№ 8083
гр. София, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Т. КРУМОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20211110158412 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Павел Усков, гражданин на
Руската федерация, срещу „Бул Ер“ ЕООД иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 7,
параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямo
закъснение на полети за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в
размер на 400 евро, представляваща обезщетение за закъснение на полет LB128 от летище
Москва, Внуково, до летище Бургас на 02.06.2018 г., с повече от три часа, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -
18.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, за която е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 30.06.2021 г. по ч. гр.д. № 27636/2021 г., по описа на
СРС, 74 състав.
Ищецът твърди, че е сключил договор за въздушен превоз с ответника, като е закупил
самолетен билет за полет LB128 от летище Москва, Внуково, до летище Бургас, който е
следвало да бъде изпълнен на 02.06.2018 г. Твърди, че по разписание кацането трябвало да
се осъществи в 13:50 часа местно време, а реално самолетът е кацнал в 04:45 часа на
03.06.2018 г., т.е. полетът е извършен със закъснение от повече от три часа спрямо
планираното разписание. Твърди, че вследствие посоченото неизпълнение на договора за
превоз има право на обезщетение в размер на 400 евро съгласно чл. 7, пар. 1, б. „б“ от
Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямo закъснение на полети във
връзка със задължителната практика на Съда на Европейския съюз, тъй като полетът е бил с
разстояние над 1500 км, а именно 1611 км. Поддържа, че е подал искане за изплащане на
обезщетение, във връзка с което ответникът е направил извънсъдебно признание на
вземането, но не го е заплатил. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Твърди, че ищецът не притежава
активна процесуална легитимация. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Сочи,
че липсва облигационна връзка с ищеца. Поддържа, че ищецът не е доказал, че се е явил
навреме за процесния полет така, както изискват разпоредбите на приложимия Регламент.
Оспорва и твърденията на ищеца, че от страна на ответника е извършено извънсъдебно
признание на вземането, предмет на настоящото производство. По така изложените доводи
1
моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните
съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявеният иск касае обезщетение съгласно Регламент (ЕО) № 261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо
закъснение на полети, който урежда правото на парично обезщетение на пътниците на
отменен полет за претърпяната вреда от загуба на време поради неизпълнението на
задължението на въздушния превозвач да осъществи въздушния превоз при предварително
определени в договора параметри. С чл. 5, чл. 6, чл. 7 и чл. 8 от Регламент (ЕО) № 261/2004
г. са регламентирани правата на пътниците при закъснение и отмяна на въздушен полет,
когато последният има начална или крайна точка летище на територията на Европейския
съюз, какъвто е и процесният въздушен превоз. В чл. 7 от Регламента е предвидено право на
обезщетение, като съгласно пар. 1, б. „б“, при прилагането на тази разпоредба пътниците
получават обезщетение, възлизащо на 400 евро за всички полети на територията на
Общността с разстояние над 1500 км до 3500 км. Съгласно Решение на Съда на ЕС от 19
ноември 2009 година по съединени дела C/402/07 и C/432/07 пътници на закъснели полети
могат да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагане на правото
на обезщетение, така че те могат да се позоват на правото на обезщетение по чл. 7 от
Регламента, когато поради закъснение на полет претърпяната загуба на време е равна на или
по-голяма от три часа, т.е. когато достигат своя краен пункт на пристигане три часа или
повече след предварителното планираното от въздушния превозвач време за пристигане по
разписание.
Основателността на предявения иск се предпоставя от установяване при условията на
пълно и главно доказване от страна на ищеца на следните обстоятелства: наличие на
валидно облигационно отношение по силата на договор за въздушен превоз, по който
ответникът се е задължил да изпълни полет № LB128, планиран за 02.06.2018 г . по
направление летище Москва, Внуково, до летище Бургас с превозвач „Бул Ер“ ЕООД, че
полетът е закъснял с повече от три часа, както и че разстоянието между дестинациите е над
1500 км. Установяване на горните предпоставки е в тежест на ищеца.
В тежест на ответното дружество е да докаже плащане на претендираното вземане. С
оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да
докаже и спиране и/или прекъсване на давността.
Ответникът релевира и възражение за липса на представителна власт на процесуалния
представител на ищеца с оглед направено от него оспорване на пълномощното, което
възражение обаче е неоснователно и не може да се отрази на развитието на производството
по делото. Съобразно Решение № 296/05.04.2017 г. по гр. д. № 1776/2016 г., по описа на
ВКС, IV ГО, пълномощникът се легитимира като такъв с представянето на писмено
пълномощно, отговарящо на изискванията на чл. 33 ГПК. Пълномощното се прилага към
исковата молба и въз основа на него съдът извършва проверка за наличието на
представителна власт на предявилия иска пълномощник и за обема на същата. Тази
проверка обаче е ограничена само до установяващото се от съдържанието на пълномощното,
като съдът не може да извършва проверка дали удостовереното с него изявление на
упълномощителя действително е направено. Същевременно пълномощното удостоверява
изявление на страна по спора, което е насочено към възникването на представителна власт
на пълномощника, но не и изявления и/или факти, които са от значение за съществуването
на спорното право и за основателността на предявения иск. Извършените от пълномощника
процесуални действия обвързват само представляваната от него страна и пораждат действие
само по отношение на нея. Затова пълномощното нито обвързва, нито вреди на другата
страна в производството. Съществуването на упълномощителната сделка е от значение за
отношенията между упълномощителя и пълномощника, но не и за спорните отношения
между далата пълномощното страна и насрещната такава. Поради това за насрещната страна
не съществува правен интерес да оспорва съществуването на упълномощителната сделка
чрез оспорване на съдържанието на пълномощното или на положения от упълномощителя
подпис. Интерес от отпадането на обвързващата сила на извършени от пълномощник без
2
представителна власт действия има само лицето, за което се счита за обвързано от тях. Трети
лица не могат да се позовават на липсата на представителна власт и да искат да се прилагат
последиците от нея, тъй като по този начин би се стигнало до невъзможност на
упълномощителя да потвърди действията (т. 2 от ТР № 5/12.12.2016 г., постановено по тълк.
д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС).
На следващо място между страните не се спори относно обстоятелствата, че от летище
Москва, Внуково, до летище Бургас, на дата 02.06.2018 г., е осъществен полет от ответника
със закъснение от над три часа спрямо обявеното разписание, както и че разстоянието между
летище Москва и летище Бургас е над 1500 км. Същите са обявени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване с доклада по делото, поради което и и на основание чл. 153
ГПК следва да бъдат приети за доказани.
От приетите по делото доказателства – бордна карта, се установява, че за осъществения
със закъснение полет LB128 ищецът е имал закупен самолетен билет, като издаването на
такава от своя страна безспорно установява, че ищецът се е явил на гишето за регистрация
не по-късно от 45 минути преди обявения час за излитане, тъй като в противен случай
същият нямаше да получи бордна карта.
От изложеното се налага извод за наличие на всички предпоставки, които са в
доказателствена тежест на ищеца и които предпоставят основателност на претенцията по чл.
7 от Регламент (ЕО) 261/2004 г. за заплащане на обезщетение в размер на 400 евро за
закъснял полет със закъснение от над три часа.
При това положение следва да бъде разгледано релевираното от ответника възражение
за погасяване по давност на претенцията на ищеца.
В решение по дело С-139/2011 Съдът на ЕС е постановил, че при определяне сроковете
за предявяване на исковете за обезщетение по Регламент (ЕО) 261/2004 г. се прилагат
правилата на всяка държава-членка относно погасяване правото на иск. В мотивите на това
решение Съдът на ЕС приема, че всъщност мярката за обезщетение, предвидена в членове 5
и 7 от Регламент № 261/2004 г., не попада в приложното поле на Варшавската конвенция и
на Конвенцията от Монреал (в този смисъл решение от 23 октомври 2012 г. по дело Nelson и
др., C-581/10 и C-629/10, точка 55). Становището, че правата, които се основават съответно
на посочените разпоредби на Регламент № 261/2004 и на Конвенцията от Монреал, спадат
към различни правни уредби, е последователно възприето в практиката на СЕС (Решение от
9 юли 2009 г. по дело C-204/08 Rehder, Решение от 13 октомври 2011 г., Sousa Rodríguez и
други, C-83/10, решение от 10 март 2016 г. по дело C-94/14, Решение от 09 юли 2020 г.
Vueling Airlines по дело С-86/19).
Действително разпоредбата на чл. 135 ЗГВ, на която се позовава ответникът в
относимата за спора редакция (преди изменението с ДВ бр. 16/23.02.2021 г.), предвижда
специален давностен срок. Систематичното тълкуване на нормата обаче, която се намира в
Глава единадесета „Констативни протоколи, рекламации, давност“ обуславя извод, че
посоченият двугодишен давностен срок е приложим единствено към случаите, за които
законът предвижда рекламационно производство, каквито са тези при липси и повреди на
багажи или товари, но не и случаите на обезщетения по Регламент № 261/2004 при
закъснели полети. Това следва и от чл. 137 ЗГВ, съгласно който сроковете по чл. 135 ЗГВ се
спират със започване на рекламационното производство, а такова се провежда само при
липси и повреди на багажа или товара на правоимащия. Доводи за обратното не могат да
бъдат извличани от мотивите на законодателя за последващо изменение на закона, нито от
измененията и допълненията на чл. 135 ЗГВ с ДВ бр. 16/23.02.2021 г. Новите ал. 2 и ал. 3 на
чл. 135 не са тълкувателни норми и съответно нямат обратно действие, а в относимата за
спора редакция на закона отговорността на въздушния превозвач по чл. 7, пар. 1, б. „б.“ от
Регламент (ЕО) № 261/2004 не попада в приложното поле на чл. 135 ЗГВ (в този смисъл
Решение № 266070/11.10.2021 г. по в. гр. д.№ 7764/2020 г., по описа на СГС, Решение №
263463/28.05.2021 г. по в. гр. д. №10832/2019 г., по описа на СГС, Решение №
262286/06.04.2021 г. по в. гр. д. № 346/2020 г., по описа на СГС).
Приложение в разглеждания случай не може да намери и разпоредбата на чл. 378 ТЗ,
съгласно която искът за вреди по договора за превоз се погасява с едногодишна давност,
чийто срок започва да тече: за товари – от деня, в който са предадени на получателя, а когато
3
не са предадени – от деня, в който е трябвало да му бъдат предадени, а за пътници – при
смърт или телесна повреда – от настъпването им или узнаването за тях, но не по-късно от
три години, нито уредбата в специалните закони с оглед препращата норма на чл. 379 ТЗ, в
който е посочено, че с отделни закони се уреждат особените правила за отделните видове
превози. Не намира приложение в разглеждания спор уредбата на погасителната давност в
специалните закони - ЗАвП, ЗЖпП, ЗГВ. Същите са приемани съобразно действащите
международни конвенции и в тях е уредена отговорността на превозвача в случай на смърт
или телесно увреждане на пътник и отговорността при унищожаване, загуба и повреда на
багаж и товари. Включително и основната разпоредба на чл. 378 ТЗ урежда погасителната
давност единствено при иска за вреди по договора за превоз за товари и за пътници – при
смърт или телесна повреда. Очевидно, че към приемането на ЗАвП, ЗЖпП, ЗГВ основните
обществени отношения, касаещи вреди при договорите за сухопътен и въздушен превоз, са
свързани с увреждане на товарите или смърт/увреда на телесната неприкосновеност на
пътника. Именно поради това и разпоредбите, касаещи погасителната давност в тези закони,
са ситуирани в разделите относно констативни протоколи, рекламации и давност. За да може
към така предвидените давностни срокове да намерят приложение и за други претенции,
касаещи отговорността на превозвачите, е необходима изрична законодателна уредба. Така
например в чл. 109, ал. 4 ЗЖпП изрично е предвидено, че в едногодишен срок могат да
бъдат предявени и исковете на превозвачите срещу изпращачите, получателите и пътниците
за недосъбрани превозни цени и допълнителни такси.
Правилото на специалния закон отменя общия закон. ЗГВ е приет в съответствие с
разпоредбите на Варшавската конвенция /по-късно заменена с Конвенцията от Монреал/, а
Съдът на ЕС приема, че двегодишната давност, установена в член 29 от Варшавската
конвенция и в член 35 от Конвенцията от Монреал, не може да се счита за приложима по
отношение на исковете, предявени по-специално на основание членове 5 и 7 от Регламент №
261/2004. Ето защо в случая не може да се приеме, че специалната разпоредба на чл. 135
ЗГВ има предвид погасителната давност и при искове за вреди от отмяна/закъснение на
полет, още повече и при действието и до измененията и допълненията на чл. 135 ЗГВ с ДВ
бр. 16/23.02.2021 г. При невъзможност за приложение както на чл. 135 ЗГВ, така и на чл. 378
ТЗ, приложение следва да намерят общите разпоредби на ЗЗД.
Следователно при липсата на специални норми, които да изключат приложението на
чл. 111, б. „б“ ЗЗД, вземането за обезщетение на ищеца е следвало да бъде предявено в
рамките на три години, считано от 02.06.2018 г., т. е. до 02.06.2021 г. Съгласно правилото на
чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – в случая на 18.05.2021 г. При това положение
давността следва да се счита прекъсната с подаване на същото, поради което възражението
на ответника за изтекла погасителна давност се явява неоснователно.
По така изложените съображения предявеният иск се явява основателен и следва да
бъде уважен в цялост, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК - 18.05.2021 г. до окончателното плащане.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на ТР № 4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и исковото производство.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени претендираните и направени от него разноски в исковото и в заповедното
производств., като дължимите такива в настоящото производство са в общ размер на 25 лева
– за платена държавна такса.
Претендираните от ищеца разноски в заповедното производство са в общ размер на
325 лева, от които 25 лева – за платена държавна такса и 300 лева за платено адвокатско
възнаграждение, което е съобразено с минимума предвиден в Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. По отношение на така
претендираните разноски следва да бъде съобразено обстоятелството, че с определение №
12215/16.05.2022 г. по ч.гр.д. № 27636/2021 г., по описа на СРС, 74 състав, издадената по
делото заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е обезсилена в частта за заявената в
4
заповедното производство претенция за мораторна лихва в размер на 230,81 лева. При това
положение дължимите в полза на ищеца разноски в заповедното производство следва да се
редуцират до сумата в общ размер на 250,96 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Бул Ер“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Брюксел“ № 1, дължи на Павел Усков, гражданин на
Руската федерация, роден на ********** г. и адрес гр. Раменское, ул. „Десантная Д17, на
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. сумата в
размер на 400 евро, представляваща обезщетение за закъснение на полет LB128 от летище
Москва, Внуково, до летище Бургас на 02.06.2018 г., с повече от три часа, ведно със
законната лихва върху сумата от 18.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, за
която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 30.06.2021 г. по ч. гр.д. №
27636/2021 г., по описа на СРС, 74 състав.
ОСЪЖДА „Бул Ер“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Брюксел“ № 1, да заплати на Павел Усков, гражданин на Руската федерация,
роден на ********** г. и адрес гр. Раменское, ул. „Десантная Д17, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата в размер на 25 лева – разноски в исковото производство и сумата в размер на
250,96 лева – разноски в заповедното производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5