№ 263
гр. Бургас , 25.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ
при участието на секретаря Д. М. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно
наказателно дело № 20212120201871 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по повод жалба на ***
с ЕИК *** чрез управителя *** против наказателно постановление №548549-
F574649/06.04.2021г., издадено от началник отдел ОД към ЦУ на ТД на НАП, с което за
нарушение на чл.25 ал.1 т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на основание
вр.чл.118 ал.1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл.185,
ал.1 от ЗДДС на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на
2000 лева.
Сочат се нарушения на материалния и процесуалния закон. Редовно призован за
открито съдебно заседание управителят на дружеството изпраща представител, който
поддържа жалбата.
Процесуалният представител ТД на НАП - Бургас оспорва жалбата, като моли съда да
потвърди наказателното постановление. Моли за присъждане на възнаграждение.
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна
и е процесуално допустима. Съдържа изискуемите от закона реквизити и е депозирана пред
материално и териториално компетентен съд. Производството пред Районен съд-Бургас е
редовно образувано.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона, в контекста на
правомощията си по съдебния контрол, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 28.10.2020г, в 14,00 часа свидетелят А. в присъствието на свидетеля М. и И. в
качеството на инспектори по приходите в ТД на НАП –Бургас в присъствието на
управителя на дружеството извършили проверка в търговски обект–магазин, находящ се в
1
гр.Бургас, ул.*** експлоатиран от дружеството–жалбоподател. При проверката се
установило, че при направена плащане в брой на сумата от 6,40 лева не бил издаден
фискален бон от ЕКАФП. За извършената проверка бил съставен протокол ПИП серия АА и
№0048729.
Свидетелят А. счела, че дружеството е извършило административно нарушение и
съставил акт за установяване на административно нарушение серия. В него като нарушена е
посочена нормата на чл.25 ал.1 т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г на МФ вр.чл.118 ал.1 от
ЗДДС. В административнонаказателната преписка не е налично постъпило писмено
възражение по акта в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Като взел предвид съставения акт и събраните писмени доказателства
административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление. В него
при пълна идентичност с описаната в акта фактическа обстановка и правна квалификация на
административното нарушение на дружеството била наложена имуществена санкция в
размер на 2000 лева.
Горната фактология се установи по несъмнен начин от събраните в хода на съдебното
следствие писмени и гласни доказателства.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като ги намира за
безпристрастни, логични и последователни. Същите кореспондират със събраните писмени
доказателства.
От правна страна съдът приема следното:
На първо място и двата акта са издадени от компетентни органи видно от Заповед
№ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г. И двата акта са издадени в сроковете на чл.34 от ЗАНН. От
формална страна са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Фискалните касови бележки, редът и начинът за тяхното издаване са регламентирани
в чл. 118 от ЗДДС и в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (обн. ДВ, бр. 106 от 2006г).
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е
длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез
издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява
до напускането на обекта. Прилагането на цитираната разпоредба от ЗДДС, редът и начинът
за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните
касови бележки се определят с Наредба № Н-18/2006 г. Законовата норма е доразвита в
разпоредбата на чл. 25, ал.1 от Наредбата, съгласно която независимо от документирането с
първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата: 1. по чл. 3, ал.1 - за всяко плащане
с изключение на случаите, когато плащане то се извършва чрез кредитен превод, директен
дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал.1.; 2. по
чл. 3, ал.2 - за всяко плащане, включително за платените чрез кредитен превод, директен
2
дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал.1. От
анализа на цитираните разпоредби е видно, че фискална касова бележка се издава при
извършване на плащането, като търговецът е длъжен едновременно с получаване на
плащането да предостави на клиента издадената фискална касова бележка, защото тя е
доказателство за извършеното плащане.
В случая констатациите на контролните длъжностни лица, че към момента на
продажбата касов бон не е издаден, са безспорно установени на база на обсъдените по-горе
и кредитирани доказателствени източници. От същите е извършена покупка на стока на
стойност 6,40 лева и след извършеното плащане в брой, касов бон за продажбата не е
издаден, въпреки че в обекта е бил наличен регистриран, включен и технически изправен
ЕКАФП, поради което и правилно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на дружеството-жалбоподател.
Ирелевантно е кое е точно физическото лице, което е приело плащането и е
извършило продажбата. В настоящия казус това е лице, с което търговецът стопанисващ
обекта е сключил писмен трудов договор. Както от анализа на нарушените правни норми,
така и от безпротиворечивата съдебна практика, примерно – Решение № 741 от 20.04.2017г.
на АдмС-Бургас по к.н.а.х.д. № 586/2017г. се установява, че издаването на касова бележка
е нормативно установено задължение на субектите, стопанисващи и/или управляващи
търговски обекти, което следва да се изпълнява при съответните предпоставки.
Отговорността на търговеца е обективна, доколкото същата се ангажира за виновното
действие или бездействие на лицата, чрез които се осъществява обслужващата го дейност в
нарушение на закона. Именно поради тази причина е напълно ирелевантно дали управителя
или друго лице е извършило фактическите действия. Търговецът е длъжен по всяко време
при осъществяване на търговската си дейност да подбере персонал (лица, които да го
подпомагат), който непрекъснато да контролира, като в случай на допуснато от някой от тях
нарушение – в предвидените от закона случаи.
С оглед всичко горепосочено, съдът счита, че в конкретния случай извършеното
нарушение е безспорно доказано, като не са налице предпоставки за квалифициране на
установеното нарушение като "маловажен случай". Касае се за спазване на фискална
дисциплина, посредством която се обезпечава защитата на фиска, която не може да бъде
заобикаляна посредством института на маловажния случай. Отделно от това конкретния
случай не се отличава с нищо от останалите такива, поради което и прилагането на чл. 28
ЗАНН би било необосновано.
Съдът намира, че неправилното АНО е индивидуализирал размера на имуществената
санкция, която следва да се наложи на жалбоподателя. Нормата на чл. 185 ал.1 ЗДДС
предвижда за конкретното нарушение на ЮЛ, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1
ЗДДС, да се налага имуществена санкция в размер от 500 до 1000 лева. По делото липсват
доказателства, а дори и твърдения от страна на АНО, за предишни нарушения от страна на
3
същото ЮЛ, поради което се явява справедливо размерът на имуществената санкция да бъде
в минималния предвиден в закона размер -500 лева. С този размер на санкцията според
настоящата инстанция могат да бъдат постигне целите на наказанието визирани в чл.12 от
ЗАНН -да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за
въздействие върху обществото. В тази си част НП следва да бъде изменено.
С оглед всичко казано по-горе, съдът счита, че извършеното нарушение е доказано
безспорно, като размерът на имуществената санкция е съобразен с обществената опасност
на деянието. НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в останалата
си част.
С оглед изложеното и направеното искане от представителя на
административнонаказващия орган дружеството дължи на основание чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ юрисконсултско възнаграждение в размера на 80 лева, което
да заплати в полза на НАП.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предложение първо и чл.63 ал.5 вр.ал.3 от
ЗАНН, Бургаският районен съд, XVII наказателен състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №548549-F574649/06.04.2021г., издадено от
началник отдел ОД към ЦУ на ТД на НАП, с което за нарушение на чл.25 ал.1 т.1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства на основание вр.чл.118 ал.1 от Закона за
данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС на *** с
ЕИК *** е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, като я НАМАЛЯВА на
500 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.63 ал.5 вр. ал. 3 ЗАНН вр. чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ *** с ЕИК *** да заплати в полза на НАП-София
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 80 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4