№ 146
гр. Ямбол, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Яна В. Ангелова
Светла Р. Димитрова
при участието на секретаря Пенка Г. Узунова
като разгледа докладваното от Светла Р. Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20242300500216 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба
от “Водоснабдяване и канализация" ЕООД, ЕИК *********. със седалище и адрес на
управление в гр.Хасково, ул."Сакар" №2, представлявано от управителя си инж. Б.А.Ж., чрез
адв. Н. К. от АК – Пловдив, срещу Решение № 13 от 29.03.2024 г. на ТРС, постановено по
гр.д.№ 266/2023г. по описа на ТPC.
С въззивната жалба от “Водоснабдяване и канализация" ЕООД, представлявано от
управителя си инж. Б.А.Ж., чрез адв. Н. К. от АК – Пловдив, се обжалва Решение № 13 от
29.03.2024 г, постановено по гр.д.№ 266/2023г. по описа на PC – Тополовград, с което ТРС
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД -
гр.Хасково с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Хасково, ул."Сакар" №
2, представлявано от инж.Б.А.Ж., че З. И. И. от гр.*****, обл.***, ул.***№**, с ЕГН
**********, не е консумирала вода в размер на 608 куб.м., отчетена на водомер в дома й в
гр.*****, обл.***, ул.***№**, на стойност 2382,60 лева и за дружеството не съществува
право да търси тази сума от нея; ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация" ЕООД-
гр.Хасково, да заплати на З. И. И. направените по делото разноски в размер на 588,28 лева
/петстотин осемдесет и осем лева и 28 ст./. Въззивникът счита решението по отношение на
2/3 от оспореното с установителния иск задължение за доставени ВиК услуги за частично
недопустимо, като освен това намира обжалваното решение за неправилно, като
постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон и
необосновано. Направено е възражение, че след като останалите наследници на покойния
1
потребител И.Х.И. не са взели участие в процеса, съдът не може по иск на единия длъжник,
да се произнася и по отношение на задълженията на неучаствалите по делото процесуални
субекти. Алтернативно, в случай че съдът прецени, че искът е допустим, въззивникът счита,
че същият е неоснователен в частта му, надхвърляща 1/3 от оспореното вземане, тъй като
ищцата не е доказала да е пасивно материалноправно легитимирана по облигационното
отношение за цялото задължение. Въззивната страна смята, че съдът неправилно не е
кредитирал с доверие приетите по делото писмени доказателства - констативен протокол
№1023706/17.03.2023г., констативен протокол №1017210/22.03.2023г. и констативен
протокол 1017217/23.03.2023година. Оспорват се развитите от съда съображения, че била
нарушена нормата на чл. 68 от ОУ на „ВиК" ЕООД Хасково. Оспорва се и изводът на съда,
че водомерът на потребителя не бил отчитан съобразно ОУ на ВиК дружеството и
разпоредбите на Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Въззивникът възразява срещу мотивите на съда, според които ответното дружество не
сочило ясни доводи относно причината за отчетеното нереално високо потребление на вода
за сравнително краткия период от време - около три месеца, при положение, че от
предходните периоди, се доказвало сравнително ниска консумация на ВиК услуги.
Жалбоподателят счита за неправилна интерпретацията на съда, че от представения по
делото отговор на „ВиК" ЕООД Хасково до Омбудсмана на Република България, се
установявало, че свързването на новото водопроводно отклонение с вътрешната
водопроводна мрежа на потребителя е осъществено в периода 17.03.2023г.-23.03.2023
година. Направено е оплакване, че съдът неправилно е кредитирал приетата по делото
съдебно - техническа експертиза и намира същата за необоснована, почиваща на
предположения и влизаща в противоречие със събраните по делото доказателства.
Жалбоподателят счита за необосновани мотивите на първоинстанционния съд, че ВиК
операторът не е осъществил никакъв контрол при самото свързване на новия водопровод и
по този начин е допуснал неправомерно отчитане на показанията на водомера. По
направените оплаквания са изложени подробни съображения. Моли ЯОС да отмени
обжалваното решение, като вместо него да постанови ново решение, с което да остави без
разглеждане исковата молба по отношение на 2/3 от процесната сума, като в тази част
прекрати гражданското дело поради недопустимост на иска, а за останалата 1/3 част от
процесната сума да го отхвърли като неоснователен. При условия на евентуалност, в случай
че съдът намери предявения иск за допустим, моли ЯОС да го остави без уважение изцяло
като недоказан и неоснователен. В случай, че съдът остави въззивната жалба без уважение,
на основание чл.78, ал.5 от ГПК е направено възражение срещу размера на заплатеното от
ищеца адвокатско възнаграждение, като моли ЯОС да намали претендирания размер на
адвокатския хонорар до минимално предвидения размер на възнаграждение съобразно
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Заявена
е претенция за присъждане на направените по делото разноски пред двете инстанции.
В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил писмен отговор от на З. И. И., с
ЕГН **********, с постоянен адрес: град ***, област**** ,улица***№**, с настоящ адрес:
2
град****, бул****№ **, ет.**, ап.**, депозиран чрез пълномощника адв. М. К. от АК –
Ямбол. В отговора се излага подробно становище за неоснователност на депозираната
въззивна жалба, както и съображения, че решението е законосъобразно, допустимо,
правилно, мотивирано и не страда от пороци. Моли ЯОС да отхвърли въззивната жалба като
неоснователна и да потвърди обжалваното решение. Претендират се направените пред
въззивната инстанция разноски.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД гр.Хасково, редовно и своевременно призован не изпращат законен или
процесуален представител. От неговия пълномощник – адв.Н. К. по електронен път е
постъпила писмена молба, с която моли съдът да разгледа делото в негово отсъствие, че
поддържа въззивната жалба, като е изложил доводи по съществото на спора, като е заявил,
че поддържа направеното в жалбата възражение по чл.78, ал.5 от ГПК относно заплатеното
от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата З. И. И. редовно и
своевременно призована не се явява, представлява се от адв.К., който заявява, че поддържа
отговора на въззивната жалба.
Съдът като разгледа въззивната жалба и частните въззивни жалби в рамките на
наведените основания, съобрази доводите на страните и взе предвид събраните по делото
доказателства намира за установено следното от фактическа страна:
Районен съд Тополовград е бил сезиран с отрицателен установителен иск по
чл.124,ал.1 от ГПК предявен от З. И. И. против „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД
гр.Хасково да се признае за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество, че не е
консумирала вода в размер на 608 куб.м., отчетена на водомер в имот находящ се в гр.*****,
ул.***№**, на стойност 2382,60 лева и за дружеството не съществува право да търси тази
сума от нея. Твърдяла е, че на 07.11.2022г. е напуснала дома си в гр.***** във връзка с
провеждане на лечение на онкологично заболяване, като от тогава домът й е бил заключен и
необитаем, като преди напускането му водомерът е бил зазимен и водоподаването спряно от
централния спирателен клан. Последното отчетено показание на измервателния уред докато
е живяла в имота е за периода 11.10-10.11.23022г. и е на стойност 46,62 лева, които са
заплатени чрез „Изипей“. Показанията на уреда към крайна дата 10.11.2022г. са били с число
412, като е отчетена и заплатена 14 куб.м. консумирана вода. Твърдяла е, че от тази дата не
се е прибирала в гр.*****, никой е нямал ключ за дома й и той е бил необитаем. На
22.03.2023г. получила съобщение, че има изразходвана вода в размер на 608 куб.м., за което
следвало да плати сумата от 2207 лева., която вода не била консумирана от нея. В
последствие разбрала, че на улицата е правен ремонт, тръбите за ВиК са били подменяни и
водомерът й е бил разпломбиран от неизвестно лице, без нейно присъствие или неин
представител, като след това пак е пломбиран. Сочи, че се е обърнала към Омбудсмана на
Република България с жалба, като отговора на ответното дружество бил, че следва да плати
сумата. Това породило правният интерес на ищцата от предявяването на иска. В съдебно
заседание е допуснато изменение на иска от 2207 лв. на 2382,60лв.
3
В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество е подало писмен отговор, с който е
оспорил изцяло иска с твърдения за недопустимост и неоснователност, като е оспорил
верността на фактическите твърденията в исковата молба, като е твърдял, че ищцата дължи
стойността на консумираната вода съгласно Общите условия на ВиК и Наредба
№4/14.09.2004г.
С исковата молба ищцата е представила разписка № 0400017358895910 10.123.2022г.
за заплатена чрез Изипей АД на ВиК Хасково сума от 46,62лв. на името на И.Х.И. от
гр.*****, ул.***№** за период 11.10.2022 – 10.11.2022г. Видно от допълнително
представеното удостоверение за наследници на И.Х.И. изх.№ 699/05.12.2023г. на Община
Тополовград, същият е починал на 07.02.2022г. и за свои наследници е оставил ищцата
З.И.И. , негова съпруга и две деца – Х.И.И. и К.И.Й.. Представени са били още констативен
протокол № 1023706/17.03.2022г. на „ВиК“ЕООД гр.Хасково, според който водомерен
монтьор при дружеството е разпломбрал водомер № 13395197 на адрес: гр.*****, ул.**№**,
пар.№ ***, собственост на абонат“ И.Х.И. без представител на потребителя; констативен
протокол № 1017210/22.03.2022г., според който водомерен монтьор към „ВиК“ЕООД-
Хасково е пломбирал водомер № 13395197 на същия адрес и абонат. В същия, като
представител на потребителя е записан и подписан Г.Г.П.. Съгласно констативен протокол №
1017217/23.03.2022г. водомерен монтьор при „ВиК4ЕООД-Хасково, пломбирал водомер №
13395197 на същия адрес и абонат, без представител на потребителя. Ищцата е представила
още жалбата си до омбудсмана на РБългария и писмо от последния до нея изх.
№3454/13.04.2023г., както и писмо от ответното дружество във връзка с подадената жалба,
според което същият потвърждава извършването на подмяна на водопровода на ул.***
гр.***** , във връзка с което е извършено свързване на същия към водомерите на
потребителите, представил е описаните констативни протоколи, както и констатираният
отчет на адреса на ищцата относно показанията на водомера. Видно от удостоверение за
настоящ адрес З. И. И. има заявен последен настоящ адрес в гр.***, бул.***№ ** ет.** ап.**
от 11.04.2023г. Ищцата е представила още договор за наем от 07.10.2022г. , според който
Х.И.И. е наел под наем недвижим имот в гр.***, бул.***№ ***, ет.**ап.**. Х.И.Х. е
подписал декларация от 19.09.2023г., с която е декларирал, че в наетия от него апартамент с
договор за наем от 07.10.2022г. на адрес: гр.Пловдив, бул.“Ал.Стамболийски“ 117 живеят
майка му З. И. И. и нейната майка К.Г.С. от 07.11.2022г. Във връзка със заболяването си
ищцата е представила епикриза издадена от клиника по ревматология към УМБАЛ „Свети
Георги“ ЕАД – Пловдив,, резултати от клинична лаборатория от същата болница от
11.11.2022г., 02.12.2022г., 23.12.2022г., 13.01.2023г., 06.02.2023г.,27.02.2023г., 20.03.2023г.,
04.07.2023г.
Ответника „ВиК“ЕООД с отговора си е представил заверен препис от общите
условия на предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор ВиК ЕООД
Хасково, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09/11.08.2014г., заверен препис от
електронен документ- електронен карнет на потребителска партида № *** с титуляр И.Х.И.
с посочени показатели за периода м.02.2019г. – м.11.2023г., както и заверен препис от
4
фактура № ********** на стойност от 2382.60лв. за период 10.11.2022 – 21.03.2023г.
Според представеното удостоверение за наследници изх.№ 699/05.12.2023г. на
Община Тополовград, област Хасково, И.Х.И. е починал на 07.02.2022г. и за свои
наследници по закон е оставил съпруга-ищцата по делото З. И. И. и две деца – Х.И.И. и
К.И.Й..
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Г.Г.П.,
К.М.А. и Р.А.Ш..
Свидетелката П. е дала показания свързани със заминаването на ищцата и нейната
майка за гр.Пловдив, зазимавянето на водомера, спирането на крана от сина на ищцата и
преди това съответното му засичане от инкасаторката Ш.. Посочила е, че ищцата й е предала
ключове от имота за да го наглежда, сложили и катинар на пътната врата. Дала е показания,
че е подписала един от протоколите в присъствието на служителите на ВиК Хасково, които
са констатирали изправността на водомера и й казали какви са показанията му, без тя лично
да ги е видяла. Когато тя била там не видяла дали има пломба водомера, като служителите
нито са монтирали нито са демонтирали водомера, нито са слагали пломба. След 1 седмица
или 10 дни дупката била засипана. Същата е установила, че от момента когато имота е
станал необитаем, от заминаването на ищцата, не е имало проблеми с течове или други
повреди относно водопроводната инсталация.
Свидетелят А. като служител на ВиК, водомайстор е дал показания, че е присъствал
и е извършил разпломбирането в процесния имот, като е махнал старата холендърова
пломба, за което бил съставен протокол, който е твърдял, че е подписал заедно с Р.Ш., като
М.Т. не била при тях, когато са правили протокола. Същият е посочил, че имота бил
необитаем, като са влезли в него като са прескочили оградата, посочил, че шахтата била суха
и никъде в имота не видял течове.
Свидетелката Ш., като инкасатор на ВиК е дала показания, че последно е засичала
процесния водомер през месец ноември 2022г., след което не е начислявала никакви кубици,
т.к. знаела, че собственичката е тръгнала за гр.Пловдив и е водила имота необитаем.
Посочила е, че не е била в имота, когато фирмата строител се е обадила за да разпломбират
водомерите на улицата, а е била в други имоти на същата улица. В деня на разпломбирането
те не е видяла състоянието на водомера и съответно показанията, като за този имот
протокола бил съставен от М.Т. и е подписат от нея и водомайстора. Разбрала за разликата
ден-два след разпломбирането, след което по нареждане на М.Т. е отишла до имота и е
установила, че показанието записано в първия протокол действително е 1020, като при
повторната проверка бил съставен протокол в присъствието на Г.П.. Същата е заявила, че не
е присъствала нито при разпломбирането, нито при пломбирането на имота, като за този
имот се е разписвала само на протокола, който бил съставен в присъствието на Г.П..
По делото е била назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, изготвена
от в.л. инж. Н.Х.Х., който след оглед на водомерната шахта на имота, посещение в ТСУ към
Община Тополовград, както и въз основа на събраните по делото писмени и гласни
5
доказателства е дал заключение, че извършеното свързване на подменения водопровод към
процесния имот е направено от строителя според работния проект. Сочи, че една фирма е
изпълнител на обекта, други са представителите на оператора, които разпломбират и
пломбират водомера. Според вещото лице представителите на оператора са оставили
изпълнителят на обекта да извършва свързването на домовото отклонение към въпросния
имот според работния проект. Посочил е, че след полагането на новите тръби изпълнителят
е длъжен на направи хидравлични проби, за които новият водопровод е трябвало да се
напълни с вода, т.е. да се освободи от въздух в него.Т.к. спорният абонат е бил последен в
уличното водоподаване и единствено през неговата водомерна шахта е било възможно
изпускането на въздуха от новопостроения уличен водопровод, то въздухът е можел да
напусне водозахранването само през неговия водомер. За да излезе въздухът от
новопостроените водопроводи всички спирателни кранове е трябвало да бъдат отворени до
последна канела, който факт е дал основание на експертизата да допусне хипотеза, че
изпускания въздух е минал през водомера на абоната и е „навъртял“ в показанията му
оспорените показатели. Поради това вещото лице е дал заключение, че след свързването на
новия водопровод с вътрешната водопроводна мрежа на потребителя са създадени условия
за неточно отчитане на консумиране не на вода, а на въздух като спорната консумация е в
резултат на свързването на новия водопровод с вътрешната водопроводна мрежа. Според
него изпълнителят на обекта е допуснал обезвъздушаването на новоизградената
водопроводна мрежа да се случи през последния в системата абонат без контрола на
водопроводния оператор, като в съдебно заседание подробно е обяснил как се е случило
това от техническа гледна точка.
Въз основа на така установените факти по делото, съдът е достигнал до правните
изводи, че начисления от ответното дружество разход на вода на процесния водомер е
нереален, съответно стойността посочена в издадената фактура не се дължи от ищцата, т.к.
ответното дружество не е изпълнило задълженията си по Наредба №4/14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи визирани в раздел 2-ри на глава 3-та от ОУ, свързани с
изграждането и поддържането от оператора на водопроводните отклонения като част от
общите мрежи на водоснабдителните и канализационните системи визирани в чл.7, чл.11,
чл.12 от Наредбата; както и с вменените му задължения визирани в чл.67 и 68 от ОУ за
предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК гр.Хасково, относно изискванията за
писмена форма на предизвестията и уведомленията и съставянето на констативните
протоколи. Приел, че начисления на ищцата разход се дължи на причина, която не може да
се вмени в нейна вина, респ. е налице причина за освобождаването й от отговорност по
силата на чл.81 от ЗЗД и е признал за установено по отношение на „ВиК“ ЕООД-гр.Хасково,
че ищцата не е консумирала вода в размер на 608 куб.м., отчетена на водомер в дома й в
гр.*****, обл.Хасково, ул.***№**, на стойност 2382,60 лв. и за дружеството не съществува
право да търси тази сума от нея.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
6
Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в предвидения от
закона срок срещу подлежащ на обжалване акт от страна, и отговаря на изискванията на
чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивника е лигитимиран и има правен интерес от обжалването.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка, въззивният съд намери атакуваното решение за
валидно и допустимо.
По наведените от въззивника оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
първоинстанционното решение, настоящият състав на ЯОС намира следното:
Ищцата е предявила пред РС-Тополовград отрицателен установителен иск по
чл.124, ал.1 от ГПК, да се приеме за установено по отношение на „В и К“ ЕООД гр.Хасково,
че не е консумирала вода в размер на 608 куб.м., отчетена на водомера й в дома й в град***,
област*** на улица***№**, на стойност 2382,60лв./ с оглед направено изменение на иска/,
каквато квалификация правилно е определил и първоинстанционния съд.
По делото е безспорно, че въззивното дружество е "ВиК оператор" по смисъла на чл.
198, ал. 1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане.
Спорното по делото е дали въззиваемата има качеството на „потребител“ по смисъла на
специалната нормативна уредба, регулираща тези обществени отношения. Съгласно чл. 3,
ал. 1, т. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти. Така и според § 1, ал. 1, т. 2 от
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и чл. 2, ал. 1, т. 1 от
ОУ на ищцовото дружество, потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица
– собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. С така
посочените разпоредби са нормативно определени лицата, с които се счита сключен
неформалният договор за доставка на ВиК услуги, който има съдържанието, определено в
чл. 8 от цитираната Наредба и установено в утвърдените от ДКЕВР общи условия на
доставчика на ВиК услуги. Според разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г.,
получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните
и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния
регулаторен орган. С общите условия за получаване на услугата В и К, наричани за краткост
"общи условия", се определят правата и задълженията на оператора и на потребителите,
поради което не може да говори за индивидуално договаряне и свързаните с това
възможности за неравноправни клаузи, каквито аргументи са изложени в отговора на
въззивната жалба, поради което и същите не следва да се обсъждат.
По делото е установено и не е било спорно, че ответникът в качеството си на
7
оператор по смисъла на ЗВ е доставял ВиК услуги в имот, находящ се в гр.*****,
ул.***№**, за който е била открита партида на името на И.Х.И., починал на 07.02.2022г.,
чийто наследник е ищцата – негова съпруга, заедно с двете им деца. Същата по силата на
Закона за наследството притежава 2/3 идеални части от наследствения имот.
Действително по силата на чл.62,ал.1 от Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор „ВиК“ЕООД, гр.Хасково при смърт на потребител
наследниците за били задължени в 60 – дневен срок да подадат заявление до В и К
оператора за промяна на партидата, като представят за справка удостоверение за наследници
или акт за собственост, което не е сторено. Според ал.2 от същия текст в случаите по ал.1, В
и К операторът променя партидата на името на наследника или на един от наследниците, по
писмено споразумение между тях, като при липса на споразумение , В и К операторът
открива партида на всички наследници по реда на чл.59, ал.4 от Общите условия. Според
чл.59, ал.4 от ОУ , когато правата на потребител се притежават от няколко лица, имота се
ползва от повече от един потребител, ВиК операторът открива партида на всички
потребители, като при липса на споразумителен протокол отчетените количества се
разпределят между потребителите по равно, до представяне на документ, доказващ
различни размери на дяловете. В случая ВиК операторът – „ВиК“ЕООД гр.Хасково не е
открил партидата на името на всички наследници. Издадената от него фактура за №
**********/31.03.2023г. е на името на наследодателя И.Х.И.. По делото е нямало спор и от
събраните доказателства се установява, че имотът се е ползвал след смъртта на
наследодателя, от наследниците единствено от въззиваемата З. И. И., която е била и адресно
регистрирана на него. Установено е, че поради нужда от лечение в процесния период имота е
бил необитаем, като ищцата се е настанила на лечение в гр.Пловдив. Т.е. не е имало спор, че
единствен ползвател на имота е била въззиваемата З. И., поради което именно тя, като
единствен ползвател отговаря за задълженията към ВиК операторът, в качеството си на
единствен потребител на услугите. Поради това по делото не стои въпроса за наличието или
не на другарство, относно всички наследници на общия наследодател, които безспорно не са
задължителни другари, като в тази връзка съдът не споделя направените изводи на съда, т.к.
приема, че се касае за иск предявен от ползвател на имота, което определя и активната
материално правна легитимация на ищцата, както и правният интерес от предявеният иск.
Поради изложеното настоящата инстанция намира за неоснователни направените
възражения в жалбата за недопустимост , алтелнативно за неоснователност на иска в частта
му, надхвърляща 1/3 от оспореното вземане, поради липса на пасивна материалноправна
легитимицация по облигационното отношение за цялото задължение. Следва да се
отбележи, че ищецът е този който определя спорното материално право и предмета на иска.
Съгласно Тълкувателно решение №1 от 17.07.2001г. на ВКС, дейността на въззивната
инстанция има за предмет разрешаване на материалноправния спор; произнасяне по спорния
предмет на делото, който предмет се въвежда с исковата молба. Именно с оглед петитума на
иска посочен в исковата молба, първоинстанционния съд се е произнесъл в решението си.
Относно оплакването за неправилност на решението свързани с некредитирането на
8
представените констативни протоколи, настоящата инстанция счита, че в съответствие с
доказателствата първоинстанционния съд правилно е достигнал до извода , че не следва да
се дава вяра на удостоверените с тях факти, с оглед установените множество противоречия
между изложеното в тези протоколи, подписването им от страна на лицата, начина им на
съставяне, от кого са съставени и съпоставянето им със събраните по делото гласни
доказателства. Според настоящият съдебен състав мотивите на първостепенния съд са
правилни и въззивният съд препраща изцяло към тях на осн. Чл.272 от ГПК. За пълнота
следва да посочи, че при съставянето на констативен протокол№ 1017210/22.03.2023г. , на
който се позовава въззивника, и констативен протокол №1017217/23.03.2023г., са вписани
като извършени едни и същи дейности – пломбиране на водомер №13395197, метр.пломба
19, като разликата е само в холендърната пломба отбелязана като свалена в първия протокол,
а във втория с № 34880801, т.е. не е ясно кога фактически е извършено пломбиране на
водомера на 22.03 или на 23.03.2023г., както и че първият е подписан с представител на
потребителя, а вторият не е подписан от такъв представител. И двата протокола са
подписани от свидетелката Р.Ш., която в показанията си е казала, че не е присъствала нито
на разпломбирането , нито на пломбирането на този имот. Очевидно със съставянето на
констативен протокол№ 1017210/22.03.2023г., служителите на „ВиК“ оператора са се
опитали да санират пропуска си от 17.03.2023г., когато не е присъствал представител на
собственика и когато реално е бил разпломбиран водомера на имота и отчетени показанията
на водомера, като с повторно отчитане на водомера, са се опитали да изпълнят разпоредбата
на чл.23, ал.4 от ОУ. Съставянето на този протокол не променя факта, че количеството вода
вече е било отчетено без присъствието на потребителя или негов представител и то е
същото, както в протокола от 17.03.2023г.
Безспорно в съответствие с разпоредбата на чл.32, ал.1 от Наредба №4, услугите на
В и К се заплащат въз основа на измерено количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко
водопроводно отклонение, както и че за оператора е без значение дали потребителят е
консумирал лично доставената му вода или тя е изтекла поради авария по вътрешната му
дворна или сградна мрежа, нито да доказва кой, за какво и как е изразходвал отчетената
вода. Но в случая става въпрос са компрометирано отчитане на изразходваната вода , което е
станало по вина на оператора, който не е осъществил контрол при самото свързване на
новия водопровод и по този начин е допуснал неправомерно отчитане на показанията на
водомера, каквито правилни изводи е направил първоинстанционния съд. Приетата по
делото съдебно-техническа екпертиза е била кредитирана и ценена с останалите събрани по
делото доказателства в съответствие с чл.202 от ГПК. Вещото лице по нея обосновано и
точно е посочило , каква е причината водомерът в имота да отчита по-голям разход на вода,
като категорично му заключение е , че през него е преминал въздух, който е с много по-
малка плътност от водата и превърта стрелката на водомера неимоверно по-бързо. Това се е
наложило по технически причини, за да се извърши обезвъздушаване на целия подменен
водопровод и т.к. спорният абонат е бил последен в уличното водоподаване, изпускания
въздух е минал през водомера на абоната и е „навъртял“ в показанията му оспорените
9
показатели. Възражението, че експертизата почива на предположения и влизала в
противоречие със събраните по делото доказателства не се споделя от съда.
Първоинстанционния съд, като е обсъдил подробно всички факти по делото и
съответствието им със събраните по делото доказателства е направил правилен извод, че при
свързването на новия водомер и отчитането на показателите ответното дружество е
нарушило редица изисквания на Наредба №14/14.09.2004г. и Общите условия на оператора
приемайки, че ищцата няма вина за това неточно отчитане, като с оглед неизпълнение на
задълженията на ВиК оператора възникнали във връзка с осъществения ремонт на
водопровода се е стигнало до неправомерно отчитане на консумираната вода, като е налице
причина са освобождаването й от отговорност по силата на чл.81 от ЗЗД. Едва ли може да се
приеме за основателен доводът, че оператора е действал в интерес на ищцата, т.к. ако
служителите не били постъпили така, т.е. противозаконно да влязат в дома й и без нейно
присъствие да отчетат водомера и да извършват разпломбирането му и новото му
пломбиране, имота на З. И. е щял да остане без водоснабдяване.
Предвид всичко гореизложено, ЯОС счита, че жалбата е неоснователна, а
атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
При този изход на делото, въззиваемият има право на разноски пред въззивната
инстанция. Същият е доказал разноски за реално платено адвокатско възнаграждение от
300лв. за въззивната инстанция, която сума следва да му бъде присъдена. Възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява неоснователно, т.к. минимума за
него с оглед цената на иска е 520,70лв., съгл.чл.7,ал.2,т.7 от Наредба №1/09.07.2024г. за
възнаграждения за адвокатска работа.
Воден от изложеното , ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №13/29.03.2024г. на Районен съд – Тополовград
постановено по гр.д. № 266 по описа за 2023г. на същия съд.
ОСЪЖДА“Водоснабдяване и канализация" ЕООД, ЕИК *********. със седалище и
адрес на управление в гр.****, ул."Сакар" №2, представлявано от управителя си инж.
Б.А.Ж., чрез адв. Н. К. от АК – Пловдив да заплати на З. И. И., с ЕГН ********** от
гр.*****, област ****, ул.***№** със съдебен адрес: гр.*****, област ****, ул.****№ **-
адв.М. К. от АК-Ямбол на основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски пред въззивната инстанция
в размер на 300.00 /триста/ лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280,
ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
10
Членове:
1._______________________
2._______________________
11