Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.Пазарджик,19.10.2009г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пазарджишкият районен съд,гражданска
колегия в публично заседание проведено на
двадесет и трети септември през две хиляди и девета година в състав:
Председател:ИВАНКА
ИЛИНОВА
При секретаря М.С. като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№1721 по описа на съда за 2006г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.278 и сл.от ГПК /отм./ в първата фаза
по допускане на делбата.
В
исковата си молба против Б.И.М.,ЕГН-********** и Б.Р.М.,ЕГН-**********
*** ищцата Р.И.Д.,ЕГН-********** *** твърди,че е собственик на ¼ ид.ч.от нежилищна сграда с площ
от 50 кв.м.предназначена за търговска цел /кафе-аперитив/ построена в УПИ
ХVI-1674 в кв.130 по плана на гр.Септември с площ на имота 630 кв.м.,а
ответникът е собственик на другите ¾ ид.ч.от
имота.Правата си на собственик ищцата
придобила въз основа на отстъпено й право на строеж в имота с декларация по
чл.56,ал.2 от ЗТСУ от 16.04.1991г.,а ответникът в резултат на продажби на
идеални части от имота като последната сделка ,от която той черпи права е
предмет на нот.акт №155/1996г.Имота е закупен от ответника през време на брака
му с ответницата.
С оглед на горното ищцата твърди,че
е налице съсобственост,която следва да
бъде прекратена с делба при квоти ¼ ид.ч.за
нея и ¾ ид.ч.за двамата ответници в режим на
СИО.
Ответниците по същество не
изразяват становище по предявения иск за
делба .
Като
обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства/находящи се в
кориците на в.ч.гр.д.№940 по описа на Пазарджишкия окръжен съд за 2005г./ ,за
да се произнесе съдът прие за установено следното:
От
представения като доказателство по делото нот.акт №155/1996г.се установява,че
на 02.07.1996г.ответникът Б.М. е закупил ¾ ид.ч.от
търговско помещение представляващо кафе-аперитив застроено на площ от 50
кв.м.находящо се в парцел ХVI-ЖСК в кв.130 по плана на гр.Септември.Не е
посочена в нотариалния акт площта на парцела.В допълнителна към исковата молба
писмена молба от 02.08.2006г.се твърди,че по време на закупуването на процесните ¾ ид.ч.ответникът
е бил в брак с ответницата Б.М.,за което няма представени по делото
доказателства.
Представен
като доказателство по делото е нот.акт №94,т.VІІ,нот.д.№2638/1992г.,с който на 22.09.1992г.ищцата и И.Г. Я.,за
който не е изяснено по делото на какво основание и в какъв обем е имал права на
собственост върху недвижимия имот предмет на делото ,са продали на Й. Г. Н.
½ ид.ч.от кафе-аперитив застроен на площ от 50
кв.м.находящ се в парцел ХVI-ЖСК в кв.119
по плана на гр.Септември.
Представена
е декларация по чл.56 ал.2 от ЗТСУ,с която на 16.04.1991г. Ц. С. Д. е дала
съгласието си ищцата да построи кафе-аперитив в парцел ХVI-ЖСК в кв.119 по
плана на гр.Септември.Ищцата представя и разрешение за строеж издадено й на
20.12.1991г.за построяването на обекта по одобрен архитектурен проект на
29.04.1991г.
Представен
е нот.акт №39,нот.д.№30/2005г.,от
който се установява,че ищцата е закупила на 23.02.2005г.УПИ ХVI-1674 в кв.130
по плана на гр.Септември с площ от 630 кв.м.от Ц. С. Д..
От представените удостоверения
№85/06.04.2005г.и №36 от 21.02.2005г.издадени от Общината гр.Септември се
установява ,че имот пл.№1674 в кв.130 по плана на града е записан на името на
ищцата въз основа на нот.акт №30/2005г. В имота е построен търговски обект
кафе-аперитив на площ от 50 кв.м.въз основа на издадено на името на ищцата
разрешение за строеж.От второто удостоверение се установява,че имота е бил
записан на името на Ц. Д. въз основа на нот.акт №16,нот.д.№48/1975г.
С оглед на така приетата за
установена по делото фактическа обстановка от правна страна съдът приема,че
предявения иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Ищцата твърди,че е придобила
права на собственост върху имота въз основа на дадено от собственика на имота
съгласие за построяване на кафе-аперитив и издадени строителни книжа и
разрешения.Тези твърдения следваше да бъдат доказани в хода на производството
по делото по безспорен и категоричен начин. В чл.56 ал.2,т.2 от ЗТСУ
/отм./ действащ към 1992г.облекчена процедура
и форма за учредяване на право на строеж е предвидена за ограничен кръг
правни субекти заради родствената им връзка със собственика и по- точно съпругът (съпругата), роднините по
права линия неограничено, а по съребрена линия - до втора степен включително с
негово съгласие, изразено в нотариално заверено заявление до съответните
специализирани органи на общинската администрация, вписано и в нотариалните
книги .В настоящия случай не са
представени доказателства за родствената връзка на ищцата с Ц. Д.,за да се
направи извод за приложимостта на тази
разпоредба от закона.Ето защо и само на
това основание съдът приема ,че ищцата не може да се легитимира като собственик
на визираната в исковата молба ¼ ид.ч.или на
каквато и да било друга идеална част от постройката на основание отстъпено в
нейна полза право на строеж.При това положение без значение е и не следва да се
обсъжда въпроса за наличие на идентичност на имота ,в който е отстъпено право
на строеж с декларация от 16.04.1991г.,и имота ,в който се намира описания кафе
аператив в исковата молба.Не следва също така да се обсъжда въпроса дали е
завършен фактическия състав на чл.56 ал.2 от ЗТСУ /отм./,а именно дали даденото от Ц. Д. съгласие
е вписано в нотариалните книги или не .Достатъчно е да се отбележи,че по силата
на соченото от ищцата придобивно основание същата не
би могла да се легитимира като собственик на процесната
постройка.Ако се приеме,че към 1991г.Ц. Д. е била собственик на имота ,то на
основание чл.92 от ЗС следва да се направи извода,че същата е придобила и
собствеността върху постройката изградена в него.
Ищцата не може да се ползва и от
представения като доказателство по делото нот.акт
№30/2005г.,с който същата е закупила парцела,защото със закупуването му същата
не става автоматично собственик на построеното в него.Действително презумира се,че който закупува терена става собственик и на
постройките върху него на основание чл.92 от ЗС и това е така докато тази
презумпция не бъде оборена.В случая по
делото има индиции точно за обратното,а именно че
различни лица са били собственици на терена и постройката –собственик на имота
до 2005г.е Ц. Д.,а на постройката още към 1996г.лицата посочени като продавачи
по нот.акт №155/1996г.,а след това ответника на
3/4ид.ч.Липсват твърдения и доказателства,от които да се направи категоричния
правен извод,че собственик на другата ¼ от кафе-аперитива е ищцата
.Поради това съдът приема,че не е налице съсобственост върху имота предмет на
делото и от това следва ,че предявения иск за делба се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода от делото ищцата следва
да бъде осъдена да заплати ДТ в размер на 50,00 лв.
Водим от
горното Пазарджишкия районен съд
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения
иск за делба против Б.И.М.,ЕГН-********** и Б.Р.М.,ЕГН-********** *** от ищцата
Р.И.Д.,ЕГН-********** *** на следния
недвижим имот: не жилищна сграда с площ от 50 кв.м.предназначена за търговска
цел /кафе-аперитив/ построена в УПИ ХVI-1674 в кв.130 по плана на гр.Септември
с площ на имота 630 кв.м.
ОСЪЖДА ищцата Р.И.Д. да заплати ДТ в размер на 50,00 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Пазарджишкия окръжен съд с въззивна жалба в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :