РЕШЕНИЕ
№ 3803
гр. С., 25.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:В. КР. П.
при участието на секретаря Л. ГР. П.
като разгледа докладваното от В. КР. П. Гражданско дело № 20211110157232
по описа за 2021 година
Подадена е молба по чл. 8 ЗЗДН.
Молителката М. П. Т. лично за себе си и като процесуален субституент на
малолетното си дете З. ИВ. ИВ. търси защита от домашно насилие против ответника ИВ.
ЯК. ИВ.. Твърдят се актове на домашно насилие – психическо и физическо насилие,
извършени на 24 септември 2021 г. вечерта около 19:30 часа – ответникът бивш съпруг на
пълнолетната молителка и баща на малолетната молителка, който същият ден бил взел
детето от училище го върнал при майката, но въпреки че тя му казала, че не желае да го
приеме в дома си, той принудително нахлул там, заплашил я, че ще я обезглави, ще я убие,
ще намери приятелите й и ще я потроши, че е негова собственост и я накарал да повтори
тези думи, тя не успяла и той двукратно я ударил по главата. През това време детето, което
било свидетел, заплашило, че ще се хвърли от балкона, ако ответникът не спре да бие
майката. Той не спрял, а продължил да заплашва и бие майката и в присъствието на детето
наричал майката курва. Ответникът поискал да вземе детето, како то, за да престане боя над
майката, казало, че иска да тръгне с него, въпреки противопоставянето на майката.
Впоследствие детето споделило, че ответникът до късно през нощта пред детето ругал и
заплашвал майката, като през нощта над 20 пъти звънял по телефона на майката. На 25
септември 2021 г. в 15:00 часа съгласно режима на контакт по бракоразводното решение
ответникът следвало да върне детето на майката, но той по телефона крещял и отказал, а
след намесата на бабата и дядото по майчина линия ответникът върнал детето, но в късния
следобяд. В периода 25 септември-26 септември 2021 г. ответникът преследвал и
причаквал молителките, сложил и пирон в гумата на автомобила на майката. Молителките
се страхували от ответника, който имал диагностицирано психично заболяване (параноидна
шизофрения), към което не бил достатъчно критичен. Молят за издаване на заповед за
защита от домашно насилие. Претендира разноски.
Ответникът ИВ. ЯК. ИВ. не е изразил становище по молбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
1
По молбата с правно основание чл. 8 ЗЗДН
Молбата цели постановяването на мярка за защита от домашно насилие. Актът на
домашно насилие по чл. 2, ал. 1 ЗЗДН е всякога умишлен акт на извършителя – такъв, при
който той съзнава насилническия характер на действието си. Актът на домашно насилие по
чл. 2, ал. 2 ЗЗДН, наопаки, може да бъде преди всичко извършен по непредпазливост –
всеки, който извършва домашно насилие към друго лице в присъствието на дете действа
най-малкото непредпазливо по отношение възможността да увреди психиката на детето или
най-малкото да уплаши детето. Защита по реда на ЗЗДН може да се търси при актове,
извършени от лица, посочени в разпоредбата на чл. 3 ЗЗДН, от пострадалите лица. Защита
може да се търси и в името на други лица в хипотезите на процесуална субституция – чл. 8,
т. 2, 3 и 4 ЗЗДН.
Мерките за закрила от домашно насилие по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, макар и налагани при
установяване на конкретни актове на домашно насилие, не представляват наказания,
налагани на извършителя, а мерки за защита на пострадалото лице. Те не целят да
въздействат предупредително и възпитателно върху психиката на извършителя, за да може
той в бъдеще да има законосъобразно поведение и да има респект към спазване на
законовите и морално-етичните норми, а целят закрилата на пострадалото лице
понастоящем и в периода, в който действа мярката. Ето защо съдът може да наложи една
или дори няколко тежки мерки за закрила, макар конкретният извършен акт, за който съдът
е сезиран, да е наглед незначителен, ако констатира, че към датата на устните състезания
поведението и нагласите на извършителя са за продължаване на насилническите действия. И
обратно, съдът може да наложи най-леката мярка за закрила, дори ако актът на домашно
насилие е много тежко посегателство над пострадалото лице, ако към датата на устните
състезания по делото има обективни данни, че извършителят няма изглед да продължава с
насилническото си поведение – преустановил ги е окончателно. При определянето на
мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН съдът изследва както поведението на пострадалото лице,
обективирано в конкретния акт на домашно насилие, така и цялото предходно и последващо
поведение на това лице и на околните, което има значение за степента на опасност
пострадалото лице да пострада от актове на домашно насилие.
От друга страна, глобата по чл. 5, ал. 4 ЗЗДН е наказание и за индивидуализирането
му съдът съобразява както тежестта на извършения акт на насилие, така и обществената
укоримост и опасност на извършителя и нуждата от превъзпитание.
Предпоставка за защита по реда на ЗЗДН е доказването на връзка между
пострадалото лице и ответника по чл. 3 ЗЗДН и на конкретен акт на домашно насилие по см.
на чл. 2 ЗЗДН в процесуално-преклузивния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН. Актове на домашно
насилие преди конкретния процесен акт на насилие и такива, които го следват по време,
могат да имат значение за преценката за мерките, които следва да се наложат по чл. 5, ал. 1
ЗЗДН, както и като утежняващи обстоятелства по чл. 5, ал. 4 ЗЗДН. Те обаче не могат да
обосноват сами по себе си основателността на молбата за защита.
Писмените доказателства по делото сочат, че молителката М.Т. и ответникът И.И. са
бивши съпрузи и родители на малолетната молителка З.И.. Със споразумението по чл. 51
СК, одобрено от съда, упражняването на родителските права е предоставено на майката, при
която е определено местоживеенето на детето, а на бащата е определен ограничен режим на
лични контакти с детето: всяка четна събота за времето от 10 до 15 часа.
По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която описанието на
актовете на насилие на ответника съвпада с процесните актове на домашно насилие в
сезиращата молба. Тази декларация съдържа логично и непротиворечиво описание на
действия на ответника, които съставляват актове на домашно насилие по отношение на
двете молителки по чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗЗДН и по делото ответникът не е ангажирал никакво
насрещно доказване, което да разколебае доказателствената сила и стойност на тази
2
декларация.
Съдът намира, че молителките са установили извършването от ответника на
процесните актове на домашно насилие – физическо и психическо насилие на 24, 25 и 26
септември 2021 г.
Ответникът, който в периода 2018-2019 г. двукратно е хоспитализиран за лечение на
негово психично заболяване (параноидна шизофрения), не е установил на процесните дати
да е бил лишен от способността да разбира свойството и значението на постъпките си и да
не може да ги ръководи.
По отношение на мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗН
По делото е установено, че ответникът е извършил процесните актове на домашно
насилие, като естеството на извършеното сочи на избухливост на ответника и към
склонност към насилие в присъствието на детето му.
Като се има предвид всички факти по делото, съдът намира, че подходящи са
следните две мерки за закрила от домашно насилие, с които да се преодолее поведението на
ответника към молителките и да им се даде нужната защита – тази по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН и
по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН. Втората мярка следва да бъде с определен от съда срок – 12 месеца
от постановяването на настоящото решение. При мерките по чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН и чл. 5,
ал. 1, т. 3 ЗЗДН съдът е властен да постави условия и срок, по своя преценка, като в случая
следва да се определи режим на контакт между ответника и детето Зорница, в защитена
среда.
По отношение на глобата по чл. 5, ал. 4 ЗЗДН
Съдът намира, че на ответника следва да се наложи глоба около следния размер,
посочен в закона – 400 лв.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски имат молителките, на които следва да се
присъдят разноски в размер на 400 лв. адвокатски хонорар.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда държавна такса в
размер на 25 лв. на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН вр. т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.
На основание чл. 19 ЗЗДН заповедта за незабавна защита губи сила с постановяване
на настоящото решение, тъй като е заменена с окончателната заповед по делото, която е
инкорпорирана в настоящото решение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за загубила действие заповед за незабавна защита № 170 от 06.10.2021 г.,
издадена по гр.д. № 57232/2021 г., СРС, 139-ти с-в, на основание чл. 19 ЗЗДН.
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН против ИВ. ЯК. ИВ., ЕГН
**********, във връзка и по повод актове на домашно насилие, извършени на 24, 25 и 26
септември 2021 г. в гр. С., като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН ИВ. ЯК. ИВ., ЕГН **********,
адрес: гр. С., кв. С., ул. „Г. е.“, № **-**, тел. **********, да се въздържа от извършване на
домашно насилие по отношение на М. П. Т., ЕГН **********, и З. ИВ. ИВ., ЕГН
**********, и двете с адрес: гр. С., бул. „Св. Кл. О.“, № *, вх. *, ет. *, ап. **.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН ИВ. ЯК. ИВ., ЕГН **********, да
приближава М. П. Т., ЕГН **********, и З. ИВ. ИВ., ЕГН **********, на разстояние по-
3
малко от 100 (сто) метра, нито нея, нито жилището им, нито местоработата на майката,
нито училището на детето, нито местата им за социален отдих, за срок от 12 месеца,
считано от датата на настоящото решение, освен в сгради на съд, полиция и социални
служби, ако ответникът е там на законно основание, и освен доколкото е необходимо за
изпълнение на следния режим на контакти:
ОПРЕДЕЛЯ режим на контакти между бащата ИВ. ЯК. ИВ., ЕГН **********, и
детето З. ИВ. ИВ., ЕГН **********, а именно:
всеки четен петък от месеца между 17:00 часа и 19:00 часа, които се осъществяват в
Детски контактен център, адрес: гр. С., кв. „Х.“, ул. „Ю.“ **, ет. *, офис *, **********, е-
mail: ***************@*******.** - З. М., а ако поради заболяване на детето, установено от
лекар по предвидената в закона форма, контактите не могат да се осъществят – същите
следва да се реализират в така определените дни, съответно през следващия нечетен петък
от месеца, наред с първоначално определените.
Контактите следва да се осъществяват с продължителност, определена от г-жа З.
М. или посочен от нея експерт като подходяща за охраняване интересите на детето, за което
следва предварително да уведоми страните за продължителността на съответните срещи.
ЗАДЪЛЖАВА М. П. Т., ЕГН **********, при съобразяване на уведомлението за
времето на осъществяване на срещата от страна на служител на Детски контактен център, да
осигури явяването на детето З. ИВ. ИВ., ЕГН **********, на посочения адрес на центъра.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН ИВ. ЯК. ИВ., ЕГН **********,
че при неизпълнение на настоящата заповед полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на Прокуратурата.
ОСЪЖДА на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН ИВ. ЯК. ИВ., ЕГН **********, да заплати
глоба в размер на 400 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН ИВ. ЯК. ИВ., ЕГН **********, да заплати
по сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 25 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН ИВ. ЯК. ИВ., ЕГН **********, да заплати
на М. П. Т., ЕГН **********, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК вр. § 1 ЗР ЗЗДН сумата от 400 лв.
разноски за производството по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен
срок от връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед
подлежи на незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУП – ОД МВР по
местоживеене на страните за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4