Присъда по НЧХД №1058/2024 на Районен съд - Видин

Номер на акта: 54
Дата: 21 октомври 2025 г.
Съдия: Андрей Живков Дечев
Дело: 20241320201058
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 15 юли 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 54
гр. Видин, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Андрей Ж. Дечев
при участието на секретаря ВЕРОНИКА В. УЗУНОВА
като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Наказателно дело частен
характер № 20241320201058 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия А. С. И., с ЕГН:**********, с адрес: ***, роден
на *** г. в гр. Видин, българин, с българско гражданство, безработен,
неосъждан за ВИНОВЕН в това, че на 19.03.2024г. около 21,00 часа в с. Арчар,
обл. Видин нанесъл побой на Д. Р. М., с ЕГН ********** от с. Арчар, като я
удрял с дърво по главата и тялото, вследствие на което й причинил контузия
на главата с подкожен хематом в челната окосмената част на главата и
контузия на дясното рамо с кръвонасядане и ожулване на кожата, с което й
причинил болка и страдание – престъпление по чл.130, ал.2 от НК, като на
основание чл.78а, ал.1 от НК и чл.378, ал.4, т.1 от НПК го ОСВОБОЖДАВА
от наказателна отговорност и му НАЛАГА административно наказание
„ГЛОБА“ в размер на 1000 (хиляда) лева.
ОСЪЖДА подсъдимия А. С. И., със снета по делото самоличност да
заплати на Д. Р. М., с ЕГН ********** от *** сумата от 3000 (три хиляди)
лева, представляващи обезщетение за причинените й неимуществени вреди в
резултат на престъплението, ведно със законната лихва от деня на
увреждането – 19.03.2024 г. до окончателното издължаване, а така също и
1
направените по делото разноски – 14.50 (четиринадесет лева и петдесет
стотинки) лева за държавна такса за завеждане на делото, 550 (петстотин и
петдесет) лева за адвокатски хонорар и 100 (сто) лева внесен депозит за
изготвяне на съдебномедицинска експертиза.
ОСЪЖДА подсъдимия С.А.А., със снета по делото самоличност да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд –
Видин държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на
120 (сто и двадесет) лева.
Присъдата подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Видин в
петнадесетдневен срок, считано от днес.

Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда от № 54 / 21.10.2025г. по НЧХД № 1058 / 2024 г.
по описа на Видинския районен съд, ІV-ти наказателен състав.

Производството пред Видински районен съд е образувано по
депозирана частна тъжба от Д.Р.М. от с. Арчар, обл. Видин, против
подсъдимия А.С.И. от с. Арчар, обл. Видин, за престъпление по чл. 130, ал. 2
от НК.
В образуваното наказателно производство е приет за съвместно
разглеждане предявения от тъжителката граждански иск против подсъдимия
за сумата от 3000 лв. за престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, представляващи
обезщетение за претърпени от тъжителката в резултат на деянието
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от момента на деянието до
изплащането на сумата, като се претендират и направените по делото
разноски,
В съдебно заседание чрез процесуалния си представител тъжителката
поддържа изцяло възведеното обвинение и предявения граждански иск
против подсъдимя А.И. и моли за постановяване на осъдителен съдебен акт,
като претендира и направените по делото разноски.
Подсъдимият А.И. не участва в съдебно заседание лично и се
представлява от надлежно упълномощен защитник. Последният моли да бъде
оправдан подзащитнят му – подсъдимият А.И..
Защитникът на подсъдимия А.И. излага съображения за недоказаност от
обективна и субективна на предявеното с частната тъжба обвинение, пледира
за постановяване на оправдателна присъда, за отхвърляне на предявените
граждански искове и за присъждане на направените по делото разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
На 19.03.2024 г., в с. Арчар, обл. Видин, на ул. „Валентина Терешкова“, №
22, подсъдимият А.И. отишъл да прибере детето си, като тъжителката Д.М.
взела едно дърво и счупила стъклото на автомобила на подсъдимия, след като
двамата са се скарали.И. ударил М. с дървов рамото и главата, след което М.
един месец пила лекарства, боляла я главата, имала рана на главата.
Видно от заключението на вещото лице д-р А.П.И. по извършената от нея
съдебно - медицинска експертиза по писмени данни № 32/24г. на тъжителката
М. е причинена лека телесна повреда изразяваща се в болка и страдание,
контузия на главата с подкожен хематом в челната окосмена област и контузия
на дясно рамо с кръвонасядане и ожулване на кожата. Описаните травматични
увреждания по местоположение и характер отговарят да са причинени по
начина и времето, съобщени от пострадалата. Уврежданията отзвучават за 10-
15 дни и не заплашват живота на пострадалата, не водят до усложнения.
В разпита си в с.з. вещото лице д-р И. твърди, че поддържа заключението
1
си.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
събраните в производството гласни и писмени доказателства, които
кореспондират помежду си и взаимно се подкрепят – показанията на
свидетелите Ц.Д.М., С.Ц.Д., В.Д.П..
Заключението на вещото лице д-р А.П.И. по извършената от нея съдебно-
медицинска експертиза по писмени данни №32/24г. се приема от съда като
обективно, компетентно и безпристрастно съставено.
Подсъдимият А.И. не се явява и не дава обяснения, като процесуалният
му представител моли да бъде оправдан подзащитният му по повдигнатото
обвинение с тъжбата.
При така установената по делото фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи, а именно че деянието по чл. 130, ал. 2 от НК е
осъществено от обективна и от субективна страна от подсъдимия А.И..
Законовият състав на престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК урежда
случайте на лека телесна повредау която се изразявае в причиняване на болка
или страдание без разстройство на здравето, наказаниет. В тези случаи не се е
стига до разстройство на здравето, а е налице само ограничено смущение, а
именно болка или страдание. Болката е краткотрайно неприятно усещане от
физически контакт, докато страданието е една продължаваща болка.
Причиняването на лека телесна повреда, за разлика от причиняването на други
телесни повреди, е престъпление, само ако бъде извършено умишлено.
Съгласно разпоредбите на чл.35 ал.1 и ал.2 от НК наказателната
отговорност е лична и наказание може да се наложи само на лице, извършило
предвидено в закона престъпление. В настоящият казус, от всички писмени и
гласни доказателства, се установи по безспорен и категоричен начин, че
подсъдимият А.И. е нанесъл лека телесна повреда, изразяваща се в болка и
страдание, на тъжителката М..
Извършеното престъпление и участието на подсъдимите М.Л. и Л.Л. в
него се доказва по безспорен и категоричен начин от обективна и субективна
страна от гласните и писмени доказателства по делото. От доказателствата за
съставомерните признаци на престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК съдът
приема, че е налице каквато доказателствена съвкупност, годна да доведе до
извод за извършено престъпление от подсъдимите М.Л. и Л.Л..
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл по чл. 11, ал. 2 от НК от двете подсъдими.
Причина за извършеното деяние е ниската правна култура на подсъдимите,
незачитането на установения правов ред в страната, включващ забраната да не
се вреди другиму във връзка с принципа на неприкосновеност на личността и
слабите им морално – волеви задръжки.
Приетото от съда за извършено престъпление от подсъдимият А.С. И. е
наказуемо по наказателния закон с лишаване от свобода за срок, по – малък от
2
три години /до шест месеца/ или пробация или глоба от сто до триста лева,
подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, с деянието не са
причинени имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. Съгласно
разпоредбата на чл. 54 от НК, съдът определя наказанието в пределите,
предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от
разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на
обществената опасност на деянието и дейците, подбудите за извършване на
деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като
смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а
отегчаващите - на по-тежко наказание. Съгласно чл. 57, ал. 1 от НК когато в
особената част на този кодекс е предвидена възможност за извършеното
престъпление да бъде наложено едно измежду две или повече наказания,
съдът определя най-подходящото по вид и размер наказание, като се ръководи
от правилата на предходните членове, а съгласно ал. 2 когато в особената част
на този кодекс е предвидена възможност за дадено престъпление да бъдат
наложени едновременно две или повече наказания, съдът, като се ръководи от
правилата на предходните членове, определя размера на всяко едно от тях
така, че те в своята съвкупност да отговарят на целите, посочени в чл. 36.
В разпоредбата на чл. 130, ал. 2 НК е предвидено наказание лишаване от
свобода лишаване от свобода за срок, по – малък от три години /до шест
месеца/ или пробация или глоба от сто до триста лева.
Налице предпоставките по чл. 78а от НК по отношение на подсъдимия
А.И., като не са налице забранителните предпоставки по чл. 78а, ал. 7 от НК.
Подсъдимият А.И. е пълнолетен, не е осъждаин и не е освобождаван от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а
от НК.
От обективна страна на деянието по чл. 130, ал. 2 от НК разкрива
относително ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайното
за този род деяния, тъй като деецът е извършил за пръв път такова деяние и
същият е неосъждан.
Изложеното характеризира извършителя – подсъдимият А.И., като лице с
пренебрежително отношение към правовия ред, включително и към
установените правила за поведение в обществото.
С оглед на изложеното, съдът следва да освободи подсъдимияА.И. от
наказателна отговорност и да наложи административно наказание за
деянието, осъществяващо състава на престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, във
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, към минимума,
предвиден в закона, а именно глоба от 1000 лв..
Така определеното наказание за извършеното престъпление по чл. 130, ал.
2 от НК според Съда ще окаже превъзпитателно и поправително въздействие
върху осъдения към спазване на законите и добрите нрави, ще въздейства
3
предупредително върху него и ще му отнеме възможността да извърши и
други престъпления. Така определеното наказание ще въздейства
възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото.
Относно предявения граждански иск за неимуществени вреди,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
нанесената лека телесна повреда от подсъдимия И. , същият се явява доказан
по своето основание. Искът следва да се уважи по правилата на чл. 52 от ЗЗД
в размер от 3000.00 лева, представляващи обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането до окончателното изплащане, както и
следва подсъдимият да заплати разноските по делото .
Поради изложеното съдът намира, че следва да се признае подсъдимия
А.С.И., с ЕГН:**********, с адрес: ***, роден на 1*** г. в гр. Видин,
българин, с българско гражданство, безработен, неосъждан за ВИНОВЕН в
това, че на 19.03.2024г. около 21,00 часа в с. Арчар, обл. Видин нанесъл побой
на Д.Р.М., с ЕГН ********** от с. Арчар, като я удрял с дърво по главата и
тялото, вследствие на което й причинил контузия на главата с подкожен
хематом в челната окосмената част на главата и контузия на дясното рамо с
кръвонасядане и ожулване на кожата, с което й причинил болка и страдание -
престъпление по чл.130, ал.2 от НК, като на основание чл.78а, ал.1 от НК и
чл.378, ал.4, т.1 от НПК следва да се освободи от наказателна отговорност и да
му се наложи административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1000 (хиляда)
лева.
Следва да се осъди подсъдимият А.С.И., със снета по делото самоличност
да заплати на Д.Р.М., с ЕГН ********** от *** сумата от 3000 (три хиляди)
лева, представляващи обезщетение за причинените й неимуществени вреди в
резултат на престъплението, ведно със законната лихва от деня на
увреждането - 19.03.2024 г. до окончателното издължаване, а така също и
направените по делото разноски - 14.50 (четиринадесет лева и петдесет
стотинки) лева за държавна такса за завеждане на делото, 550 (петстотин и
петдесет) лева за адвокатски хонорар и 100 (сто) лева внесен депозит за
изготвяне на съдебномедицинска експертиза.
Следва да се осъди подсъдимия А.С.И., със снета по делото самоличност да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд -
Видин държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на
120 (сто и двадесет) лева.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:


4