а В.Я. се е прибрал в самата къща. В тази си част, според РС,  показанията на свидетелите кореспондират с всички останали събрани по делото доказателства.

Съдът не е дал  вяра на показанията на посочените свидетели предвид тяхната заинтересованост. Наличието на други спорове между тях, както и противоречие с останалите събрани по делото доказателства в частта, с която посочените свидетели заявяват, че не е имало телесен контакт между В.Я. и З.Г., както и че В.Я. не е изрекъл заплахи по отношение на З.Г.. 

От обясненията на В.Я. дадени по реда на чл. 176 от ГПК, се установява, че на 20.04.2019 г. той се е прибрал от чужбина в дома си в с. Опанец, където в двора на къщата е установил молителката З.Г. и е поискал да си изяснят отношенията във връзка с  дългогодишните спорове между тях.

Съдът не е дал вяра на обясненията на ответника В.Я. в частта, в която заявява, че само е положил нежно ръка на рамото на молителката З.Г., като в тази част обясненията му са в противоречие с подадената от молителката декларация и кредитираните по делото писмени и гласни доказателства.

От всички представени по делото доказателства, безспорно се установява, според РС, че молбата, подадена на 23.04.2019г., е в едномесечния срок от твърдяният акт на домашно насилие – от 20.04.2019г., т.е. същата е допустима, съгласно чл.10 ал.1 от ЗЗДН. Установило  се е , че ответникът и молителката са лица, които са майка и син– основание за активната легитимация на молителката по чл. 3 т. 5 от ЗЗДН. На база представената декларация от молителката, потвърдена от Протокол за предупреждение от 20.04.2019 г., Данни за подаден сигнал на телефон 112 и от показанията на разпитаните по делото свидетели, в частта, с която съдът ги е кредитирал, сочеща упражнено психическо и физическо насилие  спрямо нея  на дата 20.04.2019г., съдът приема на осн. чл. 13 ал. 2 т.3 от ЗЗДН, че действително е налице такова насилие от ответника на посочената дата. Със събраните по делото доказателства от ответника по делото и ангажираните такива от молителката, съдът  е приел, че не се опровергава доказателствената сила на подадената декларация по ред на чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН. При подаване на такава декларация в тежест на ответника по молбата е да опровергае със събраните по делото доказателства доказателствената сила на декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН.  Съгласно чл. 2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова, извършено спрямо лица, които са или са били в семейна или родствена връзка или които обитават едно жилище. Съдът  е приел, че действията на ответника спрямо молителката на 20.04.2018 г. представляват акт на домашно насилие по смисъла на закона - физическо и психическо насилие.

Поради изложеното, съдът  е приел, че молбата е основателна и на ответника следва да бъдат наложени предвидените в закона и поискани от молителката мерки за защита чл. 5, ал.1, т.т. 1, 2 и 3 ЗЗДН.  РС е приел, че следва да се задължи  В.Я. да се въздържа от извършване на домашно насилие  по отношение на З.Г.. Съдът  е приел, че не следва да бъде налагана мярката да бъде отстранен В.Т.Я. с ЕГН **********,*** от съвместно обитаваното жилище на адрес: с. Опанец, ул. *** № *, тъй като е видно, че той преимуществено не пребивава в България, освен това не се установи с поведението си да съставлява опасност за живота и здравето на молителката З.Г..

Съдът  е приел, че достатъчна мярка за защита от домашно насилие е тази да бъде забранено на ответника по молбата да доближава молителката на разстояние по-малко от 10 м. при съвместното обитаване на притежаваната в съсобственост от тях къща.

Следва на основание чл.5. ал.1 т.З от ЗЗДН да бъде забранено на ответника по молбата В.Т.Я. с ЕГН **********,***  да приближава З.В.Г., ЕГН **********,*** на разстояние по-малко от 10 метра за максималния срок от 18 месеца, който съдът  е счел  за адекватен на търсената защита. Установило  се е  по делото, че страните са в дългогодишно влошени отношения, които с оглед имуществените спорове и трудно да бъдат преодолени бързо.

Съдът  е приел  за неподходяща поисканата мярка, ответника по молбата да бъде задължен да посещава специализирани програми, тъй като видно от събраните по делото доказателства, той преимуществено пребивава в чужбина и подобна мярка не би могла да бъде ефективно приложена.

              

                              Решението на ПлРС е частично неправилно и незаконосъобразно.

                              Първоинстанционният съд е изложил пространни мотиви, които в по – голямата си част  се споделят   от настоящата инстанция като не следва да се преповтарят във вида в който са изложени. Правилен е изводът на съда досежно наличието на акт на домашно насилие. РС е обсъдил представените гласни доказателства в тяхната съвкупност, изложил е мотиви относно кредитирането на същите, което е негово суверенно право. Неправилен обаче е изводът на Пл РС относно неприлагането на мярка за отстраняване на В.Я. от обитаваното процесно жилище. По делото са налице доказателства, че Я. може и да не обитава постоянно процесното жилище, но се прибира в различни периоди, а и изводът на РС за установения от  него  акт на домашно насилие противоречи с извод, че няма опасност за  здравето на молителката. В този смисъл следва да се  отмени решението на РС в тази му част и да се постанови друго, с което да се отстрани Я. от процесното обитавано жилище, но не за максималния предвиден от закона срок, а за такъв от  8 месеца  , считано от началната дата на постановяване на мерките за незабавна закрила 23.04.2019г. За същия период следва да се определи и мярката за недоближаване от страна на В.Я. на майка си на разстояние по – малко от 10 метра. Въззивният съд преценява , че от доказателствата по делото се установяват противоречия вътре в семейството от страна и на двамата участника в настоящето производство и един среден период за определяне на действието на мерките за закрила е адекватен на съществуващите отношения. Не следва да се увеличава определено разстояние за недоближаване с оглед конкретната ситуация на обитаване на жилището на страните.

                     След отмяна на решението в частта относно отхвърлянето на искането за отстраняване на Я. от жилището следва да се издаде нова заповед за мярка за закрила в горния смисъл.

 

            Предвид гореизложеното следва да се потвърди атакуваното решение в останалата му част.  Разноски не следва да се присъждат за това производство с оглед частично уважаване на двете жалби. С оглед разпоредбата на чл. 17 ал. 5  от ЗЗДН следва да се издаде нова заповед.

                       Водим от горното, съдът

                                     Р  Е  Ш  И      :

            ОТМЕНЯ    РЕШЕНИЕ   №  1016 от 31.05.2019 г по гр. дело № 2542/2019 г по описа на РС – Плевен  В ЧАСТТА, В КОЯТО  Е ОТХВЪРЛИЛ   молбата на З.В.Г., ЕГН ********** да отстранен В.Т.Я. с ЕГН **********,*** от съвместно обитаваното жилище на адрес с. Опанец, ул. *** № * за срок от 12 месеца ЗА ПЕРИОДА И РАЗМЕРА ДО  8 МЕСЕЦА КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :

            ПОСТАНОВЯВА МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА на осн. Чл. 5 ал.1 т.2 от Закона за защита от домашното насилие КАТО ОТСТРАНЯВА  В.Т.Я. с ЕГН **********,*** от съвместно обитаваното  жилище в с. ***, обл. Плевенска , ул. *** * за срок от 8 месеца, считано от 23.04.2019г  

         ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за постановената мярка за закрила

          

                   ОТМЕНЯ    РЕШЕНИЕ   №  1016 от 31.05.2019 г по гр. дело № 2542/2019 г по описа на РС – Плевен  В ЧАСТТА, В КОЯТО  РС – ПЛЕВЕН Е ЗАБРАНИЛ  на В.Т.Я. с ЕГН **********,*** да приближава З.В.Г., ЕГН **********,*** на по-малко разстояние от 10 метра за срок от 18 месеца ЗА РАЗЛИКАТА НАД 8 месеца,считано от 23.04.2019г

                 ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД    за постановената мярка за закрила

                  ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ    №1016 от 31.05.2019 г по гр. дело № 2542/2019 г по описа на РС – Плевен  в останалата обжалвана част   КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО

 

                     РЕШЕНИЕТО     не   подлежи на обжалване

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ :                     ЧЛЕНОВЕ :