№ 242
гр. Пловдив, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20215330208071 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш Серия К, № 4280198, издаден от ОД на МВР -
Пловдив, с който на В. Н. Щ. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4
ЗДвП е наложена глоба в размер на 300,00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2,
вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.
С жалбата, в допълнителна писмена молба и в съдебно заседание се
релевират конкретни доводи за незаконосъобразност на атакувания
електронен фиш, като е формулирано искане за неговата отмяна.
Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38,
ал. 1 от ЗА.
Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на
въззивната жалба, поради което моли същата да бъде оставена без уважение, а
процесният електронен фиш да бъде потвърден като правилен и
законосъобразен. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
1
същество.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че със
съпроводителното писмо е посочено, че разписка за връчване на ЕФ не е
върната, поради което не може да бъде представена. Такава не е предоставена
и след изричното изискване в тази насока от страна на съда с разпореждането
за насрочване на делото, като видно от писмо, находящо се на л. 14 от
съдебното дело, въззиваемата страна изрично посочва, че разписка не може
да се представи. В тази връзка следва да се има предвид, че в тежест на
административно наказващия орган е да установи при условията на пълно и
главно доказване редовно връчване на подлежащия на обжалване акт, като от
датата на надлежното му получаване от наказания субект започва да тече
срока за упражняване правото на жалба.
В конкретния случай, при липса на представени доказателства от
въззиваемата страна за редовно връчване на ЕФ, срокът за обжалване на
същия изобщо не е започнал да тече, респективно жалбата не е просрочена и
подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията в тази
насока са следните:
Електронният фиш е издаден за това, че на 25.10.2020 г. в 07,22 часа на
път I - 8, км. 210 + 897, Пазарджик – Пловдив, извън населено място, при
въведено ограничение с пътен знак В 26 на максималната разрешена скорост
за движение по пътя от 60 км/ч, МПС Рено Лагуна, Лек автомобил, с рег. №
***, при отчетен толеранс от минус 3 км/ч. в полза на водача, се движело с
установена наказуема скорост 91 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 31
км/ч.
Собственик на когото е регистриран автомобилът е В. Н. Щ..
Изложената в ЕФ фактическа обстановка се потвърждава от събраните по
делото доказателства:
- приложеното по административната преписка статично изображение към
клип, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е
годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с
АТСС видеоконтрол.
- приложената по делото справка за регистрация на МПС, от която е видно,
че именно жалбоподателката е регистриран собственик на процесното МПС.
В тази връзка и предвид възраженията на жалбоподателката следва да се
2
съобрази, че в чл. 189, ал. 4 и 5 ЗДвП е въведена презумптивна отговорност за
собственика на МПС, който в общия случай следва да понесе отговорност за
извършеното с притежаваното от него МПС нарушение на режима на
скоростта. В този смисъл липсва изискване от заснетото с АТСС статично
изображение или от видеоклипа да се установява действителния водач.
Така Решение № 994 от 18.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 525 / 2021 г. на XXI
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 510 от 09.03.2021 г.
по к. адм. н. д. № 3291 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 338 от 15.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3044 / 2020 г. на
XXI състав на Административен съд – Пловдив и др.
Собственикът може да снеме отговорността от себе си по реда на чл. 189,
ал. 5 ЗДвП като подаде декларация и посочи кое е действителното лице, което
е управлявало МПС, с прилагане на неговото СУМПС. В този случай
издадения на собственика електронен фиш се анулира, като се издава нов на
посоченото лице. В обратния случай отговорността следва да се понесе от
собственика, точно какъвто е и процесния случай.
Така Решение № 1205 от 09.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 721 / 2020 г. на
XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2357 от
19.11.2019г. по к.адм. н. д. № 2694 / 2019 г. на XX състав на Административен
съд – Пловдив.
В конкретния случай не са налице твърдения, а не са и представени
доказателства жалбоподателката да се е възползвала от правото по чл. 189, ал.
5 ЗДвП, поради което изцяло законосъобразно ЕФ е издаден именно на нея.
На следващо място, видно от изисканото с разпореждането за насрочване
на делото и приложено като доказателство писмо, ведно с приложена към
него схема с изх. 11 – 00 – 1048/ 21.12.2021г. от ОПУ-Пловдив към АПИ, на
процесния участък км. 210 + 897 от път I – 8 има поставен пътен знак В26 /60
км/ч/ – „Забранено движението със скорост по – висока от означената“, който
по описа на километрирането на пътя е на км. 210 + 720, като забраната е в
сила до км. 210 + 920. Доколкото км. 210 + 897 е след пътен знак В26 преди
пътното кръстовище, то и попада в зоната на ограничението на скоростта.
В аспект на горното и за пълнота на изложението следва да се посочи, че
именно ОПУ-Пловдив към АПИ е единствено компетентната институция,
която може да предостави надлежна информация дали на даден участък от
републиканската пътна мрежа има законосъобразно поставен знак към дадена
3
дата и каква е зоната му на действие.
Това е така, доколкото в чл. 4, от Наредба № 1 от 17 януари 2001 г. за
организиране на движението по пътищата, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството е предвидено, че стопанинът на
пътя отговаря за организацията на движението, включително и поставянето на
пътна сигнализация по даден пътен участък.
В чл. 17 от същата Наредба е предвидено, че Проектът за организация на
движението се одобрява, както следва:
1. за автомагистрали и републикански пътища I клас - от изпълнителния
директор на Изпълнителната агенция "Пътища";
2. за републикански пътища II и III клас - от директора на съответното
областно пътно управление;
3. за местни пътища - от кмета на съответната община.
В чл. 12, ал.1, т.3, б. „з“ от Наредбата е посочено, че подлежащият на
одобрение проект за организация на движението включва и организацията на
скоростните режими, което съгласно чл. 2, ал. 3 от Наредбата следва да стане
и посредством поставяне на съответната пътна маркировка и пътни знаци.
Абсолютно същото е предвидено и в глава VII от Наредба № 3 от 16 август
2010 г. за временната организация и безопасността на движението при
извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, чл. 80
и сл. от която е установен режим на съгласуване и получаване на разрешение
от стопанина на пътя дори и за временно поставяне на знаци и пътна
маркировка във връзка с извършвани строителни или ремонтни дейности.
От горното следва, че на процесния пътен участък е въведено валидно
правило за поведение, вменяващо задължение на водачите да съобразяват
скоростта си на движение с въведения пътен знак В 26.
На следващо място, правилно е приложен и чл. 16, ал.5 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г., като при определяне на установената наказуема
скорост е приспаднат толеранс от - 3 км/ч. В този смисъл следва да се
съобрази, че съгласно Протокола за последваща проверка допустимата
грешка при отчитане на измерена скорост при пътни условия до 100 км/ч е
именно +/- 3 км/ч. В приложеното статично изображение е посочено, че
АТСС е отчело скорост на движение на процесния автомобил 94 км/ч. След
приспадане на нормативно определения толеранс се получава и скоростта, за
която е наказан дееца с ЕФ - 91 км/ч. и която скорост законосъобразно е
4
посочена в ЕФ като наказуема.
Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-532/
12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението /след
изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16.01.2018г./ изисквания за законосъобразност на
използването на стационарно техническо средство за видеоконтрол, като
възраженията на жалбоподателя в обратна насока са изцяло несподелими. В
тази връзка следва да се отбележи, че:
- нарушението е установено с автоматизирано техническо средство TFR1-
M, представляващо мобилна система за видеоконтрол.
- техническото средство е от одобрен тип, което е видно от изисканото и
представено по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване.
Действително срокът за одобрен тип е изтекъл на дата 24.02.2020г. В случая
обаче следва да намери приложение чл. 30 ал. 5 от Закона за измерванията
/ЗИ/, според който "Когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл,
намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип". По делото е приложен протокол за
последваща проверка № 3-33-20, видно от който дори след изтичане на
одобрения тип, процесното АТСС продължава да му съответства, поради
което законовото изискване следва да се счита за спазено.
Така изрично Решение № 994 от 18.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 525 / 2021 г.
на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 616 от
29.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3167 / 2020 г. на XX състав на
Административен съд - Пловдив Решение № 395 от 19.2.2021г. по
Наказателно дело 3104/2020 Административен съд – Пловдив, и др.
Нещо повече от представената снимка на техническото средство е видно, че
по същото са поставени валидни стикери за съответствие с одобрен тип.
Техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по
метрология под номер 4835, видно от приложеното по делото Удостоверение
за одобрен тип средство за измерване.
Техническото средство е преминало през надлежна метрологична проверка,
което се установява от приетия като доказателство по делото Протокол от
проверка № 3-33-20. В тази връзка и предвид изричното възражение, че
поради констатирано разминаване на посочения в Протокол по чл. 10 номер и
дата на издаване на протокола за проверка спрямо този представен по
преписката, съдът намира за изцяло несподелима тезата, че същото води до
5
извод за липса на годно техническо средство. Действително от прегледа на
коментираните писмени доказателства се установява техническа неточност
при отразяване на индивидуализиращите белези на Протокола за премината
проверка в този по чл. 10 от Наредбата. Посоченото обаче не може да се
третира като съществено процесуално нарушение, доколкото от значение за
законосъобразността на атакувания ЕФ е именно премината по надлежния ред
последваща метрологична проверка. Последното се установява от
приложения по делото Протокол № 3 -33- 30, който отразява данните от
проверката именно на процесното АТСС TFR1-M 4835, с № 530.
Надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г.
Във връзка с нарочното възражение на защитата, следва да се отбележи, че
към датата на извършване на нарушението, след предприетите нарочни
законодателни изменения (ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г., вече е отпаднало
изискването мястото на контрол да се обозначава със знак Е24 и в средствата
за масова информация, поради което същите не представляват изискване за
законосъобразно използване на АТСС.
Отново във връзка с изричните възражения в жалбата следва да се посочи,
съгласно легалната дефиниция за АТСС, дадена в параграф 65 от ДР на ЗДвП,
"Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган;
б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
Тоест налице са два отделни вида АТСС: 1) стационарни; и 2) мобилни.
Мобилните АТСС от своя страна също биват два подвида: 2.1) мобилни-
прикрепени към превозно средство и 2.2) мобилни-временно разположени на
участък от пътя (преносими, тип триножник).
Според изричната норма на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/
12.05.2015г. изискването за прилагане на снимка на АТСС важи само за тези
от типа мобилни преносими (триножници), но не и за тези от типа мобилни -
6
прикрепени към превозно средство, каквото е процесното (TFR 1-M).
Така Решение № 1642 от 03.08.2021 г. по к. адм. н. д. № 1508 / 2021 г. на
XX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 994 от
18.05.2021г. по к.адм. н. д. № 525 / 2021 г. на XXI състав на Административен
съд – Пловдив и др.
Посочена е правилната нарушена разпоредба, а именно чл. 21, ал. 2 вр. чл.
21, ал. 1 ЗДвП. Приложена е и коректната санкционна норма - чл. 182, ал. 2, т.
4 ЗДвП, доколкото превишение от 31 км/час в извънградски условия попада
именно в приложното поле на тази норма, като наложената санкция
кореспондира със законоустановения размер.
Допълнително по отношение на останалите възражения на жалбоподателя,
съдът държи да отбележи следното:
Обжалваният ЕФ е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4
ЗДвП, която разпоредба визира задължителните реквизити, които трябва да
съдържа ЕФ. Така, в същия са посочени, териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението /ОД на МВР Пловдив/, мястото , включително посоката / път I -
8, км. 210 + 897, Пазарджик – Пловдив /, датата /25.10.2020 г./, точния час на
извършване на нарушението /07,22/, регистрационния номер на МПС /***/,
собственикът, на когото е регистрирано превозното средство /В. Н. Щ./,
описание на нарушението, а именно - с описаното в ЕФ МПС е извършено
нарушение за скорост, като фактическите признаци на извършеното са
посочени в пълнота, така че по безсъмнен и категоричен начин да се разбере,
че се касае за управление на автомобил извън населено място с превишена
скорост 31 км/ч, при ограничение от 60 км/ч/, нарушената разпоредба / чл. 21,
ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП/, размерът на глобата /300 лева/, срокът,
сметката и мястото на доброволното заплащане / четиринадесет дневен
срок, в БНБ по указаната банкова сметка/.
Относно възражението за неяснота по отношение мястото за контрол,
следва да се отбележи, че точното място на контрол, така и посоката на
контрол са надлежно индивидуализирани в протокола по чл. 10 от Наредба
№ 8121з-532/12.05.2015г., който съгласно трайната съдебна практика
представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява
мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на
нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност.
7
Така Решение № 15 от 05.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2895 / 2020 г. на
XXIV състав на Административен съд - Пловдив, решение № 2049 от
13.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2089 / 2020 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив и др.
Допълнително следва да се отбележи, че след приемането на Наредба №
8121з-532/12.05.2015г., забраната за издаване на ЕФ въз основа на заснемане с
мобилни камери е отпаднала.
Нещо повече след нарочните изменения в чл. 189, ал.4 ЗДвП с ДВ бр. 54 от
2017г. изискването за отсъствие на контролен орган и нарушител се отнася
само за самото издаване ЕФ, но и за процеса на извършване и установяване на
нарушението, доколкото правна конструкция, при която нарушителят не
участва в дейността по извършване и установяване на нарушението е
юридически нон сенс.
Поради изложеното законосъобразността на ЕФ не се опорочава от
обстоятелството, че АТСС е поставено в работен режим с участието на
човешки фактор.
Ролята на човешкия фактор е само да бъде поставена в действие камерата,
но служителят няма абсолютно никакво отношение към установяване и
заснемане на нарушението. Така изрично Решение № 1582 от 28.07.2021 г. по
к.адм. н. д. № 1183/2021г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.
В тази връзка е изцяло ирелевантен и въпросът за това под какъв градус е
било поставено процесното АТСС и съответно е заснемало. Посоченото влиза
в оперативните функции и подлежи на самостоятелна преценка от сътветния
служител, поставящ в работен режим АТСС.
Още повече, че в случая спазването на всички нормативни и технически
изисквания при заснемането се установява от Протокола по чл. 10 от
Наредбата, който както се каза представлява официален удостоверителен
документ, включително и за начина на извършване видеоконтрола.
Поради неоснователността на всички изложени в жалбата възражения и
доколкото при извършен служебен контрол съдът не откри пороци при
издаване на ЕФ, същият като законосъобразен следва да се потвърди.
По разноските
При този изход на спора на основание чл. 63, ал.5 ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП,
вр. чл. 27е НЗПП право на разноски има въззиваемата страна. Съдът като
съобрази предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност, както
8
и начинът на участие на въззиваемата страна чрез писмено становище,
намира, че справедливият размер, който следва да се присъди възлиза на
80,00 /осемдесет/ лв.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, Пети н. с.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К, № 4280198, издаден от ОД на
МВР - Пловдив, с който на В. Н. Щ. ЕГН ********** на основание чл. 189, ал.
4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП е наложена глоба в размер на 300,00 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА В. Н. Щ. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на ОД на
МВР- Пловдив сумата 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща съдебни
разноски за юрисконсултско възнаграждение за представителство пред
Районен съд- Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9