Р
Е Ш Е Н И Е
№5837/18.12.2019г.
гр.Варна 18.12.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет
и първи състав в открито съдебно заседание проведено на деветнадесети ноември
две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир
Нинов
при
секретаря Мария Минкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№8703/2019г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищеца „М****“ ЕООД твърди, че е правоприемник на абонат на
ответника „Е****“ заплатил
на последния на 21.01.2015г. сумата от 19лв. такса за възстановяване на
ел.захранване за обект гр.В***. Сочи се,
че ищецът е иницирал заповедно производство по реда
на чл.410 от ГПК за събиране на сумата, като в рамките на ч.гр.д.№**** на ВРС сумата му е присъдена, но ответното
дружество е подало възражение поради което се предявява настоящия положителен установителен иск за установяване в отношенията между сстраните със силата на присъдено нещо, че ответника дължи
на ищеца сумата от 19лв. заплатена му на посоченото по-горе основание, като
такова не съществувало, тъй като дружеството не извършва разходи за възставновяване на ел.захранването, таксата е в
противоречие на разпоредбите на чл.122-124 от ЗЕ които не предвиждат такси за
възстановяване на ел.захранване, сочи също че с посочената такса се въвежда
неравноправие между потребител и доставчик на ел.енергия в смисъла на
разпоредбите на ЗЗП, а освен това липсва индивидуално договаряне на условията с
потребителя праводател на ищеца поради което клаузата
от ОУ за вреди възоснова на която е начислена
посочената сума е нищожна. Моли се да се приеме за установено в отношенията
между страните, че ответника дължи на ищеца посочена та сума от 19лв. присъдена
в заповедното производство и да се присъдят сторените по делото разноски.
Ответното
дружество по реда на чл.131 от ГПк е депозирало
отговор в който сочи, че захранването на праводателя
на ищеца е прекъснато на 21.01.2015г. поради настъпило виновно неизпълнение на
договорно задължение за заплащане на ползваната ел.енергия. Той се позовава на
това, че прекъсването се възстановява след заплащане на дължимите се сума, като
за това е изготвен ценоразпис, като това се явява вид мрежова услуга, като
заплащане на същата се дължи от абоната. Твърди се, че таксата е не за
възстановяване на ел.захранването, а за възстановяване на продажбата на
енергия. Твърди се също така, че атакуваните като нищожни поради противоречие
със ЗЗП норми не са такива. Моли се, да се отхвърли иска и да се присъдят
сторените по делото разноски.
Съдът
намира, че предявеният иск намира правното си основание в чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК.
Не е спорно
в производството, чеМ**** и ответното дружество са
били в договорни отношения за доставка на електроенергия; че сумата от 19.00 лева,
която представлява такса повторно включване, е заплатена на 21.01.2015г. от
потребителя по
клиентски №***.
Видно от
договор за прехвърляне на вземане от 28.03.2019г., цедентът
М*** Й.М**** чрез пълномощника си К*** Д*** Т*** е прехвърлила на цесионера
„М***” ЕООД вземането си за сумата
19лв., представляваща платена без основание стойност на фактура ТП №*** за обект с аб.
№*** и кл. №*** за цена от 10лв. Със сключения договор
за цесия, цедентът е поел задължение да уведоми
писмено длъжника за прехвърленото вземане в тримесечен срок от подписване
на договора.
С нарочно
уведомление, длъжникът „Е****
”
АД, е уведомен за извършеното прехвърляне от цедента
чрез пълномощника си К*** Д*** Т***, което
обстоятелство не е спорно между страните.
При така
установените фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК вр.
с чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
Искът е
предявен след провеждане на производство по чл.410 от ГПК и надлежно депозирано
възражение от длъжника по реда на чл.414, ал.1 от ГПК в срока, предвиден в
разпоредбите на чл.415, ал.1 от ГПК и е процесуално допустим.
Разгледан
по същество, искът е основателен.
Съобразно
правилата на чл.154 от ГПК ищецът следва да докаже при условията на пълно и
главно доказване, че е налице валидно сключен договор за цесия, че цедентът е бил в договорни отношения с ответника, че му е
начислена процесната сума, както и, че сумата е
заплатена, а ответникът следва да докаже наличието на основание за начисляване
на процесната сума.
Между
страните не се спори, а и се установява от представените писмени доказателства,
че цедентът е потребител на ел.енергия, че му е
начислена процесната сума като такса за
възстановяване на електрозахранването и че същата е заплатена. Не са спорни и
обстоятелствата по прехвърляне на вземането с договор за цесия на ищцовото дружество и уведомяването на ответника за цесията.
Предмет на
спора е наличие на предпоставките за възникване на договорно
право на ответника да начислява
такса за възстановяване на електрозахранването
в обекта.
Ищецът в исковата молба се е позовал на неряносправност на клаузата на чл.37, ал.1, изреч.2
от Общите условия за продажба на електрическа енергия на „Е*** ”. Следва да се отбележи, че
въпросната разпоредба е част от ОУПЕЕ, одобрени с Решение № *** на ДКЕВР, което от своя страна е отменено с
Решение №**** по адм.д №*** на ВАС. След отмяната на Общите условия от 2014г. валидни
остават Общите условия на Общите условия за продажба на електрическа енергия на
„Е*** ”, одобрени
с Решение № ОУ-*** на ДКЕВР.
Отделно от това, към момента на начисляване на процесната
сума са действали именно Общите условия от 2007г. В същите е налице аналогична,
макар и не идентична на чл.37, ал.1 от ОУПЕЕ от 2014г. разпоредба, а именно
разпоредбата на чл.21, ал.1 от ОУПЕЕ.
Съгласно
чл.21, ал.1 от ОУПЕЕ (2007г.) „Е***” АД
изисква от „Е*** ” АД
възстановяване на снабдяването с електрическа енергия след отпадане на
основанията за прекъсването. Когато прекъсването е по вина на потребителя,
снабдяването се възстановява след като последния заплати на „Е***” АД и „Е*** ” АД всички направени разходи за прекъсване и
за възобновяване на снабдяването.
Съдът
намира, че посочената клауза е неравноправна по следните съображения:
На първо място,
клаузата противоречи на чл.122-124 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Предвиденото
изискване в ОУПЕЕ за компенсиране от потребителя на разходите за
прекъсване и възобновяване на снабдяването не намира опора в нормите
на ЗЕ. В раздел ІХ „Преустановяване на присъединяването и снабдяването с
електрическа енергия”, чл.122-123 от ЗЕ, са уредени хипотезите на
преустановяване снабдяването с ел.енергия от енергийните предприятия. Съгласно
чл.123, ал.1 от ЗЕ, доставчиците от последна инстанция, общественият доставчик,
крайните снабдители и търговците на електрическа енергия имат право да
преустановят временно снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти
при неизпълнение на задължения по договора за продажба на електрическа енергия,
включително при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на
всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия. Според
разпоредбата на чл.124 от ЗЕ, енергийното предприятие възстановява
снабдяването и/или присъединяването на клиентите след отстраняване
на причините, довели до преустановяването т.е. предприятието има
задължение да възстанови снабдяването, като не се сочи друго условие
за възстановяването освен отстраняване на причините за
преустановяване на електроснабдяването по чл.123, ал.1 от ЗЕ. В този смисъл
клаузата е неравноправна по смисъла на чл.143, т.2
от ЗЗП, тъй като ограничава правата на потребителя, произтичащи от
закон.
Освен това,
дори да се извършват някакви разходи за доставчика във връзка с възстановяване
на снабдяването, неплащането на същите не може да бъде условие за
отказ да се възстанови снабдяването на клиента с ел. енергия. С
оглед наличието на договорни отношения между потребителя и доставчика при
уреждане на спорните отношения по повод конкретната хипотеза, трябва
да има както доказано неизпълнение на договорно задължение
и виновно поведение на конкретния потребител, така и
доказани по вид и размер разходи за енергийното предприятие, които да бъдат
заплатени. Като позволява на предприятието да изисква предварително
заплащане на суми за възстановяване на снабдяването, а и да определя
едностранно техния размер, клаузата е неравноправна и на основание чл.143, т.18
ЗЗП, защото предоставя възможност на доставчика едностранно да определя
обезщетение за претърпени вреди, поради включване и изключване на снабдяването.
На следващо
място, ответното предприятие, а именно „Е.П.” АД няма каквито и да е правомощия
да извършва действия по електропреносната мрежа, вкл.
да прекъсва и възобновява снабдяването, поради което такса за възстановяване на
електрозахранването не му се следва.
В горния
смисъл е и решение № *** по т.д. №*** на ВКС, I ТО, е прието, че Общите условия за
продажба на електрическа енергия на „Е***” ЕАД, вкл.
чл. 34, ал. 1 в частта „...и след като клиентът е компенсирал разходите за
прекъсване и възобновяване на снабдяването в случаите, когато преустановяването
е било по негова вина” са неравноправни по смисъла на чл. 143 от Закона за
защита на потребителите. Същото решение касае аналогична клауза на тази по
чл.21, ал.1 от ОУПЕЕ на „Е.П.” АД, макар и в ОУ на друго енергийно предприятие.
Предвид, че
въпросната клауза е неравноправна и доколкото не е уговорена индивидуално,
същата се явява и нищожна на осн.чл.146 от ЗЗП.
Плащането
по силата на договорна клауза, която е нищожна, се явява направено без
основание.
Внимание
следва да се отдели и на несъществуващата, но наведена от ответника хипотеза на
съдибаране на такса за продължаване на изпълнение по
договорно задължение. При конкретния случай с твърдението на ответника, че
събраните 19лв. са такса за възстановяване на продажбата продажбата
на ел.енергия твърди именно това, че възстановянането
на схемата на прикачване на амотаната към ел.мрежата
е безплатно, но пускането на ток представляващо изпълнение на договорното
задължение следва да се заплати.
По
горните съображения съдът намира, че предявеният иск следва да бъде уважен.
С оглед
изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати
на ищеца направените в настоящото производство разноски за платена държавна
такса и адвокатско възнаграждение в размер на 325 лева, както и направените в
заповедното производство разноски за платена държавна такса и адвокатско
възнаграждение в размер на 325 лева.
Мотивиран
от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И
ПРИЕМА за установено в отношенията между
ищеца „М***“ ЕООД, ЕИК*** със
седалище и адрес на управление *** и „Е***“ АД, *** и ответника М*** И*** М*** ЕГН**********
***, че ответника дължи на ищеца суматата от 19лв. за
въстановяване на ел.захранване на обект с адрес гр.В*** с кл.№*** и аб.№*** за което е издадена фактура ТП №*** от 21.01.2015г. на основание чл.422 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД
присъдени в рамките на ч.гр.д.№*** по описа
на ВРС, XL-ти състав.
ОСЪЖДА „Е***“ АД, *** да заплати на „М***“ ЕООД, ЕИК*** със
седалище и адрес на управление *** сумата от 325лв. сторени по делото разноски
и още 325лв. разноски по заповедното производство.
Решението
подлежи на обжалване пред ВОС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от датата на уведомяването.
Препис от
настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: