№ 809
гр. Бургас, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и седми
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско
дело № 20222100100303 по описа за 2022 година
Делото е образувано по повод исковата молба на „Застрахователна компания Лев
Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, с която претендира осъждане на Д. М.
Ж., с настоящ и постоянен адрес в гр. Б., да му заплати сума в общ размер от 116 616,56
лева, представляваща сбор от регресните вземания за главница от 80 000 лева и лихва за
забава от 36 616,56 лева за периода 22.11.2013-16.05.2018 год., по застрахователни
обезщетения за вреди, последица от ПТП от 22.11.2013 год., изплатени от ищеца-
застраховател в полза на пострадалото лице С. К. Д. възоснова решение по гр. д. №
12407/2015 год. на СГС, ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено
плащане на главницата, начиная от подаване на исковата молба – 28.02.2022 год., до
окончателното й изплащане; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните
разноски.
Искът за лихвата от 36 616,56 лева е уточнен с писмено становище от 25.07.2022
год., както и устно, в проведеното на 27.07.2022 год. открито съдебно заседание.
Правните основания на исковете са чл. 500, ал. 2, изр. първо, КЗ чл. 86, ЗЗД.
Ответникът, чрез процесуалните си представители по чл. 47, ал. 6, ГПК, оспорва
исковете; не ангажира доказателства.
Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, като съобрази нормативните разпоредби, намира за
установено:
По делото не се спори, а и се установява от представените писмени доказателства,
че на 22.11.2013 год. ответникът Д.Ж., неправоспособен водач, управлявал л. а. „Ауди“, рег.
№ А5896МК, като в гр. Бургас, на ул. „Димитър Димов“ причинил ПТП с л. а. „Опел“, рег.
1
№ А6519АТ, управляван от С. К. Д.. В резултат от произшествието на водача С. Д. са били
нанесени две средни телесни повреди (счупване на лява бедрена кост и счупване на
стъпалните костици на десен долен крайник). Към момента на инцидента отговорността на
водача Д.Ж. е била покрита от ищеца-АД по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, възоснова Застрахователна полица № 22113001370928. За престъпното деяние
на ответника е образувано НАХД № 2091/2014 год. на БсРС, завършило с влязло с сила
решение по чл. 78а, НК, с която подсъдимият Д.Ж. е бил признат за виновен в
причиняването на две средни телесни повреди на С. Д. и е бил освободен от наказателна
отговорност.
С решение от 26.04.2017 год. по гр. д. № 12407/2015 год. на СГС, частично
отменено от въззивната инстанция, застрахователят-АД е бил осъден да заплати на С. Д.
обезщетение за неимуществени вреди от описаното ПТП, в размер от 80 000 лева, ведно с
обезщетение за забава, начиная от 22.11.2013 год. Участие в този съдебен процес е взел и
Д.Ж., в качеството на трето лице помагач, поради което е обвързан от решението, на
основание чл. 223, ГПК.
Ищецът твърди, че е изпълнил паричните си задължения по решението на СГС, като
по изп. д. № 20189240400244 на ЧСИ рег. № 924 е заплатил на кредитора С. Д. сума в общ
размер от 116 616,56 лева, съгл. представените платежни нареждания (сбор от 80 000 лева –
главница, и 36 616,56 лева – лихва за забава за периода 22.11.2013-16.05.2018 год.). Това
обстоятелство не е оспорено от ответника – вж. изявлението на процесуалните му
представители в откритото съдебно заседание на 27.07.2022 год. Ищецът твърди, че с факта
на плащане на посочените суми за него е възникнало правото на регрес срещу причинителя
на щетата, на основание чл. 500, ал. 2, КЗ.
Ответникът оспорва исковете с твърдения за изтекла погасителна давност, считано
от 22.11.2013 год.; оспорен е и механизмът на процесното ПТП.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения
главен иск за основателен. Влязлото в сила решение по НАХД № 2091/2014 год. на БсРС
обвързва настоящия граждански състав – чл. 300, ГПК, с обстоятелствата за извършването
на деянието, за неговата противоправност и за виновността на дееца. В наказателния
съдебен акт е прието, че водачът на л. а. „Ауди“ – Д.Ж. – го е управлявал без да има
необходимата правоспособност, нарушил е правилата по ЗДвП, в резултат от което е
настъпило описаното ПТП и по непредпазливост е причинил две средни телесни повреди на
С. К. Д.. Предвид изложеното, в настоящия съдебен процес е недопустимо извършване на
нова, самостоятелна преценка за механизма на ПТП, поради което възражението на
ответника в тази насока е неоснователно.
Регресът по чл. 500, ал. 2, изр. първо, КЗ поражда действие в полза на
застрахователя, който има право да получи платените обезщетение, лихви и разноски от
лицето, управлявало моторното превозно средство, когато не притежава правоспособност за
управление на съответната категория моторно превозно средство. В тази насока съдът
2
основава решението си както на постановеното решение по чл. 78а, НК срещу дееца Д.Ж.
(НАХД № 2091/2014 год. на БсРС), на основание чл. 300, ГПК, така и на представеното
писмо на ОД на МВР – Бургас от 20.10.2016 год., в което е отразен фактът на
неправоспособност на ответника като водач на МПС към датата на непозволеното
увреждане. Основание за привличането на водача към наказателна отговорност и за
осъждането му за противоправното деяние е виновното нарушение на конкретни
императивни правила за движение, които са в причинна връзка с настъпилото ПТП, поради
което са налице предпоставките по чл. 500, ал. 2, КЗ за ангажиране на регресната
отговорност на причинителя на ПТП за заплащане на сумите, представляващи обезщетение
за неимуществени вреди, както и лихва за забава, които застрахователят е заплатил на
увреденото лице С. Д., възоснова осъдителното решение на СГС по гр. д. № 12407/2015 год.
– 80 000 лева главница и 36 646,56 лева обезщетение за забава, съгл. представените ПДИ от
02.05.2018 год. по изп. д. № 20189240400244 и 4 преводни нареждания от периода 10.05.-
07.06.2018 год.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за погасяване на
дължимите суми по давност. В разглеждания казус началото на срока по чл. 110, ЗЗД тече от
момента, в който застрахователят е изплатил обезщетението на увреденото лице, с оглед
встъпването му в правата на пострадалия срещу дееца (вж. т. 14 от ППВС № 7/77 год.).
Процесните суми са платени от ищеца след 10.05.2018 год., т. е. към датата на предявяване
на иска в настоящия съдебен процес – 28.02.2022 год., не е изтекъл 5-годишен срок, затова и
вземанията не са погасени по давност, а възражението на ответника е неоснователно.
Предвид липсата на данни и твърдения за извършено от ответника частично или
пълно плащане на процесните суми, исковете следва да бъдат уважени, ведно с присъждане
на обезщетение за забава по чл. 86, ЗЗД върху главницата от 80 000 лева, начиная от
подаване на исковата молба по настоящото дело – 28.02.2022 год., до окончателното
изплащане.
Уважаването на исковете налага в полза на ищеца да бъдат присъдени направените
деловодни разноски в общ размер от 6955,66 лева – сбор от платените държавна такса от
4664,66 лева, юрисконсултско възнаграждение от 360 лева и депозит за представител на
ответника от 1931 лева (чл. 78, ал. 1 и 8, ГПК).
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. М. Ж., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес гр. Б., ж. к. С.,
бл. ***, ет. *, ап. *, на основание чл. 500, ал. 2, изр. първо, КЗ и чл. 86, ЗЗД, да заплати на
3
„Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, Район Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, сума в общ
размер от 116 616,56 лева, представляваща сбор от 80 000 лева – главница за неимуществени
вреди, и 36 616,56 лева – обезщетение за забава за периода 22.11.2013-16.05.2018 год.,
изплатени от ищеца-застраховател в полза на С. К. Д. възоснова решение от 26.04.2017 год.
по гр. д. № 12407/2015 г. на СГС, които вреди са последица от ПТП, настъпило на
22.11.2013 г. в гр. Бургас, на ул. „Димитър Димов“, ведно с обезщетение в размер на
законната лихва за забава върху главницата от 80 000 лева, начиная от подаване на исковата
молба – 28.02.2022 год., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Д. М. Ж., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес гр. Б., ж. к. С.,
бл. ***, ет. *, ап. *, на основание чл. 78, ал. 1 и 8, ГПК, да заплати на „Застрахователна
компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
Район Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, деловодни разноски в размер от
6955,66 лева.
ОБЯВЯВА, на основание чл. 236, ал. 7, ГПК, че присъдените суми могат да бъдат
внесени по следната банкова сметка на ищеца: IBAN: BG54 BPBI 7945 1060 2012 07.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред през Апелативен
съд – Бургас в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
4