О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 192
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ, 24.06.2020 г .
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в закрито
заседание от двадесет
и четвърти юни през две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА
ЧОЛАКОВА
като разгледа докладваното от съдия Радка Чолакова, ч.т.дело №283 описа на ПАС за 2020 г., установи следното:
Производството по реда на чл. 274 във вр. с чл.121 от ГПК.
Предмет на
производството е определение №212 от 14.04.2020 г., постановено от Окръжен съд П.
по т.д. № 51/2020 г. на основание чл.118,ал.2 във вр. с чл.104,т.4 от ГПК.
С посоченото
определение окръжният съд е прекратил производството по делото, поради родова
неподсъдност, и го е изпратил по подсъдност на Районен съд П..
Частният жалбоподател З.к.Л.И. АД, ЕИК *********,
чрез процесуалния си представител юрисконсулт
С.Л., е останал недоволен от така постановеното определение и моли то да
се отмени, като се върне на окръжния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия. Изложил е аргументи във връзка с родовата
подсъдност по делото. Счита, че делото следва да се разгледа от окръжния съд,
като в исковата молба е посочил как е формирана исковата претенция и защо
претендира сумата от 39 045,49 лв, както и
че не е предявявал три обективно съединени иска с исковата молба.
Съдът, след като разгледа частната
жалба и доказателствата по делото, намери за установено следното:
Обжалваното определение е връчено на
жалбоподателя на 05.06.2020 г. Частната жалба срещу него е подадена по пощата на
11.06.2020 г. в едноседмичния срок от връчване на определението. Ето защо е
спазен срокът по чл.275,ал.1 от ГПК и частната жалба не е просрочена. Подадена е
от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване валиден съдебен акт, поради
което подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество частната
жалба се явява основателна.
Предмет на настоящото производство е
изпращането на делото по подсъдност на Районен съд П., като е прието, че с
исковата молба са предявени три обективно съединени иска, всеки един с цена под
над 25 000 лв., макар и правното основание да е едно и също, тъй като
става въпрос за отделни вземания.
От данните по делото се установява, че окръжният съд е сезиран с
искова молба от застраховател против виновния водач за ПТП С. Б. Т. за възстановяване
на изплатено застрахователно обезщетение
в общ размер 39 045,49 лв.,
представляваща главница.
Ищецът сочи, че е изплатил застрахователно
обезщетение на пострадалия от ПТП въз основа на издаден изпълнителен лист по
гр.д.№2921/2014 по описа на СГС и образувани две изпълнителни дела при ЧСИ В. И.,
както и че ответникът е предизвикал ПТП, нарушавайки правилата за движение по
пътищата, движейки се с несъобразена скорост и управлявайки МПС, като малолетен
и без валидно свидетелство за правоуправление. Посочва от какви суми е
формирана исковата му претенция – от застрахователно обезщетение, от лихви и от
разноски.
При така посочените обстоятелства е
заявил петитум на исковата молба, в който моли да бъде осъден ответника да му
заплати сумата от 39 045,49 лв., изплатена за репариране на претърпените неимуществени вреди от
пострадалия при ПТП.
Съдът е длъжен да определи предмета и
основанието на така заявената претенция. При преценката е обвързан от заявените
от ищеца факти и обстоятелства в исковата молба. В случая ищецът е предявил
регресен иск срещу виновното лице за ПТП за сумата от 39 045,49 лв., която
е изплатил, като е посочил как е формирана тази сума.
При така установената фактическа
обстановка следва да се приеме, че ищецът е предявил един регресен осъдителен
иск с цена над 25 000 лв., основаващ се на обстоятелството, че той е
изплатил на пострадалото при ПТП лице
тази сума. Искът е родово подсъден на
окръжен съд съгласно чл.104 от ГПК.
Ето защо, в случая окръжният
съд неправилно е определил родовата
подсъдност на делото, като е приел, че става въпрос за три обективно съединени
иска с различни вземания. Затова частната жалба се явява основателна и неговото
определение по чл.118,ал.2 от ГПК следва да се отмени, като делото се върне за разглеждане от окръжния съд.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №212 от 14.04.2020 г.,
постановено от Окръжен съд П. по т.д. № 51/2020 г. на основание чл.118,ал.2 във
вр. с чл.104,т.4 от ГПК.
ВРЪЩА делото на родово компетентния окръжен
съд, а именно Окръжен съд П. за разглеждането му.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.