Решение по дело №1096/2018 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 8
Дата: 11 януари 2019 г.
Съдия: Калоян Венциславов Гергов
Дело: 20184400601096
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 5 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                11.01.2019 г., гр.Плевен

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, III-ти въззивен наказателен състав, в  публично заседание на дванадесети декември  през две хиляди и осемнадесета година в състав :

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЦЕЗАРИНА ЙОСИФОВА

 

                          ЧЛЕНОВЕ :    КАЛОЯН ГЕРГОВ

                                       Мл.с. СИЛВИЯ ИВАНОВА

                                               

 

при секретаря А.С. и в присъствието на прокурора Георги Лазаров като изслуша докладваното от съдията Гергов  ВНЧД № 1096 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното :

                  

 

Производство по реда на 313, вр. чл.306,ал.1,т.1 от НПК.

 

Производството е образувано по жалба на защитника на осъдения Б.Е.И. ***, ЕГН *********адв.Т.М. от ПАК срещу Определение №788/22.11.2018г., постановено по ЧНД № 2624/2018г. по описа на РС-Плевен,III-ти наказателен състав, с което съдът на основание чл. 306, ал.1, т.1 от НПК се е произнесъл по осъжданията на И., както следва:

 

1.Привел в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 от НК  наложеното на осъдения Б.Е.И., ЕГН ********** общо наказание по ЧНД № 1638/2018 година по описа на Плевенски районен съд – лишаване от свобода за срок от една година като постановил същото да се изтърпи отделно при първоначален общ режим в Поправителен дом към Затвора – Враца.

2.Постановил отделно изтърпяване на наложеното на осъдения наказание с определение по НОХД № 2540/2018 година по описа на РС – Плевен – 6 месеца лишаване от свобода при общ режим в Поправителен дом към Затвора – Враца.

 

В жалбата се изразява недоволство от атакуваното определение като се сочи,че РС-Плевен не е съобразил правната възможност уредена в чл.69,ал.2 от НК като освободи изцяло осъдения Б.И. от изтърпяване на наказанието наложено му по ЧНД № 1638/2018 година по описа на Плевенски районен съд.Навеждат се доводи за липса на предходно приложение на цитираната разпоредба и приключване на производството по НОХД № 2540/2018г. по описа на РС-Плевен по реда на Глава XXIX от НПК.

 

Осъденият Б.Е.И. се явява в съдебно заседание лично и с адв.Т.М. от ПАК като поддържа становището на защитника си.

Защитникът поддържа въззивната жалба и изложените в същата доводи като в допълнение сочи възприетото увеличение на наказанието по ЧНД № 1638/2018г. на РС-Плевен,крехката възраст на И. и проявената критичност към извършеното.Приема,че неактивирането на разпоредбата на чл.69,ал.2 от НК не би способствало за постигане целите на наказанието.

 

Съдът, като съобрази изложените доводи и служебно провери изцяло правилността на определението, намира за установено следното:

 

С Определение по НОХД №2540/2018 г. по описа на Районен съд - Плевен, влязло в сила на 30.10.2018 г., на Б.Е.И., ЕГН **********,***, е определено на основание чл.23, ал.1 от НК едно общо наказание 6 месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим, за деяние по чл. 198 ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и по чл. 195, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 28 ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, извършено през периода 20.08 - 30.08.2018 г.

С Определение по ЧНД №1638/2018 г. на РС - Плевен, влязло в сила на 31.07.2018 г., на Б.Е.И.  е определено едно общо най-тежко наказание, а именно 1 година лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 69, ал.1 от НК е отложено с 3 години изпитателен срок.

 

При така установената  по делото фактическа обстановка възприетото от РС-Плевен приложение на разпоредбата на чл.68,ал.1 от НК е правилно и законосъобразно.Макар и пестелив в мотивите си този съд е стигнал до правилното решение,че в рамките на определения по ЧНД №1638/2018 г. на РС – Плевен изпитателен срок Б.И. е извършил ново умишлено престъпление от общ характер – това по НОХД №2540/2018 г. по описа на Районен съд – Плевен,поради което същия следва да изтърпи и отложеното наказание.Въззивната инстанция намира,че не са налице условията за освобождаване частично или изцяло на осъдения от изтърпяване на наказанието по ЧНД №1638/2018 г. на РС – Плевен.Непълнолетният е деветкратно осъждан за тежки умишлени престъпления против собствеността като проявената снизходителност от съдилищата при индивидуализацията на наказанията свързана с налагане на наказания различни от лишаване от свобода или минимални наказания от последния вид с неизменно приложение на института на условното осъждане не са довели до критично преосмисляне на възприетия от него и неблагоприятен за обществото стереотип на лично поведение.Приключването на конкретно производство със споразумение е средство за смекчаване на наказателната репресия,а не „услуга“,която осъдения е оказал на обществото и за която същия следва да бъде бонифициран повторно.Критичното отношение,което се заявява от осъдения и защитника му следва да намери израз в поведението на дееца,а то сочи система престъпна дейност развила се в периода 2016-2018г.Липсата на предходно приложение на чл.69,ал.2 от НК не е аргумент,който следва да парализира изтърпяването на наказанието в неговата цялост,т.к. единствено чрез изолиране на осъдения в местата за лишаване от свобода същия ще може да анализира негативния модел на житейско поведение,който е започнал да утвърждава и предприеме необходимите стъпки с помощта на пенитенциарните служби към преодоляване на установените девиации.

При извършената служебна проверка въззивната инстанция установи,че незаконосъобразно РС-Плевен е определил място на изтърпяване на наказанието,както и е постановил изтърпяване отделно на наложеното на Б.И. такова по НОХД № 2540/2018г. на РС-Плевен.По последният въпрос първостепенния съд не е бил сезиран и не е било необходимо неговата намеса още повече,че решаването на този въпрос е вън от неговата воля.Определянето на тип затворническо заведение,а още по-малко пък и конкретно място на изтърпяване на наказанието отдавна е извън правомощията на съдилищата и в този смисъл е налице нарочна законодателна редакция /виж чл.57 от ЗИНЗС и чл.301 от НПК,бел.с.д./ и константна съдебна практика,която следва да се следи от първоинстанционния съд – ето защо атакуваното определение и това е в правомощията на въззивната инстанция следва да се коригира в тази му част.

 

 Водeн от горното Плевенски окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

         ОТМЕНЯ  Определение №788/22.11.2018г., постановено по ЧНД № 2624/2018г. по описа на РС-Плевен,III-ти наказателен състав в частта,в която РС-Плевен е определил място на изтърпяване на наказанието по приведеното на основание чл.68,ал.1 от НК общо наказание по ЧНД №1638/2018 г. на РС – Плевен и конкретно пенитенциарно заведение,както и в частта, в която е постановено отделно изтърпяване на наказанието от осъдения Б.Е.И., ЕГН ********** по НОХД № 2540/2018г. по описа на РС-Плевен.

        ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.

        РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                 

                                                   ЧЛЕНОВЕ:

    

                                                            1.                       2.