№ 14502
гр. София, 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110116405 по описа за 2024 година
Прeдявени са искове с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Образувано е по искова молба на В. Н. Ф. срещу „....“ АД, с която са предявени
искове с правно основание чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца обезщетения за претърпените от него вреди вследствие
извършен превод по наложен запор върху банковата сметка на ищеца в ответната
банка, както следва: сумата от 43,93 лв. – обезщетение за имуществени вреди,
представляващо сбор от начислени на ищеца такса за обслужване на запора в размер
на 35,20 лв. и такса за извършване на превод в размер на 11,73 лв., и сумата от 1000
лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от ищеца
болки и страдания от пренебрежително и унизително отношение на служители на
банката към него в периода 06.02.2024 г. – 13.02.2024 г., ведно със законната лихва
върху всяка от сумите от датата на подаване на исковата молба в съда 21.03.2024 г. до
окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът е дългогодишен клиент на банката и
винаги е поддържал няколко депозитни сметки в лева и във валута, както и
разплащателна сметка в банката. Поддържа, че през годините между него като клиент
и служителите на банката са съществували коректни и етични отношения. Твърди, че
на 27.01.2024 г. /събота/ ЧСИ У. Д. е наложила запори на всички сметки, банкови
касети и вземания на ищеца в „...“ АД, „ОББ“ АД, „....“ АД, „...“ ЕАД и НОИ, въпреки
сравнително малкия размер на задължението по изпълнителното дело. На 31.01.2024 г.
в кантората на ЧСИ У. К. Д. ищецът получил надлежно съобщение за образувано
изпълнително дело с приложен изпълнителен лист срещу него. В периода 31.01-
06.02.2024 г. депозирал поредица от писмени искания до ЧСИ Д. за запознаване с
материалите по изпълнителното дело във възможно най-кратък срок, да се забави
принудителното изпълнение и да се вдигнат запорите върху неговите депозитни
сметки в „...“ АД и „...“ ЕАД. Изпълнителното дело му било предоставено на
06.02.2024 г., при което констатирал, че липсват документи /неговите писмени искания
и съобщението за запор на пенсията му до НОИ/ и е действано с необичайна бързина:
1
на 24.01.2024 г. с молба от представител на „....“ ЕАД е приложен изпълнителен лист,
поискана е справка за банковите сметки и сейфове на длъжниците, справка в НОИ и е
делегиран начина на изпълнение на ЧСИ Д.. На същата дата с разпореждане на ЧСИ У.
Д. е образувано изпълнително дело и указани изпълнителни действия, посочени в
молбата на „....“ ЕАД и на 27.01.2024 г. ЧСИ Д. със запорни съобщения е наложила
запори в посочените банки. На 30.01.2024 г. запорното съобщение на ЧСИ Д. е било
получено в деловодството на „....“ АД от служителката Х. К., като в запорното
съобщение е бил даден едноседмичен срок от връчването му банката писмено да
съобщи дали признава за основателно вземането, дали е готова да плати. С писмо от
02.02.2024г. банковата служителка Г. Г. от „....“ АД върнала отговор на съдебния
изпълнител. На 06.02.2024 г. ищецът депозирал по изпълнителното дело платежно
нареждане от същата дата за внесени 383,49 лева по задължението си. Същият ден,
обаче, в 13:45 ч. счетоводителката Ц. П. от „....“ АД, без разрешение и съгласие на
ищеца е превела сумата от 383,72 лв. от неговата разплащателна сметка по
специалната сметка в ЦКБ на ЧСИ У. Д., като „....“ АД едновременно с това си е
начислил такса обслужване запор в размер на 35,20 лв. и отделно такса за извършен
превод по запор в размер на 11,73 лв. Ищецът подържа, че имуществените вреди за
него от дублирания превод от банката в средата на работния ден и преди изтичането
на посочения едноседмичен срок в запорното съобщение възлизат на 430,65 лв. и с
този неправомерен превод банката е извадила от патримониума му, без негово
съгласие и разрешение 430, 65 лв. и го е лишила от тях в продължение на 8 дни в
периода 06.02.- 13.02.2024 г. Твърди, че ЧСИ Д. не е издавала разпореждане до „....“
АД за превеждане на запорирана сума преди изтичане на определения едноседмичен
срок. Сочи, че с писмо от 08.02.2024г. и жалба от 09.02.2024 г. информирал ответната
банка за наложените запори върху сметките му в банката, липсата на уведомление за
това от страна на банката и поискал копия от документите, както и репариране на
нанесената му имуществена вреда, като се възстанови обратно сумата, включително с
начислените такси в пълен размер. В отговор на същите, получил отговор на
електронната си поща от екипа за връзка с клиенти на банката, че последната като
трето задължено лице е спазила всички законови разпореждания при налагането и
изпълнението на запора и таксите са удържани съгласно тарифата на банката, както и
че преводът на сумата е извършен служебно и таксите са съгласно тарифата. Относно
исканите документи било посочено, че ищецът следва да подаде писмено искане в
офис на банката, като същевременно му обръщали внимание, че има такси съгласно
тарифата на банката. Твърди на 13.02.2024 г. да е установил, че ЧСИ Д. е превела
обратно дублираната сума по сметката му в „....“ АД. Излага съображения, че с тези
свои действия банката е нарушила клаузите на чл. V.17.1, чл. V.17.2, чл. V.18 от своите
Общи условия, чл. 12, ал. 1 от Наредба № 3 на БНБ от 18.04.2018 г. за условията и реда
за откриване на платежни сметки, изпълнението на платежни операции и за използване
на платежните инструменти, чл. 70 ЗПУПС и чл. 79, ал. 1 ЗПУПС. Ищецът излага
твърдения, че банката, чрез своите служители е осъществила прибързан, неразрешен и
неправомерен превод на посочената сума, като своеволно се е разпоредила с негови
лични финансови активи и арогантно е отказала да ги възстанови, демонстрирайки
надменно и пренебрежително отношение към него като дългогодишен клиент.
Поддържа, че надменното, пренебрежителното, огорчаващо, унижаващо и
оскърбяващо поведение на служителите на „....“ АД спрямо него е довело и до
неимуществени вреди, изразяващи се в емоционално-психически страдания, в чувства
на огорчение, оскърбление, накърняване на достойнството и чувство на гавра с него
като човек в периода 06.02.- 13.02.2024 г. и изпитвал неудобства, провокирани от
необходимостта да обикаля офиса на банковата институция и кантората на ЧСИ У. Д. и
свързаните с това напрежение, притеснение, негативни емоции и загуба на време.
Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът „...." АД е подал писмен
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Излага твърдения, че
2
ищецът В. Н. Ф. има открита банкова сметка в „....” АД, считано от 10.07.2009 г. На
30.01.2024 г., във връзка с получено запорно съобщение е наложен запор по
изпълнително дело № 20248580400179 на ЧСИ У. Д. за сумата от 383,72 лв. В
изпълнение на наложения на 30.01.2024 г. запор и в установения от закона
едноседмичен срок, на 06.02.2024 г. запорираната сума е преведена към ЧСИ. На
08.02.2024 г. е получено съобщение в банката за вдигане за запора от ЧСИ У. Д., в
изпълнение на което запорът е вдигнат. На 13.02.2024 г. е получено второ съобщение
за вдигане запора от ЧСИ У. Д., но запорът е бил вече вдигнат в изпълнение на
предходното съобщение на съдебния изпълнител. На 13.02.2024 г. сумата 383,49 лв. е
възстановена по сметка на ищеца от ЧСИ У. Д.. Поддържа, че не е осъществено
противоправно поведение от служители на банката и не е налице каквото и да било
неизпълнение на задължения на банката по договора за сметка и по действащото
законодателство в областта на платежните услуги. Излага съображения, че налагането
на запор по изпълнително дело е правомерно поведение и не би могло да съставлява
противоправно деяние на третото задължено лице, което е длъжно да изпълнява
актовете на органа по принудително изпълнение - частен или държавен съдебен
изпълнител. С получаването на изпратеното от съдебния изпълнител до банката
запорно съобщение се налага запор на евентуално съществуващите вземания на
длъжника по банковите сметки, като се забранява на банката да извършва плащане от
водените при нея банкови сметки по нареждане или с предварително съгласие на
техния титуляр, като от момента на получаването на запорното съобщение банката има
задълженията на пазач по отношение на сумите. Оспорва твърденията на ищеца, че
банката е извършила неправомерен превод на сумата от банковата сметка на ищеца,
както и че ЧСИ Д. не е давала на банката разпореждане за превод на запорираната
сума, тъй като в запорното съобщение е наредено на банката да плати в едноседмичен
срок сумата, посочена в него, поради което не е необходимо допълнително съобщение,
за да бъде извършено на плащането. Твърди, че при изпълнение по наложен запор
банката не извършва неразрешена платежна операция по сметката и липсата на
предварително съгласие или нареждане на титуляра на сметката в случая е
ирелевантно, и не ангажира отговорност на банката като доставчик на платежни
услуги по ЗПУПС, нито договорна отговорност за неизпълнение на сключен договор
за сметка. Твърди, че банката няма и нормативно или договорно установено
задължение да уведомява титуляра на сметката, върху която съдебно-изпълнителен
орган е наложил запор и като трето задължено лице е длъжна единствено да изпълнява
разпорежданията на ЧСИ в указания от него срок. Излага твърдения, че към момента
на извършване на плащането банката не е била уведомена от съдебно-изпълнителния
орган нито за постъпило от длъжника по изпълнението доброволно плащане, нито е
получила съобщение за вдигане на запора върху конкретната сметка, която той има в
банката. Ищецът също не е уведомил банката за предприетите от него действия и
намерения доброволно да погаси задължението си. По отношение на претенцията за
имуществени вреди твърди, че същите представляват начислени такси в общ размер на
43,93 лв., от които такса за обслужване на запор 35,20 лв. и такса за превод в
изпълнение на запор в размер на 11,73 лв. съобразно раздел XVI. „Налагане и
изпълнение на запора операции по сметки с наложен запор“ на действащата „Тарифа
за таксите и комисионите, която „....“ АД прилага по извършвани услуги на клиенти -
физически лица, който имат банкови сметки“. Поддържа, че Общите условия на
банката и Тарифата за таксите на банката са неразделна част към всеки договор за
сметка. Излага съображения, че независимо от обстоятелството, че впоследствие ЧСИ
У. Д. е разпоредила връщането на сумата по запорното съобщение обратно по сметка
на длъжника, събирането на таксите по Тарифата не е било извършено без основание,
тъй като е извършено в съответствие с договора и Общите условия, доколкото към
момента на автоматичното им удържане от сметката е имало наложен запор върху
сметката и е извършен превод в изпълнение на запора. Съответно те не подлежат на
връщане като недължимо платени суми или като понесени вреди. Оспорва действия на
3
негови служители да са довели до увреждане на неимуществени блага на ищеца, а
твърденията му за нанесена от банкови служители обида, унижение, подигравки и
емоционално страдание са недоказани. С действията си по изпращане на отговори на
получени от ищеца запитвания, жалби и оплаквания, банката надлежно е проверила,
разяснила и обосновала какво точно е станало след получаване на запорното
съобщение, като отговорите на банката са своевременно изпратени, съдържанието им
е в уважителен за адресата стил и съдържат отговор на твърденията, оплакванията и
исканията на клиента с нужната изчерпателност и обоснованост. Оспорва наличието
на пряка причинна връзка между поведението на банковите служители, изпълнили
запорното съобщение на ЧСИ Д., и твърдените вреди. Оспорва претенцията за
неимуществени вреди и по размер. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и събраните
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С окончателния доклад по делото като безспорни между страните и ненуждаещи
се от доказване са обстоятелствата, че ищецът има открита банкова сметка в „....” АД,
по която на 30.01.2024 г., във връзка с получено запорно съобщение е наложен запор
по изпълнително дело № 20248580400179 на ЧСИ У. Д. за сумата от 383,72 лв.; на
06.02.2024 г. запорираната сума е преведена към ЧСИ, като от сметката на ищеца е
удържана и сума в общ размер на 43,93 лв., представляваща сбор от такси за
обслужване на запор и извършване на превод по запор; на 13.02.2024 г. сумата 383,49
лв. е възстановена по сметка на ищеца от ЧСИ У. Д..
От приобщения по делото препис от изп. дело № 20248580400179 на ЧСИ У. Д. се
установява, че същото е образувано по молба на „....“ ЕАД въз основа на изп. лист №
11219/17.05.2023г., с който длъжниците В. Н. Ф. и К. Н. Ф. са осъдени да заплатят на
взискателя разделно сумата от 591.79 лв. – главница, представляваща стойността на
доставена и незаплатена топлинна енергия, 134.14 лв. – мораторна лихва за забава,
както и 8.58 лв. – главница за дялово разпределение за период 11.2018г. – 04. 2019г.
След образуване на делото и извършването на необходимите справки на
27.01.2024 г. са изпратени запорни съобщения до „...“ АД, „....“ ЕАД, „...“ АД, „....“
АД, „....“ АД и НОИ. Запорното съобщение е получено в „....” АД на 30.01.2024 г., като
на 02.02.2024 г. последното уведомява съдебният изпълнител, че запорът върху
банковата сметка на ищеца В. Ф. е наложен на 30.01.2024 г., като върху вземането няма
предишно наложени запори, респективно няма и претенции.
На 27.01.2024г. с изх. № 3123 е изпратено съобщение за образувано изпълнително
дело до В. Н. Ф., с което ищецът е бил уведомен, че дължи сумата от 383,49 лв. на
взискателя, както и че са наложени запори върху всички негови банкови сметки в лева
и валута, както и върху пенсията му и са посочени указания за плащане на
задължението. Съобщението е връчено на 31.01.2024г.
На 06.02.2024г. ищецът е заплатил дължимите суми, за което с искане до
ответника прилага платежното нареждане.
От приложена по делото кореспонденция между страните в производството се
установява, че на 08.02.2024 г. В. Ф. е депозирал заявление до ответника, с което
отправя искане за предоставяне на документи във връзка с изпълнението на наложения
запор, както и за репариране на причинените му имуществени вреди, съизмеряващи се
в неправомерно преведената сума и начисление такси и комисионни. Наред с това го
информира и за пренебрежително отношение от страна на служители на банката. Още
същият ден ищецът е получил отговор на своето заявление от „екип на връзки с
клиенти“ на „....“ АД, с който го уведомява, че са спазени всички законови
разпореждания при налагане и изпълнение на запора, както и че няма изискване за
информиране на клиента налагане и изпълнение на запора, като последното било
задължение на органа, налагащ запора. В допълнение се сочи, че таксите са удържани,
съгласно Тарифата на банката.
4
Видно от жалба от 09.02.2024 г. до главния изпълнителен директор на „....“ АД
ищецът поддържа, отправените със заявлението от 08.02.2024 г. искания, като
същевременно изразява становището си относно получения на 08.02.2024 г. отговор на
електронната си поща. С молба от 12.02.2024 г. В. Ф. отново отправя искане за
предоставяне на документи във връзка с изпълнението на наложения запор, както и за
репариране на причинените му имуществени вреди.
С електронно писмо от 12.02.2024 г. ответникът отговаря на депозираните от
ищеца жалба и молба, като повтаря вече изразеното в имейла от 08.02.2024 г.
становище относно извършените действия по налагане и изпълнение на запора.
По делото е представена Тарифа на „....“ АД, от която е видно, че съгласно раздел
XVI са предвидени такси при налагане и изпълнение на запори.
От приложено по делото писмо от „...“ АД от 01.02.2024 г. до В. Ф. се установява,
че в отговора на молба на ищеца от 31.01.2024г., последната го информира за това, че
като трето задължено лице е длъжна да изпълнява наложения запор и не може да
откаже превод към ЧСИ по молба на клиента. Само по разпореждане на ЧСИ с
изрично указание да не се изпълнява до второ нареждане или при вдигане на запора би
могла да не извърши превод по запора от наличните запорирани средства. Изрично е
указано, че ако в срока за отговор на запорното съобщение, съдебният изпълнител
даде указания да се преведе блокираната сума или не върне указания, то банката е
задължена да изпълни запора и да извърши превода.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на св. К. Ф., брат на
ищеца и другият длъжник по изп. дело № 20248580400179 на ЧСИ У. Д., от които се
установява, че не се е занимавал с горното дело, а всичко е прехвърлил на брат си.
Сочи, при него запорът е бил в „....“ АД, като банката го е предупредила. Изяснява, че
за възникналите проблеми със запора в „....“ АД знае от своя брат. Ищецът се опитвал
да изясни ситуацията, като подавал писмени молби, но имало пренебрежително
отношение към него, макар, че бил дългогодишен клиент. Споделя, че от банката си
били позволили техният отговор да бъде подписан от анонимни служители на банката
– екипа на банката. Въпреки, че В. поискал среща с ръководни лица на банката, не бил
допуснат до тях. На молбите и исканията му отговаряли с общи мотиви и общи
условия. В резултат на това ищецът, който бил хипертоник от десет години, вдигнал
високо кръвно налягане, при което св. К. Ф. му дал хапче, от което кръвното се
понижило и се почувствал леко замаян. Сочи, че от пренебрежителното поведение на
банката се депресирал.
Съдът кредитира показанията на св. К. Ф., в частта относно наличното заболяване
на ищеца есенциална хипертония, доколкото се подкрепят и от останалите ангажирани
доказателства по делото - рецептурна книжка и амбулаторен лист от 16.04.2021 г., за
което ищецът провежда лечение. В останалата част съдът цени показанията на
свидетеля при условията на чл. 172 ГПК с оглед на всички други данни по делото и
като съобразява, че свидетелят не е възприел лично поведението на служителите на
ответника, а пресъздава преразказани от ищеца факти, в това число и ищцовите
възприятия и оценки относно процесните събития.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Фактическият състав на отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е налице,
когато са причинени вреди на пострадалия от противоправното и виновно поведение
на лице, при или по повод изпълнение на възложена работа. Основателността на
предявения осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД се обуславя
от установяване на правопораждащ фактически състав, който включва следните
елементи: настъпването на посочените в исковата молба имуществени и
неимуществени вреди, техният размер, както и пряката им причинна връзка с
противоправни действия на служители при ответника. В конкретния случай, за да бъде
5
ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД, в тежест на ищеца е да
установи: по иска за имуществени вреди: че служители на ответника в нарушение на
нормативните разпоредби са удържали сумата от 43,93 лв. от банковата сметка на
ищеца като такси за обслужване на запор и извършване на превод по запор, както и че
в нарушение на нормативните разпоредби са отказали да ги възстановят на ответника;
претърпените от ищеца имуществени вреди в причинна връзка с противоправното
поведение на служители на ответника; по иска за неимуществени вреди: че служители
на ответника са се държали с ищеца унижаващо и оскърбително; претърпените от
ищеца болки и страдания в причинна връзка с противоправно поведение на служители
на ответника.
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване
на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори
презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител.
Не е спорно между страните, че в изпълнение на запорно съобщение по
изпълнително дело № 20248580400179 на ЧСИ У. Д. ответникът е наложил запор
върху откритата при ответника банковата сметка на ищеца на 30.01.2024 г., както и че
в изпълнение на същия е преведена сумата 383,72 лв. по сметка на ЧСИ Д. на
06.02.2024 г., като същевременно от сметката на ищеца е удържана и сума в общ
размер на 43,93 лв., представляваща сбор от такси за обслужване на запор и
извършване на превод по запор.
Основният спор между страните е правомерно ли ответникът е изпълнил запора и
е превел сумата на ЧСИ Д. в седемдневния срок, както и дали правомерно е удържана
от банковата сметка на ищеца сумата 43,93 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 507, ал. 2 и ал. 3 и чл. 508, ал. 2 и ал. 3 ГПК със
запорното съобщение се забранява на третото задължено лице да предава дължимите
от него суми или вещи на длъжника, като от деня на получаване на запорното
съобщение третото задължено лице има задълженията на пазач спрямо дължимите от
него вещи или суми. В едноседмичен срок от връчването на запорното съобщение
третото лице трябва да съобщи на съдебния изпълнител: признава ли за основателно
вземането, върху което се налага запорът, и готово ли е да го плати; има ли претенции
от други лица върху същото вземане; наложен ли е запор и по други изпълнителни
листове върху това вземане и по какви претенции; превежда ли суми по банкова
сметка на длъжника, банката, в която е открита сметката, както и размера на сумата,
като ако третото лице не оспорва своето задължение, то внася дължимата от него сума
по сметката на съдебния изпълнител или му предава запорираните вещи.
С налагането на запор върху конкретни вземания на длъжника, каквито са тези по
банковите му сметки, същите се предназначават за принудително удовлетворяване на
взискателя, като се забранява на длъжника да се разпорежда с вземането, а на третото
задължено лице - да плаща на длъжника. С получаването на изпратеното от съдебния
изпълнител до банката запорно съобщение се налага запор на евентуално
съществуващите вземания на длъжника по банковите сметки, като се забранява на
банката да извършва плащане от водените при нея банкови сметки по нареждане или с
предварително съгласие на техния титуляр. Запорът върху вземане обезпечава
изпълнението, като запазва принадлежността на вземането към имуществото на
длъжника, осуетява погасяването на вземането чрез плащане, извършено в полза на
длъжника, и задължава третото лице да пази запорираните суми. От момента на
получаването на запорното съобщение банката има задълженията на пазач по
отношение на сумите. Целта на запора, независимо дали е наложен като обезпечителна
мярка по допуснато обезпечение на иск или е наложен в хода на изпълнително
производство, е да създаде възможност правото да бъде осъществено, т. е. сумата ще
бъде платена и задължението погасено. Запорът върху вземания по разплащателна
банкова сметка се счита наложен и има действие от деня, в който е връчено запорното
съобщение на банката до датата на погасяване на задълженията на длъжника - титуляр
6
на сметката, реализиране на изпълнителния способ и удовлетворяване на взискателя.
Запорът има действие върху разплащателните банкови сметки на длъжника до размера
на сумите, посочен в запорното съобщение, както върху наличните към връчване на
запорното съобщение суми в банковата сметка на длъжника, така и върху
последващите постъпления, до размера на сумите, посочени в запорното съобщение,
без да е необходимо изпращане на други запорни съобщения от съдебния изпълнител
до банката. Банката е трето задължено лице по запора и за нея съществува задължение
да не извършва плащане от водената при нея разплащателна банкова сметка по
нареждане или с предварително съгласие на нейния титуляр с последващите
постъпления.
Следователно в конкретния случай след като е получил запорното съобщение на
30.01.2024 г. за ответника като трето задължено лице е възникнало горното законово
задължение. Поканата за даване на обясненията, визирани в чл. 508 ГПК се съдържа в
самото съобщение за налагане на запора. А ако третото лице не оспорва своето
задължение, то внася дължимата от него сума по сметката на съдебния изпълнител.
Нещо повече, неизпълнението на задълженията на третото лице по чл. 508 ГПК,
доколкото тази норма има императивен характер, и невнасянето по сметката на
съдебния изпълнител на вземанията, които то /третото лице/ следва да престира на
длъжника по изпълнителното дело, може да доведе до носене на имуществена
отговорност спрямо кредиторите на длъжника по изпълнителното производство (в
този смисъл Решение № 169/27.02.2018 г. по т. д. № 879/2016 г. на ВКС, II т. о.,
Решение № 65/12.07.2022 г. по гр. д. № 3512/2021 г. на ВКС, II г. о. и др.). Ето защо с
получаването на запорното съобщение, ответникът като трето задължено лице по
смисъла на чл. 508 ГПК няма право на преценка, а е задължен да изпълни вмененото
му законово задължение. В този смисъл банката не може да откаже превод в
изпълнение на запорното съобщение по молба на клиента, но би могла да не изпълни
запора само в случай на неговото вдигане въз основа на разпореждане на ЧСИ или да
не изпълнява до второ нареждане на ЧСИ, но не и при липса на такива изрични
указания. В подкрепа на този извод е и представеното от ищеца писмо от „...“ АД във
връзка с молба на ищеца от 31.01.2024 г., съдържащо изявление в горния смисъл.
Предвид горната нормативна рамка и ангажираните по делото доказателства,
съдът противно на твърденията на ищеца, намира, че за банката е съществувало
задължението по чл. 508, ал. 3 ГПК, което в случая е било изпълнено в указания от
съдебния изпълнител срок, упоменат в запорното съобщение. В тази връзка следва да
се подчертае, че ако в срока за отговор на запорното съобщение, съдебният
изпълнител не даде изрични указания да не се изпълнява запора или с нарочно
разпореждане вдигне запора, то банката е задължена да изпълни запора и да извърши
превода. От горното следва, че ответникът правомерно е изпълнил запора по
нареждане на ЧСИ Д. в последния ден на указания срок – 06.02.2024г. Плащането от
разплащателната сметка е извършено с оглед предприето по установения в закона ред
принудително изпълнение - въз основа на наложен запор от надлежен орган - ЧСИ Д.
върху вземането на длъжника по разплащателната сметка. В случая е налице
изключението по чл. 2, ал. 3 от Наредба № 3 от 18 април 2018 г. за условията и реда за
изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти, а
именно, че плащане от платежни сметки може да се извършва само по нареждане или
с предварително съгласие на титуляря до размера и при условията поставени от
титуляря на сметката, освен при принудително изпълнение по установения със закона
ред. В тази връзка следва да се посочи и че удържаните такси в общ размер на сумата
от 43,93 лв. от банковата сметка на ищеца, представляващи такси за обслужване на
запор и извършване на превод по запор са също правомерно начислени, доколкото
същите са регламентирани в Тарифата на банката, а и са начислени въз основа на
правомерно действие – изпълнение на законово разпореждане на орган на власт – ЧСИ
Д.. Следователно, с извършването на превод на паричната сума по изпълнителното
7
производство, банката не е нарушила нито едно свое договорно или нормативно
установено задължение, т.е. не е налице противоправно поведение на служители на
ответника.
Действително видно от доказателствената съвкупност ищецът доброволно е
погасил сумата по изпълнителното дело, като това е сторено с превод от същата дата,
на която и ответникът първи е превел на съдебния изпълнител сумата по запорното
съобщение. За осъщественото дублиране на плащането, съдът намира, че банката не
може да носи отговорност доколкото същата е изпълнила вменените й по закон
задължения, доколкото не й е било известно, че ищецът ще погаси доброволно дълга
си. Не е спорно, че дублираната сума е възстановена от ЧСИ по сметката на ищеца на
13.02.2024 г., но не са възстановени начислените такси. Същите обаче са начислени с
оглед правомерното изпълнение на запора във връзка с изпълнение на законовите
задължения на ответника като трето задължено лице по смисъла на чл. 508 ГПК, като
по делото не е установено ответникът да е изпълнил незаконосъобразно разпореждане
на съдебния изпълнител, респективно да е излязъл извън законоустановените му
задължения по чл. 508 ГПК.
Въз основа на изложеното съдът намира, че по делото не е доказано пълно и
главно твърдяното от ищеца допуснато противоправно поведение от служители на
ответната банка. Предвид липсата на противоправно виновно поведение, то съдът не
следва да обсъжда останалите елементи от фактическия състав на чл. 45 вр. чл. 49 ЗЗД.
След като липсват действия, които да могат да бъдат приета като виновно
противоправно поведение на изпълнителя на възложената работа, то следователно
липсват и останалите елементи – вреда и причинно следствена връзка между вредата и
поведението.
Предвид изложеното предявените искове се явяват неоснователни, поради което
следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски има ответника, който е претендирал
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в минимален размер на 100 лв.
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Н. Ф., ЕГН ********** осъдителни искове с
правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника „....“ АД, ЕИК
... да заплати сумата 43,93 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
съставляващи сбор от начислени на ищеца такса за обслужване на запора в размер на
35,20 лв. и такса за извършване на превод в размер на 11,73 лв., както и сумата 1000
лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от ищеца
болки и страдания от пренебрежително и унизително отношение на служители на
банката към него в периода 06.02.2024 г. – 13.02.2024 г., в следствие на претърпените
от ищеца вреди от извършен превод по наложен запор върху банковата сметка на
ищеца в „....“ АД.
ОСЪЖДА В. Н. Ф., ЕГН ********** да заплати на „....“ АД, ЕИК ... на
основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК сумата от 100 лв., представляваща разноски в
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9