РЕШЕНИЕ
№142/24.10.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Девня
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично съдебно
заседание на деветнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при протоколист Искра
Василева, като разгледа докладваното НАХД
№ 142/2018 г. по описа на РС - Девня,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по
жалба на И.И.Т., ЕГН: ********** *** против Наказателно постановление № 17-0253-000934,
издадено на 12.02.2018 г. от Началника на РУ МВР – Девня, с което на въззивницата
за нарушение по чл. 23 ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на
основание чл. 179 ал. 2 пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание –
глоба в размер на 200 лева и за нарушение по чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 2 от същия закон е наложено административно
наказание – глоба в размер на 100 лева.
Въззивницата обжалва наказателното постановление като незаконосъобразно и
моли за неговата отмяна. В жалбата си излага, че не е допуснала нарушение на
нормата на чл. 23 ал. 1 от ЗДвП, касаеща неспазване на дистанция, а е била
ударена от движещия се зад нея автомобил и в резултат на инерционни сили е
блъснала движещия се пред нея автомобил, който при това внезапно намалил
скоростта си на движение. Излага претенции за допуснати процесуални нарушения
при съставянето на АУАН, довели до опорочаване на процедурата при издаване на
обжалваното наказателно постановление. Поради това и заради недоказаност на
твърдяното нарушение претендира неговата цялостна отмяна.
В с.з., въззивницата редовно призован, не се явява, не се представлява.
Представил е писмено становище, в което заявява че поддържа жалбата и искането
си за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Въззиваемата страна – РУ МВР - Девня, редовно призована,
не се представлява и не представя становище по жалбата.
Контролиращата страна – Районна прокуратура – Девня, редовно призовани, не
изпращат представител и не ангажират становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните
по делото гласни и писмени доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
На 12.12.2017 г. И.И.Т. се движела по АМ „Хемус“ в посока гр. Варна – гр.
Шумен с л.а. марка“Пежо 208“ с рег. № РВ 69 54 СР, управлявайки го лично. Пред
нея се движел л.а. марка „Опел Астра“ с рег. № Т 74 26 СТ, управляван от свид. Е.Е.М.,
а зад нея т.а. марка „Пежо Боксер“ с рег № СА 00 43 АК, управляван от свид. И.Й.Д..
В района на гр. Девня пътното платно за движение в посока гр. София било в
ремонт, като движението било отклонено и се осъществявало двупосочно в лентата
за движение посока гр. Варна. Трите автомобила се движели един зад друг с
неустановена по делото скорост и с неустановена помежду им дистанция.
Движението било затруднено поради заледявания по пътното платно. В един момент
в участъка на км 405, 500 от АМ движещия се пред въззивницата автомобил намалил
рязко скоростта си на движение, при което тя също намалила скоростта, след
което спряла в покой. Движещия се зад нея микробус обаче не успял да спре,
заради наличните на платното заледявания и се блъснал в задната част на
автомобила на Т.. В резултат на удара отзад автомобила, управляван от
въззивницата се придвижил напред и се блъснал в движещия се пред него автомобил,
управляван от свид. М.. В резултата на настъпилото ПТП по трите автомобила били
причинени незначителни материални щети, а въззивницата леко пострадала била
откарана с линейка до лечебно заведение за оказване на медицинска помощ.
На 20.12.2017 г. в сградата на РУ МВР – Девня, в нейно присъствие на
въззивницата бил съставен процесния АУАН за допуснати две нарушения по ЗДвП –
това по чл. 23 ал. 1 от ЗДвП и такова по чл. 100 т. 1 от с.з. Акта е връчен на
въззивницата лично, като в него тя е изложила възраженията си срещу вмененото й
нарушение по чл. 23 ал. 1 от ЗДвП.
В законоустановения срок пред наказващия орган постъпило и писмено
възражение срещу съставения АУАН, в което въззивницата е изложила своята версия
за настъпилото ПТП, твърдяна и пред съда.
На 12.02.2018 г. приемайки възражението за неоснователно АНО издал
обжалваното наказателно постановление, с което ангажирал административно –
наказателната отговорност на въззивницата за две нарушения по ЗдвП.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин
от наличните по делото доказателства. По делото са разпитани всички свидетели –
очевидци /те и участници/ на настъпилото ПТП, които не изключват възможността
същото да е настъпило по твърдяния от жалбоподателката начин.
При така
установената по делото фактическа обстановка, въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление по отношение законосъобразността, обосноваността и правилността му,
съдът прави следните правни изводи:
Относно допустимостта на подадената жалба:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета
от съда за разглеждане.
Относно компетентността на административно наказващия орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган – Началника на РПУ – Девня, оправомощен с това право съгласно Заповед №
8121з-952/20.07.2017 г. на Министъра на вътрешните работи.
Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания
административен акт:
Служебната проверка на въззивния съд констатира , че
обжалваното наказателно постановление и акта за установяване на административно
нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от процесуални нарушения,
даващи основание за отмяната му. В АУАН и НП фигурират всички нужни реквизити,
които гарантират правото на защита на нарушителя и възможността да разбере в
както точно е обвинен. Спазена е
процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН. Фактът, че
акта е съставен в присъствието само на един свидетел – неочевидец съгласно
установената съдебна практика не е съществено процесуално нарушение, даващо
самостоятелно основание за отмяна на издаденото въз основа на него наказателно
постановление, тъй като не е довело до накърняване на правото на защита на
нарушителя. Акта е бил съставен в присъствието на въззивница и й е връчен лично, в който тя собственоръчно
е вписала възраженията си. Същите са били подложени на проверка от страна на
АНО и очевидно приети за неоснователни предвид издаденото наказателно
постановление.
Относно материално-правната
законосъобразност и обоснованост на обжалвания административен акт.
Въззивницата оспорва изцяло приетата за установена от страна на наказващия орган фактическа
обстановка още от момента на съставяне на АУАН срещу него, като твърди, че не е
допуснала нарушение на чл. 23 ал. 1 от ЗДвП. Причината да се блъсне в движещия
се пред нея автомобил е бил внезапното му спиране и факта, че е била ударена от
движещ се непосредствено зад нея микробус. Тези нейни твърдения не са
опровергани от представените от страна на АНО доказателства, върху когото
единствено лежи доказателствената тежест в административно – наказателното
производство. Потвърждават се и от показанията на свид. И.Й.Д. – един от участниците
в настъпилото ПТП, който описва същия механизъм на настъпването му. Нито един
от двамата свидетели, разпитани по почин на съда не потвърждава приетия за
установен от наказващия орган факт, че въззивницата не се е движила на достатъчно разстояние
от движещото се пред него превозно средство, че да може да избегне удряне в
него, когато то намали скоростта или спре рязко. Напротив – неопроверганите й
твърдения сочат на точно обратното – че тя е успяла да спре, без да се удари в
движещото се пред нея ПС. Описвания от въззивницата механизъм на настъпване на
ПТП е напълно възможен предвид показанията на свид. Д., при което не може да се
приеме за безспорно установено, че тя е допуснала нарушение на правилото по чл.
23 ал. 1 от ЗДвП. В този смисъл основателни са възраженията й, че приетото за
установено от АНО се базира на едно предположение, при липса на категорична
установеност за виновно поведение от нейна страна.
Второто описано в АУАН нарушение – това по чл. 100 ал. 1 т. 1
от ЗДП не се оспорва от въззивницата. За съда обаче остава
неясно кога същото е било извършено. Нито в АУАН, нито в НП е отразена дата на
извършване на нарушение, респ. кога Т. не е носила, респ. представила на
контролните органи контролния си талон. Най – вероятно това е станало при
съставянето на АУАН, тъй като и двамата свидетели заявиха пред съда, че при
отиването им на местопроизшествието въззивницата я е нямало, тъй като вече е
била отведена с линейка. С оглед на това и няма как да се приеме, че при
управлението на МПС на дата 12.12.2017 г. тя не е носила със себе си контролния
талон, тъй като такава проверка тогава не й е била извършена.
Това идва да рече, че и второто, описано в акта нарушение не е доказано,
както и не е посочена дата на извършване на същото.
Гореизложените съображения мотивират съда да приеме
обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно, необосновано и
неправилно, тъй като е ангажирана административно – наказателната отговорност
на въззивницата за нарушение, което не е доказано по безспорен и категоричен
начин, а досежно второто нарушение и при неизяснена фактическа обстановка
относно датата му на извършване. Като такова същото подлежи на цялостна отмяна
от съда.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 17-0253-000934, издадено на 12.02.2018 г. от
Началника на РУ МВР – Девня, с което на И.И.Т., ЕГН: ********** *** за
нарушение по чл. 23 ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на
основание чл. 179 ал. 2 пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание –
глоба в размер на 200 лева и за нарушение по чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 2 от същия закон е наложено административно
наказание – глоба в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВОС в 14 дневен срок от съобщаването на страните,
че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :