№ 10932
гр. С., 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20221110106542 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД искова
молба срещу В. К. П. и Г. К. А., с която са предявени обективно кумулативно
съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да
се признае за установено между страните, че ответниците дължат на ищцовото
дружество сумите както следва: 1656,30 лв. – стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2016 г. – м.09.2018 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 27.09.2019 г. до окончателно
изплащане на сумата, 194,11 лв. – мораторна лихва за периода 14.09.2017 г. –
17.09.2019 г., 30,55 лв. – стойността на извършена услуга дялово разпределение за
периода м.05.2016 г. – м.09.2018 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявление по чл. 410 ГПК – 27.09.2019 г. до окончателно изплащане на сумата и 6,62
лв. – мораторна лихва за периода 30.06.2016 г. – 17.09.2019 г., в условията на разделна
отговорност както следва:
В. К. П. – ½, а именно: 828,15 лв. – стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2016 г. – м.09.2018 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 27.09.2019 г. до окончателно
изплащане на сумата, 97,06 лв. – мораторна лихва за периода 14.09.2017 г. – 17.09.2019
г., 15,28 лв. – стойността на извършена услуга дялово разпределение за периода
м.05.2016 г. – м.09.2018 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявление
по чл. 410 ГПК – 27.09.2019 г. до окончателно изплащане на сумата и 3,31 лв. –
мораторна лихва за периода 30.06.2016 г. – 17.09.2019 г.;
Г. К. А. – ½, а именно: 828,15 лв. – стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2016 г. – м.09.2018 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 27.09.2019 г. до окончателно
изплащане на сумата, 97,06 лв. – мораторна лихва за периода 14.09.2017 г. – 17.09.2019
г., 15,28 лв. – стойността на извършена услуга дялово разпределение за периода
м.05.2016 г. – м.09.2018 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявление
по чл. 410 ГПК – 27.09.2019 г. до окончателно изплащане на сумата и 3,31 лв. –
1
мораторна лихва за периода 30.06.2016 г. – 17.09.2019 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 54959/2019
г., по описа на СРС, 180-ти състав.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия, одобрени с
Решение от 2016 г. на ДКЕВР, купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в 45 – дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими
суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабденият имот
се намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия
било извършвано от „Т.“ ООД, съобразно сключения между това дружество и сградата
в етажна собственост договор. Поддържа, че е доставил за процесния период на
ответниците топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по
реда за дялово разпределение. Ищецът моли да бъде установено спрямо ответниците,
че дължат процесните суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците не са подали отговор на исковата
молба.
Съдът като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като са предявени обективно
кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
В проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца формулира искане за постановяване на неприсъствено
решение, при твърдения, че са налице предвидените в закона предпоставки.
Настоящият съдебен състав, като съобрази, че ответникът не е депозирал
отговор на исковата молба, не се е яви в първото по делото съдебно заседание без да е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, както и че от събраните
по делото доказателства и заключенията по допуснатите съдебно – счетоводна и
съдебно – техническа експертизи може да се направи извод за основателност на
заявените искови претенции, намира че са налице предвидените в процесуалния закон
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение, с което исковете да бъдат
уважени, доколкото ответникът е предупреден за тази правна възможност, както с
разпореждането по чл. 131 ГПК, така и с определението за насрочване.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, ответниците
следва да заплатят на ищцовото дружество сторените по делото разноски в размер на
1149.50лв., от които 87.75лв. – разноски в заповедното производство и 1062.25лв. –
разноски в исковото производство, като сумата следва да бъде разпределена поравно, а
именно по 531.12лв. от всеки един от ответниците.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че В. К. П.,
ЕГН **********, с адрес: гр. АДРЕС, дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********, гр. С.,
АДРЕС, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, сумите
2
както следва: 828,15 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия
за периода м.05.2016 г. – м.09.2018 г. до обект с абонатен № 226104, представляващ
ап. № 37, находящ се в гр. С., жк. „АДРЕС, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 27.09.2019 г. до окончателно изплащане на
сумата, 97,06 лв. – мораторна лихва за периода 14.09.2017 г. – 17.09.2019 г., 15,28 лв. –
стойността на извършена услуга дялово разпределение за периода м.05.2016 г. –
м.09.2018 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410
ГПК – 27.09.2019 г. до окончателно изплащане на сумата и 3,31 лв. – мораторна лихва
за периода 30.06.2016 г. – 17.09.2019 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 54959/2019г., по описа
на СРС, IIIГО, 180-ти състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Г. К. А.,
ЕГН **********, с адрес: гр. АДРЕС, дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********, гр. С.,
АДРЕС, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, сумите
както следва: 828,15 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия
за периода м.05.2016 г. – м.09.2018 г. до обект с абонатен № 226104, представляващ
ап. № 37, находящ се в гр. АДРЕС, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявление по чл. 410 ГПК – 27.09.2019 г. до окончателно изплащане на сумата, 97,06
лв. – мораторна лихва за периода 14.09.2017 г. – 17.09.2019 г., 15,28 лв. – стойността
на извършена услуга дялово разпределение за периода м.05.2016 г. – м.09.2018 г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК –
27.09.2019 г. до окончателно изплащане на сумата и 3,31 лв. – мораторна лихва за
периода 30.06.2016 г. – 17.09.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 54959/2019г., по описа на СРС,
IIIГО, 180-ти състав.
ОСЪЖДА В. К. П., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********, разноски в размер на 531.12лв.
ОСЪЖДА Г. К. А., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********, разноски в размер на 531.12лв.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца –
„Термокомплект“ ООД.
Решението, по аргумент от чл. 239, ал. 4 ГПК, не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3