№ 6932
гр. София, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Станимира И.
Членове:Райна Мартинова
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20241100504229 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 204/04.01.2024 г. по гр. д. № 42974/2022 г. по описа на
СРС, 178 състав, при участието на трето лице помагач – „Т.С.“ ЕООД, е
признато за установено по предявените по реда на чл. 422 от ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че
ответникът В. И. М. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 322,42
лева – главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 67,
находящ се в гр. София, ж.к. ******* с аб. № *******, за периода м. 10.2018 –
м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 30.09.2021 г. до окончателното
изплащане, 47,58 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2019 – 17.09.2021 г.,
30,,72 лева – главница, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м. 08.2018 – м. 04.2020 г., ведно със законната лихва
от 30.09.2021 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 07.12.2021
г. по ч.гр.д. № 56628/2021 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 178 състав, като искът по
чл. 86, ар. 1 от ЗЗД е отхвърлен за сумата от 6,60 лева, представляваща
1
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 01.10.2018 до
17.09.2021 г, както и е признато за установено по предявените по реда на чл.
422 от ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че ответникът М. Д. Б. дължи на „Топлофикация София“
ЕАД сумата от 107,47 лева – главница, представляваща стойност на доставена
и незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, представляващ
апартамент № 67, находящ се в гр. София, ж.к. ******* с аб. № *******, за
периода м. 10.2018 – м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 30.09.2021 г.
до окончателното изплащане, 15,86 лева – мораторна лихва за периода
15.09.2019 – 17.09.2021 г., 10,24 лева – главница, представляваща цена на
услугата дялово разпределение за периода м. 08.2018 – м. 04.2020 г., ведно със
законната лихва от 30.09.2021 г. до окончателното изплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
07.12.2021 г. по ч.гр.д. № 56628/2021 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 178 състав,
като искът по чл. 86, ар. 1 от ЗЗД е отхвърлен за сумата от 2,20 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от
01.10.2018 до 17.09.2021 г
Против решението, в частта, с която предявените искове са уважени, е
постъпила въззивна жалба вх. № 22813/24.01.2024 г., подадена от В. М. и М. Б.
чрез особения им представител адв. В. Т., в която са изложени съображения за
неговата неправилност. Въззивниците поддържат, че в исковата молба се
твърдяло, че задължението е настъпило по силата на наследствено
правоприемство. С отговора на исковата молба особеният им представител
изрично бил оспорил, че ответниците са приели наследството на Д.М.. В
тежест на ищецът било да установи, че те са приели наследството.Такива
доказателства не били представени, поради което не било установено,че е
възникнало облигационно правоотношение. Неправилно районният съд е
приел, че в чл. 48 от ЗН се съдържала презумпция за приемане на
наследството. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да
бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
с вх. № 32234/01.02.2024 г. въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД
оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция.
2
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството по гр.д. № 42974/2022 г. по описа на СРС, 178 състав е
образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД против
В. И. М. и М. Д. Б., с която са предявени искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във
връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите.
В исковата молба се твърди, че В. И. М. и М. Д. Б. са собственици на
топлоснабден имот в гр. София, ж.к. ******* с аб. № ******* и са клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, като за ½ идеална част или по ¼ за всяка
от тях се твърди наследствено правоприемство от Д.М.. Поддържа, че
съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за
битови нужди на топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация
София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които са одобрени
от КЕВР към Министерски съвет. С общите условия се регулирали
търговските взаимоотношения с потребителите на топлинна енергия, правата
и задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на
задълженията. Твърди, че ответниците не са упражнили правата си по чл. 150,
ал. 3 от Закона за енергетиката, поради което и общите условия са влезли в
сила спрямо него. Твърди, че имали задължение да заплатят дължимите от
тях суми в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача като с приетите общи условия било регламентирано,
че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния
сезон, а такава се начислявала в случай, че клиента изпадне в забава, т.е. след
изтичане на 45-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за
съответния отоплителен сезон. Поддържа, че не са изпълнили задълженията
си да заплатят исковите суми за доставена топлинна енергия до адрес в гр.
София, ж.к. ******* с аб. № *******. В исковата молба се сочи също, че за
периода от 05.2018 – 04.2020 г., ищцовото дружество е доставило топлинна
3
енергия на насрещната страна, но ответниците не са заплатили дължимата за
това цена в общ размер на 429,89 лева. Поддържа, че за периода от 15.09.2019-
17.09.2021 г. са изпаднали в забава за плащане на сумите за топлинна енергия,
поради което дължат и обезщетение в размер на 63,46 лева. Твърди, че дължат
и суми за дялово разпределение в размер на 40,99 лева – главница за периода
от м. 08.2018 г. до м. 04.2020 г., както и 8,83 лева – лихва за периода от
01.10.2018- 17.09.2021 г. Моли да бъде признато за установено, че ответникът
дължи тези суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 56628/2021 г. по описа на СРС, 178
състав. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от В. И. М. и М. Д. Б.,
чрез особения им представител адв. В. Т., с който оспорват исковата молба.
Оспорват твърдението, че са собственици на процесния имот, като твърдят, че
по отношение на ½ от него не са приели наследството на Д.М.. Посочват, че не
било формулирано конкретно количество топлинна енергия, която се твърди
да е доставена от ищеца. Молят предявените искове да бъдат отхвърлени.
Към първоинстанционното производство е приложено гр.д. №
56628/2021 г. по описа на СРС, 178 състав. По заявление от 30.09.2021 г.,
подадено от “Топлофикация София” АД е издадена заповед за изпълнение на
парично, с която е разпоредено на В. И. М. да заплати главница в размер на
322,42 лева, ведно със законната лихва за периода от 30.09.2021 г. до
изплащане на вземането, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.10.2018 г. – 30.04.2020 г. за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ж.к. ******* мораторна лихва за периода от
15.09.2019 – 17.09.2021 г. в размер на 47,58 лева, главница в размер на 30,72
лева, ведно със законна лихва за периода от 30.09.2021 г. до изплащане на
вземането, представляваща стойност на услугата дялово разпределение за
периода от м. 08.2018 г. до м. 04.2020 г., мораторна лихва за периода от
01.10.2018 г. – 17.09.2021 г.в размер на 6,60 лева, а М. Д. Б. да заплати
главница в размер на 107,47 лева, ведно със законната лихва за периода от
30.09.2021 г. до изплащане на вземането, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. – 30.04.2020 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ******* мораторна лихва за
периода от 15.09.2019 – 17.09.2021 г. в размер на 15,86 лева, главница в размер
на 10,24 лева, ведно със законна лихва за периода от 30.09.2021 г. до
4
изплащане на вземането, представляваща стойност на услугата дялово
разпределение за периода от м. 08.2018 г. до м. 04.2020 г., мораторна лихва за
периода от 01.10.2018 г. – 17.09.2021 г.в размер на 2,20 лева
С обжалваното решение, въз основа на събраните по делото писмени
доказателства и изготвени заключения на съдебно техническа и съдебно
счетоводна експертиза, съдът е приел, че предявенят иск е основателен до
претендирания размер, тъй като съществувало облигационно правоотношение
между страните и е доставена топлинна енергия в процесния период на
установената стойност, както и че е извършено дялово разпределение от
третото лице помагач. Отхвърлен е предявеният иск за мораторна лихва върху
вземането за суми за услуга дялово разпределение.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При
извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Във връзка с доводите, изложени във въззивните жалби съдът намира
следното:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.
422 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от
Закона за задълженията и договорите е допустим - предявен е от лице -
заявител, имащо правен интерес от установяване съществуването и
изискуемостта на вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК, против която е подадено възражение от длъжника.
Предявеният иск има за предмет установяване на съществуването и
изискуемостта на сумата, за която гр. д. № 56628/2021 г. по описа на СРС, 178
състав е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК и е
подаден в законоустановения срок. Основателността на исковете е
предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно
и главно доказване следните правопораждащи факти: съществуването на
договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия,
обема на реално доставената на ответницата топлинна енергия за процесния
5
период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума.
От събраните по делото доказателства се установява, че по силата на
Договор за продажба на държавен недвижим имот от военно-жилищния фонд
по реда на НДИ от 04.02.1992 г. Д.М. М. и В. И. М. са придобили правото на
собственост върху имот в гр. София, ж.к. ******* за който е открита партида
с аб. № *******. Установява се, че Д.М. М. е починал на 02.01.2011 г. и е
оставил като наследници по закон В. И. М. – съпруга и М. Д. Б. – дъщеря.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В §1, т.
2а от ДР на Закона за енергетиката е посочено, че „битов клиент“ е клиент,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди.
Следователно и доколкото ответниците са съсобственици на
топлоснабдения имот поради прекратена съпружеска имуществена общност и
наследствено правоприемство при дялове ¾ за В. М. и ¼ за М. Б., то и
правилно районният съд е уважил предявените искове, като е приел, че между
страните е възникнало облигационно правоотношение, в съдържанието на
което е възникнало задължение за плащане на стойността на топлинна енергия
и услуга дялово разпределение за исковия период.
Неоснователен е доводът на въззивниците чрез особения им
представител , че по делото не се установявало, че наследството на Д.М. М. не
е прието от ответниците, тъй като ищецът не бил представил доказателства за
това.
Правилно районният съд е приел, че в нормата на чл. 48 от Закона за
наследството урежда законова презумпция, по силата на която законните
наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от откриването на наследството
по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на наследството по опис или
отказ от наследството. ( в този смисъл Решение № 437/17.01.2012 г. по гр. д.
6
№ 70/2011 г. на ВКС III г. о. и др.)
Доколкото възражението, че ответниците не са приели наследството е
направено от особения им представител, поради което правилно районният
съд не е предприел действия по определяне на срок по чл. 51 от Закона за
наследството. Определяне на такъв срок на страна, представлявана от особен
представител, не може да доведе до регламентираните в разглежданата норма
правни последици, тъй като същият разполага с правната възможност да
изразява воля в тази насока, която е свързана изцяло с лична преценка на
призования наследник и се отразява пряко в неговата имуществена сфера ( в
този смисъл - определение № 315/23.06.2015 г. по ч. гр. д. № 3092/2015 г. на
ВКС, I г. о.).
Следователно и поради съвпадане на фактическите и правни изводи на
въззивния съд с тези на Софийски районен съд, 178 състав, решението следва
да бъде потвърдено в обжалваната част.
По разноските
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК на въззиваемите
„Топлофикация София“ ЕАД следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева за изготвено становище по въззивната
жалба , както и по 150 лева – възнаграждение за особен представител.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК всяка от въззивниците следва да бъде
осъдена да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 50 лева –
държавна такса
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на кумулативно
предявените искове настоящото решение е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Предвид изложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 204/04.01.2024 г. по гр. д. № 42974/2022
г. по описа на СРС, 178 състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК В. И. М., ЕГН-
7
**********, гр. София, ж.к. *******да заплати на „Топлофикация София”
ЕАД, с ЕИК-*******, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Красно село, ул. Ястребец № 23Б сумата от 50 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, както и 150 лева –
платено от въззиваемия възнаграждение за особен представител.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК М. Д. Б., ЕГН-
**********, гр. София, ж.к. *******да заплати на „Топлофикация София”
ЕАД, с ЕИК-*******, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Красно село, ул. Ястребец № 23Б сумата от 50 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, както и 150 лева –
платено от въззиваемия възнаграждение за особен представител.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач
„Т.С.“ ЕООД
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8