М О Т И В И
КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД N
1788/2019год. по описа на РРС-първи наказателен състав
Русенска районна прокуратура
обвинила:
Подс. М.Ц.Г.,***, с ЕГН ********** в това, че
На
17.11.2018 г., в гр. Русе, като непълнолетен, но след като
могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките
си, противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство-лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ЕВ 7401 АМ, на стойност 1 232,00 /хиляда
двеста тридесет и два/ лева, от владението на В.Х.В.,***, без негово съгласие с
намерение да го ползва, ползвал го, като последвала повреда на стойност 882,00
/осемстотин осемдесет и два/ лева на превозното средство, изразяваща се в
деформация на: предна броня, преден десен калник, преден капак, преден десен
фар, предна декоративна решетка, преден десен мигач, предно панорамно стъкло и
уплътнението му, предна престилка, контактен ключ, предна лява колона и предна
дясна колона, то било изоставено без надзор, деянието било извършено в пияно
състояние, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда-0,83 на хиляда,
отнемането било извършено при условията на чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4-чрез
използване на техническо средство-автомобилен ключ, като откраднатата вещ не
била под постоянен надзор - престъпление
по чл.346, ал.2, т.1, т.2, пр.1 и т.3 вр. ал.1 вр. чл.195, ал.1, т.2 и т.4, пр.
2 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК и в това, че
На
17.11.2018 г., в гр. Русе, като непълнолетен, но след като
могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките
си, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление
на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление - с Наказателно
постановление № 17-1085-003159 от 25.01.2018 г. на Началник
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Русе, влязло в сила на 10.04.2018 г.,
извършил такова деяние, като управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ЕВ 7401 АМ, без съответно
свидетелство за управление - престъпление
по чл. 343в, ал. 2 вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 и т. 5 от НК.
Прокурорът поддържа обвиненията и моли Съда да признае подсъдимия за
виновен, като му наложи предвидените за престъпленията наказания.
Подсъдимия изцяло признава фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират
доказателства за тези факти, по смисъла на чл. 371, ал. 1, т. 2 от НПК.
Съдът, след като съобрази, че самопризнанието на
подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства,
същите са събрани при условията и по реда на НПК, приема за установени фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно:
Подсъдимият М.Ц.Г. е роден на ***г. в гр.Русе, български
гражданин, с основно образование, неженен, осъждан, не работи, с ЕГН ********** .
На 16.11.2018 г., около 22.00 ч. свид. Х.И.посетил дома на
своя приятел - подс. М.Г.,***.
Двамата се черпили, като употребили значително количество алкохол. По-късно
решили да отидат на гости на своя позната - свид. Й.К., която живеела на ул.„Лозенград“ № 18 в ж.к. „Родина
3“ . Двамата тръгнали пеш от дома на подсъдимия и се насочили към блокове
„Фридрих Енгелс“ А, Б и В. На паркинга на един от тези блокове Г. и И. видели
паркиран лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ЕВ 74 01 АМ, червен на цвят.
Автомобилът бил собственост на свид. И.М.от гр. Дряново, която го била предоставила за ползване на зет си
– свид. В.В.. Подс. М.Г. приближил лекия
автомобил и с автомобилен ключ за автомобил от същата марка, който носел у себе
си, отключил предната му лява врата. Седнал на шофьорската седалка и отключил
предната дясна врата, през която в лекия автомобил влязъл и свид. Х. И.. Г. опитал да
стартира двигателят на автомобила с ключа, но не успял. Поради това издърпал
кабелите, намиращи се под кормилната колона на автомобила, допрял някои от
жиците и стартирал двигателя. След това подс. М.Г. привел в движение горепосочения автомобил, като го
се насочил към дома на свид.К., движейки се по улиците на гр. Русе. На известно
разстояние от дома на тяхната позната, подс. Г. спрял и паркирал автомобила. След това двамата с И.излезли
и се отправили пеш към жилището на Й.К., където останали няколко часа, като
споделили с момичето, че се придвижили до дома ѝ с лек автомобил.
В ранните часове на 17.11.2018 г. подс. Г. и свид. И. си тръгнали от
жилището на свид. Й.К., качили се отново в отнетия лек автомобил и се насочил
към дома на свой познат – свид. С.Д.. Автомобила отново бил управляван от подсъдимия, който го насочил
към ул.“Голям Богдан“ движейки се по улиците на града. Когато достигнал
ул.„Голям Богдан“ подсъдимият паркирал автомобила в близост до бл.„Странджа
планина“, в който било жилището на свид. Д.. След това се обадил по телефона на свидетеля Д. и му
казал да слезе на паркинга до блока. След известно време С.Д. излязъл от дома
си, видял процесния лек автомобил, в който били подс. Г. и свид. И.и се качил при
тях, като седнал на задната седалка. Подс. Г. стартирал двигателя и отново привел в движение лекия
автомобил по улиците на града, насочвайки се към Централна ЖП Гара в гр. Русе.
По същото време свидетелите М.М.и З.З.– полицейски
служители в Първо РУ при ОД МВР-Русе, изпълнявали служебните си задължения като
автонаряд, движейки се със служебен
автомобил по бул. „Неофит Бозвели“. Те видели лекият автомобил управляван от подс. М.Г. ***, като им
направило впечатление, че автомобилът е без включени светлини. В този момент подс. Г. преминал през
кръстовището на бул.“Неофит Бозвели“ и ул.“Видин“ при нарушаване правилата за
предимство, поради което полицейските служители решили да го последват и да
извършат проверка. Включили специалните светлинен и звуков сигнал и потеглили
след автомобила управляван от подсъдимия. Последният въпреки, че възприел
сигналите за спиране увеличил скоростта си на движение и продължил към
кръстовището между улиците „Видин“ и „Св. Георги“, където направил десен завой
и се насочил по ул.„Св. Георги“. След това отново завил надясно навлизайки по
ул.„Иларион Макариополски“ в посока към Т-образното кръстовище с ул.„Панайот
Волов“. При достигането на това кръстовище подс. М.Г. не успял да завие и
напуснал платното за движение, в резултат на което последвал сблъсък между
предната част на управляваният от него автомобил и крайпътно дърво. Веднага
след това подс. Г. отворил
предната лява врата, излязъл от автомобила и побягнал по ул.„Панайот Волов“ в
посока към ул.„Стефан Стамболов“. Свид. Х.И.също излязъл от автомобила и побягнал в посока към
намиращата се в близост сграда на „Професионалната гимназия по речно
корабостроене и корабоводене“. Свид. З., който също веднага излязъл от полицейския автомобил,
последвал подсъдимия като му разпоредил неколкократно спре, но последният
продължил да бяга. Междувременно свид. С.Д. излязъл от автомобила, но останал в близост до него.
Тъй като З. бил видял и наличието на трето лице в автомобила, се отказал от
преследването и се върнал при колегата си, за да му окаже съдействие.
При проведената със свид. Д. беседа, той дал на полицейските служители информация
за самоличността на свид.И.и подс.Г., като им показал на таблета си и снимки на
двете лица. Свидетелите З. и М. уведомили Оперативната дежурна част при ОД
МВР-Русе и изчакали пристигането на екип от Първо районно управление, който
впоследствие извършил оглед на местопроизшествието. На мястото бил изпратен за
съдействие и екип на Сектор ПП-Русе в състав свидетелите Н.К.и М.А.– младши
автоконтрольори в Сектора. Те установили, че автомобилът е собственост на свид. И.М., а бил
управляван от подсъдимия.
Междувременно, свид. С.К.– полицейски инспектор в Първо РУ-Русе посетил дома
на подс. Г. и го
открил в мазата. Още на място подсъдимият признал стореното от него и разказал
в подробности за действията си и случилото се през нощта на 16 срещу 17ноември,
2018 г. По-късно,
същата нощ бил установен и издирен и свид. Х. И.. Впоследствие подсъдимия и свид.И.били отведени в
сградата на Първо районно управление при ОД на МВР Русе. Там подсъдимият бил
изпробван от свид.А. за наличие на алкохол в кръвта с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510“, с неустановен делото фабричен номер, което отчело концентрация от
0,83 на хиляда в издишаните от подс. Г. въздушни пари. Било установено също така, че
подсъдимият е неправоспособен водач на МПС, тъй като никога не бил придобивал
такава правоспособност.
Установило се също така, че с Наказателно постановление №
17-1085-003159/25.01.2018г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
Русе, влязло в сила на 10.04.2018г. подс. Г. вече бил наказван за това, че управлява МПС без да
притежава правоспособност за това.
Впоследствие за извършените нарушения на правилата за
движение по пътищата, свид.Н.К.съставил против подс. М.Г. АУАН, серия Д,
бланков № 0739966 от 17.11.2019 г, а свид. М. А., му съставил
АУАН, серия Д, бланков № 0679534 от 17.11.2019 г. и АУАН, серия Д, бланков № 0679535 от 17.11.2019г.,
като и трите акта били подписани от подс. М.Г. отново без никакви възражения.
При извършеният оглед на местопроизшествие и при оглед на
веществено доказателство се установило, че в резултат от възникналото
пътно-транспортно произшествие били причинени множество увреждания по л.а.
„Фолксваген Голф“, с рег. № ЕВ 7401 АМ, изразяващи се в деформация на предна
броня, преден десен калник, преден капак, преден десен фар, предна декоративна
решетка, преден десен мигач, предно панорамно стъкло и уплътнението му, предна
престилка, предна лява колона и предна дясна колона.
В хода на досъдебното производство била назначена и
изготвена автотехническа и оценителна експертиза, от заключението на която се
установява, че пазарната стойност на л.а. „Фолксваген Голф“ рег. № ЕВ 7401 АМ, към
датата на деянието възлизала на 1 232,00 лв. Вещото лице установило, че стойността на причинените
по процесния автомобил имуществени вреди била 882,00 лв.
По време на разследването била назначена и изготвена и
почеркова експертиза, от заключението по която станало ясно, че подписът и
ръкописно изписаното име „Г.“, под него, в копие на разписка за връчване към
Наказателно постановление № 17-1085-003159/25.01.2018 г. на Началник Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР Русе, били изпълнени от подсъдимия М.Г..
Изложената фактическа обстановка, Съдът намира за доказана
по несъмнен начин. В тази насока са признаването изцяло от подсъдимия на
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, в хода на
съдебното следствие. Това самопризнание се подкрепя и от събраните гласни
доказателства – показанията на свидетелите В.Х.В., Н.П.К., Ст. Е. Д., М. Л. М., З.
Е. З., И. Г. М., С. З. М., Ц. Г. Ц., Х. М. И., Й.К., М. В.А. и С.В.К., както и
от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства – протокол
за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбума към него, Протокол за ПТП,
протокол за оглед на веществени доказателства, справка за регистрацията на лек
автомобил, свидетелство за регистрация на МПС-копия, Наказателно постановление
№ 17-1085-003159/25.01.2018г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
Русе – копие, АУАН, серия Д, бланков № 0739966 от 17.11.2019 г. - копие, АУАН, серия Д,
бланков № 0679534 от 17.11.2019 г. – копие, АУАН, серия Д, бланков № 0679535 от 17.11.2019 г. – копие,
Сведение-характеристика за непълнолетния Х. И., Сведение-характеристика за
непълнолетния М.Г., разписки, фактура, Справка за нарушител/водач, заключенията
на автотехническата и оценителна и почеркова експертизи, справка за съдимост,
биографична справка, декларация за семейно и имотно състояние.
Съдът приема, че така събраните по делото доказателства
представляват хармонично цяло, логична система от факти, водещи до единствения
възможен извод за авторството, предмета на престъпленията, елементите от
обективна им страна и вината, и
изключват всички останали, като в тяхната
съвкупност налагат следните правни
изводи:
От обективна страна подсъдимият М.Ц.Г. е осъществил състава на престъплението
по чл.346, ал.2, т.1, т.2, пр.1 и т.3
вр. ал.1 вр. чл. 195, ал.1, т.2 и т.4, пр.2 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.63, ал.1,
т.3 от НК, тъй като на 17.11.2018г., в гр. Русе, като непълнолетен, но след
като могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи
постъпките си, противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство - лек
автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ЕВ 7401 АМ, на стойност 1 232,00 /хиляда
двеста тридесет и два/ лв., от владението на В.Х.В.,***, без негово съгласие с
намерение да го ползва, ползвал го, като последвала повреда на стойност 882,00
/осемстотин осемдесет и два/ лв. на превозното средство, изразяваща се в
деформация на: предна броня, преден десен калник, преден капак, преден десен
фар, предна декоративна решетка, преден десен мигач, предно панорамно стъкло и
уплътнението му, предна престилка, контактен ключ, предна лява колона и предна
дясна колона и превозното средство било изоставено без надзор, като деянието
било извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда - 0,83 на хиляда и отнемането било извършено при условията на чл.195,
ал.1, т.2 и т.4 - чрез използване на техническо средство-автомобилен ключ, а
откраднатата вещ не била под постоянен надзор.
Безспорно е установено, че лек автомобил
„Фолксваген Голф“, с рег. № ЕВ 7401 АМ който подс. М.Г. отнел, бил чужд за него. Той бил собственост на свид. И.М.и
бил във владение на свид. В.В., на когото последната го предоставила за
ползване.
Несъмнено, с действията си – влизане в
автомобила, стартирането на двигателя му, извеждането му от мястото, където било
оставено от владелеца му и привеждането в движение по улиците на гр. Русе,
подс. Г. е отнел, с цел ползване, процесното моторно превозно средство. С тези
си действия подсъдимият преустановил фактическата власт на владелеца върху
лекия автомобил и установил своя собствена такава, без да било налице съгласие
на собственика или владелеца за това.
Безспорно се установено, че в резултат от
ползването на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ЕВ 7401 АМ и конкретно
като последица от управлението му от подс. Г. е последвала повреда на
процесното превозно средство, изразяваща се в множество деформации по него.
Освен това, след настъпване на пътно-транспортното произшествие, подсъдимият
незабавно напуснал превозното средство и побягнал в неизвестна посока, като изоставил
автомобила с отворени врати и на контакт, на място значително отдалечено от
мястото, където престоявало по волята на неговия владелец. Тези установени по
несъмнен начин факти, дават основание на Съда да приеме, че в резултат от
отнемането на автомобила и ползването му от страна на подсъдимия е последвала
повреда по превозното средство, което в крайна сметка подс. Г. изоставил без
надзор. Т.е. престъплението е осъществено при наличието на квалифициращите
обстоятелства по чл.346, ал.2, т.1, пр.1 и пр.2 от НК.
Безспорно е установено по делото също така, че
деянието подс. Г. извършил в пияно състояние, тъй като непосредствено след
деянието, при извършена му алкохолна проба с техническо средство, било отчетено
наличието на концентрация на алкохол от 0,83 на хиляда в издишаните от подсъдимия
пари. Става ясно също така от доказателствата по делото, че непосредствено
преди отнемане на моторното превозно средство, подсъдимият употребил значително
количество алкохол. Това от своя страна обосновава и правната квалификация на
извършеното по чл.346, ал.2, т.2, пр.1 от НК.
Налице
е и квалифициращото обстоятелство по чл.346, ал.2, т.3, вр. чл.195, ал.1, т.2
от НК, доколкото отнемането на процесното превозното средство е извършено по
отношение на вещ без постоянен надзор. Безпротиворечива е съдебната практика по
това, че оставянето на лек автомобил на улицата или на неохраняем паркинг
представлява типичен случай на движима вещ без постоянен надзор (в този смисъл
ППВС № 6/71 г. по н. д. № 3/71 г., т. 9; ТР № 54/89 г. по н. д. № 49/89 г. и
др.). В конкретния случай лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ЕВ 7401 АМ бил
паркиран пред жилищен блок на неохраняем паркинг и не е имало организиран от
свидетеля В.В. или от другиго, постоянен надзор над него. Този автомобил
практически бил без постоянен надзор и оставен на обществено доверие. Ето защо Съдът
намира, че престъпното посегателство е по отношение на вещ без постоянен
надзор.
Установява
се от доказателствата по делото и квалифициращото обстоятелство по чл.346,
ал.2, т.3, вр. чл.195, ал.1, т.4 от НК, тъй като за отнемането на автомобила,
подс. Г. ползвал техническо средство, доколкото е използван ключ, способствал
за отключване на предната дясна врата и осигуряването на достъп до купето на
автомобила. Безспорно, техническото средство по смисъла на чл.195, ал. 1, т. 4,
пр. 2 НК е вещ, която сама по себе си е предназначена или в конкретната
ситуация е послужила за извършване на техническа операция, осигурила достъп до
предмета на отнемането или е послужила за отнемането или пък съществено го е
улеснила. В конкретният случай посредством ползваният ключ, подс. Г. си
осигурил достъп до предмета на отнемането и съществено го улеснил, доколкото
без възможност да оперира с електрическата система на автомобила и със
средствата за управление, подсъдимият не би могъл да стартира двигателя, да
приведе автомобила в движение и да го управлява.
От субективна страна е налице пряк умисъл у подсъдимият М.Г.. Той
действал с ясното съзнание за противоправността на извършваното от него. Съзнавал
общественоопасния характер на деянието и неговите общественоопасни последици,
при което целял настъпването на противоправния резултат, тъй като решил да ползва
чуждо моторно превозно средство, по неправомерен начин. Подсъдимият бил наясно,
че лекият автомобил, който отнел и ползвал е чужд за него и, че липсва
съгласието на собственика и владелеца за ползването му.
Деянието М.Г. извършил като непълнолетен, но
от събраните по делото доказателства, касаещи конкретното му поведение,
физическо и психическо състояние и данните за личността му споделени от
родителя и отчетени в сведението-характеристика, става ясно, че той бил в
състояние да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи
постъпките си. Подсъдимият бил психично здрав, с адекватно за възрастта си
психично развитие, имал
съзнание за непозволеност на действията си и наказуемостта на постъпката си.
Предвид това Г. бил способен да прецени характера, значението и забранеността
на конкретното деяние, като не се установи да е действал под външно влияние.
Конкретният механизъм сочи, че действията на подсъдимия са преднамерени и
целенасочени, макар и с характера на типична за непълнолетната възраст, в която
се е намирал, недооценъчност към последиците на извършеното.
Поради изложеното
деянието на М.Г. следва да се квалифицира и във вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК.
С оглед на това, Съдът намира, че са налице
всички елементи от обективната и субективната страна на състава на
престъплението по чл.346, ал.2, т.1, т.2, пр.1 и т.3 вр. ал.1 вр. чл. 195,
ал.1, т.2 и т.4, пр.2 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3, поради което подсъдимият
М.Ц.Г. следва да бъде признат за виновен в извършването на това престъпление и
му бъде наложено наказанието предвидено от закона.
При индивидуализацията на наказанието по отношение на подсъдимият за
това деяние, Съдът отчита като смекчаващи
отговорността обстоятелства младата му възраст; обусловените от социалната му среда ниско ниво на
интелектуално и духовно развитие, които са препятствали способностите на
непълнолетния /към момента на деянието/ пълноценно и адекватно да контролира
желанията си и поведението си; оказаното съществено съдействие за разкриване
обективната истина по делото, още в началният етап на извършваната полицейска
проверка; изразеното съжаление за деянието му, както и споделеното желание да
се ангажира занапред с трудова дейност.
Като отегчаващи отговорността
обстоятелства Съдът приема натрупването на
множество квалифициращи обстоятелства при извършване на престъплението,
предходното осъждане на Г. за престъпление от общ характер, лошите му
характеристични данни, обусловени от множеството регистрирани противообществени
прояви и престъпления в МКБППМН-Русе, както и невъзстановяването на причинените
имотни вреди от престъплението.
Предвид това Съдът приема, че е налице минимален превес
на отегчаващите отговорността обстоятелства, поради което, след редукцията по
чл.63, ал.1, т.3 от НК на подсъдимия следва да бъде определено наказание
“Лишаване от свобода”, което следва да бъде отмерено в границите между средата и
максимума на предвиденото от закона и ориентирано към средата.
По тези съображения Съдът счита, че целите на наказанието
ще се постигнат с определяне за подс. М.Г. на наказание “Лишаване от свобода” за срок от 2 години.
Съобразявайки, съгласно
чл.373, ал.2 от НПК, задължителното прилагане на чл.58а, ал.1 от НК, Съдът
намалява така определеното наказание с една трета, като налага на подс.М.Г.
наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 1/ЕДНА/ ГОДИНА и 4/ЧЕТИРИ/ МЕСЕЦА.
С оглед събраните
доказателства и въз основа на установената и неоспорена фактическа обстановка,
Съдът намира, че обв. М.Ц.Г. е осъществил от обективна и субективна страна и състава
на престъплението по чл. 343в, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 и т. 5 от НК,
като на 17.11.2018 г., в гр. Русе, като непълнолетен, но след като могъл да
разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, в
едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на
моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление, с
Наказателно постановление № 17-1085-003159 от 25.01.2018 г. на Началник Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР Русе, влязло в сила на 10.04.2018 г., извършил
такова деяние, като управлявал моторно превозно средство – л.а.„Фолксваген
Голф“, с рег. № ЕВ 7401 АМ, без съответно свидетелство за управление.
Самоличността на извършителя
била безспорно установена както от самопризнанието на подс.Г., така и от свидетелите
С.Д., Х.И. и полицейските служители извършили проверката по случая.
Установи се по несъмнен начин,
че подс.Г. бил наказван вече по административен ред за управление на МПС без
съответното свидетелство за управление – с Наказателно постановление №
17-1085-003159 от 25.01.2018г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
Русе, влязло в сила от 10.04.2018г., с което за нарушение на чл.150 от ЗДвП и
на осн. чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от същия закон, му било наложено наказание “Обществено
порицание”. Безспорно, настоящото деяние Г. извършил преди да изтече една
година от наказването му по административен ред за същото деяние.
От субективна страна деянието
е извършено при условията на пряк умисъл. Подсъдимият Г. знаел за съществуващата
принципна забрана за управление на МПС без съответната правоспособност. Наясно
бил, че не е придобивал такава правоспособност. Бил му връчен и препис от
наказателното постановление, с което бил наказан за управляване на МПС без да е
правоспособен водач. Въпреки това на 17.11.2018г. отново привел в движение МПС
- л.а.„Фолксваген Голф“, с рег. № ЕВ 7401 АМ и го управлявал по улиците в
гр.Русе, като съзнавал общественоопасния характер на деянието и искал
настъпването на общественоопасните последици от него.
При индивидуализацията на
наказанието по отношение на подсъдимият за това деяние, Съдът отново отчита
като смекчаващи отговорността обстоятелства младата му възраст; обусловените от
социалната му среда ниско ниво на интелектуално и духовно развитие, които са
препятствали способностите на непълнолетния пълноценно и адекватно да
контролира желанията си и поведението си, изразеното съжаление за деянието му,
както и споделеното желание да се ангажира с трудова дейност.
Като отегчаващи отговорността
обстоятелства Съдът приема обстоятелството, че в резултат от управлението на
процесният лек автомобил е настъпило пътно-транспортно произшествие, с което
били застрашени живота и здравето на трети лица, предходното осъждане на
подсъдимия за престъпление от общ характер и лошите му характеристични данни,
обусловени от множеството регистрирани противообществени прояви и престъпления
в МКБППМН-Русе.
Предвид това, Съдът приема, че
е налице минимален превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, поради
което, след редукцията по чл.63, ал.1, т.4 и т.5 от НК на подсъдимия следва да
бъде определено наказание “Лишаване от свобода”, което следва да бъде отмерено
в границите между средата и максимума на предвиденото от закона и ориентирано
към средата, както и наказание „Обществено порицание“, което да бъде изпълнено, чрез прочитане на
присъдата по Общинско Радио-Русе.
По тези съображения Съдът
счита, че целите на наказанието ще се постигнат с определяне за подс.М.Г. на
наказание “Лишаване от свобода” за срок от
1 година и 6 месеца.
Съобразявайки, съгласно
чл.373, ал.2 от НПК, задължителното прилагане на чл.58а, ал.1 от НК, Съдът
намалява така определеното наказание с една трета, като налага на подс. М.Г.
наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА.
На осн. чл.23, ал.1 от НК,
така наложените наказания следва да се групират, като се определи едно общо наказание, най-тежкото измежду
тях, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА И 4 /ЧЕТИРИ/
МЕСЕЦА. Към така определеното общо наказание, на осн. чл.23, ал.2 от НК следва
да се присъедини наказанието „Обществено порицание“.
Съдът намира, че по отношение
на подс. Г. са налице предпоставките на чл. 69, ал. 1, вр. чл. 66, ал. 1 от НК,
и изпълнението на така определеното общо наказание „Лишаване от свобода“ следва
да се отложи за изпитателен срок от 3 години. Този максимален срок, по мнение
на Съда, би въздействал предупредително и възпиращо спрямо дееца и би го
мотивирал за в бъдеще да не допуска свое противоправно поведение. Определеното
наказание Съдът намира за справедливо и съобразено с личната и генерална
превенция по чл.36 от НК.
На подс.М.Г. следва да бъдат
възложени и разноските направени в хода на досъдебното производство в размер 425.88
лв., които да заплати в полза на Държавата – ОД на МВР-Русе.
Мотивиран така, Съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: