Решение по дело №2585/2018 на Районен съд - Стара Загора

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

             Номер                      Година   02.12.2019             Град   Стара Загора

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                    XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На втори октомври                                                                                              Година 2019 

в публично съдебно заседание в следния състав:

                                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар: В.П.              

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 2585 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.

 

Ищецът Е. твърди в поправената си искова молба, че на 12.12.2017 г. подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за вземанията си от ответника. За разглеждането му било образувано ЧГД 6733/2017 г. и издадена заповед, която била връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. В качеството си на краен снабдител, продавал съгласно чл. 98а ЗЕ електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите такива през процесния период били общите условия на договорите му за продажба на електрическа енергия, които били одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008 г. Според чл. 35, ал. 1 от същите, те влизали в сила 30 дни след първото им публикуване, без да било необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Те били публикувани на сайта на ищеца. По силата на чл. 7, т. 1 от тях, той поел задължение да снабдява с електрическа енергия следните три обекта на ответника - с ИТН - в -, с ИТН - и с ИТН - в -. За ответника бил открит клиентски номер **********. Той от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от ОУ, се задължил да плаща всички свои задължения свързани със снабдяването с ел. енергия, в сроковете и по начините, определени в същите (чл. 18, ал. 1 и 2). Съгласно чл. 27, ал. 1 от ОУ, при неплащане в срок на дължими суми, той дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. В изпълнение на задълженията си по ОУ ищецът му доставил за периода 24.08.2016 г. - 23.09.2017 г. ел.енергия на обща стойност 619.60 лева, която до този момент не му била платена и за която били издадени посочените подробно в поправената му искова молба фактури. Поради забава в плащане на посочената главница, ответникът му дължал и законни лихви в общ размер от 44.24 лева за периода от 11.10.2016 г. до 11.12.2017 г. Законна лихва за забава се дължала по всяка фактура отделно за период от падежа й до образуване на настоящото производство. Срокът за плащане на фактурата бил посочен в същата. Искането е да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 619.60 лева за главница от неплатени цени на доставена от 24.08.2016 г. до 23.09.2017 г. ел.енергия по горепосочените фактури, с 44.24 лева мораторни лихви от 11.10.2016 г. до 11.12.2017 г., и законна лихва върху главницата от 12.12.2018 г. до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 6733 описа за 2017 г. на Старозагорския районен съд. Претендира за сторените по делото и в заповедното производство разноски.

 

Ответникът Х.Н.М., чрез назначения му от съда особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, оспорва предявените искове, които моли съда да отхвърли, като неоснователни, с възражения и доводи, изложени подробно от особения му представител в подадения в срок отговор, в хода на делото по същество и в представена писмена защита.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

 

За процесните вземания ищецът е подал на12.12.2017 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за разглеждане на което е било образувано приложеното ч.гр.д. № 6733/2017 г. на СтРС, по което на 14.12.2017 г. е издадена исканата заповед № 4310, която е връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на 21.05.2018 г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил процесните искове, който поради това се считат предявени на 12.12.2017 г., когато е подал заявлението си за издаване на заповедта срещу ответника (чл. 422, ал. 1 ГПК).

 

От съвкупната преценка на представените от ищеца и неоспорени от особения представител на ответника препис-извлечение от сметка и фактури, се установява, че страните са сключили при представените, публично известни общи условия, договор за продажба на електрическа енергия за следните обекти с ИТН - в гр. -, -, с ИТН - и ИТН - в - (л. 5-14). Вярно е, че тези извлечение и фактури са частни свидетелстващи документи, които не носят подписа на ответника. Но също така е вярно, че тяхната вярност не само не е оспорена от особеният му представител, но и се потвърждава от съвкупната преценка на т. IV-1 от заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, което съдът възприема поради неоспорването му от страните и липсата на противоречие с останалите доказателства (чл. 202 ГПК), и  представените от ищеца и неоспорени от същия представител на ответника заявление - декларация на ответника от 03.06.2011 г. за започване на продажба на  ел. енергия, декларация за достъп до мрежата и договор за присъединяване на обекти на потребители към електроразпределителната мрежа на Е.Р. (л. 85-94). От последните е видно, че в редовно воденото счетоводство на ищеца е открит и се води клиентски номер ********** на името на ответника за доставка на електрическа енергия и мрежови услуги именно до трите горепосочени обекта, като за снабдяването на този, представляващ басейн в -, ищецът е представил по делото и подадени от самият ответник горепосочени заявление, декларация и договор, с подписите си под които той сам е потвърдил клиентския си номер при ищеца (л. 85-94). А тези доказателства в своята съвкупност несъмнено доказват, че страните са сключили при представените, публично известни общи условия, договор за продажба на електрическа енергия за тези три обекта, поради което на ответника е предоставен при ищеца и посочения клиентски номер. При това положение, въпреки неоснователните възражения за противното на особения представител на ответника, е без правно значение за изхода на делото дали тези обекти са собственост на ответника, защото в задължителните и без писменото им приемане и за него, според чл. 98а, ал. 4 ЗЕ - общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ищеца, одобрени с представеното решение на ДКЕВР № ОУ-13 от 10.05.2008 г., е предвидено, че задължението за плащане на цената на доставената до и консумирана от съответния присъединен към електроразпределителната мрежа обект, е на клиента, който според дефиницията в същите общи условия има значението не само на мрежови клиент, но и на потребител, а такъв според същата дефиниция е всяко лице, което е не само собственик, но и ползвател на присъединен към електроразпределителна мрежа имот (чл. 1, т. 4 и 5 от ОУ), а е възможно да бъде и наемател (чл. 13, ал. 4, т. 4 ОУ). Едно друго разрешение би означавало да се приеме, че в случая неизплатените процесни цени за доставената от ищеца по партидата на ответника до посочените три обекта ел. енергия по сключения между тях при общи условия и непрекратен през целия исков период договор за снабдяването им с такава, макар и да имат чисто облигационен характер, следват вещта (тези обекти) и поради това се дължат не от клиента-ответник, сключил договора за доставката им с ищеца, а от собственика им, а е известно, че само вещните права следват вещта. Всички останали свързани с нея права и задължения, включително облигационните, каквито несъмнено са и процесните, не я следват, нито са обусловени от нея и поради това се дължат от лицето, което е сключило договора, от който са породени (в този смисъл ТР 37/1984 г. на ОСГК, Р 509-1958-III г.о. и Р 223-1997-5 чл. с-в на ВКС).

 

По силата на договора ищецът се задължил да снабдява и продава на ответника електрическа енергия, която да му доставя до посочените обекти, а ответникът - да му я плаща веднъж месечно, в срок до 10 дни от фактурата (чл. 7, т. 1 и чл. 18 от общите условия – л. 16-17). Няма данни този договор да е бил прекратен до приключване на съдебното дирене (чл. 235, ал. 3 ГПК).

 

По силата му ищецът доставил и продал, а ответникът ползвал на посочените обекти електрическа енергия за исковия период от 24.08.2016 г. до 23.09.2017 г., по фактури №№ **********/30.09.2016 г., № **********/31.10.2016 г., № **********/31.12.2016 г., № **********/16.04.2017 г., № **********/16.05.2017 г., № **********/16.06.2017 г., № **********/31.07.2017 г., № **********/31.08.2017 г. и № **********/30.09.2017 г., на обща стойност 619.60 лева с ДДС, която ответникът е следвало да му плати на посочения и в тези фактури падеж/срок – 10 дни от издаването им (л. 6-14). Тези обстоятелства се потвърждават и от ЗСИЕ (л. 87). От същото е видно, че тези процесни фактури ищецът е осчетоводил редовно в счетоводството си в месеца на издаването им, като задължение на ответника по партидата му за плащане на пълната им стойност, включил ги е след това и в дневниците си „за продажби“, и в справките си декларации по ЗДДС за съответните данъчни периоди (чл. 182 ГПК).

 

При това положение тежестта да докаже по делото, че е изпълнил точно тези свои насрещни изискуеми парични задължения към ищеца и му е платил цените на тази доставена му ел. енергия по тези фактури, лежи по делото върху ответника (чл. 154, ал. 1 ГПК). Последният обаче не представи и по делото няма доказателства да е платил на ищеца тези цени до приключване на съдебното дирене. Нещо повече. От т. 3 на ЗСИЕ е видно, че цялата стойност на тези фактури от 619.60 лева остава неизплатена (л. 87). При това положение, съдът намери, че ответникът не е изпълнил тези си процесни и изискуеми парични задължения към ищеца по тези фактури в общ размер от 619.60 лева. Поради това продължава да му дължи същите, представляващи неплатени цени от общо 619.60 лева за доставената му от ищеца за исковия период от 24.08.2016 г. до 23.09.2017 г. електрическа енергия до посочените обекти на потребление (чл. 154, ал. 1 ГПК). Това неизпълнение на ответника е виновно, защото по делото няма данни да се дължи на причина, която да не може да й се вмени във вина (чл. 81 ЗЗД). Поради това, съдът намери, че претендираното от ищеца главно вземане за тези неплатени му от ответника цени от общо 619.60 лева за доставената му за исковия период от 24.08.2016 г. до 23.09.2017 г. електрическа енергия до посочените обекти на потребление, е възникнало и съществува (чл. 422, ал. 1 ГПК). Поради това с решението следва да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца тези цени (чл. 422, ал. 1 ГПК).

 

Понеже денят за плащането на всяка от тях е определен в чл. 18, ал. 2 от общите условия и процесните фактури, а по делото се установи, че ответникът не ги е платил до приключване на съдебното дирене, същият е изпаднал и в забава да ги плати от деня, следващ този за плащането им (чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). От тези дни на своята забава той дължи на ищеца и обезщетения по чл. 86, ал. 1 ЗЗД/мораторни лихви, които са в размер на законната лихва върху всяка неплатена цена по всяка фактура до изплащането й, за какъвто период претендира съществуването им и ищеца в поправената си искова молба (чл. 86, ал. 1 ЗЗД). Вещото лице е изчислило, че тези лихви са в общ размер от 44.24 лева върху неплатените суми по всяка от процесните фактури за исковия период от деня, следващ този за плащането на всяка от тях, до посочената от ищеца дата 11.12.2017 г. (т. 4 от ЗСИЕ). В такъв размер и за този период от 11.10.2016 г. до 11.12.2017 г. и ищецът претендира съществуването на негово вземане за същите лихви. Поради това съдът намери, че и акцесорното му вземане за тях е възникнало и съществува, при което до този размер следва да се признае с настоящото решение за установено по отношение на ответника, че му го дължи (чл. 422, ал. 1 ГПК). 

 

При този изход на делото, само ищецът има право да му се присъдят сторените от него разноски за същото в общ размер от 575 лева (от които 25 лева внесена за производството д.т., възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК в минималния размер от 50 лева по чл. 26 НЗПП, тъй като е юридическо лице, защитавано в настоящото производство от юрисконсулт, 350 лева внесено възнаграждение за вещото лице и 150 лева внесено възнаграждение за особения представител по чл. 47, ал. 6 ГПК на ответника), както и сторените от него разноски в заповедното производство в общ размер от 75 лева (от които 25 лева внесена държавна такса за същото и възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК в минималния размер от 50 лева по чл. 26 НЗПП, тъй като е юридическо лице, защитавано в настоящото производство от юрисконсулт), които следва да бъдат възложени в тежест на ответника (чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК, и т. 12 от ТР 4-2014-ОСГТК).

 

          Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х.Н.М., с ЕГН **********, с адрес ***, че дължи на Е.С., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, сумата от 619.60 лева за главница от неплатени цени на доставена в периода от 24.08.2016 г. до 23.09.2017 г. електрическа енергия по партидата му с клиентски номер **********, отнасяща се за обекти на потребление: -, -, с ИТН -, -, - -, с ИТН -, и -, - -, с ИТН -, с 44.24 лева обезщетение за забавено плащане от 11.10.2016 г. до 11.12.2017 г., и законна лихва върху главницата от 12.12.2017 г. до изплащането й, за изпълнение на които парични задължения е издадена заповед № 4310/14.12.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 6733 по описа за 2017 г. на Старозагорския районен съд.

 

          ОСЪЖДА Х.Н.М. с п.с., да заплати на Е.С. с п.а., сумата от 575 лева разноски по настоящото дело и сумата от 75 лева разноски по заповедното ч.гр.дело № 6733 по описа за 2017 г. на Старозагорския районен съд.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните по делото.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: