РЕШЕНИЕ
№ 1497
гр. Пловдив, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20225330113185 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от В. А. В. против А. В. В. и
М. Л. В. иск с правно основание чл. 108 ЗС за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищецът е собственик на самостоятелен обект
в сграда с идентификатор № ****. по КККР на гр. Пловдив, одобрени със
Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с
последно изменение от 14.07.2022 г., с административен адрес гр. П., район
З., ул. *******, който се намира на етаж *** в сграда с идентификатор №
******., разположена в поземлен имот с идентификатор № ****., с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент - в жилищна
или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на
обекта – 1, с площ по документи 57 кв.м., ведно с прилежащите към
апартамента избено помещение № 16, ведно с 1, 58 % ид.ч. от общите части
на сградата и отстъпеното право на строеж, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: с идентификатор ******.***., под обекта:
******.***. и над обекта - няма, както и за осъждане на ответните страни да
предадат владението по отношение на описания имот.
Ищецът твърди, че е собственик на процесния имот по силата на
договор за покупко-продажба срещу задължение за издръжка и гледане. Сочи,
1
че при сключване на договора прехвърлителите – неговите родители А. С. В.
и В. В. В., си запазили пожизнено право на ползване на една стая от
апартамента ведно със сервизните помещения. Сочи, че баща му А. В.
починал през ** г. а майка му В. В. починала през ** г., поради което правото
на ползване се погасило със смъртта им. Сочи, че предоставил ключовете на
апартамента на ответниците – негов син и снаха, за да го ползват, докато за
ищеца възникне необходимост от ползване на имота. Твърди, че такава
необходимост е възникнала, като единствените ключове за апартамента се
намират при ответниците, които били поканени с нотариална покана да
освободят имота и предадат ключовете от апартамента на ищеца. Сочи, че и
към момента на депозиране на исковата молба апартамента продължава да се
обитава от двамата ответници, поради което моли за уважаване на предявения
иск.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответните
страни - А. В. В. и М. Л. В., не са депозирали отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание
чл. 108 ЗС.
С ревандикационния иск по чл. 108 ЗС се цели защита на накърненото
право на собственост на невладеещия собственик срещу владеещия
несобственик. Предмет на делото по този иск е правото на собственост на
ищеца.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 2А от
Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.д. № 4/2014 г. на ОСГК на
ВКС съдът, сезиран с осъдителен иск по чл. 108 ЗС, следва да се произнесе с
отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на
собственост към патримониума на ищеца. Може да се приеме, че
ревандикационният иск съдържа в себе си искане за защита на правото на
собственост на ищеца, като съдът се произнася с отделен установителен
диспозитив по отношение на принадлежността на правото на собственост на
ищеца и отделен осъдителен диспозитив досежно предаване на владението на
имота.
2
За уважаване на заявената искова претенция следва да се установи при
условията на пълно и главно доказване, че ищецът е собственик на процесния
имот на наведеното основание, както и че ответните страни упражняват
фактическа власт върху имота, без да имат основание за това.
Ищецът твърди, че е собственик на процесния имот на деривативно
правно основание – договор за покупко-продажба срещу задължение за
издръжка и гледане.
По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба срещу
задължение за издръжка и гледане № ****** г. при *** А. при Пловдивския
районен съд, по силата на който А. С. В. и В. В. В. са продали на сина си В. А.
В. следният недвижим имот: апартамент № ** на шестия етаж от жилищен
блок, находящ се на ул. *****, комплекс „****** – гр. П., със застроена площ
на апартамента от 57 кв.м., изложение – изток, запад, състоящ се от две стаи,
кухня, баня и клозет, едно избено помещение под № 16 и 1, 58 % ид.ч. от
общите части на блока, както и правото на строеж върху дворното място от
комплекса – кв. 40, на стойност 181 лв., срещу задължението на купувача да
поеме издръжката и гледането на продавачите до края на живота им и да им
предостави правото на ползване на една стая от апартамента – също до края
на живота им, ведно с общо ползване на сервизните помещения.
От приложената по делото скица (схема) на поземления имот, издадена
от Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. Пловдив се установява,
че процесния имот е заснет като поземлен имот с идентификатор № ****.
От приложения по делото нотариален акт се установява, че ищецът е
придобил правото на собственост по отношение на имота по силата на
договор за прехвърляне на правото на собственост срещу задължение за
издръжка и гледане.
Видно от приложения нотариален акт е, че към момента на изповядване
на прехвърлителната сделка ищецът е придобил т.нар. „гола собственост“
върху част от имота, тъй като с нотариалният акт е учредено ограничено
вещно право на ползване в полза на прехвърлителите по отношение на една
стая и сервизни помещения.
От изготвените по искане на ищеца справки се установява, че А. С. В. е
починал на **.** г., а В. В. В. е починала на **.** г. По изложените
съображения ограниченото вещно право на ползване е погасено с настъпване
3
на смъртта на двамата му титуляри – арг. чл. 59 ЗС, поради което ищецът е
носител на всички правомощия от правото на собственост, включително и на
това да ползва процесния недвижим имот.
Предвид изложеното следва да бъде прието в отношенията между
страните, че ищецът е собственик на основание договор за покупко-продажба
от **** г. на процесния недвижим имот.
В производството по делото се установява, че ответните страни
осъществяват фактическа власт по отношение на имота. За установяване на
посоченото обстоятелство са изслушани показанията на свидетелката М. А. Б.
– ** на ищеца. Последната свидетелства, че ищецът има апартамент в гр. П.
на ул. „****, който придобил от майка им и баща им. Сочи, че след смъртта
на баща им в апартамента живеела майка им и ищецът се съгласил синът му
от първият брак – ответникът А., да ползва апартамента, тъй като нямало къде
да живеят и за да помагат на майката на ищеца и свидетелката. Сочи, че след
смъртта на майка им ответникът А. и жена му М. с двете им деца останали да
живеят може би 18-20 години. Свидетелства и че в момента ответните страни
живеят там, ищецът няма ключ, не му отговарят на телефона и когато се
прибере от Г. няма къде да отсяда.
Съдът цени показанията на свидетелката на основание чл. 172 ГПК като
последователни, безпротиворечиви и житейски логични. От данните по
делото не се установява свидетелката да е заинтересована от изхода на
правния спор, предмет на настоящото производство.
С оглед така установените факти, съдът намира, че искането за
осъждане на ответните страни да предадат на ищеца владението по
отношение на процесния имот е основателно. Установява се, че въпреки
отправената покана за това (нотариална покана с ****** на *** К. А.,
получена от ответните страни на *** г.) ответните страни не са предали
владението на ищеца. Не се установи по делото ответните страни да имат
правно основание да владеят имота, поради което последните следва да бъдат
осъдени да предадат владението на ищеца.
По така изложените съображения предявения иск следва да бъде
уважен, като в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят
сторените от последния разноски в исковото производство в общ размер от
2 707, 07 лв., от които сумата от 266, 43 лв. за заплатена държавна такса,
4
сумата от 5 лв. за съдебно удостоверение, сумата от 9 лв. – такса за издаване
на преписи, сумата от 26, 64 лв. – такса за вписване на исковата молба и
сумата от 2 400 лв. с ДДС за заплатено адвокатско възнаграждение, за
заплащането на което са приложени доказателства. Следва да се присъди
сумата от 9 лв. за издаване на преписи от исковата молба, а не
претендираната от ищеца – 16 лв., тъй като по делото са налице данни за
заплащане на сумата от 9 лв. – л. 32 и л. 33 по делото. Не следва да се
присъждат претендираните от ищеца банкови комисионни – такси за
осъществени банкови преводи на посочените суми, тъй като последните не
представляват разноски, които подлежат на присъждане по реда на ГПК.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. В. В., ЕГН
**********, с адрес гр. П., ул. ******, и М. Л. В., ЕГН **********, с адрес гр.
П., ул. ******, че В. А. В., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. ***** – адв. С.,
е собственик на основание договор за покупко-продажба срещу задължение
за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба
срещу задължение за издръжка и гледане № ****** г. при *** А. при
Пловдивския районен съд, на следния недвижим имот: самостоятелен обект
в сграда с идентификатор № ****. по КККР на гр. Пловдив, одобрени със
Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с
последно изменение от 14.07.2022 г., с административен адрес гр. П., район
З., ул. *******, който се намира на етаж *** в сграда с идентификатор №
******., разположена в поземлен имот с идентификатор № ****., с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент - в жилищна
или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на
обекта – 1, с площ по документи 57 кв.м., ведно с прилежащите към
апартамента избено помещение № 16, ведно с 1, 58 % ид.ч. от общите части
на сградата и отстъпеното право на строеж, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: с идентификатор ******.**., под обекта:
******.**. и над обекта - няма.
ОСЪЖДА А. В. В., ЕГН **********, и М. Л. В., ЕГН **********, да
предадат владението на В. А. В., ЕГН **********, върху следния
5
недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ****. по
КККР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение от 14.07.2022 г., с
административен адрес гр. П., район З., ул. *******, който се намира на етаж
*** в сграда с идентификатор № ******., разположена в поземлен имот с
идентификатор № ****., с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено
предназначение, брой нива на обекта – 1, с площ по документи 57 кв.м., ведно
с прилежащите към апартамента избено помещение № 16, ведно с 1, 58 %
ид.ч. от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: с идентификатор
******.***., под обекта: ******.***. и над обекта - няма.
ОСЪЖДА А. В. В., ЕГН **********, и М. Л. В., ЕГН **********, да
заплатят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на В. А. В., ЕГН **********, сумата
от 2 707, 07 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 13185/2022 г.
на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
6