Определение по дело №120/2023 на Административен съд - Силистра

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е    № 311

гр.Силистра, 28.06.2023 година

Административният съд гр.Силистра, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година, в състав: 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Чернева

                                                           ЧЛЕНОВЕ: Павлина Георгиева-Железова

                                                                                Маргарита Славова

при секретаря Виолина Рамова, разгледа докладваното от съдия М.Славова ч.к.адм.дело №120 по описа на съда за 2023 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по жалба (частна),подадена от Р.В.Д. ***,чрез представител по пълномощие адв.Р. Г. ***, срещу Разпореждане №851/06.04.2023г. на СРС,с което на основание чл. 213а ал.2,във връзка с чл.215 т.3 АПК,е оставена без разглеждане касационна жалба на настоящия оспорващ против Решение №81/14.02.2023г., постановено по адм.дело №673/2022г. по описа на Силистренския районен съд. Първоинстанционният съд е приел, че касационната жалба е подадена извън преклузивния срок от чл.211 ал.1 АПК,което е изпълнило условието от чл.215 т.3 АПК за нейната недопустимост,съответно- за оставянето ѝ без разглеждане, както правилно е процедирано.

Настоящото производство е по реда на чл.229 ал.1 т.1 АПК. Частната жалба е подадена в срока от чл.230 АПК, от лице с правен интерес от оспорването и срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол, като преграждащ по-нататъшното развитие на процеса, поради което е процесуално допустима.Разгледана по същество е неоснователна.

Частният жалбоподател е инициирал адм.дело №673/22г. по описа на СРС, по което е постановено решение по същество №81/14.02.2023г., отхвърлящо оспорването му на Заповед №РД-04-107-14/27.04.22г. на Директора на ОД“Земеделие“-Силистра,посредством която е извършено разпределение на ползването на масивите от земеделски земи в землището на с.Светослав,община с.Кайнарджа за стопанската 2021/2022г. Същото е връчено на жалбоподателя на 21.02.2023г. (л.179 а.д.№673/22г./СРС) и, в срока за неговото обжалване, на 06.03.2023г., е подадена молба от оспорващия за поправка на явна фактическа грешка (л.189 а.д. №673/22г./СРС), отнасяща се до изписаното му фамилно име. С Решение №134/ 10.03.23г., съдът е допуснал исканата поправка,записвайки вярно фамилното има на земеделския производител Д., вместо Т.. Това Решение (за поправка на ЯФГ) му е съобщено на 14.03.2023г. (л.201 а.д.№673/22г.).

На 28.03.2023г., чрез пощенски оператор, Р.В.Д. е подал касационна жалба (закрепена на предната корица на а.д.№673/22г./СРС), против съдебния акт, постановен по съществото на спора, срокът за валидното извършване на което процесуално действие, обаче, е изтекъл на 07.03.2023г., съгласно чл. 211 ал.1 АПК, както правилно е приел съдът. Подадената касационна жалба на 28. 03.2023г., очевидно е просрочена и в съответствие със закона, е оставена без разглеждане с атакуваното разпореждане на СРС.

Неоснователно с настоящата частна жалба се твърди, че срокът за касационно оспорване следвало да се съобрази с датата на съобщаване на Решението, с което е поправена фактическата грешка в първоначално поставеното, защото тогава, обремененото с грешка съдебно решение, придобивало окончателен вид, съответстващ на волята на съда. Едва тогава съдебният акт бил консолидиран и отразявал действителната воля за разрешаването на повдигнатия административен спор, която (воля) именно, била предмет на обжалване с отклонената касационна жалба. Съгласно чл.175 АПК, нормотворецът не е обвързал поправката на очевидна фактическа грешка със срок. Напротив, регламентирал е възможност, освен по искане на страните, съдът и по свой почин, да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. Решението за поправката се постановява в закрито заседание и подлежи на обжалване по реда на самото решение. В случая, в производството по чл.175 АПК, съдът е уважил искането на частния жалбоподател и е допуснал поправка на ЯФГ. Ето защо, за него не е налице правен интерес от обжалване на Решение №134/10.03.23г. (л.190 а.д.№673/22г./СРС),каквото процесуално действие и не е извършено. Всъщност,„новирайки“ срока за обжалване на решението по основния спор по адм.дело №673/22г. на СРС, приключило с Решение №81/14.02.2023г., настоящият частен жалбоподател е подал касационна жалба, която правилно е преценена като недопустима,тъй като е депозирана след изтичане на срока от чл.211 ал.1 АПК и, от лице с преклудирано потестативно право за касационно оспорване на релевирания съдебен акт.

Оспорвайки този резултат Р.В.Д. твърди, че при наличие на решение за отстраняване на очевидна фактическа грешка, подлежащият на касационно обжалване съдебен акт бил този, в който грешката е отстранена, а не първоначалният (опорочен поради съдържащата се в него ЯФГ), което разбиране не кореспондира с регламентацията от чл.175 ал.1 и ал.2 АПК,както и с чл.247 ГПК.Уредбата в ГПК няма приложение в настоящия случай (рer argumentum a contrario от чл.144 АПК), доколкото въпросът е изрично и изчерпателно регламентиран с чл.175 АПК, но показва духа и последователната воля на законотвореца относно поправката на очевидни грешки в съдебните актове, която е с идентична регламентация в процесуалното ни право (Вж.Определение №4/10.03.22г. на ВКС по гр.д.№20/21г., 5-чл.с-в на ГК).

В обобщение, настоящият състав на Административен съд Силистра намира частното оспорване за неоснователно,а обжалваното разпореждане за съответно на закона,поради което следва да бъде потвърдено,воден от което и на основание чл.235 АПК, във връзка с чл.215 т.3 АПК

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ в сила Разпореждане №851/06.04.2023г., постановено по адм.

дело №673/2023г. по описа на Районен съд гр.Силистра.

Определението е окончателно.

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                              2.