МОТИВИ:
Срещу подсъдимия Т.Т.Г. *** е повдигнато обвинение за
това, че на 12.07.2006г в с.Дисевица, обл.Плевен, при условията
на повторност, извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото, като употребил обидни думи – “Какъв
си ти бе боклук, че ще ми казваш къде да ходя” по отношение на Д.П.А. и К.П.Т. ***
и деянието е съпроводено със съпротива срещу органи на властта изпълняващо
задълженията си по опазване на обществения ред – служители при РПУ 02 –
гр.Плевен – Д.П.А. и К.П.Т. – престъпление по чл.325 ал.3 вр.ал.2 вр.ал.1
вр.чл.28 ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа изцяло повдигнатото срещу
подсъдимия обвинение.
Подсъдимият Т.Т.Г. разбира
обвинението за какво е, дава подробни обяснения, отрича изцяло изложената в обвинителния акт обстановка, и
моли съда да бъде оправдан.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа страна:
С определение по НОХД №844/04г РС-Плевен одобрил
споразумение,с което на Т.Г. е наложено наказание – глоба в размер на 500лв за
престъпление по чл.325 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК, извършено на
05.02.2004г. Определението влязло в сила на 27.09.2004г.
На 12.07.2006г подсъдимият Т.Г. празнувал със свои
приятели и роднини освещаване на новата си къща, находяща се в с.Дисевица,
обл.Плевен. Около 15ч отишъл с лек автомобил марка “Опел Кадет” с рег.№ЕН 7291
АТ, собственост на свидетеля Калин Данков – негов роднина, до магазин в селото
да вземе поръчания за празненството хляб. На връщане от магазина подсъдимият Г.
*** септември в селото. Движението на автомобила било нестабилно и това
привлякло вниманието на полицейските служители при Второ РПУ-Плевен,
свидетелите Д.П.А., И.Ф.И. и К.П.Т.. Тримата изпълнявали служебните си задължения
по опазване на обществения ред, като извършвали обход със служебен автомобил в
района на с.Дисевица.
Служителят Д.А. слязъл от колата и подал сигнал със
стоп-палка към приближаващия го лек автомобил. Водачът - подсъдимият Т.Г. не се
подчинил и продължил движението си, като при разминаването отправил обидни
реплики към полицаите. Служителите се качили в автомобила си и го последвали.
Подсъдимият Г. спрял пред дома си. Когато го настигнали свидетелят Д.А. му
поискал да представи личните си документи и тези за управление на МПС, за да му
бъде съставен акт за установяване на административно нарушение по ЗДвП. Подсъдимият
Т.Г. отказал, с което предотвратил и извършване на проверката. Свидетелят А.
повторно отправил устно разпореждане да му представи документите и този път
указал да отидат до Кметство с.Дисевица, където да му бъде съставен акт по
ЗДвП. Подсъдимият Г. отказал да го изпълни. Поведението му било грубо,
безцеремонно и агресивно и към двамата служители. Отправял ругатни и псувни към
полицаите и институцията, в която работели. Обърнал се към всеки от тях
поотделно с обидните думи “Какъв си ти бе боклук, че ще ми казващ къде да
ходя”. Свидетелят К.Т. хванал подсъдимия Т.Г. за ръката и се опитал да го
поведе към сградата на кметството. Подсъдимият Г. се отдръпнал и ударил
служителя в гърдите няколко пъти с ръка. В резултат на оказаната от подсъдимия
физическа съпротива двамата загубили равновесие и паднали на земята,
претърколили се няколко пъти. Свидетелят А. се приближил към тях, извадил
белезници и се опитал да ги постави на подсъдимия Г. с цел да бъде задържан. Не
успял заради яростното съпротивление на последния. През цялото време подсъдимият
Т.Г. викал, ругаел, държал се арогантно и пренебрежително към полицейските
служители. Поведението му силно възмутило, както присъстващите на тържеството,
така и случайно преминаващите покрай мястото на инцидента. Същевременно една
част от гостите на Г. започнали да се приближават към полицейските служители и
подсъдимия. Някой от близките му започнали да викат по адрес на полицаите да го
пуснат, баща му – свидетелят Т.Т.Г., дори предложил той да го накаже лично за
стореното, като започнал да му нанася удари с ръце по лицето, но част от тези
удари попаднали и върху свидетеля К.Т.. Подсъдимият Г. използвал създалата се
суматоха и успял да побегне и да се скрие в близък парк. По време на бягството
му, въпреки отправените полицейски предупреждения и предупредителни изстрели
във въздуха от страна на свидетеля Д.А., подсъдимият Г. отново не се подчинил и
успял да се укрие.
Горната
фактическа обстановка се установява изцяло от събраните по делото доказателства
– от показанията на свидетелите К.П.Т., Д.П.А., И.Ф.И., чийто показания съдът
кредитира напълно с оглед тяхната последователна и логическа изложеност,
взаимна кореспондентност и съответствие с приобщените по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателства – АУАН №6108/12.07.2006г на Второ РПУ-Плевен, НП
№6108/08.08.2006г на Началника на Второ РПУ-Плевен, АУАН №130а/12.07.2006г на
Второ РПУ-Плевен, НП №130а/25.07.2006г на Началника на Второ РПУ-Плевен. От
показанията и на тримата свидетели Т., А. и И. по безспорен и несъмнен начин се
установява, че на 12.07.2006г около 15,00часа в село Дисевица, обл.Плевен
същите са изпълнявали задълженията си по опазване на обществения ред, като
полицейски служители при Второ РПУ-Плевен и свидетелят Д.А. е подал сигнал със
стоп-палка към приближаващия го лек автомобил “Опел Кадет” управляван от
подсъдимия Г., който отказал да спре, но отправил обидни думи към полицейските
служители. От показанията и на тримата свидетели Т., А. и И. се установява по
категоричен начин, че в качеството си на орган на власт – полицейски служители
при 2РПУ-Плевен същите са отправили устни полицейски разпореждания към
подсъдимия Г. за представяне на лично документи и такива за управление на МПС,
които последният е отказал да изпълни, дори се е държал грубо и безцеремонно ,
като е отправил обидни думи към полицейския служител Д.А.: “Какъв си ти бе
боклук, че да ми казваш къде да ходя”. Освен това от показанията на тези
свидетели се установява, че същите са се опитали да задържат подсъдимия Г. с
цел отвеждането му в кметството на с.Дисевица за съставяне на акт за
установяване на административно нарушение по ЗДвП, но последният е оказал
съпротива, като е бутнал в гърдите свидетеля К.Т., съборил го е на земята и е
избягал, въпреки отправените полицейски предупреждения и предупредителни
изстрели във въздуха от страна на свидетеля Д.А.. Твърденията на подсъдимия Г.,
че не е отправял обидни думи и закани към полицейските служители и не им е
оказвал съпротива според съда представляват една негова защитна теза, която не
се подкрепя от събраните по делото доказателства, а напротив по категоричен
начин се опровергава от показанията на свидетелите А., Т. и И. и приобщените по
реда на чл.283 от НПК писмени доказателства - АУАН №6108/12.07.2006г на Второ
РПУ-Плевен, НП №6108/08.08.2006г на Началника на Второ РПУ-Плевен, АУАН
№130а/12.07.2006г на Второ РПУ-Плевен, НП №130а/25.07.2006г на Началника на
Второ РПУ-Плевен. И в двата посочени АУАН след описаната от полицейските
служители съставили актовете фактическа обстановка подсъдимият Г.
собственоръчно е написал, че няма възражения. В тази насока съдът кредитира
напълно показанията на тримата свидетели Т., А. и И., тъй като техните
показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти
и обстоятелства във връзка с възприетите от тях действия на подсъдимия Г..
Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността
и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да
набедят подсъдимия Г. в престъпление, което не е извършил. В тази насока са и
извършените от съда множество очни ставки между всеки един от свидетелите Т., А.
и И. и подсъдимия Г. и между свидетелите К.Т. и Т.Г., между Д.А. и Т.Г. и между
И.И. и Т.Г., между свидетелите К.Т. и А.Г., между Д.А. и А.Г., между И.И. и А.Г..
Съдът не кредитира показанията на свидетелите Т.Т., А.Г. и Данко Киров, тъй
като тези свидетели се намират в близки родствени отношения с подсъдимия и
поради това са пряко заинтересовани от изхода на делото. Освен това тези
свидетели излагат показанията си не
последователно и не логично, и показанията им са в пълно противоречие с
обективните безпристрастни и точни по съдържание показания на свидетелите К.Т.,
Д.А. и И.И..
При така приетото за установено от фактическа страна
съдът счита, че с действията си подсъдимият Т.Т.Г. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.325 ал.3 вр.ал.2 вр.ал.1
вр.чл.28 ал.1 от НК. От обективна страна подсъдимият Г. ***, при условията на
повторност, извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото, като употребил обидни думи по
отношение на Д.П.А. и К.П.Т. *** и деянието е съпроводено със съпротива срещу
орган на властта изпълняващ задълженията си по опазване на обществения ред –
служители при РПУ 02 – гр.Плевен – Д.П.А. и К.П.Т.. От обективна страна, налице
са извършени от подсъдимия действия, които са непристойно – те представляват
отклонение от нормалното поведение на човек в обществото. Подсъдимият Г. изобщо
не е зачел установените норми за поведение на място, където присъстват
значителна група от хора. Същият се е държал грубо и безцеремонно и към
пристигналите полицейски служители Т. и А., като е отправил обидните думи към
тях “Какъв с ти боклук, че да ми казваш къде да ходя”. По този начин той е
демонстрирал явно неуважение към обществото, към създадените правила за
поведение между членовете на това общество.
Деянието на подсъдимият Г. е било съпроводено със
съпротива срещу орган на властта – полицейските служители при Второ РПУ-Плевен,
Д.П.А. и К.П.Т., които изпълнявали задълженията си по опазване на обществения
ред. Същите са отправили устни полицейски разпореждания, които не са изпълнени
– подсъдимият Г. е отказал да представи лични документи и такива за управление
на МПС, отказал е да бъде отведен в Кметство с.Дисевица, ругаел е полицаите, а
когато те се опитали да го задържат и да му сложат белезници, подсъдимият е
ударил няколко пъти свидетеля К.Т. в гърдите, съпротивлявал се е и е избягал.
Деянието на подсъдимият Т.Г. е извършено при условията
на повторност съгласно чл.28 ал.1 от НК. То е осъществено, след като деецът е
бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, което се
установява от приложения бюлетин за съдимост.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при
форма на вина пряк умисъл. Подсъдимият
Т.Г. е съзнавал обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е неговите
обществено-опасни последици и е целял тяхното настъпване. Подсъдимият е
съзнавал всички елементи от обективната страна на състава на престъплението. Субективната
страна на престъплението се установява от обясненията на самия подсъдим. Подсъдимият
Г. е съзнавал, че поведението му е в разрез с общоприетите правила за
поведение.
При определяне вида и размера на наказанието съдът
прецени обществената опасност на деянието, личната опасност на подсъдимия,
оцени смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Като отегчаващо
отговорността обстоятелство по отношение на подсъдимия съдът взе предвид
миналите му осъждания, които не са изиграли своята превъзпитателна и
предупредителна роля. Като смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение
на подсъдимия съдът взе предвид доброто му процесуално поведение насочено за
разкриване на обективната истина по делото, демонстриране на критично отношение
към извършеното от него и младежката му възраст.
Съдът осъди подсъдимия Г. на основание чл.54 от НК при
превес на смекчаващи отговорността обстоятелства на ЕДНА година лишаване от
свобода при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието за извършено
престъпление по чл.325 ал.3 вр.ал.2 вр.ал.1 вр.чл.28 ал.1 от НК. Съдът счита, че това по вид и размер наказание ще
изпълни целите на специалната и генералната превенция, визирани в чл.36 от НК.
Съдът приведе в изпълнение на основание чл.68 ал.1 от НК
определение от 30.09.2004г на Плевенски окръжен съд, постановено по НОХД
309/03г по описа на същия съд, влязло в сила на 30.09.2004г, с което на
подсъдимия Т.Т.Г. е определено наказание ЕДНА година и ШЕСТ месеца лишаване от
свобода за извършено престъпление по чл.198 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК, като
определя първоначален общ режим на изтърпяване на това наказание.
Съдът осъди на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият
Т.Т. Геориев да заплати направените деловодни разноски в полза на ПлРС в размер
на 36лв.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: