РЕШЕНИЕ
№ 7705
гр. София, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:
при участието на секретаря
като разгледа докладваното от Гражданско дело № 20211110151971 по
описа за 2021 година
Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 ГПК и чл.79, ал.1 ЗЗД и във вр. чл.149 ЗЕ и чл.86,
ал.1 ЗЗД, срещу двама ответника при условия на разделност.
Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ от
ищец „Т -С ” ЕАД, ЕИК със седалище и адрес на управление срещу двама ответника М.
М. АНГ., ЕГН **********, с адрес и ответник М. ИВ. АНГ., ЕГН **********, с адрес
гр.София, жк. Хаджи Димитър бл.№118, вх.Г, ет.1, ап.91, със съдебен адрес г чрез адвокат
Ю Г -САК, с предявени искове съда да се произнесе с решение, с което да приеме за
установено между страните, че двамата ответника дължат при разделност на ищеца
СЛЕДНИТЕ СУМИ - обща сума от 1477,73 лева/лв./, представляваща сбор от следните
СУМИ - 1259,02 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия/ТЕ/ за периода от 1.10.2017 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от 2.9.2020 г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 169,06 лв. за периода от 15.9.2018
г. до 20.8.2020 г., както и сумата от 41,36 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение/ДР/ за периода от 1.7.2017 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва
от 2.9.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за ДР в размер на 8,29 лв. за
периода от 31.8.2017 г. до 20.8.2020 г.
Сумите се разпределят по 1/2ид.част за всеки от двамата длъжника както следва:
1/ за М. М. АНГ., ЕГН **********, обща сума от 738,87 лв., представляваща сбор от
СЛЕДНИТЕ СУМИ - 650,19 лв. главница за ТЕ и ДР, ведно със законна лихва от 2.9.2020 г.
1
до изплащане на вземането, мораторна лихва за ТЕ в размер на 84,53 лв. за периода от
15.9.2018 г. до 20.8.2020 г., и мораторна лихва за ДР в размер на 4,15 лв. за периода от
31.8.2017 г. до 20.8.2020 г.;
2/ за М. ИВ. АНГ., ЕГН **********, обща сума от 738,87 лв., представляваща сбор от
СЛЕДНИТЕ СУМИ - 650,19 лв. главница за ТЕ и ДР, ведно със законна лихва от 2.9.2020 г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва за ТЕ в размер на 84,53 лв. за периода от
15.9.2018 г. до 20.8.2020 г., и мораторна лихва за ДР в размер на 4,15 лв. за периода от
31.8.2017 г. до 20.8.2020 г., за които суми е издадена ЗАПОВЕД № 9202 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ЧГД № 41828/2020г. на СРС, като сумите са
начислени за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр.София, жк.Хаджи Димитър бл.
№118, вх.Г, ет.1, ап.91, инсталация **********/аб.№ 232400.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът,
твърди, че двамата ответника са потребители на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по
смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ за периода, описан в ИМ, за топлоснабдения имот, находящ се на
адрес - гр.София, жк.Хаджи Димитър бл.№118, вх.Г, ет.1, ап.91, инсталация **********/аб.
№ 232400. Сочи, че съгласно действащите през този период общи условия /ОУ/ срокът за
заплащане на дължимите суми от ответника е в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури, е 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на Продавача, като с приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва
върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че
клиентът изпадне в забава т.е. след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на
общата фактура за съответния отоплителен сезон.
Навежда твърдения, че двамата ответника не са изпълнили насрещното си
задължение, като не са заплатили стойността на доставената топлинна енергия за посочения
период и цената на услугата дялово разпределение.
По подробно изложени съображения моли съдът да уважи исковата претенция, като му
присъди сторените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение за исково и
заповедно производство.
ОТВЕТНИКЪТ М. ИВ. АНГ., в рамките на законоустановения срок по чл. 131 ГПК, е
подала отговор, чрез процесуален представител по пълномощно, в който оспорва изцяло
исковата молба по отношение на предявените срещу нея искове. Направени са всички
стандартни възражения, които ответниците често правят по такива дела/които са в
достатъчно количество в СРС/, като липса на облигационна връзка с ищеца, липса на
качеството абонат-ползвател или собственик, оспорва се, че не е реално употребена
начислената ТЕ за плащане, оспорва се дължимост на лихви. Се възражение, че сумите са
погасени по давност, като не е посочено нито сума, нито сумите за кой период са погасени
по давност, макар че има предхождащо заповедно производство, с което давността е
прекъсната. Оспорват се документи по съдържание, като се бърка института с чл.193 ГПК,
който не е приложим, доколкото реално няма оспорвания, които да бъдат проверявани чрез
прилагане на чл.193 ГПК.
2
Моли съдът да остави без уважение исканията за допускане на експертизи. Моли се
исковете да се отхвърлят с решението.
В открито съдебно заседание ищецът и третото лице помагач не се представляват.
В открито съдебно заседание ответникът М. ИВ. АНГ., редовно призована, не се явява
лично и не се представлява от адвокат.
В открито съдебно заседание ответникът М. М. АНГ., редовно призован, не се явява
лично и не се представлява от адвокат.
Съдът като взе предид разпоредбата на чл.12 и чл.235 ГПК, и като прецени
събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и във връзка с доводите и съображенията на страните, и като
съобрази нормативните актове уреждащи спорните отношения, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото са приети следните копия на писмени документи, като доказателства –
заявление с вх.№ 3049017/2.9.2020г. по чл.410 ГПК подадено от ищеца в съда, по което е
образувано ЧГД№ 41828/2020г. по опис на СРС/л.9-14/; молба за наложена ипотека върху
спорния имот със собственици ответниците 10.9.1997г./л.15/; договор от 2002г. скл.от трето
лице помагач и ЕС с адрес – ротокол от ОС на ЕС с адрес гр.София, жк.Хаджи Димитър
бл.118, вх.Г ведно със списък на собственици, в който за аб.№ 232400 фигурира с положен
подпис отв.Мария Ив.А. /л.17-19/; съобщения към фактури за процесния имот от 31.7.2019г.,
31.7.2018г. /л.20-21/; справка за дължимост на суми за абонат № ********** за обща сума
1477,73лв./л.22/; Договор при ОУ скл.между ищец и 3-то лице помагач на 3.6.2020г./л.23-
30/; ОУ на ищеца публикувани в пресата на 11.7.2016г./л.32-33/.
Молба с приложени доказателства от третото лице помагач Т С ЕООД, ЕИК /л.72-75/.
По делото е прието ЧДГ № 41828/2020г. на СРС.
От заключението на изготвената и приета по делото съдебно техническа експертиза
/СТЕ-л.76-85/, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, се
установява, че за спорния период в имота на ответника е имало 3бр.радиатори с монтирани
и отчетени уреди за ДР, и една лира в баня без УДР отчетена на максимална мощност. Не е
ползвана топла вода. Нямало е начислена ТЕ за общи части на сградата. Начислена е ТЕ и за
сградна инсталация. Общо дължимите суми за спорния период са 1259,03 лева, в които не е
включена сума за изравнявания, корекции и просрочия от предходни периоди, и стойност за
услуга ДР.
От заключението на изготвената и приета по делото съдебно счетоводна експертиза
/ССЕ –л.87-94/, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, се
установява, че за неплатени фактури за процесния период ответника дължи обща сума от
1477,73 лева, от които за главница ТЕ-1259,02лв., за главница ДР-41,36лв., за лихва за забава
за ТЕ-169,06лв. и за лихва за забава за ДР-8,29лв.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
3
изводи:
Исковете са допустими, доколкото са предявени по реда на чл.415 ГПК от заявителя
срещу двамата длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото
възражение по чл.414 ГПк в предхождащото заповедно производство по ЧГД№
41828/2020г. на СРС.
За успешното провеждане на предявените по реда на чл.415, ал.1 ГПК искове, в тежест
на ищеца е да докаже, че с ответника са се намирали в облигационни отношения, по силата
на които е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия в твърдяния
обем през процесния период, стойността на същата, началния период на нейната
изискуемост и размера на претендираните мораторни лихви. Ответникът от своя страна е
длъжен в случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, да докаже точното
във времево и количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане на
потребената топлинна енергия за процесния период.
В разглеждания случай, двамата ответника са придобили имота, чрез кредит от Банка
ДСК като е била наложена ипотека, която е заличена. По делото ответниците, в чиято тежест
е да оборят доказателствата на ищеца, че са собственици на имота, следователно са абонати,
не са ангажирали насрещни доказателства, затова в качеството си на собственици на
процесния топлоснабден имот имат качеството „потребител“ по смисъла на §1, т.13 от ДР
на ЗЕЕЕ /отм./ и § 1, т.42 от ДР на ЗЕ до 17.7.2012г. и „потребител на енергийни услуги” по
смисъла §1, т.41б от ДР на ЗЕ от 17.7.2012г. и чл.153, ал.1 ЗЕ, поради което следва да се
приеме, страните са били във валидни облигационни отношения по силата на договор за
доставка на топлинна енергия при ОУ през релевирания период. Собствеността на
апартамента описан в ИМ с административен адрес гр.София, жк.Хаджи Димитър бл.№118,
вх.Г, ет.1, ап.91, инсталация **********/аб.№ 232400, а именно, че е собственик двамата
ответника е доказано. Възраженията на ответника, че не е имал валидно облигационно
отношение с ищеца остава недоказано, поради което е неоснователно.
Съгласно даденото в чл.150, ал.1 ЗЕ разрешение, продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни
Общи условия за продажба на топлинна енергия, които се одобряват от ДКЕВР. Няма спор
между страните, че Общите условия са влезли в сила по отношение на ответника,
следователно са породени облигационни отношения между топлопреносното предприятие, в
качеството му на доставчик на топлинна енергия и съответния абонат, имащ качеството
„потребител” на топлинна енергия като собственик или ползвател на съответния
топлоснабден имот.
Съгласно въведеното с нормата не чл.153, ал.6 ЗЕ законово правило, собственикът или
титуляр на вещното право на ползване в имот, под режима на етажна собственост, по
презумпция на закона се смята потребител на отдадената от сградната инсталация и
отоплителните тела в общите части на сградата топлинна енергия, и в случаите, когато е
преустановено топлоподаването към индивидуални отоплителни уреди в обекта на
потребителя. Фактическото преустановеното топлоподаване към отоплителните тела в
4
отделни имоти, не може да обоснове прекратяване на правоотношението, а собственикът
остава потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Това
изключение от общия принцип на индивидуално поемане на облигационни отношения
изцяло съответства на специфичния характер на доставката, чието техническо
осъществяване изключва ограничаване на ползите само в една обособена част от общата
сграда /конкретен обект от сградата не може да се топлоизолира от останалите/. Този
преглед на нормативната уредба, действаща в процесния период, обосновава извода, че
предвид установеното право на собственост на двамата ответника в исковия период, върху
жилищен имот, находящ се в топлоснабдена сграда-етажна собственост, както и
обстоятелствата досежно откриване на партида на името на ответника и начисляването на
суми за топлоенергия по тази партида през продължителен период от време и в исковия
период, водят до извода за качеството на потребител на ответника. Отделно от това няма
спор за откриване на партида за абонат. В този смисъл ТР № 2/ 25.5.2017г. постановено по
ТД № 2/2016г. на ОСГК на ВКС.
На следващо място, кредитирайки като обективно и компетентно изготвено
заключението на вещите лица по приетите в хода на производството съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертиза, съдебният състав приема, че ищецът е установил по пътя на
пълното и главно доказване реалното доставяне на топлинна енергия в твърдяния обем през
процесния период.
Същевременно, доколкото ответника, в чиято тежест е било, не е провел доказване за
плащане на дължимата сума, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва,
чиято стойност съответства на претендираната такава от ищеца предвид кредитираното като
обективно и компетентно изготвено заключение на вещото лице.
Въз основа на горните фактически и правни констатации, съдът приема, че са налице
елементите от фактическия състав на чл.415, ал.1 ГПК, поради което предявените на това
основание установителни искове се явяват основателни и като такива следва да бъдат
уважени /в този смисъл е ТР№ 2/17.5.2018г. постановено по ТД№2/2017г. на ОСГК на ВКС/.
Възраженията направени от ответника не се доказват от събраните по делото
доказателства, поради което се явяват неоснователни, по отношение на главниците за ТЕ и
ДР.
По отношение на размера съдът кредитира двете приети експертизи, поради това
следва да се уважат исковете за главници в предявените размери, и така както са
разпределени между двамата ответника, защото липсват доказателства за други квиоти
между тях освен при 1/2.
По отношение на лихвите за забава следва да се уважи тази изчислена върху главница
ТЕ, защото съгласно чл.33 ОУ на ищеца ответниците изпадат в забава 45 дни, след изтичане
на отчетния период, т.е. са задължени в рамките на този срок да платят фактура издадена
след отчетен период.
За лихвата за ДР следва да се отхвърли, защото в ОУ не е уредено от кой момент
5
ответниците изпадат в забава, а покана към тях за плащане на главница ДР, след което да
изпадат в забава по делото като доказателство липсва. Затова чл.84, ал.2 ЗЗД за изпадане в
забава на ответниците по отношение на сумите за ДР преди подаване в съда на заявление по
чл.410 ГПК няма как да се приложи, а претенциите за заплащане на лихва за забава върху ДР
от 8,29 лв. за периода от 31.8.2017 г. до 20.8.2020 г. следва да се отхвърли.
Следва да се присъди върху главниците законната лихва от датата на подаване на
заявление по чл.410 ГПК в съда - 2.9.2020 г.
Възражението на ответника Мария Ив.А. за суми погасени по давност е неоснователно
и не следва да се взема предвид, защото ако имаше такива суми то те трябва да са за период
преди 15.7.2017г. доколкото заявлението по чл.410 ГПК пред съда е подадено на 2.9.2020г.,
а претенциите на ищца са за период след дата 1.10.2017г., т.е. суми погасени по давност
няма.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора, за уважените претенции на ищеца, в тежест на двамата
ответника следва да бъдат възложени по реда на чл.78, ал.1 ГПК направените от ищеца в
хода на двете производства разноски от 845,23 лева, от обща сума 850лв., от които
доплатена държавна такса-170,45лв. в исково п-во, депозит за вещи лица-500,00лв.в исково,
100лв. за юр.к.възнаграждение исково, и 79,55 разноски в ЧГД№ 41828/2020г. на СРС,
съразмерно с уважената част от исковете. Всеки от ответниците дължи ½ от сумата на
разноските в размер на 422,62лв. Списък по чл.80 ГПК е представен от ищеца само по
заповедното производство.
Ответниците не са представили списък по чл.80 ГПК, а на тях не се присъждат
разноски съразмерно с отхвърлената част на исковете, защото нито в исковото, нито в
заповедното производство са ангажирани доказателства за сторени от тях разноски.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищец „Т-С” ЕАД, ЕИК, със
седалище и адрес на управление и двама ответника М. М. АНГ., ЕГН **********, с адрес
и ответник М. ИВ. АНГ., ЕГН **********, с адрес със съдебен адрес чрез адвокат ЮГ-
САК, че двамата ответника ДЪЛЖАТ ПРИ РАЗДЕЛНОСТ на ищеца, СЛЕДНИТЕ СУМИ -
обща сума от 1469,44 лева/лв./, представляваща сбор от следните СУМИ - 1259,02 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия/ТЕ/ за периода от
1.10.2017 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от 2.9.2020 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 169,06 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 20.8.2020 г.,
както и сумата от 41,36 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение/ДР/ за периода от 1.7.2017 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от
2.9.2020 г. до изплащане на вземането. Сумите се разпределят по 1/2ид.част за всеки от
6
двамата длъжника както следва:
1/ за М. М. АНГ., ЕГН **********, обща сума от 734,72 лв., представляваща сбор от
СЛЕДНИТЕ СУМИ - 650,19 лв. главница за ТЕ и ДР, ведно със законна лихва от 2.9.2020 г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва за ТЕ в размер на 84,53 лв. за периода от
15.9.2018 г. до 20.8.2020 г.;
2/ за М. ИВ. АНГ., ЕГН **********, обща сума от 734,72 лв., представляваща сбор от
СЛЕДНИТЕ СУМИ - 650,19 лв. главница за ТЕ и ДР, ведно със законна лихва от 2.9.2020 г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва за ТЕ в размер на 84,53 лв. за периода от
15.9.2018 г. до 20.8.2020 г., като сумите са начислени за топлоснабдения имот, находящ се
на адрес: инсталация **********/аб.№ 232400., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ЧГД № 41828/2020г. по описа
на СРС, на основание чл.422 във вр.чл.415 ГПК, чл.150 и сл. ЗЕ и чл.79 и чл.86 ЗЗД , като
ОТХВЪРЛЯ исковете като неоснователни и недоказани за мораторна лихва за ДР в
размер на 8,29 лв. за периода от 31.8.2017 г. до 20.8.2020 г. дължима от двамата длъжника.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД като
трето лице-помагач на страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД.
ОСЪЖДА М. М. АНГ., ЕГН **********, с адрес гр.София, жк. Хаджи Димитър бл.
№118, вх.Г, ет.1, ап.91, да заплати на „Т-С” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление , СУМАТА от 422,62 лева представляващи сторените пред СРС съдебно
деловодни разноски по настоящото исково производство както и по ЧГД № 41828/2020г. на
СРС, съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА М. ИВ. АНГ., ЕГН **********, с адрес гр.София, жк. Хаджи Димитър бл.
№118, вх.Г, ет.1, ап.91, да заплати на „Т-С” ЕАД, ЕИК , със седалище и адрес на
управление3Б, СУМАТА от 422,62 лева представляващи сторените пред СРС съдебно
деловодни разноски по настоящото исково производство както и по ЧГД № 41828/2020г. на
СРС, съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от уведомяването на страните със съобщение за изготвянето и
обявяването му.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните и на третото лице помагач!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7