№ 1877
гр. София, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело
№ 20231100509359 по описа за 2023 година
За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №6693 от 28.04.2023г., постановено по гр.дело №65650/2021г. по
описа на СРС, Г.О., 141-ви състав, е осъден ЗД "БУЛ ИНС"АД, с ЕИК *********, да
заплати на ЗАД "АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ" АД, с ЕИК *********, на основание чл.411,
ал.1 КЗ сумата от 619.07 лв., представляваща регресно вземане за платено обезщетение
по имуществена застраховка за вреди по товарен автомобил марка "Форд Транзит", с
рег.№СА****ХС, от ПТП на 09.08.2019г. в гр.София, причинено от застрахован при
ответника по застраховка "Гражданска отговорност" водач на лек автомобил марка
"Тойота", с рег.№СВ****МС, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда - 17.11.2021г., до изплащането й, както и на основание чл.78,
ал.1 ГПК сумата от 920 лв., сторени по делото разноски.
Постъпила е въззивна жалба от ответника - ЗД "БУЛ ИНС"АД, с ЕИК *********,
чрез пълномощник юрисконсулт Ц.Д., с надлежно учредена представителна власт, с
която се обжалва изцяло решение №6693 от 28.04.2023г., постановено по гр.дело
№65650/2021г. по описа на СРС, Г.О., 141-ви състав, с което е уважен предявения
осъдителен иск с правно основание чл.411, ал.1 КЗ, както и в частта на възложените в
тежест разноски. Поддържа се, че първоинстанционният съд не е обсъдил в цялост
всички събрани по делото доказателства, което е довело до постановяване на
незаконосъобразен и неправилен съдебен акт. Излага се, че в хода на производството
пред първата инстанция не е доказано от ищеца при условията на пълно и главно
доказване механизма на настъпилото ПТП, респективно не се установява виновно и
1
противоправно поведение на водача на лек автомобил марка "Тойота", с рег.
№СВ****МС, който е имал валидна задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" в ЗД "БУЛ ИНС"АД към датата на настъпване на застрахователното
събитие. Оспорват се констатациите на вещото лице, изготвило приетата по делото
основна и повторна съдебно-автотехническа експертиза /САТЕ/ в частта, в която е
посочен механизма на настъпилите увреждания по товарен автомобил марка "Форд
Транзит", с рег.№СА****ХС. Твърди се, че от събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установява, че процесното ПТП е настъпило в резултат на
противоправното поведение на водача на товарен автомобил марка "Форд Транзит", с
рег.№СА****ХС, който е нарушил разпоредбата на чл.25 ЗДвП, като е предприел десен
завой от средна пътна лента, без да пропусне движещият се в крайна дясна лента лек
автомобил марка "Тойота", с рег.№СВ****МС, без да подаде ясен и точен за
възприемане сигнал и без да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите
участници в движението. В тази връзка се твърди, че не са налице предпоставките за
уважаване на иска с правно основание чл.411, ал.1 КЗ. Моли съда да постанови
съдебно решение, с което да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с
което да отхвърли предявения осъдителен иск с правно основание чл.411, ал.1 КЗ.
Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции.
Представена е молба от 15.06.2023г., в която се съдържа списък по чл.80 ГПК, както и
е направено възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на
претендираните от въззиваемата страна разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна - ЗАД "АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ" АД, с ЕИК *********, чрез
пълномощник адв.А. Б., депозира писмен отговор, в който взема становище за
неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Излагат се доводи, че обжалваното
решение на СРС е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с
разпоредбите на закона. Поддържа се, че правилно първоинстанционният съд е приел,
че са доказани всички елементи от сложния фактически състав на нормата на чл.411,
ал.1 КЗ и са налице основания в закона за ангажиране на договорната отговорност на
ответника, а именно: наличие на валиден застрахователен договор по застраховка
"Каско на МПС" към датата на настъпване на процесното ПТП между ЗАД "АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ" АД и собственика на увредения товарен автомобил марка "Форд
Транзит", с рег.№СА****ХС; настъпило застрахователно събитие в срока на
сключения застрахователен договор; вреди, причинно-следствена връзка между вреди
и застрахователно събитие, изплащане на обезщетение по имуществена застраховка
"Каско на МПС" от застрахователя. Излага се още, че правилно съдът е преценил с
оглед събраните по делото доказателства, че от установения механизъм на ПТП е
видно, че същото е причинено в резултат на виновно и противоправно поведение на
водача на лек автомобил марка "Тойота", с рег.№СВ****МС, който е имал валидна
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" в ЗД "БУЛ ИНС"АД към датата
на настъпване на застрахователното събитие, поради което правилно и
законосъобразно е присъдено в полза на ищеца претендираното застрахователно
обезщетение. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да потвърди
обжалваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция. Към молба от 27.02.2025г. е приложен списък по чл.80 ГПК, както и е
направено възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на претендираните
от въззивника разноски за въззивната инстанция.
Предявен е от ЗАД "АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ" АД, с ЕИК *********, срещу ЗД
2
"БУЛ ИНС"АД, с ЕИК *********, осъдителен иск с правно основание чл.411, ал.1 КЗ.
С оглед заявения петитум на подадената въззивна жалба на инстанционен
контрол подлежи изцяло постановеното първоинстанционно решение, с което е уважен
предявения осъдителен иск с правно основание чл.411, ал.1 КЗ.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е подробно изложена от първоинстанционния съд.
Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на
чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от
първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия
съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция
доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени към релевантните за
спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което
подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
обжалваното решение и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1
на ТР №1/09.12.2013г. по тълк.дело №1/2013г., ОСГТК на ВКС).
В случая при извършената служебната проверка по чл.269, изр.1 ГПК настоящият
въззивен състав намира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим, като при
постановяването им не са допуснати нарушения на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми. По същество решението е правилно. За да постанови
обжалваното съдебно решение, с което е уважен предявения иск с правно основание
чл.411, ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД, първоинстанционният съд е приел, че ищецът
(чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и чл.8, ал.2 ГПК) е
доказал по безспорен и категоричен начин, чрез т.нар. пълно доказване (изключващо
всякакво съмнение), че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки,
обуславящи отговорността на ответното дружество. В случая е доказано, че по време
на действието на сключен договор за имуществена застраховка "Каско" е настъпило
предвидено в него застрахователно събитие, в резултат на което на застрахованото
МПС са били нанесени вреди, както и че ищецът е изплатил застрахователно
обезщетение. СРС като е извършил съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства – двустранен констативен протокол за ПТП от 09.08.2019г., основно и
повторно заключение на САТЕ, както и показанията на разпитаните по делото
свидетели – водачите на моторните превозни средства, участници в настъпилото
процесно ПТП – Р.К.Я., водач на лекия автомобил марка "Тойота", с рег.№СВ****МС,
и М.П.М., водач на увредения товарен автомобил марка "Форд Транзит", с рег.
№СА****ХС, е обосновал извода, че процесното ПТП е настъпило в резултат на
противоправното поведение на водача на лек автомобил марка "Тойота", с рег.
№СВ****МС, който е нарушил правилата за движение по пътищата при предприемане
на маневра "изпреварване от дясна лента" – чл.41, ал.1 ЗДвП, с оглед на което носи
3
вината за настъпилото ПТП - вината на водача в случая се презюмира, съгласно чл.45,
ал.2 ЗЗД. В тази връзка СРС е обосновал краен извод, че са налице предвидените в
закона основания, за да възникне отговорността на ответника като застраховател по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на прекия причинител на вредата
за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените от деликвента
имуществени щети на увредения автомобил. Крайният извод на СРС за основателност
на предявения осъдителен иск с правно основание чл.411, ал.1 КЗ е обоснован при
правилна преценка на събраните по делото доказателства и при правилно прилагане на
материалния закон. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно
нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на
чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото
доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени
обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. При
постановяване на обжалваното решение СРС не е допуснато нарушение на
процесуални и материалноправни норми, същото е законосъобразно, постановено при
правилно тълкуване и прилагане на материалния закон - КЗ и въззивният състав
споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл.272
ГПК препраща към тях.
Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави следното:
Въззивният съд счита, че от приетите по делото като неоспорени от страните
доказателства се установяват предпоставките за ангажиране отговорността на
ответното дружество - застраховател на основание чл.411, ал.1 КЗ. Отговорността на
застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" е
функционално обусловена от отговорността на сочения като деликвент застрахован и
следователно възниква само при наличието на всички предвидени в чл.45, ал.1 ЗЗД
предпоставки. Неоснователно е твърдението на въззивника, че от събраните
доказателства не се установява противоправно поведение на водача на лек автомобил
марка "Тойота", с рег.№СВ****МС, в резултат на което е настъпило процесното ПТП.
Противно на поддържаното от въззивника от съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства безпротиворечиво се установява, че процесното ПТП е причинено от
противоправното поведение на водача на лек автомобил марка "Тойота", с рег.
№СВ****МС, който е бил застрахован по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" при ответника. Механизмът на настъпилото процесно ПТП на
09.08.2019г. се установява от двустранен констативен протокол, съставен на същата
дата от участниците в реализираното ПТП, показанията на разпитаните по делото
свидетели – водачите на моторните превозни средства, участници в настъпилото
процесно ПТП – Р.К.Я., водач на лекия автомобил марка "Тойота", с рег.№СВ****МС,
и М.П.М., водач на увредения товарен автомобил марка "Форд Транзит", с рег.
№СА****ХС, както и от приетите по делото основно, допълнително и повторно
заключение по САТЕ, съгласно които доказателства механизма на настъпилото ПТП е
следният: На 09.08.2019г. около 13:35 часа, товарен автомобил марка "Форд Транзит",
с рег.№СА****ХС, управляван от М.П.М., се движи в гр.София по ул."Мюнхен" в
района на №14, вход за Бизнес център юг, и водачът е предприел маневра за завиване
надясно, като е управлявал около средата на пътното платно, като по същото време лек
автомобил марка "Тойота", с рег.№СВ****МС, управляван от Р.К.Я., се движи по
ул."Мюнхен" след процесния автомобил, като водачът предприема маневра за
изпреварване от дясната страна на товарния автомобил, при което траекториите на
движение на автомобилите се пресичат и е настъпил удар с инициален контакт за
4
лекия автомобил марка "Тойота" в заден ляв калник, за товарния автомобил марка
"Форд Транзит" – в предна дясна част, в областта на преден десен калник. Вещото
лице Й.Й., изготвило повторната САТЕ е категоричен в своите констатации, че в
случай, че водачът на лек автомобил марка "Тойота" не е предприел маневра за
заобикаляне и изпреварване отдясно на товарен автомобил марка "Форд Транзит"
траекториите на двете превозни средства нямаше да се пресекат и удар между тях
нямаше да настъпи. Съдът кредитира приетите по делото основна, допълнителна и
повторна САТЕ, като обективно и компетентно изготвени, изводите на съдебните
експерти съвпадат и кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.
Следователно от анализа на събраните по делото доказателства се налага извода, че
причина за настъпването на процесното ПТП е противоправното поведение на водача
на лекия автомобил марка "Тойота", който е предприел маневра за изпреварване от
дясно в нарушение на чл.41, ал.1 ЗДвП. В конкретния случай вината на дееца не
подлежи на доказване и същата се предполага по силата на оборимата презумпция,
предвидена в чл.45 от ЗЗД. В настоящото производство доказателства в обратна
насока няма представени от страна на ответника, върху който пада тежестта да
опровергае в процеса установената в закона презумпция. В тежест на ответника е да
ангажира доказателства за наличие на обстоятелства, които да изключват вината му
или да намаляват отговорността му, като в случая такива не са представени. В този
смисъл правилно първостепенният съд е приел, че релевираното от ответника и
поддържано от него във въззивната жалба възражение за съпричиняване по реда на
чл.51, ал.2 ЗЗД е недоказано. В конкретния случай по делото при доказателствена
тежест за въззивника-ответник не са ангажирани доказателства, от които да се
установява, че поведението на водача на увредения автомобил, застрахован по
имуществена застраховка "Каско" при ищцовото дружество, е в причинна връзка с
настъпването на вредоносния резултат. Напротив - доводите на въззивника-ответник в
тази насока се опровергават от събраните по делото доказателства.
По горните аргументи се налага извода, че по делото е установен механизма на
ПТП, който отговаря на описанието в протокола, като от заключенията на изслушаните
по делото основна, допълнителна и повторна САТЕ се доказва причинната връзка
между този механизъм и настъпилите вреди по увредения автомобил. Следователно от
съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се налага извода, че водачът
на лек автомобил марка "Тойота", с рег.№СВ****МС, който е бил застрахован по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" при ответното застрахователно
дружество, носи отговорност за реализирането на процесното ПТП, съответно за
причинените материални щети на товарен автомобил марка "Форд Транзит", с рег.
№СА****ХС.
На следващо място въззивният съд счита, че по делото са доказани останалите
предпоставки на чл.411 КЗ за суброгация на ищеца - ЗАД "АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ" АД,
в правата на водача на увреденото МПС, което е било застраховано при него по
застраховка "Каско на МПС" - срещу ответника - ЗД "БУЛ ИНС"АД, като застраховател
по задължителна застраховка "Гражданска отговорност", покриваща отговорността на
причинителя на вредите - водача на лек автомобил марка "Тойота", с рег.№СВ****МС,
който е виновен за настъпването ПТП, станало на 09.08.2019г. около 13:35 часа, в
гр.София по ул."Мюнхен" в района на №14, вход за Бизнес център юг.
Досежно размера на следващото се обезщетение за вредите върху увредения
товарен автомобил марка "Форд Транзит", с рег.№СА****ХС, в резултат на
настъпилото процесно ПТП на 09.08.2019г., настоящият състав намира, че правилно и
5
законосъобразно първоинстанционният съд е кредитирал приетото основно
заключение на САТЕ, в което експертът е изчислил стойността на причинените вреди
по средни пазарни цени към датата на настъпилото застрахователно събитие, поради
което предявеният иск се явява доказан и основателен за сумата, за която е предявен и
като такъв правилно е бил уважен.
С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на изводите на
въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение в т.ч. и
в частта за разноските, възложени на ответника, съобразно изхода от спора, като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от
ГПК.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция право на разноски има
ищеца – въззиваем в настоящото производство. Направеното във въззивната жалба
възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК относно размера на претендираните от
въззиваемата страна разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция
съдът счита за основателно. В случая въззиваемата страна - ищец претендира разноски
за платено адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 480 лв. с вкл. ДДС,
съгласно приложени доказателства за извършеното плащане. Настоящият въззивен
състав счита, че така претендираните от въззиваемата страна - ищец разноски за
адвокатско възнаграждение са завишени като с оглед действителната правна и
фактическа сложност на делото, същото следва да бъде намалено от 480 лв. с вкл. ДДС
до размер на сумата от 300 лв. с вкл. ДДС. В процесния случай, съгласно решение на
СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 и определение № 343/15.02.2024 г. по т.дело
№ 1990/2023 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О., минималните размери на адвокатските
възнаграждения, определени в Наредба №1/2004г., нямат задължителна сила за съда. С
оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл.101, пар.1 ДФЕС,
определените с Наредба №1/09.01.2004г. минималните размери на адвокатските
възнаграждение не са задължителни за съда. Съобразно материалния интерес на
правния спор, съответно действителната правна и фактическа сложност на делото пред
въззивната инстанция и извършените от пълномощника на въззиваемата страна- ищец
процесуални действия в настоящата инстанция –подаден писмен отговор, без
осъществено процесуално представителство, съдът намира, че претендираното от
въззиваемата страна - ищец адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 480 лв. с
вкл. ДДС е прекомерно и следва да бъде намалено до размер на сумата от 300 лв. с
вкл. ДДС, която сума следва да се присъди в тежест на въззивника-ответник.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №6693 от 28.04.2023г., постановено по гр.дело
№65650/2021г. по описа на СРС, Г.О., 141-ви състав.
ОСЪЖДА ЗД "БУЛ ИНС"АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул."Джеймс Баучер" №87; да заплати на ЗАД "АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул."Сребърна" №16; на правно основание чл.81 и чл.273 във вр. с чл.78, ал.1 ГПК
сумата от 300.00 лв. /триста лева/ с вкл. ДДС, разноски за адвокатско възнаграждение
за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на
6
чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7