Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч, 27.04.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и двадесета година, в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на секретаря Наташа Богданова, като
разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 998 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, съобрази следното :
Производство
по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 19-0456-000052
от 28.05.2019 г. на Началник на РУ на МВР У. е наложено на Р.Ц.И. ***, административно
наказание на основание чл.175, ал.3, предл.1-во от
ЗДвП – глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 12 месеца, а на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му били отнети 10
контролни точки, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от постановлението
останал жалбоподателят И., който чрез процесуалния си представител адвокат С.Г.
*** го е обжалвал и моли да бъде отменено наказателното постановление като
незаконосъобразно. Сочи, че обжалваното НП е било издадено в нарушение на
материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Изтъква
наличието на противоречия между изложените фактически основания и дадената
цифрова квалификация на нарушението. Твърди, че по случая е налице приключило
наказателно производство, което се явява пречка за издаването на наказателното
постановление, поради правилото ne bis in idem. Изтъква и обстоятелството, че липсват мотиви защо наказващият орган е
наложил двете предвидени наказания в максимален размер.
В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят не се явява. Представлява от адвокат С.Г., който поддържа
изцяло жалбата с наведените в нея доводи и пледира за отмяна на наказателното
постановление, като незаконосъобразно издадено. Акцентира на обстоятелството,
че в обжалваното НП не е посочена датата, когато се твърди, че е извършено
нарушението и счита това за съществено процесуално нарушение, което води до
отмяна на постановлението на формално основание. Развива подробни доводи и
относно субективната страна на нарушението, като изтъква, че жалбоподателят е
взел автомобила от свой приятел, за да го ползва и въобще не е знаел, че е с
прекратена регистрация. Позовава се и на свидетелските показания в този смисъл.
Претендира да бъдат присъдени на жалбоподателя направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не
изпращат представител и не изразяват становище по делото. Писмено в
съпроводителното писмо молят жалбата да бъде оставена без уважение и се
потвърди наказателното постановление.
От събраните по делото писмени
доказателства, от показанията на свидетелите В.С.В., В.Ц.С. и К.Г.К., както и от
изложеното в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка :
На 28.05.2019 г. началникът на РУ
на МВР У. издал наказателно постановление № 19-0456-000052 срещу Р.Ц.И. ***, за
това, че управлявал
лек автомобил «*****» с регистрационен № *****, собственост на д.н.в.от
гр.Ловеч, като автомобилът бил с прекратена регистрация от 27.02.2019 г. на
основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. В обстоятелствената част на НП е посочено още
и че с постановление № 644/2019 от 22.05.2019 г. Района прокуратура гр.Ловеч е
отказала да образува досъдебно производство за престъпление по чл.345, ал.2 от НК и го е изпратила за налагане на административно наказание. От така
изложената фактическа обстановка наказващият орган приел, че жалбоподателят И. е
управлявал МПС, което не е било регистрирано по надлежния ред, поради което
виновно е нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП. На основание чл.175,
ал.3, предл.1-во от ЗДвП наложил на Р.И. глоба в размер на 500 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, както и са му били отнети 10
контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.
С административнонаказателната
преписка по случая, пред съда е бил представен АУАН бланков № 234496 от 14.03.2019
г. /л.5/, съставен от свидетеля В.В. – мл.автоконтрольор при РУ на МВР У.,
срещу жалбоподателя Р.Ц.И., с посочено в него извършено нарушение от И. на разпоредбата
на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Като свидетел присъствал при установяване на
нарушението се подписали В.С. и К.К..
При разпита им в хода на
съдебното следствие свидетелите В., С. и К. сочат, че в хода на специализирана
полицейска операция, в гр.У., област Ловеч бил спрян за проверка жалбоподателя Р.И..
Същият управлявал лекия автомобил марка «*****» с рег.№ *****, като при
проверката било установено, че автомобилът е с прекратена регистрация. И
тримата свидетели сочат, че И. им е заявил, че автомобила не е негов и не е
знаел, че е с прекратена регистрация.
Видно от представения по делото
АУАН, Р.И. не е вписал възражение по него. Подписал и получил препис от акта.
По описания в представения АУАН
случай, с постановление от 28.03.2019 г. на прокурор при РП Ловеч било
образувано досъдебно производство № 49/2019 г. по описа на РУ на МВР У.
(прокурорска преписка № 644/2019 г. на РП Ловеч), за престъпление по чл.345,
ал.2, във връзка с ал.1 от НК, за това, че на 14.03.2019 г., около 09:53 часа в
гр.У., област Ловеч, по ул.”Христо Ботев” на изхода за гр.Ловеч, с посока на
движение ЦГЧ, управлявал МПС – лек автомобил марка „А.” с рег.№ **********, собственост
на Д.Н.В., ЕГН : ********** от гр.Ловеч, което не е регистрирано по надлежния
ред, с прекратена регистрация от 27.02.2019 г., на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, не е пререгистрирано при промяна на собствеността. От представената по
настоящето дело в оригинал цитираната прокурорска преписка, ведно с досъдебно
производство № 49/2019 г. се установява, че по същото не е привличано като
обвиняем конкретно лице, а жалбоподателят Р.И. е бил разпитан в качеството му
на свидетел.
С постановление за прекратяване
на наказателно производство от 22.05.2019 г. на наблюдаващия делото прокурор е
било прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 49/2019
г. по описа на РУ на МВР У. на основание чл.243, ал.1, т.1, във връзка с чл.24,
ал.1, т.1, предл.1-во от НПК – липса на извършено
престъпление. Постановено е било препис от постановлението да се изпрати на РУ
на МВР У. за сведение.
По делото липсват данни
постановлението на прокурора от 22.05.2019 г. да е било връчвано, съответно
получено от Р.Ц.И..
От тази фактическа обстановка и
разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :
Жалбата е подадена в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима.
Атакуваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган, съгласно Заповед № 8121з-515/14.05.2018
г. на Министъра на вътрешните работи /л.6-7/.
След внимателна преценка на ангажираните
по административнонаказателната преписка доказателства, както и събраните
такива в хода на съдебното следствие, съдът констатира, че обжалваното
наказателно постановление е било издадено при допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Обжалваното НП е било издадено
при липсата на посочени в разпоредбата на чл.57, ал.1 от ЗАНН задължителни
реквизити.
На първо място – в наказателното
постановление не е посочена датата и номера на акта въз основа на който се
издава, както и името, длъжността и местослуженето на
актосъставителя – чл.57, ал.1, т.3 от ЗАНН.
В обстоятелствената част на НП е
посочено, че
с постановление № 644/19 от 22.05.2019 г. Района прокуратура гр.Ловеч е
отказала да образува досъдебно производство за престъпление по чл.345, ал.2 от НК и го е изпратила за налагане на административно наказание, но не е ясно това
ли е основанието за издаване на наказателното постановление, т.е. при условията
на чл.36, ал.2 от ЗАНН ли е издадено или въпросното прокурорско постановление е
отразено като част от обстоятелствата при извършване на нарушението, или
доказателствата, които го потвърждават по смисъла на т.5 на чл.57, ал.1 от ЗАНН. Същевременно, с административнонаказателната преписка е ангажиран като
доказателство по делото от въззиваемата страна АУАН бл.№ 234496/19 от 14.03.2019
г. /л.5/, в каквато връзка показания дават и свидетелите В., С. и К.. Този АУАН
и проверката въз основа на която е бил съставен е залегнал като основание за образуване
на досъдебно производство № 49/2019 г. по описа на РУ на МВР У., което в
последствие е било прекратено с цитираното в НП постановление на прокурора № 644/19
от 22.05.2019 година. В този АУАН са описани обстоятелства, които до голяма
степен са идентични с тези посочени в обжалваното НП.
Съгласно разпоредбата на чл.36,
ал.1 от ЗАНН, административнонаказателното
производство се образува със съставяне на АУАН, като единственото изключение от
това правило е предвидено в ал.2 на същия текст. При всички случаи обаче,
лицето срещу когото е образувано административнонаказателно
производство следва да е в известност, че срещу него е инициирано такова, тъй
като от този момент за него възникват и редица процесуални способи за защита.
Затова и законът предвижда актът да бъде съставен в негово присъствие, като
изрично са посочени случаите, когато това не може да стане (чл.40, ал.1 и ал.2
от ЗАНН), както и да му бъде връчен – чл.43 от ЗАНН. Поради тази причина и
изискването да бъде посочен акта, въз основа на който се издава наказателното
постановление е залегнало като задължителен реквизит в нормата на чл.57, ал.1,
т.3 от ЗАНН. Недопустимо е едва с получаването на наказателното постановление
привлеченото към отговорност лице да научава, че срещу него е било образувано административнонаказателно производство. В този смисъл,
въпреки, че в разпоредбата на т.3 на чл.57, ал.1 не е изрично посочено
постановление на прокурора, то под използвания термин „…акта, въз основа на
който се издава…” следва да са разбира и съответно посочен и акта на прокурора
или съда, с който производството е прекратено и изпратено на наказващия орган,
съгласно разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАНН. Респективно, привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице следва да е уведомено и узнало за
тези актове на съда или прокурора, а данни в този смисъл по делото няма, тъй
като, както се посочи и по-горе в изложената фактическа обстановка, липсват
доказателства, че постановление № 644/19 от 22.05.2019 г. е било връчено на Р.И..
Отнесено на плоскостта на
обсъждания тук случай, посочване на акта, въз основа на който е издадено
наказателното постановление липсва. Декларативното отразяване в
обстоятелствената му част, че в правния мир е налице постановление № 644/19 от
22.05.2019 г. на прокурор при РП Ловеч не може да се приеме като изпълнение на
изискването на чл.57, ал.1, т.3 от ЗАНН. Още повече, че с посочването на това
обстоятелство са отразени неверни данни. Цитираното постановление на прокурора
не е за отказ да се образува досъдебно производство, а за прекратяване на
такова. Двете са две различни правомощия и действия на прокурора – чл.213,
съответно чл.243, ал.1 от НПК. Освен това, в обстоятелствената част на НП
наказващият орган е посочил, че постановлението му е било изпратено за налагане
на административно наказание, но никъде в мотивите или в диспозитива на
прокурорското постановление няма отразено подобно указание или поне такова за
преценка от страна на наказващия орган има ли извършено административно
нарушение. Единствено постановено е било препис от постановлението да се
изпрати на РУ на МВР У., но за сведение,
т.е. че наказателното производство по досъдебно производство № **/** г. е било
прекратено и следва да се предприемат действия по архивирането му, каквато е и
регулярната процедура в подобни случаи. Несъстоятелно и твърде пресилено е да
се счита, че изпращането на прокурорското постановление „за сведение” означава
указания на прокурора да бъде изследван въпроса има ли извършено в случая
административно нарушение.
На следващо място – в
обжалваното НП липсва посочване на датата и мястото на извършване на
нарушението, каквито са императивните изисквания на разпоредбата на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН. По никакъв начин не е посочена датата, за когато се твърди в
НП, че жалбоподателят е управлявал автомобила чиято регистрация е била
прекратена, нито пък е било индивидуализирано, пък било то и най-общо, като
населено място или път мястото, където е било извършено нарушението. Описаното
процесуално нарушение е съществено, тъй като води до невъзможност да се
установи кога и къде е извършено вмененото на наказаното лице нарушение, а това
пряко рефлектира на правото му на защита. Това е грубо процесуално нарушение,
тъй като от една страна липсата на тези реквизити представлява некоректно
предявено нарушение на жалбоподателя, а от друга страна компрометира стойността
на ангажираните с административната преписка доказателства. В този смисъл,
грубо процесуално нарушение е и съотнесено с
изтъкнатите по-горе съображения за нарушение на т.3 от чл.57, ал.1 на ЗАНН.
Неяснотата кой е актът послужил за издаване на наказателното постановление, в
комбинация с липсата на посочени дата и място на извършване на нарушението е
препятствала жалбоподателя да разбере за кое и какво нарушение е ангажирана
административнонаказателната му отговорност и съответно да организира и упражни
правото си на защита в пълен обем. Не на последно място, комбинацията от тези
процесуални нарушения препятства и съда в цялостната му преценка за
законосъобразността на обжалваното НП, в частност извършено ли е било
административно нарушение от жалбоподателя, виновно ли е извършено, както и
какво отношение имат към случая, и каква е доказателствената стойност на ангажираните
писмени и гласни доказателствени средства, правилно ли е бил приложен
материалния закон.
С оглед на изложеното съдът намира,
че при издаването на процесното НП са били допуснати съществени процесуални
нарушения, с които е било накърнено правото на защита на жалбоподателя Р.И.,
поради което постановлението следва да бъде отменено на формално основание, без
да се обсъждат доводите по същество на случая, в т.ч. и въпроса относно
суективната страна на нарушението, тъй като наличието им препятства и
преценката правилно ли е бил приложен материалния закон.
При този изход на делото и с
оглед направеното от процесуалния представител на жалбоподателя искане за
присъждане на направените по делото разноски, то на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН следва да бъде осъдена Областна дирекция на МВР гр.Ловеч, представлявана
от директора, да заплати на Р.Ц.И. ***, сумата 300 лева, представляваща
заплатен адвокатски хонорар.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 19-0456-000052 от 28.05.2019 г. на началник
на РУ на МВР У., с което на Р.Ц.И. ***, ЕГН : **********, е наложено административно
наказание на основание чл.175, ал.3, предл.1-во от
ЗДвП – глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 12 месеца, а на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му били отнети 10
контролни точки, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР гр.Ловеч, представлявана директора, да заплати на Р.Ц.И. ***, с
горните данни, сумата 300 /триста/ лева, представляваща разноски за платен
адвокатски хонорар.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр.Ловеч в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :