Решение по дело №1051/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84 и следващите от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/.

Образувано е по жалба на Б. Х. А. А., [държава], против Решение № 10807/14.10.2024 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/.

Изложени са твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение. Същото било постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон. Не били спазени разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Твърди, че напуснал [държава] заради войната, през 2014 г. домът му бил разрушен при бомбардировка, след което се преместил в [населено място]. Налице били предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Не било съобразено Решение от 17 февруари 2009 г. на СЕС по дело С-465/07. Липсвали гаранции за предоставяне на вътрешна закрила в която и да е друга част на страната. Органът неправилно бил приел, че при връщането в страната по произход не би бил поставен в сериозна опасност животът на чужденеца. Моли оспореното решение да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят Б. Х. А. А., редовно призован, не явява. Чрез процесуалния си представител моли за отмяна на решението. Моли да бъдат съобразени цитираните в жалбата международни актове и съдебната практика по сходни казуси, като сочи такава на ВАС. Позовава се на справката ДАБ от 27.08.2024 г. относно С. А. Р., в която се сочило, че положението в [държава] не е спокойно. Позовава се на отговора от Директора на Специализирана дирекция „М“ при ДАНС от 26.08.2024 г., че не възразява на регистрираното лице да му бъде дадено убежище, в случай че отговаря на условията на ЗУБ. При постановяване на решението моли да бъде съобразена нормата на чл. 9, ал. 8 ЗУБ.

Ответникът Председател на ДАБ при МС, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмен отговор, докладван в деня, следващ откритото съдебно заседание, излага съображения за неоснователност на жалбата и прилага справка от 15.10.2024 г.

Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково, редовно призована, излага становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд - Хасково, като обсъди твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 08.11.2022 г. Б. Х. А. А. от [държава] е поискал закрила в Република България. Кандидатът е регистриран като Б. /собствено/ А. /бащино/ Х. А. /фамилно; след промяна, за която се съдържат данни по преписката/ от м., роден на [дата]. в [държава], [държава], адрес – [населено място], [ЛНЧ], етническа принадлежност – а., религия: м. – с., семейно положение – [семейно положение].

Въпреки отправената покана молителят не се е явил на насроченото за 09.01.2023 г. интервю, като се съдържат данни, че същият е в неизвестност.

С Решение № 7311/10.04.2023 г. на заместник-председателя на ДАБ при МС е прекратено производството за предоставяне на международна закрила на лицето.

С молба, подадена от Б. Х. А. А. на 07.06.2024 г., се иска възобновяване на производството, като се съдържат данни по делото, че същият е напуснал нелегално България и върнат обратно с полет от Берлин, Германия.

Изготвена е докладна записка от 18.06.2024 г., въз основа на която е възобновено производството.

На 20.06.2024 г. е проведено интервю с Б. Х. А. А.. Същият бил живял в [населено място], като след започване на войната през 2014 г. се преместил в Ракка. Семейството му било в [държава], Дамаск, като имал три деца, родени в Д. А.. Имал двама братя в Германия, като с единият всъщност бил с него. Напуснал [държава] през септември 2022 г., през Ракка, Р. А., и нелегално преминал в Турция, където останал около месец. В България дошъл в края на октомври 2022 г. незаконно, тръгнали с коли, но ги хванали на сръбската граница. След като напуснал РПЦ – Харманли, заминал за Сърбия и от там за Германия, като подал в последната молба за закрила, но го върнали в България. Напуснал [държава] заради войната, домът му в Д. А. бил разрушен от бомбардировки, в града влязла редовната армия, срещу която той бил против. Отишъл в Ракка, като уточнява, че когато напуска Ракка, в града нямало сражения, но градът бил под контрола на кюрдските сили. Напуснал [държава], защото нямало работа, нито бъдеще за децата му. Не бил арестуван или осъждан, не бил имал проблеми заради изповядваната религия или етническата си принадлежност. Не сочи да е имал проблеми с официалните власти в [държава], не членувал в политически партии, организации или въоръжени групировки, спрямо него не било оказвано насилие, нито отправяни заплахи. Градът му се намирал на р. Ефрат, от южната страна, към Дамаск, имало висящ мост, античен театър, хората се занимавали със земеделие. Химнът на [държава] се казвал „Пазители на родината“, знамето било червено, бяло, черно с две зелени звезди по средата. Подал молба в България, защото го върнали от Германия, а в [държава] не можело да се живее.

На 26.08.2024 г. е постъпило становище от Директора на Специализирана дирекция „М“ - Държавна агенция „Национална сигурност“, че не възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, регистрирано като Б. А. А., роден на [дата]. в [държава], в случай че отговаря на условията по ЗУБ.

Изготвено е от интервюиращия орган становище на 28.08.2024 г., към което и приложена справка от 23.08.2024 г. Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ на МС относно Сирийска арабска република, като се предлага отказ да бъде предоставен статут на бежанец и предоставяне на хуманитарен статут на молителя.

Изготвена е на 04.09.2024 г. докладна записка от Директор на дирекция „Качество на процедурата за международна закрила“, в която е посочено, че ДАНС не е информиран за промяна на личните данни на молителя, че следва да се проведе ново интервю за изясняване причините за исканата закрила, възможността за вътрешно разселвани и получаване на съдействие от държавата, която е напуснал /как е взел решение да се премести в Ракка, как е стигнал, с какво се е занимавал, прехранвал, къде е живял, кой контролира Ракка, какво го е накарало да напусне Ракка, степента на насилие и други/.

На 26.09.2024 г. е проведено второ интервю с Б. Х. А. А.. Заявява, че семейството му /съпругата и децата му/ живеят в [държава], Дамаск, от 2022 г., под наем. В Дамаск били също родителите на съпругата му и сестрите й. Родителите му, двамата му братя /в Ракка/ и четирите му сестри също живеели в [държава], но на различни места. Семейството му не напуснало [държава], защото нямали пари. Бил в казарма от 1997 г. до 1999 г. в Президентството, в Дамаск. Бил в Ливан от 2008 г. до 2011 г., след което се върнал, но го задържали от държавна сигурност за 38 дни, докато родителите му не платили откуп. До 2015 г. живял в Д. А., после дошла държавата и имало сражения. Домът му бил разрушен, отишъл в Ракка. Живеели под наем. През 2022 г. напуснал Ракка и страната си, нямало работа, а трябвало да плаща наем, не можел да издържа децата си, а не можели да ходят на училище. Положението в Дамаск било лошо – много зле били материално, местили се от къща в къща, защото вдигали наемите и търсели по-евтини жилища.

По подробно изложени съображения и предвид справки от 23.08.2024 г. и 27.08.2024 г. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ на МС относно Сирийска арабска република с Решение № 10807/14.10.2024 г. Председателят на ДАБ при МС отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Б. Х. А. А..

Решението е връчено на адресата му на 18.10.2024 г.

При така установеното от фактическа страна Административен съд - Хасково обуславя следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, в указания 14-дневен срок съгласно чл. 84, ал. 3 ЗУБ.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, оспореното решение е издадено от компетентен административен орган - председателят на ДАБ при МС на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, в установената писмена форма, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно – за отмяна по смисъла на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК.

На второ място, производството за предоставяне на международна закрила е образувано с регистрирането на Б. Х. А. А. като чужденец по подадена от него молба за международна закрила /чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 4, ал. 2 ЗУБ/. Извършена е промяна в имената на молителя, за което се съдържат удостоверяващите я доказателства. Изискано е становище от Държавна агенция „Национална сигурност“ съгласно чл. 58, ал. 10 ЗУБ. Становището на ДАНС е задължително за административния орган, който действа в условията на обвързана компетентност, но в случаите, в които се възразява да бъде предоставена международна закрила за чужденец, който представлява заплаха за националната сигурност. Подобно възражение не е обективирано, но изрично е посочено, че следва да бъде предоставена закрила в Република България на лицето Б. А. А., в случай че то отговаря на условията на ЗУБ. Становище от ДАНС не е постъпило в отговор на писмо от 12.09.2024 г., но доколкото по делото не се твърди, че лицето е заплаха за националната сигурност, липсата на становище не рефлектира върху извода за законосъобразност на оспореното решение. Следователно, при произнасяне по постъпилата молба административният орган изследва именно наличието на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обективирано в оспорения акт. Проведени са интервюта, в хода на които се посочват от молителя факти и обстоятелства във връзка с подадената молба, като на същия е предоставена и възможност да даде подробни обяснения. По време на интервютата, проведени в присъствието на интервюиращия орган и преводач /чл. 63а, ал. 6 ЗУБ/ и удостоверено с подписите на същите /чл. 63а, ал. 9 ЗУБ/, са съставени протоколи /чл. 63а, ал. 3 ЗУБ/, в които е отразено, че молителят няма какво да добави или да зададе въпроси, като същият се подписва и под изявлението, че текстът е преведен на разбираем за него език и не са съществували комуникативни пречки, както и, че добре разбира смисъла на написаното и няма възражения по него /чл. 63а, ал. 9 ЗУБ/.

Интервюиращият орган обективно и безпристрастно е изготвил становище, представено на Председателя на ДАБ за вземане на решение /чл. 74, ал. 1 ЗУБ/. В действителност първоначално е било предложено от интервюиращия орган предоставяне на хуманитарен статут, чийто извод след провеждане на второто по ред интервю се променя правилно предвид изложените допълнително от молителя факти и обстоятелства от неговата лична бежанска история и актуалната обстановка в Сирийска арабска република, вкл. и за областите Ракка и Дамаск.

Молбата за предоставяне на международна закрила е разгледана от Председателя на ДАБ индивидуално, обективно и безпристрастно, извършена е преценка за предоставяне на статут на бежанец, разгледана е необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут /чл. 73 ЗУБ/. Взето е решение, с което на молителя Б. Х. А. А. се отказват статут на бежанец и хуманитарен статут /чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ/. Правилно е посочено, че кандидатът е напуснал [държава] през 2022 г., поради което не може да се очаква реална и обективна преценка на ситуацията в родината му към момента.

Съдът констатира, че в действителност е налице промяна и разместване на имената на молителя – бащино и фамилно, които, обаче, се извеждат като изрично вписани в оспорения административен акт - А. /бащино/ и Х. А. /фамилно/, както и от представената административна преписка. Не е налице грешка, която да опорочи волята на административния орган, доколкото по безспорен начин се индивидуализира лицето чужденец, подало молба за международна закрила и жалба срещу индивидуален административен акт, който е неблагоприятен за него.

Формира се извод, че не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да ограничават правото на защита на лицето - Б. Х. А. А., и предпоставка за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 АПК.

На трето място, следва да бъде извършена преценка за законосъобразността на акта – издаден ли е той в съответствие с материалния закон и неговата цел /чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4-5 АПК/.

1. Извършена е от компетентния орган преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта, като е изследван въпросът следва ли да бъде предоставен статут на бежанец.

Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ „статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея“. Без значение е обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия, националност, социална група, или изразява политическо мнение, които са в основата на преследването /чл. 8, ал. 2, изр. Първо ЗУБ/. В конкретния случай Б. Х. А. А. не е обосновал твърденията си за осъществено спрямо него преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 ЗУБ. Не се констатира, че на същия са нарушени основни права или е осъществена съвкупност от действия, които да доведат до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Молителят не заявява да е преследван поради етническата си /арабин/ или религиозната си /мюсюлманин-сунит/ принадлежност в страната по произход – [държава]. Не са заявени конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че самата принадлежност към етническата група е достатъчно основание за опасения от преследване. Същият не бил и политически ангажиран, не бил и арестуван, осъждан. Не може да се обуслови извод за осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 ЗУБ, при това в държавата му по произход.

Липсват данни, че са настъпили събития, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или е извършена от него дейност след отпътуването му, които могат да обосноват опасения от преследване, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход по смисъла на чл. 8, ал. 6 ЗУБ. Нещо повече, напуснал е [държава] заради войната, като едновременно с това сочи лични причини – липсата на работа, необходимостта от плащане на наем, невъзможността децата му да ходят на училище. От изявленията му става ясно, че съпругата и децата му са останали в [държава], като не се установява по безспорен начин дали са в Ракка или Дамаск, видно от проведените интервюта. Напускането на [държава], а впоследствие и на България, е напълно оправдана житейска ситуация, но то е обусловено от причини от личен характер, а не от такива, предпоставящи предоставяне на международна закрила.

Следва да се акцентира и върху изявленията на Б. Х. А. А., дадени пред интервюиращия орган, от които се обуславя извод, че доброволно, по собствено желание е напуснал [държава]. Молителят няма намерения за завръщане в [държава], вкл. и доколкото лицето е преминало нелегално границата между Турция и България, България и Сърбия, след което е бил върнат от Германия, като прави впечатление, че именно там е целял да получи закрила /вж. проведеното интервю защо е подал молба в България и относно получената от брат му закрила в Германия/. Молителят не се яви в съдебно заседание, за да изложи пред съда бежанската си история. При това се обезпечава извод, че нежеланието му да се върне в държавата по произход не е обосновано от причини за основателно опасение от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 6 ЗУБ.

Доколкото не се установява да е осъществено спрямо жалбоподателя преследване, то не се изследва дали закрила срещу него въобще може да бъде предоставена от държавата, партии или организации, вкл. международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия съгласно чл. 8, ал. 7 ЗУБ, въпреки наличието на данни по делото за контролирани от Турция и САЩ и контролирани от тях недържавни организирани въоръжени групи зони, маршрути на руски патрули, за оказваната от ВКБООН помощ. Доколкото не се установява да е осъществено спрямо жалбоподателя преследване, то не се изследва дали има част от държавата по произход, в която чужденецът да може сигурно и законно да пътува и да получи достъп, както и да се установи там по смисъла на чл. 8, ал. 8 ЗУБ.

Правилно е формиран от административния орган извод, че искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила /статут на бежанец/ следва да бъде отхвърлено като неоснователно /чл. 75, ал. 1, т. 2 ЗУБ/.

2. Извършена е при това от компетентния орган и преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта, относно въпроса следва ли да бъде предоставен хуманитарен статут.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗУБ „хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като:

1. смъртно наказание или екзекуция, или

2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или

3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.“.

Не се доказва в конкретния случай реална опасност от тежки посегателства спрямо Б. Х. А. А. като изброените в чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Изрично е заявено от молителя, че същият не е бил арестуван или осъждан в страната си по произход /чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ/. Не се установява, че той е бил подложен на посегателство /физическо или психическо/ по смисъла на чл. 3 „Забрана за изтезания“ от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ/. По отношение на предпоставките да се предостави хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ бежанската история се изследва с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз /СЕС/ по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката за силата на степента на безогледно насилие. С т. 39 от решението на СЕС „се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му“ /така вж. Решение по адм. дело № 6477/2020 г., ІV отд. на ВАС/. Видно от проведените интервюта, той живее в Ракка от 2014 г., като когато е напускал града през 2022 г. е нямало сражения. Посочено е изрично в оспорения акт, че в провинция Ракка все още има ситуации на несигурност и атентати, но ситуацията със сигурността в провинцията била стабилна и не можело да се говори за наличие на безогледно насилие. В случая съдът намира, че е налице въоръжен конфликт, който отговаря на условието за безогледно насилие, но само за части от територията на [държава]. От данните по делото, вкл. и от представените справки се констатира намаляване на броя на цивилните жертви и предоставяне на условия за вътрешно разселване на лица. Отделно от това, съдът е наясно със ситуацията в други райони на [държава] /Дамаск, Тартус/, в които чужденецът да може сигурно и законно да пътува и да получи достъп, вкл. и да се установи там по смисъла на чл. 9, ал. 5 ЗУБ, изграждайки нов дом, което се потвърждава и от Насоките за [държава] на Агенцията на ЕС за убежището, с които съдът е запознат по повод сходни казуси и в които изрично се сочи, че в тези райони не съществува реален риск цивилно лице да бъде засегнато от безогледно насилие. Следва да бъде отбелязано и, че именно в Дамаск молителят твърди, че вече живее неговото семейство. Не представляват въоръжен вътрешен или международен конфликт спорадичните сблъсъци в цитираните райони, тъй като те не биха могли да се определят по своя характер, интензитет и териториален обхват като представляващи самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя, вкл. и с оглед неговата бежанска история. Налице са и данни по делото, че закрилата срещу тежки посегателства може да бъде предоставена от държавата, партии или организации, включително международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия съгласно чл. 9, ал. 4 ЗУБ /САЩ, Турция, руски сили, ООН/. Не се установява да е налице реална опасност от тежки посегателства спрямо Б. Х. А. А., следствие на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход /чл. 9, ал. 3 ЗУБ/.

Правилно е формиран от административния орган извод, че искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила /хуманитарен статут/ следва да бъде отхвърлено като неоснователно /чл. 75, ал. 1, т. 4 ЗУБ/.

3. Липсват предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 ЗУБ, а именно – член от неговото семейство по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 3 ДР ЗУБ да има предоставена международна закрила, нито с оглед разпределената доказателствена тежест се сочат доказателства от страна на жалбоподателя, въз основа на които да се опровергае горното твърдение.

Основание за предоставяне на хуманитарен статут не представлява тежката хуманитарна криза в [държава] и района, тъй като не попада в обхвата на понятието други причини от хуманитарен характер по чл. 9, ал. 8 ЗУБ. „Под „други причини от хуманитарен характер“ по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ се има предвид не всяка причина независимо от нейното естество, а хипотезата урежда останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1, въз основа на които да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. В конкретния случай такива не се изтъкват“ /така вж. Решение по адм. дело № 4725/2023 г. на ВАС/.

4. Предвид горното за Б. Х. А. А. не е приложим принципът за забрана за връщане по чл. 4, ал. 3 ЗУБ.

Следва да се добави и, че Б. Х. А. А. доброволно е напуснал [държава], за да се засели другаде, от желание за промяна и причини от личен характер, вкл. и икономически, което го прави мигрант, а не бежанец, съгласно глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации.

5. В конкретния случай с твърденията си молителят цели получаването на международна закрила по лични причини, а не – поради наличието на някоя от предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ.

Този извод се обуславя и от следните обстоятелства – съпругата и децата на молителя живеят в [държава], същият не се яви в проведеното открито съдебно заседание, в което да изложи личната си бежанска история, да заяви и да представи доказателства, да формира доказателствени искания, което показва, че в действителност не желае да му бъде предоставена в Република България поисканата международна закрила.

Заключение: оспореното решение е законосъобразно издаден административен акт, поради което и жалбата на Б. Х. А. А. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

На основание чл. 172, ал. 2 АПК, чл. 85, ал. 4 във връзка с чл. 84, ал. 3 ЗУБ Административен съд - Хасково

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б. Х. А. А., гражданин на С., против Решение № 10807/14.10.2024 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му на страните до Върховен административен съд на Република България, чрез Административен съд - Хасково.

 

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3 във връзка с чл. 137 АПК.