Решение по адм. дело №415/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е административно, по реда на Раздел І на Глава Х/чл.145 и следв./ от АПК, във вр. с чл.124, ал.1, във вр. с чл.108, ал.1 и във вр. с чл.107, ал.1, т.5 от Закона за държавния служител/ЗДСл/.

Образувано е по жалба от М. Ш. А., с посочен адрес – [населено място], [улица], [адрес], [община], [област], с [ЕГН], подадена чрез пълномощник – адвокат Д. Д. от АК – [област], с посочен съдебен адрес за призоваване и връчване на книжа – [населено място], [улица], [адрес], против Заповед №211 от 30.05.2025 год., издадена от председателя на Комисията за защита на потребителите, с която, на основание чл.107, ал.1, т.5, във вр. с чл.108 от Закона за държавния служител, е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателя М. Ш. А., като държавен служител, на [длъжност] в Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, в [населено място], към Главна дирекция „Контрол на пазара“, с [ранг], считано от 04.06.2025 година.

Жалбоподателят заявява в жалбата, че не е доволен от така издадена заповед, поради което я обжалва изцяло в срок, като счита същата за неправилна, немотивирана и противоречаща на закона, както и за издадена при съществени нарушения на процесуалните правила и в несъответствие с целта на закона, като излага следните съображения за това. Твърди най-напред, че при издаване на процесната заповед са извършени множество нарушения на процесуалните правила, опорочаващи изцяло процедурата по издаването й, като на първо място сочи, че от оспорената заповед е видно, че служебното му правоотношение е прекратено на основание чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл, но без да е посочено какво е фактическото основание, поради което счита, че атакуваната заповед не отговаря на изискванията за форма по чл.59 от АПК, тъй като е немотивирана. На следващо място твърди, че в обжалваната заповед не са изложени никакви факти и обстоятелства, обуславящи приложението на чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл и невъзможността за изпълнение на заеманата от него длъжност, както и че липсват фактическите основания по смисъла на чл.108, ал.1 от ЗДСл, във вр. с чл.59, ал.2, т.4 от АПК, за издаване на оспорената заповед, като дори липсва и възпроизвеждане на текста на разпоредбата на чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл. Счита, че липсата на точно и ясно посочени фактически основания, освен че нарушава правото на защита на засегнатото от издадения акт лице, изключва и възможността за осъществяването на реален съдебен контрол и проверка относно фактическите и правни основания за постановяване на оспорения акт и че неизпълнението от страна на органа по назначаване на императивното изискване на чл.108, ал.1, изр. второ от ЗДСл, за посочване на фактическите обстоятелства, довели до издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, е абсолютно и самостоятелно основание за нейната отмяната, поради неспазване на установената в специалния закон форма.

На следващо място жалбоподателят излага доводи, че не са налице предпоставките, уредени в посоченото в заповедта правно основание, а именно - чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл, за да бъде осъществено законосъобразно прекратяване на служебното му правоотношение, като изтъква, че това основание изисква наличието на обективна невъзможност на държавния служител да изпълнява задълженията си, освен в случаите на здравословни причини (тези по чл.103, ал.1, т.3 от ЗДСл), която е възникнала по време на реализиране на самото служебно правоотношение. Сочи, че в Закона за държавния служител липсва легална дефиниция на понятието „обективна невъзможност“, като в съдебната практика се приема, че се касае за състояние, възникнало по причини, стоящи извън волята на страните по служебното правоотношение, поради което те са непреодолими и че според същата тази практика, изразена в решения на ВАС, за да е налице обективна невъзможност по смисъла на чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл е необходимо да са налице три кумулативно дадени условия: да е създадена нова фактическа обстановка, същата да води до невъзможност на служителя да изпълнява служебните си задължения и причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните по правоотношението. Според жалбоподателя, в случая не е налице нито едно от посочените условия, за да се приеме, че е налице обективна невъзможност по смисъла на чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл, поради което счита, че липсват материалноправните предпоставки за издаване на процесната заповед, както и признаците на фактическия състав на обективна невъзможност по чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл да изпълнява задълженията си като [длъжност] в Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, в [населено място], към Главна дирекция „Контрол на пазара“. Счита, че така както се приема и в съдебната практика, нарушаването на материалния закон предполага и несъответствие с целта на закона, поради превратното му прилагане и доколкото прекратяването на служебното му правоотношение е предприето на основания, които не се обхващат от законовата норма, намира, че правомощието на административния орган за освобождаването му от държавна служба не е упражнено добросъвестно.

Жалбоподателят намира настоящото му уволнение за целенасочено и тенденциозно, тъй като със Заповед №305 от 18.09.2024 год. на председателя на Комисията за защита на потребителите, на основание чл.107, ал.1, т.5, във вр. с чл.108 от ЗДСл, било прекратено служебното му правоотношение на [длъжността] в Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, в [населено място], към Главна дирекция „Контрол на пазара“, с [ранг], считано от 20.09.2024 год., като въз основа на подадена от него жалба било образувано адм.дело №434/2024 год. по описа на Административен съд - Кърджали, по което дело, с Решение №1751 от 18.12.2024 год., съдът отменил горецитираната заповед и възстановил жалбоподателя на заеманата от него длъжност, като решението на АдмС – Кърджали било оставено в сила с Решение №5372 от 22.05.2025 год., постановено по адм.дело №2844/2025 год. по описа на ВАС. В тази връзка твърди, че е подал изрично заявление за постъпване на работа на 03.06.2025 год., като със Заповед №210/30.05.2025 год. е бил възстановен на заеманата от него длъжност, считано от 04.06.2025 год., но този един ден, през който е бил на работното си място, изобщо не е бил зачетен.

На следващо място жалбоподателя сочи, че от значение е и обстоятелството, че от назначаването му през месец май 2003 год., като [длъжност] в Регионално звено - [област] при Териториално отделение - [област] към Комисия по търговия и защита на потребителите и след преструктурирането в Комисия за защита на потребителите, същият останал на същата длъжност към Регионална дирекция - [област] и постепенно бил повишаван в длъжност от [длъжност] до [длъжност], [длъжност] и [длъжност], като от 2012 год. до прекратяване на служебното му правоотношение, всички новоназначени служители (общо 5 [длъжности]) в звено [област] при Регионална дирекция - [област] били обучени от него, относно начина на извършване на проверки, деловодна дейност и работа с електронните деловодни системи на Комисията за защита на потребителите, за разлика от служители на други звена в Дирекцията, които били командировани в [населено място] на обучение за определен период от време. Твърди, че през целия този период, като [длъжност], е координирал дейността на звеното за съвместна работа с други държавни институции и е поддържал компютърната техника на звеното, тъй като е имал отлични хардуерни и софтуерни познания, поради което за този период не били извършвани дейности по поддръжка от външни фирми и други лица. Счита също, че не е без значение и обстоятелството, че през целия период, през който е заемал [длъжността] в Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, в [населено място], към Главна дирекция „Контрол на пазара“, коректно е изпълнявал служебните си задължения, без да са констатирани пропуски в работата му и без да са му налагани дисциплинарни наказания, като изтъква, че по условията и по реда на чл.76 от ЗДСл и Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация/НУРОИСДА/, приета с Постановление №129 на МС от 2012 год., през предходните години е получавал годишни оценки за изпълнение на длъжността - „Изпълнението надвишава изискванията“ и „Изпълнението напълно отговаря на изискванията“. Предвид това, жалбоподателят намира за учудващи посочените в атакуваната заповед констатации, че при него се наблюдавало недобро ориентиране в работата с правни информационни системи и системите за електронно управление.

С оглед на изложените съображения жалбоподателят моли съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло Заповед №211 от 30.05.2025 год. на председателя на Комисия за защита на потребителите – град София, с която, на основание чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл, е прекратено служебното му правоотношение, считано от 04.06.2025 год., като незаконосъобразна, противоречаща на закона и издадена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят М. Ш. А. от [населено място], [улица], [адрес], не се явява, представлява се от редовно упълномощения му процесуален представител - адвокат Д. Д. от АК - [област], който заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея подробни съображения. Сочи, че в процесната заповед не е посочено основанието, поради което се прекратява служебното правоотношение, а само е посочено цифрово изражение, без словесно изписване. Счита, че процесната заповед не отговаря на изискванията за форма по чл.59 от АПК, тъй като е немотивирана, не са изложени никакви факти и обстоятелства, които обуславят приложението на чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл и относно невъзможността жалбоподателят да изпълнява заеманата длъжност. Сочи също, че липсват фактически основания по смисъла на чл.108, ал.1 от ЗДСл, във връзка с чл.59, ал.2, т.4 от АПК, за издаване на оспорената заповед, като дори няма и възпроизвеждане на текста на разпоредбата на чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл. Намира също така, че не са налице и предвидените в чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл кумулативно дадени изисквания за прекратяване на служебното правоотношение, а именно - да е създадена нова фактическа обстановка, същата да води до невъзможност на служителя да изпълнява служебните си задължения и причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните по правоотношението. Заявява, че подробни съображения са изложени в жалбата и във връзка с водените между страните дела, където на същото основание преди това е било прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя, като същият бил възстановен от Административен съд – Кърджали. Заявява, че доверителят му счита, че уволнението му към този момент е тенденциозно и целенасочено. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваната Заповед №211 от 30.05.2025 год. на председателя на Комисията за защита на потребителите - град София, като неправилна и незаконосъобразна, противоречаща на закона и издадена при съществени нарушения на процесуалните правила, като моли и за присъждане на направените по делото разноски, за които в съдебно заседание представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.

В предоставения му от съда срок представя и писмена защита, в която излага подробни доводи и съображения в подкрепа на жалбата.

Ответникът по жалбата – председател на Комисията за защита на потребителите – София, редовно призован, не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител – Й. И. Ц. – старши юрисконсулт в Регионална дирекция на КЗП за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, със седалище Пловдив, който заявява, че оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. Моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди Заповед №211 от 30.05.2025 год. на председателя на Комисията за защита на потребителите - град София. Моли също за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1, предл.1 от ЗДСл., споровете относно възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения, както и относно налагането на дисциплинарна отговорност се разглеждат от съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а съгласно разпоредбата на чл.149, ал.1 от АПК, административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им. В случая, обжалваната Заповед №211 от 30.05.2025 год., издадена от председателя на Комисията за защита на потребителите – град София, е била връчена срещу подпис, лично на жалбоподателя М. Ш. А., видно от извършеното отбелязване върху същата, на датата 04.06.2025 година. Жалбата против нея е подадена чрез Комисия за защита на потребителите – град София, до Административен съд – Кърджали, на датата 18.06.2025 год., регистрирана в деловодството на административния орган с Вх.№Ц-03-7494 от 18.06.2025 год., видно от положения върху същата и попълнен щемпел/л.6/. От това следва, че жалбата е подадена на 14-ия/четиринадесетия/ календарен ден след връчването на заповедта, т.е. спазен е предвидения в чл.149, ал.1 от АПК 14/четиринадесет/-дневен срок за оспорването заповедта. Жалбата е подадена от лице, което е неин адресат, т.е. от лицето, чието служебно правоотношение като държавен служител в Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към Комисия за защита на потребителите, е прекратено с тази заповед, от което следва, че е подадена е от лице, имащо правен интерес от оспорването. Ето защо съдът намира, че така подадената жалба е допустима - като подадена в срок, в предвидената от закона писмена форма и с изискуемото се съдържание, по установения ред и от лице - надлежна страна, която с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването.

Административен съд - Кърджали, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, а и се установява от представеното и прието като доказателство служебно досие/л.33-л.269/, че жалбоподателят М. Ш. А. е бил първоначално назначен, считано от [дата], като държавен служител, на длъжност [длъжност], [ранг], в Комисия по търговия и защита на потребителите/КТЗП/, териториален отдел за областите Хасково, Кърджали и Стара Загора, в [населено място], , като впоследствие, считано от [дата], същият е бил назначен на длъжност [длъжност], [ранг], в Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, в [населено място], към Комисия за защита на потребителите. Последвало е още едно изменение на служебното правоотношение, в частност заеманата от жалбоподателя А. длъжност, като считано от [дата], същият е бил назначен на [длъжност] в Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, която длъжност е заемал и към датата на издаване на оспорената заповед за прекратяване на служебно правоотношение.

По делото е приложена и приета като доказателство Заповед №305 от 18.09.2024 год., издадена от председателя на Комисия за защита на потребителите – град София/л.44-л.45/, с която, на основание чл.107, ал.1, т.5, във вр. с чл.108 от Закона за държавния служител/ЗДСл/, е било прекратено служебното правоотношение с жалбоподателя М. Ш. А., изпълняващ [длъжността] в Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, в [населено място], към Главна дирекция „Контрол на пазара“, считано от 20.09.2024 год., като заповедта е била връчена на служителя на 19.09.2024 година. Тази заповед за прекратяване на служебното правоотношение е била обжалвана в срок и е била отменена с Решение №1751 от 18.12.2024 год., постановено по адм. дело №434/2024 год. по описа на Административен съд – Кърджали/л.27-л.29/. Това решение, от своя страна, е било обжалвано с касационна жалба пред ВАС, като е оставено в сила с Решение №5372 от 22.05.2025 год., постановено по адм. дело № 2844/2025 год. по описа на ВАС – II-ро отделение/л.30-л.31/.

В изпълнение на това, влязло в сила на 22.05.2025 год., Решение №1751 от 18.12.2024 год., постановено по адм.дело №434/2024 год. по описа на АдмС – Кърджали и във връзка с подадено от служителя заявление, председателят на Комисия за защита на потребителите е издал Заповед №210 от 30.05.2025 год./л.9/, с която, на основание чл.122, ал.1 от Закона за държавния служител и чл.11, ал.1, т.4 от Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация, жалбоподателят М. А. е бил възстановен на [длъжност] в Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, в [населено място], към Главна дирекция „Контрол на пазара“, с [ранг], считано от 04.06.2025 год., като препис от тази заповед е била връчена лична на жалбоподателя, срещу подпис, на 04.06.2025 година.

В деня, в който е била издадена заповедта за възстановяване на жалбоподателя на предишната му длъжност, като държавен служител, от същия председател на Комисия за защита на потребителите - град София, е издадена и обжалваната в настоящото производство Заповед №211 от 30.05.2025 год./л.8/, с която, на основание чл.107, ал.1, т.5, във вр. с чл.108 от Закона за държавния служител, отново е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателя М. Ш. А., на [длъжността] в Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, в [населено място], към Главна дирекция „Контрол на пазара“, считано от 04.06.2025 год., като на практика това представлява и цялото съдържание на заповедта, без дори да е указано, че същата подлежи на обжалване и по какъв ред да бъде сторено това. Заповедта е връчена на служителя на датата, на която е връчена и заповедта за възстановяването на държавна служба, т.е. на 04.06.2025 година.

При така установената фактическа обстановка и като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът приема за установено следното:

Съгласно чл.108, ал.1, изр.1 от ЗДСл, служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба, като съгласно чл.165, ал.4, т.4 от Закон за защита на потребителите/ЗЗП/, председателят на Комисията/КЗП/ упражнява функциите на орган по назначаването по отношение на държавните служители и на работодател по отношение на служителите, работещи по трудово правоотношение. В случая, оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение е издадена именно от председателя на Комисията за защита на потребителите/КЗП/, който е орган по назначаването на държавните служители в администрацията на комисията, съгласно цитираната разпоредба на чл.165, ал.4, т.4 от Закон за защита на потребителите, както и според разпоредбата на чл.8, ал.2, т.6 от Устройствения правилник на Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката и индустрията и на нейната администрация, от което следва, че същата е издадена от материално и териториално компетентен орган.

Оспореният акт е издаден в изискуемата се от чл.108, ал.1 от ЗДСл писмена форма, като е посочено правното основание за прекратяване на служебното правоотношение - чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл, както и придобитият от служителя ранг на държавна служба, в случая [ранг].

Съдът в настоящия състав намира обаче, че заповедта категорично не съдържа изискуемите се мотиви, касаещи наличието на фактическите обстоятелства, обуславящи приложението на посоченото по-горе правно основание за прекратяване на служебното правоотношение, а именно: по чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСЛ – наличие на обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл.103, ал.1, т.3 от ЗДСл, т.е. съдът намира, че оспорената заповед категорично не е мотивирана. В тази връзка, както бе посочено и по-горе, в заповедта е посочено единствено, че на основание чл.107, ал.1, т.5 и във вр. с чл.108 от Закона за държавния служител, се прекратява служебното правоотношение с М. Ш. А., на [длъжността] в Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, в [населено място], към Главна дирекция „Контрол на пазара“, считано от 04.06.2025 год., като с това всъщност се изчерпва и цялото съдържание за оспорената заповед, без да са посочени каквито и да е причини за прекратяване на служебното правоотношение, без дори да е възпроизведено съдържанието на разпоредбата, сочена като основание за прекратяване на служебното правоотношение. В заповедта липсват каквито и да са посочени обстоятелства, относими към приетата от административния орган обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения от жалбоподателя А., като в заповедта не е посочен друг акт или доказателство, като такова не се съдържа и в изпратената в съда преписка, от което да става ясно, как и защо органът е извел извода си за наличие на основанието по чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение, а именно - за наличието на такава обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения.

Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че при издаване на процесната заповед за прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателя М. А., безспорно е нарушена разпоредбата на чл.108, ал.1, изр.2/второ/ от ЗДСл, която ясно и точно изисква, в случаите на прекратяване на служебното правоотношение по чл.107, ал.1, т.5/какъвто е настоящият случай/, да се посочват и фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Тези фактически обстоятелства, обуславящи твърдяната невъзможност за изпълнение на служебните задължения категорично не са посочени в процесната заповед, което съдът намира за самостоятелно и напълно достатъчно основание за отмяната й, като незаконосъобразно издадена.

Така, във връзка с изложеното по-горе, в този смисъл съдът намира, че в конкретния случай, издателят на оспорения акт е постановил същия в нарушение и на разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, а именно - не е посочил фактическите основания, въз основа на които е прекратил служебното правоотношение с жалбоподателя М. А.. Административният орган е длъжен да се произнесе със заповед, която при всички случаи следва да отговаря на изискванията на чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК, по отношение формата и съдържанието си, т.е. актът следва да е мотивиран и да отговаря и на останалите изисквания, разписани в нормата на ал.2 на чл.59 от АПК. В случая, както вече бе посочено по-горе, напълно бланкетно и формално органът е приел, че е налице обективна невъзможност служителят да изпълнява служебните си задължения, като отново следва да се посочи, че изобщо е неясно, въз основа на какви факти председателят на Комисията за защита на потребителите е приел, че е налице такава обективна невъзможност по отношение на държавния служител М. А..

Предвид изложеното, съдът намира, че поради липсата на изложени от административния орган конкретни фактически обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения, респ. на фактически основания за издаването на заповедта, в случая не е изпълнено нормативното изискване, предвидено в разпоредбата на чл.108, ал.1, изр.2/второ/ от ЗДСл, както и на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. С оглед това следва да се приеме, че липсват посочени ясни и конкретни фактически основания, които да обосновават волята на административния орган при издаването на оспорения акт, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, относно изискванията за форма и съдържание на акта, обуславящо основание за отмяна на обжалваната заповед по смисъла на чл.146, т.3 от АПК.

По отношение материалната законосъобразност на оспорената заповед, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл, органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл.103, ал.1, т.3. Съгласно нормата на чл.2, ал.1 от ЗДСл, държавен служител е лице, което по силата на административен акт за назначаване заема платена щатна длъжност в държавната администрация и подпомага орган на държавната власт при осъществяване на неговите правомощия. Държавни служители са и лицата, на които специален закон предоставя статут на държавен служител при спазване изискванията на този закон. Длъжностите, които се заемат от държавни служители, се определят в Класификатора на длъжностите в администрацията, който се приема от Министерския съвет и се обнародва в „Държавен вестник“, според чл.2, ал.2 от ЗДСл.

Легална дефиниция за понятието „обективна невъзможност“ липсва, но според константната съдебна практика, за наличието на „обективна невъзможност“ по смисъла на посочената разпоредба/чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл/ е необходимо да са изпълнени три кумулативни условия: 1. Да е създадена нова фактическа обстановка; 2. Същата да води до невъзможност служителят да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика и 3. Причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните по служебното правоотношение, т.е. съответната невъзможност да е възникнала независимо от волята и поведението на страните.

В конкретния случай, в оспорения акт липсват каквито и да са посочени фактически основания, въз основа на които органът е приел наличието на обективната невъзможност по отношение на жалбоподателя М. А. да изпълнява служебните си задължения като [длъжност] в Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, в [населено място], към Главна дирекция „Контрол на пазара“. Както и по-горе се посочи, в заповедта за прекратяване на служебното правоотношение единствено е посочено правното основание за издаване на заповедта, като освен цифровото му посочване не са посочени никакви други съображения. Съгласно чл.21, ал.2 от ЗДСл, задълженията на държавния служител се определят в неговата длъжностна характеристика. За всяка длъжност от длъжностните разписания се разработва и утвърждава длъжностна характеристика по установените в наредбата ред и начин – чл.2 от Наредбата за длъжностните характеристики на държавните служители/Наредбата/. По делото е безспорно обстоятелството, че след отмяна, и то с влязло в сила съдебно решение, на предходна Заповед №305 от 18.09.2024 год., издадена от председателя на Комисия за защита на потребителите – град София, за прекратяване на служебното правоотношение на оспорващия А., същият се е явил да заеме предишната си длъжност, като със Заповед №210 от 30.05.2025 год., издадена също от ответника по делото, е бил възстановен на тази предишна длъжност - [длъжност] в Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, в [населено място], към Главна дирекция „Контрол на пазара“, с [ранг], считано от 04.06.2025 година. В тази връзка, по делото не се твърди от страна на ответника и не се сочат доказателства за това, да е извършвана промяна в основните изисквания за заемане на длъжността, които да обуславят наличието на визираната в оспорената заповед невъзможност жалбоподателят да изпълнява служебните си задължения, дори нещо повече – както вече се посочи, по делото е представено и прието като доказателство служебното досие на жалбоподателя А., съдържащо множество документи, в т.ч. и длъжностната характеристика за заеманата от жалбоподателя длъжност - [длъжност] в Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, в [населено място], към Главна дирекция „Контрол на пазара“, утвърдена от главния секретар на КЗП на 25.07.2012 год./л.79-л.81/, в която длъжностна характеристика е посочено, че изискването за образователна степен е: висше бакалавър, каквато образователна степен жалбоподателят М. А. безспорно притежава, като той я притежава още преди първоначалното му назначаване на като държавен служител в структурата на КЗП. На следващо място, в длъжностната характеристика изискването за професионален опит е 2/две/ години, като е пределно ясно, че към датата на издаване на оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение – 30.05.2025 год., жалбоподателят А. е работил като контролен орган в система на КЗП повече от [години], т.е. към тази дата същият е притежавал много повече от изискуемите се 2/две/ година професионален опит. В тази длъжностна характеристика няма посочени някакви други специфични изисквания, посочени в нормативни актове, за заемане на тази длъжност.

Така, съдът намира, че в конкретния случай липсват каквито и да са доказателства, които да установяват настъпила, извън волята на страните по служебното правоотношение, промяна на обстоятелствата, водещи до невъзможност служителят М. А. да изпълнява задълженията си, поради което приетото от органа по назначаването наличие на основанието по чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл, е материално незаконосъобразно.

От всичко изложено по-горе се налага изводът, че по делото не се сочат и не са налични никакви доказателства, че по отношение на оспорващото лице е налице обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения, поради наличието на специфично изискване/каквото и да е то/, предвидено в нормативни актове/които и да са те/, за заемане на съответната длъжност. Отделно от това, в заповедта не се съдържат данни и не се сочат доказателства, да е налице невъзможност за изпълнение от жалбоподателя М. А. на задълженията по заеманата от него длъжност като държавен служител. Видно от съдържащите се в досието на жалбоподателя А. документи, същия е бил повишаван в ранг неколкократно от органа по назначаване, като в тази връзка следва да се отбележи, че рангът, съгласно разписаното в чл.73 от ЗДСл, е израз на професионалната квалификация на държавния служител като съвкупност от знания и умения, необходими за качественото изпълнение на длъжността. Ясно е при това правно положение, че повишаването в ранг се извършва въз основа на годишната оценка на изпълнението на длъжността на държавния служител, като според приложените към служебното досие на жалбоподателя формуляри за годишна оценка на изпълнението на длъжността – Приложение №2 към чл.19, ал.1, т.1 от Наредбата за атестацията за служителите в държавната администрация, през периода на заемане на [длъжността] в Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, в [населено място], към Главна дирекция „Контрол на пазара“, а именно за времето от 2019 год. до 2023 год./л.47-л.71/, на жалбоподателя М. А. е била поставяна годишна оценка на изпълнението, както следва: три пъти „Изпълнението надвишава изискванията“ и един път „Изпълнението напълно отговаря на изискванията“, което обуславя точно обратен извод на посоченото в оспорената заповед от административния орган. По изложените съображения съдът счита, че в случая не се установяват посочените предпоставки за наличието на обективна невъзможност за изпълнение по смисъла на чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл, което обосновава и материална незаконосъобразност на процесната заповед, т.е. по отношение на същата е налице и отменителното основание по чл.146, т.4 от АПК.

По така изложените съображения, Административен съд - Кърджали намира, че жалбата на М. Ш. А. от [населено място] се явява основателна и доказана, а оспорената Заповед №211 от 30.05.2025 год., издадена от председателя на Комисия за защита на потребителите, за прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателя, се явява издадена от материално и териториално компетентен орган, в изискуемата се писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което съставлява основание за отмяната й по чл.146, т.3 от АПК, както и в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби, което съставлява основание за отмяната й по чл.146, т.4 от АПК, поради което и с решението по настоящото дело, същата следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора по настоящото производство и на основание чл.143, ал.1 от АПК, съдът намира, че следва да уважи претенцията на жалбоподателя М. Ш. А., изразена в жалбата му и в хода по същество от процесуалния му представител, за присъждане на разноските, направени в хода на съдебното производство. Така, на същия следва да бъде присъденo заплатеното в брой адвокатско възнаграждение, за един адвокат, в размер на 1200.00/хиляда и двеста/ лева с начислен ДДС, съгласно представения и приложен по делото Договор за правна защита и съдействие/л.16/, ведно с подписано пълномощно към него от 16.06.2025 год./на л.16, стр.2/.

По отношение на направеното от страна на процесуалния представител на ответника, на основание чл.78, ал.5 от ГПК, възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр.14 от 18.02.2025 г.), за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал.2/каквото е и настоящото дело/, възнаграждението е 1000 лева. Съгласно §2а от ДР на Наредба №1 от 09.07.2004 год., за нерегистрираните по ЗДДС адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях ДДС, а за регистрираните, дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите по ЗДДС.

Видно от представения и приложен Договор за правна защита и съдействие, по делото е договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение, в размер на 1200.00 лева и то е с начислен и платен ДДС, от което следва извод, че договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 1000.00 лева, като върху същото, в този размер от 1000.00 лева, е начислен и 20% ДДС, в размер на 200.00 лева и така е формирана общата сума, в размер на 1200.00 лева, заплатена от жалбоподателя М. А., като съдът намира, че същото е съразмерно и напълно адекватно на осъщественото процесуално представителство, защита и съдействие от ангажирания адвокат и следва да бъде присъдено в полза на жалбоподателя в пълния му направен и съответно, претендиран размер.

Отделно от горното, съдът намира, че така заплатеното възнаграждение не е прекомерно и е адекватно на реално извършените процесуални действия от страна на пълномощника на жалбоподателя. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно Решение на СЕС от 25 януари 2024 година по дело C-438/22: (т.54) - член 101, параграф 1 ДФЕС, във връзка с член 4, параграф 3 ДФЕС, трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията. Както вече бе посочено по-горе, в конкретния случай заплатеното възнаграждение отговаря на реално осъществените процесуална защита и съдействие. С други думи, с оглед фактическата и правна сложност на производство и осъществените процесуални действия от пълномощника на ищцата, заплатеното от нея адвокатско възнаграждение не надхвърля обичайно присъжданите на процесуалните представители разноски по дела от подобен характер. В този смисъл е и указанието на СЕС по дело С-438/22, че съдът да преценява във всеки конкретен случай релевантните обстоятелства, характеризиращи случая, както икономическия и правен контекст, в който той се вписва. Предвид горното, съдът намира, че възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, следва да бъде оставено без уважение и това адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в полза на жалбоподателя М. Ш. А. в пълния му заплатен и претендиран размер.

За заплащането на дължимите разноски по делото следва да бъде осъдена Комисията за защита на потребителите, която, съгласно чл.165, ал.1 от ЗЗП, е юридическото лице на бюджетна издръжка и в чиято структура се намира административният орган, издал незаконосъобразния административен акт.

Мотивиран от така изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІІ/второ/, във вр. с чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед №211 от 30.05.2025 год., издадена от председателя на Комисията за защита на потребителите, с която, на основание чл.107, ал.1, т.5, във вр. с чл.108 от Закона за държавния служител, е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателя М. Ш. А., [ЕГН], като държавен служител, на [длъжност] в Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, в [населено място], към Главна дирекция „Контрол на пазара“, с [ранг], считано от 04.06.2025 година.

ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите, с административен адрес: [населено място], [улица], [адрес], [община], с [ЕИК], ДА ЗАПЛАТИ на М. Ш. А., с постоянен адрес – [населено място], [улица], [адрес], [община], [област], с [ЕГН], сумата в размер на 1200.00/хиляда и двеста/ лева, представляваща направени съдебни разноски по делото, за заплатено в брой адвокатско възнаграждение с начислен ДДС.

Решението подлежи на касационно обжалване, чрез Административен съд – Кърджали, пред Върховния административен съд на Република България, в 14/четиринадесет/-дневен срок от съобщаването или връчването му на страните.

Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.