№ 256
гр. Благоевград, 07.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми март през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Георги Янев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно частно
гражданско дело № 20231200500226 по описа за 2023 година
взе предвид следното:
Производството е по чл. 278 вр. чл. 248 от ГПК.
Адвокат Д. Л. Ф., вписана в Адвокатска колегия София, личен № **********,
адрес на кантората гр. С., ул. П.П., обжалва определение № 38 от 13.01.2023
г., постановено по гражданско дело № 16 от 2022 г. на РС-С, с което е
отхвърлено искането й с правно основание чл. 248 от ГПК. В жалбата се
твърди, че атакуваният съдебен акт е неправилен. Моли се за неговата отмяна
и присъждане на възнаграждение от още 100 лева за оказаната безплатна
адвокатска помощ.
Подаден е отговор от "С", седалище и адрес на управление гр.С., ул. С,
представлявано от Н.П.П.. В него се изтъква, че жалбата е неоснователна.
Моли се за оставянето й без уважение.
Окръжният съд констатира, че частната жалба отговаря на изискванията на
чл. 274 и 275 от ГПК, подадена е срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в
едноседмичния срок и от лице, което има правен интерес от обжалването, с
оглед на което се явява редовна и допустима. Отговорът също съответства на
изискванията на процесуалния закон.
Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по тълк. д. №
6/2017 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Г.Н. и В.Н., обжалването с частна
жалба по естеството си е пълно въззивно. По силата на чл. 278, ал. 2 от ГПК,
инстанцията, осъществяваща контрол за законосъобразността на актовете,
подлежащи на обжалване с частна жалба, разполага с правомощието
самостоятелно да установява фактите, относими към приложимата
процесуалноправна норма, да вземе собствено становище по предмета на
производството и да се произнесе по неговото същество, без да е обвързана от
1
изложените в частната жалба оплаквания. Ако в частната жалба са изложени
конкретни оплаквания срещу обжалвания акт, то те имат значение единствено
да ориентират съда за становището на страната. И в двата случая съдът
служебно проверява всички правнорелевантни факти, сам преценява
доказателствата, събрани от първата инстанция, тези, които са представени с
частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което
разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин
съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния
закон, която дейност не е обусловена от волята на страните, обективирана
посредством оплакванията за незаконосъобразност.
В случая жалбоподателят поддържа тезата, че възнаграждението му трябва да
се определи към датата на постановяване на първоинстанционното решение,
т. е. да бъде в размера, посочен в актуалната редакция на чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /след изменението й с ДВ, бр. 88 от 4.11.2022 г./. Това
виждане обаче не намира опора в практиката на ВКС. Разпоредбите на
Наредба № 1/2004 г. имат материалноправен характер, поради което
приложима е тази редакция на наредбата, която е в сила към момента на
сключване на договора за правна защита и съдействие за съответната
инстанция, доколкото на изменението на подзаконовия нормативен акт
изрично не е придадено обратно действие /Определение № 695 от 22.12.2022
г. на ВКС по ч. т. д. № 2640/2022 г., I т. о., ТК, докладчик съдията А.Н.,
Определение № 230 от 24.06.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 660/2020 г., II т. о.,
ТК, докладчик съдията П.Х., Определение № 693 от 5.12.2019 г. на ВКС по т.
д. № 827/2019 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Н.М. Определение № 534 от
8.12.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1135/2016 г., I т. о., ТК, докладчик съдията
К.Н. и др./. Това важи с пълна сила и за възнагражденията по чл. 38, ал. 2 от
ЗАдв /Решение № 50009 от 15.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1698/2022 г., IV г.
о., ГК, докладчик съдията В.П. Определение № 50040 от 20.01.2023 г. на ВКС
по т. д. № 450/2022 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Д. Д. Решение № 50176
от 20.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 1849/2021 г., I т. о., ТК, докладчик
председателят Боян Балевски, и др./. Цитираното в жалбата становище,
изложено в Определение № 406 от 1.08.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 3805/2014
г., II т. о., ТК, докладчик съдията А.Б., е изолирано и не съставлява актуална
практика на касационната инстанция. Не са налице основания за ревизиране
на обжалваното определение на РС-С.
Настоящият съдебен акт няма да подлежи на последващ инстанционен
контрол. Съгласно чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК, определението за разноските
може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението.
Предмет на разглеждане в първата инстанция е иск, чиято цена е под 5000
лева. След като въззивно решение по делото не би подлежало на проверка от
ВКС с оглед на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК, не подлежат на
касационен контрол и второинстанционните определения по него /чл. 274, ал.
4 от ГПК и Определение № 508 от 17.11.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. №
2
4857/2015 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева/.
Воден от изложените съображения, Окръжен съд Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на адвокат Д. Л. Ф., вписана в
Адвокатска колегия София, личен № **********, адрес на кантората гр. С.,
ул. П.П., подадена срещу определение № 38 от 13.01.2023 г., постановено по
гражданско дело № 16 от 2022 г. на РС-С.
Настоящият въззивен съдебен акт не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3