№ 778
гр. Сливен, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело №
20242230104404 по описа за 2024 година
Предмет на разглеждане е предявен иск по чл. 22, вр.чл.11, ал.1, т.10
ЗПК - за прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит ****,
сключен между ищеца и ответното дружество.
Ищцата твърди, че на 14.09.2023г. сключила с ответника договор за
потребителски кредит № 595833, по силата на който получила в заем сумата
от 5000 лв. при ГПР 49,00% и ГЛП 39,01% и който се задължила да погаси на
24бр. вноски. Постигната била договореност за осигуряване на поръчителство
или банкова гаранция, а при неизпълнение на това задължение - за заплащане
на неустойка в размер на 8 029,92 лв., която се кумулирала с падежните
вноски. Твърди, че сключеният договор е недействителен на основание чл. 22,
вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи, че посоченият ГПР в размер на 49.00 % не
отговарял на действително приложимия между страните. Излага съображения,
че предвиденото парично задължение в размер на 8 029.92 лв. не преследвало
нито една от присъщите на неустойката функции, а точно обратното -
представлявало скрита форма на допълнително възнаграждение на
кредитодателя за ползване на предоставения от него финансов ресурс. Сочи,
че тази сума била включена в стойността на месечните погасителни вноски,
още към момента на сключване на договора и преди изтичане срока за
предоставяне на обезпечение. Прави извод, че сумата от 8 029.92 лв. била
1
въведена в процесния договор като санкция за едно практически неизпълнимо
от потребителя задължение за предоставяне на обезпечение, като в същото
време от начина на сключване на договора и начинът, по който бил уреден
режимът на издължаване на „неустойката“, било видно, че същественото за
кредиторовия интерес в случая не било точното изпълнение на задължението
за предоставяне на обезпечение, което неустойката гарантирала, а
получаването на стойността на неустойката, като скрита добавка към
възнаградителната лихва. Така било налице разминаване между посочения в
договора ГПР и действителния му размер, което водело до недействителност
на целия договор.
Иска се от съда прогласяване недействителност на договора за
потребителски кредит **** Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК постъпил отговор от ответната страна, с който
оспорва искът.
Ответникът не оспорва сключването на процесния договор, като
подробно описва всички стъпки по сключването му. Твърди, че ГПР по
кредита отговарял на изискванията на ЗПК. Сочи, че неустойката
представлявала адекватно обезщетение за неизпълнение на задължението на
кредитополучателя да предостави обезпечение по договора. Неустойката, като
размер и вреди, които обезщетява била индивидуално договорена между
страните, не била инкорпорирана в ОУ, и това я правело равноправна клауза
съгласно ЗПК.
Иска се от съда отхвърляне на претенцията, като неоснователна.
Приет за разглеждане в процеса е и насрещен иск по чл.79 ЗЗД за
заплащане на сума в размер на 3 645 лв., частичен иск от пълния размер от 4
409,04 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от 28.11.2024г. /датата
на депозиране на насрещния иск/ до окончателното изплащане на
задължението. Тази сума представлявала сбор от непогасена, изискуема и
падежирала главница и предсрочно изискуема главница по кредита,
Претендира неизпълнение на договорните задължения от страна на
кредитополучателя, с което изпаднал в забава пред кредитора, като за
последния настъпило правото да обяви главницата по кредита за предсрочно
изискуема. В условие на евентуалност, в случай, че съда обяви договора за
потребителски кредит за недействителен, предявява иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД,
2
вр. чл. 23 ЗПК за връщане на сумата от 3 645 лв., представляваща чистата сума
по кредита, ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране на
насрещния иск 28.11.2024г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендира разноски.
Отговор на насрещните претенции не е депозиран от ответника.
От събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно, а и се установява от приетия по делото договор за
потребителски кредит ****, както и Приложение № 1 към него и погасителен
план, че от същата дата ищцата в качеството на кредитополучател и ответното
дружество, като кредитодател са в облигационни отношения, по силата на
които ищцата получила заемна сума в размер на 5 000 лв., с погасяване на 24
броя вноски, включващи главница, лихва, такса и неустойка при
непредставяне на обезпечение на кредита. Последната вноска по кредита е с
падеж 14.09.2025г. Посоченият в договора ГЛП е 39,01%, ГПР 49%; общ
размер на всички плащания по договора за кредит в размер на 7 378,08 лв. без
дължимата неустойка.
В чл.1 от Приложение № 5 към договора било договорено, ищцата да
предостави в срок до края на следващия ден, следващ деня на сключване на
договора за кредит, обезпечение на задължението си, чрез поръчителство на
две физически лица, отговарящи на определени в чл.2 условия или банкова
гаранция в размер на 7 378,08 лв., като сбор на дължимата главница и лихва за
ползване на кредита, със срок на валидност 30 дни след крайния срок на
погасяване на всички задължения по договора. В случай, че не се предостави
обезпечение страните уговорили в чл.4 заплащане на неустойка от
кредитополучателя в размер на 10,98 лв. средно на ден без да надвишава 1%
от главницата по кредита.
Ищцата усвоила сумата по кредита в размер на 5 000 лв. на 14.09.2023г.,
т.е. на датата на подписването на договора, видно от платежно нареждане при
Fibank.
В хода на процеса е допусната, назначена, изслушана и приета съдебно
икономическа експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че
ищцата заплатила по договора за кредит сума в общ размер на 1 355 лв., която
била разпределена както следва: главница 286,03 лв., лихва 320,49 лв.,
3
неустойка 676 лв. и такси 72,48 лв. Вещото лице посочило, че ако
предвидената неустойка за обезпечение се включи в ГПР на договора за
кредит, то същият от 49% би се променил на 286% и така би надвишил
петкратния размер на законната лихва по просрочени кредити в лева и валута,
съобразно чл.19, ал.4 ЗПК.
Дължимите суми от кредитополучателя по кредита, като се съобразят
направените плащания били 4713,97 лв.главница, 1957,83 лв. договорна лихва
и 7 353,92 лв.неустойка. В случай, че се дължи чистата стойност по кредита –
5000 лв., то при приспадане на платените суми от 1 355 лв., задължението е в
размер на 3 645 лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на представените по делото писмени доказателства, които съдът
кредитира изцяло като неоспорени от страните.
Съдът кредитира изцяло заключението на изготвената съдебно-
счетоводна експертиза, като неоспорена от страните и тъй като няма съмнение
в знанията и уменията на вещото лице.
Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Предявеният главен иск по чл. 22, вр.чл.11, ал.1, т.10, вр.чл.19 ЗПК - за
прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит ****, сключен
между ищцата и ответното дружество е допустим, а разгледан по същество
основателен.
В конкретният случай приложение намират нормите на ЗПК.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ,
като дружеството има право да отпуска кредити със средства, които не са
набрани, чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител
по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал.4 ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
4
Касае се за изначална недействителност при сключването на договора и когато
той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвите и другите разходи.
Спорният предмет на делото се въвежда от ищеца с исковата молба.
Недействителността на целия договор е обоснована с това, че не е приложен
реално действителният ГПР по договора и в този смисъл той е нищожен,
поради противоречие със ЗПК. Нарушената правна норма е чл.22, вр.11, т.10,
вр.чл.19 ал.4 ЗПК. Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, като в ал.4 на визираната правна норма е
посочен неговият максимално допустим размер– пет пъти размера на
законната лихва. Съгласно §1, т.1 ДР ЗПК „общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. От своя страна, „обща сума, дължима от
потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по
кредита за потребителя– §1, т.2 ДР ЗПК.
В случая не е спорно, че в договора за кредит в посочения ГПР от 49% не
е включен разхода за дължимата неустойка, макар този разход да е включен в
погасителния план.
В случая получаването на кредита при предлаганите условия включва
задължително даване на обезпечение, респ. заплащане на неустойка. Това се
установи и от стандартния европейски формуляр, т.е. тези задължения са
включени и в преддоговорната информация и ищцата не би могла да избира
дали да предостави обезпечение или не. При това положение обезпечението
по кредита е условие за предоставяне и усвояване на сумата по него.
Следователно представлява разход, който е следвало да се включи в ГПР и
липсата му е в противоречие с императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10
ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл.22 ЗПК /в
5
този см. Определение № 50685/30.09.2022г. по гр.д. № 578/2022г. III г.о. ВКС/.
Уговорената в договора неустойка не е за неизпълнение на същинското
задължение на длъжника по договора за кредит, а на допълнително
задължение за обезпечаване при неизпълнение. Непредоставянето на
обезпечение по договора не води до претърпяването на вреди за кредитора,
който би следвало да прецени възможностите на заемателя да предостави
обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на
договора, с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия.
Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при
неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито
оскъпяване на кредита. Така уговорена, тази неустойка противоречи на
разпоредбата на чл. 33 ЗПК, тъй като на практика обезщетението, което
кредиторът би получил при неизпълнение, би надхвърлило максимално
допустимия размер на обезщетението за забава, а именно законната лихва.
Всъщност така уговорена неустойката представлява втора, скрита
възнаградителна лихва, която в нарушение на чл.19, ал. 1 ЗПК не е включена
в годишния процент на разходите.
В Решение от 15.03.2012 г. по дело С-453/10 на СЕС е прието, че
посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния ГПР
представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и
следователно относно цената, посочена в член 6, параграф 1, буква "г" от
Директива 2005/29. След като посочването на такъв ГПР подтиква или може
да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен
случай не би взел, тази невярна информация трябва да се окачестви като
"заблуждаваща" търговска практика на основание член 6, параграф 1 от тази
директива. Това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на
сумата, която следва да плати потребителят е неравноправна по смисъла на чл.
4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата
цялост.
Общото задължение на ищцата е съответно на вписаните в погасителния
план от договора за кредит, сборни плащания, в които се включват и
задължението за плащане на неустойка и такса. Тези плащания обаче не са
отразени като разход при формирането на оповестения ГПР, въпреки, че са
включени в общия дълг към месечните вноски. Този начин на оповестяване на
6
разходите не е съответен на изискването на чл.19, ал.1 ЗПК. Така като не е
оповестило действителен ГПР в договора за кредит ответното дружество
нарушило изискванията на ЗПК и не може да се ползва от уговорената сделка.
В тази хипотеза потребителят следва да върне само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита, съгласно
разпоредбата на чл.23 ЗПК.
С оглед изложеното, съдът приема, че процесният договор е
недействителен на основание чл. 22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и следва да
прогласи нищожността.
Съгласно чл.34 ЗЗД, когато договорът бъде признат за нищожен, какъвто
е настоящия случай, всяка от страните трябва да върне на другата страна
всичко, което е получила от нея. Установи се в процеса, че ако се дължи
чистата стойност по договора, а именно само главницата от 5 000 лв. и след
приспадане на платените от ответницата по насрещния иск 1 355 лв., то
задължението й по договора за заем е в размер на 3 645 лв. В този смисъл
основателен се явява насрещно предявения иск в претендирания размер от
3 645 лв., частичен иск от 4 409,04 лв., незаплатена главница по договора за
кредит, ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск
28.11.2024г. до окончателното плащане.
По правилата на процеса на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът по
първоначалния иск следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените
от нея разноски по делото в общ размер на 1 416,33 лв. / 800 лв., платен в брой
адвокатски хонорар и 616,33 лв., платена държавна такса/. Неоснователно е
възражението за прекомерност на адвокатаското възнаграждение на ищцата по
първоначалния иск, тъй като е определено под минималния размер предвиден
в наредбата за възнаграждения за адвокатска работа, съобразно цената на
иска.
Тъй като се уважава и насрещния иск, то ответницата по него бива
осъдена да заплати разноските на ищеца в общ размер на 788,43 лв. /123,93 лв.
платена държавна такса и 664,50 лв. адвокатски хонорар/. Основателно е
възражението на ответницата по насрещния иск за прекомерност на
адвокатското възнаграждение по този иск / в размер на 700 лв./, тъй като
съобразно цената на насрещния иск минималното възнаграждение по реда на
чл.7, ал.2,т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска
7
работа е в размер на 664,50 лв. до който размер съдът редуцира адвокатското
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 14.05.2025г.
/л.95 от делото/.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на осн. чл. 22, вр.чл.11, ал.1, т.10,
вр.чл.19 ЗПК Договор за потребителски кредит ****, сключен между А. Д. А.,
ЕГН: ********** от *** и „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление *** представлявано от С А.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление *** представлявано от С А ДА
ЗАПЛАТИ на А. Д. А., ЕГН: ********** от ***, сума в размер на 1 416,33
лв. /хиляда четиристотин и шестнадесет лева и 0,33 ст./, деловодни
разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл.79, вр.чл.34 ЗЗД А. Д. А., ЕГН: **********
от *** ДА ЗАПЛАТИ на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление *** представлявано от С А сума в размер на 3 645 лв.
/три хиляди шестстотин четиридесет и пет лева/, представляваща
незаплатена част от главница по договор потребителски кредит ****, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 28.11.2024г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.79, вр.чл.34 ЗЗД А. Д. А., ЕГН: **********
от *** ДА ЗАПЛАТИ на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление *** представлявано от С А, сума в размер на 788,43 лв.
/седемстотин осемдесет и осем лева и 0,43 ст./, деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
8
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
9