Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.Сливен, 02.12.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенският районен съд, граждански
състав в съдебно заседание на втори ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР СВЕТИЕВ
при секретаря НАТАЛИЯ
ЕГОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№3869 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба /поправена с
допълнителна молба/, с която при условията на обективно кумулативно съединяване
са предявени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК – отрицателен
установителен иск за признаване за установено между страните, че не е налице
соченото в заповед №РД-15-06/27.06.2019 г. на ответната страна основание за
едностранно прекратяване без предизвестие по чл.21, ал.1, т.2 на Договор за управление №РД-14-2/12.04.2018
г. поради отсъствие на неизпълнение на клаузите на договора за управление и
претенция с правно основание чл.79, ал.1, предложение първо от ЗЗД за заплащане
на обезщетение в размер на 1700 лв., предявена като частичен иск от 4128 лева и
представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие от един месец,
ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата. Изложени са подробни съображения в подкрепа на предявените
искове, които се свеждат до твърдение за липса на основание за прекратяване на
договорните отношения между страните на посочените в заповедта от 27.06.2019г.
основания, както и съображения в подкрепа на исковата претенция за заплащане на
процесното обезщетение.
От съда се иска да постанови решение, с което да признае
за установено в отношенията между страните, че не е налице соченото в заповед №РД-15-06/27.06.2019
г. на ответната страна основание за едностранно прекратяване без предизвестие
по чл.21, ал.1, т.2 на Договор за
управление №РД-14-2/12.04.2018 г. поради отсъствие на неизпълнение на клаузите
на договора за управление, както и да осъди ответника да заплати на ищеца
сумата 1700 лв., предявена като частичен иск от 4128 лева и представляваща
обезщетение за неспазен срок на предизвестие от един месец, ведно със законната
лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се разноските по делото.
От страна но ответника е постъпил отговор на исковата
молба, с който се оспорва нейната допустимост. Исковата молба е оспорена и като
неоснователна, като са изложени съображения в
подкрепа на доводите в тази насока и се иска отхвърляне на предявените
искове.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с пълномощник.
Поддържат се предявените искове и се моли за уважаването им.
Ответната страна се представлява в съдебно заседание от
пълномощник. Поддържа се отговора на исковата молба и претенциите се оспорват
като неоснователни. Претендират се разноските по делото.
От събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Ищецът Т.Т. и
ответното „Югоизточно държавно предприятие” ДП, са сключили договор за
управление № РД-14-2/12.04.2018 г., по силата на който ищецът е приел да
ръководи и представлява ДГС Айтос, за срок от пет години, считано от датата на подписването
му. В раздел VІ на договора от чл.19 до чл.24 са предвидени основанията за
неговото прекратяване, процедурата и правото на обезщетения. В първата от
посочените разпоредби /чл.19/ са предвидени основания, при които страните могат
да прекратят договора без предизвестие. Следващата разпоредба предвижда право на
възложителя да прекрати договора с едномесечно писмено предизвестие. В чл.21 са
предвидени основанията, въз основа на които ответната по настоящото дело страна
има право да прекрати едностранно и без предизвестие договора с ищеца. В
следващата разпоредба на чл.22 е предвидено, че извън случаите на чл.19-21,
всяка от страните може да прекрати договора за управление с писмено
предизвестие със срок от един месец. В чл.24, ал.1 страните са предвидили правото на обезщетение
на изправната страна при неспазване на срока на предизвестие, а именно размера
на възнаграждението за неспазения срок на предизвестие.
Със
заповед № РД-15-06/27.06.2018 г. на Директора на ЮИДП Сливен едностранно без
предизвестие е бил прекратен на основание чл.21, ал.1 , т.2 сключения договор
за управление. Като мотиви за прекратяването са посочени-„неизпълнение от
страна на директора на ТП на клаузите на
договора за управление при сключването на договори, свързани с дейността на
поделението в рамките, предоставени му от закона и от директора на държавното
предприятие“ , като е изложена и фактическа обстановка.
Уговореното в договора между страните
възнаграждение на ищеца не може да бъде в размер по-малък от 1700 лева
месечно-чл.3, ал.3 от договора. От страна на ответника не е изплащано
процесното обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяването на договора
между страните.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка
поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени доказателства,
които са допустими, относими и безпротиворечиви.
Установеното
от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявената
искова претенция с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК – /отрицателен
установителен иск/ за признаване за установено между страните, че не е налице
соченото в заповед №РД-15-06/27.06.2019 г. на ответната страна основание за
едностранно прекратяване без предизвестие по чл.21, ал.1, т.2 на Договор за управление №РД-14-2/12.04.2018
г. поради отсъствие на неизпълнение на клаузите на договора за управление е
допустима, а разгледана по същество е основателна.
По
делото не се установява наличието на основанието, въз основа на което ответната
страна е прекратила сключения с ищеца договор за управление, който има
характеристиката на договор за поръчка по смисъла на разпоредбите на ЗЗД. Ответното предприятие не установи при условията
на пряко и пълно доказване наличието на основанието за прекратяване на
договорните отношения с ищеца, а именно: виновно неизпълнение на договорните
задължения. За да се породи правото на възложителя по чл.
чл.21, ал.1, т.2 на Договор за
управление №РД-14-2/12.04.2018г. е необходимо наличието на съществено
неизпълнение на договорните задължения на ищеца, което да е извършено виновно
от негова страна. В случая тези обстоятелства не са налице. В този смисъл
решение от 15.10.2014г. по въззивно гр.дело №431/2014г. на Окръжен съд-Сливен,
постановено по идентичен казус.
Предвид изложените съображения предявеният
отрицателен установителен иск е основателен, поради което следва да бъде
уважен.
Предявената претенция с
правно основание чл.79, ал.1, предложение първо от ЗЗД за заплащане на
обезщетение в размер на 1700 лева, предявена като частичен иск и представляваща
нетно обезщетение за неспазен срок на предизвестие от един месец, ведно със
законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата е допустима, а разгледана по същество е изцяло основателна.
Основателността на отрицателния установителен
иск предпоставя уважаването и на осъдителния иск за заплащане на обезщетение за
прекратяването без предизвестие на договора за управление от страна на
възложителя. В чл.22 от договора за управление е предвидено, че извън случаите
по чл.19-21, всяка от страните може да прекрати договора с подаване на писмено
предизвестие със срок от три месеца. С оглед уважаването на първия иск, не е
налице основанието по чл.21, ал.1, т.2 от договора между страните, а също така
не е налице и някое от основанията за едностранно прекратяване на договора по чл.19
до чл.21. Съгласно чл. 24 при неспазване на срока на предизвестие, неизправната
страна дължи на изправната обезщетение в размер на възнаграждението за
неспазения срок на предизвестието. В случая следва да се приеме, че договора е
прекратен от страна ответника, без да е отправено дължимото предизвестие. При
това положение ответната страна е неизправна и дължи на ищеца обезщетение в пълния
претендиран с частичния иск размер от 1700 лева, тъй
като месечното възнаграждение е в по-голям размер и не може да е по –малко от 1700 лева.
По правилата на процеса следва на ищеца да
бъдат присъдени претендираните разноски по делото, които са в размер на 148
лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено
в отношенията между ищеца Т.С.Т. с ЕГН-*********** *** и ответното „ЮГОИЗТОЧНО
ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ” ДП, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Сливен, ул.”Орешак” №15А, че НЕ Е НАЛИЦЕ соченото в заповед №РД-15-06/27.06.2019
г. на ответната страна основание за едностранно прекратяване без предизвестие
по чл.21, ал.1, т.2 на Договор за
управление №РД-14-2/12.04.2018 г. поради отсъствие на неизпълнение на клаузите
на договора за управление.
ОСЪЖДА „ЮГОИЗТОЧНО ДЪРЖАВНО
ПРЕДПРИЯТИЕ” ДП, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Сливен,
ул.”Орешак” №15А ДА ЗАПЛАТИ на Т.С.Т. с
ЕГН-*********** *** сумата 1700 /хиляда и седемстотин/ лева /претендирана с
частичен иск/, представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие от един
месец, ведно със законната лихва върху нея, считано от 10.07.2019г. до
окончателното й изплащане, както и сумата 148 /сто четиридесет и осем/ лева,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: