Присъда по дело №159/2025 на Окръжен съд - Шумен
| Номер на акта: | 6 |
| Дата: | 8 май 2025 г. |
| Съдия: | Румяна Вълчева Райкова |
| Дело: | 20253600200159 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 13 март 2025 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
На 13.03.2024г. е внесен в ОС - гр.*** обвинителен акт от ***ска
окръжна прокуратура по ПД № 2/2025г., ведно с материалите по ДП №
76/2023г. по описа на РУ – *** при ОД на МВР - ***, по който в същия ден е
образувано производство пред първа инстанция срещу А. Д. Г. с ЕГН
********** и с постоянен адрес в гр.Плиска, община ***, обл.***, за
извършено от него престъпление от общ характер наказуемо по чл.343 ал.1
б.”в” пр.1 вр. чл.342 ал.1 от НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че: на
13.05.2023 г. около 22.00 - 22.30ч. по път 1-2 Варна - Русе, км.120+134, в
района на Индустриален парк ***, при управление на МПС - лек автомобил
марка „***” с peг. № ***, нарушил правилата за двиЖ.е по пътищата, а именно
разпоредбата на чл. 20 ал. 2, изр.2 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за двиЖ.ето", като въпреки наличието на обективна възможност не
възприел своевременно движещия се попътно пред лекия автомобил и в
същата лента пешеходец, бутащ велосипед и не предприел своевременно
спиране на управляваното от него МПС, с което по непредпазливост причинил
смъртта на С. К. Ю., ЕГН ********** от гр.***, като смъртта е причинена в
условията на независимо съпричиняване със С. К. Ю., ЕГН ********** от
гр.***, който по същото време и място нарушил правилата за двиЖ.е, а
именно не изпълнил задълЖ.ето си по чл.108, ал.1 от ЗДвП - „Пешеходците са
длъжни да се движат по банкета на пътното платно.“ – престъпление по
чл.343, ал. 1, б. „в” във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
По исканe от К. Ю. Х. – майка, А. А. А. – съжителка на семейни начала,
децата С. С. Ю., Г. С. Ю., А. С. Ю. и Б. С. Ю., действащи чрез своята майка и
законен представител А. А. А. - всички чрез редовно упълномощения си
повереник адвокат Н. Н. Д. от АК – ***, направено в писмен вид преди
съдебното заседание от страна на процесуален представител и по устно искане
направено в съдебно заседание от две от сестрите на пострадалия А. К. И. и С.
С. М., преди даване ход на разпоредителното заседание наследниците на
пострадалия и част от най-близките му приживе лица са конституирани като
частни обвинители, а именно: майката К. Ю. Х., съжителката на семейни
начала А. А. А., действаща лично за себе си и като майка и законен
представител на малолетните си деца С. С. Ю., Г. С. Ю., А. С. Ю. и Б. С. Ю.,
сестрата А. К. И. и сестрата С. С. М.. За определяне на кръга от най-близки
приживе лица, които имат право да се конституират като частни обвинители,
съдът съобрази Становище на ОСНК на ВКС, прието на заседание на ОСНК
на ВКС, проведено на 31.10.2019г. според което „Основанието,
предпоставките за допускане на пострадалия до участие като граждански
ищец и като частен обвинител е едно и също - това, че лицето е понесло
вреди от престъплението, които са пряк и непосредствен резултат от него.
И в двата случая се касае за акцесорност на субекта - и в двата случая
участието на лицето не е задължително, а практически се определя от
собствената му преценка за личния му интерес и желание за участие. В този
1
интерес неизменно се преплита и осъждането, както, за да се постигне
възстановяване на нарушената с престъплението социална справедливост,
така и с оглед гарантиране на бъдещото обезщетяване на вредите от
престъплението.“, „В обобщение, стриктното тълкуване на нормения
комплекс, уреждащ статута на пострадалия, гражданския ищец и частния
обвинител в наказателния процес и точния прочит на съдържанието на
ППВС № 4/61 г., ППВС № 5/69 г. и ТР № 1/2018 г. на ОСНГТК на ВКС,
налагат извод, че ограничения във възможността за допускане до участие в
наказателното производство на пострадалия в едното и в другото от
коментираните процесуални качества не могат да бъдат търсени на друга
плоскост, освен от гледище на въведените от самия закон - единствено по
отношение на частния обвинител, какъвто може да бъде само физическо
лице и е допустимо да бъде конституиран единствено в наказателните
производства от общ характер.“ Майката и съжителката /лично за себе си и
като майка и законен представител на малолетните си деца/ се представляват
по настоящото дело от редовно упълномощените повереници адв. Н. Д. от АК
– *** и адв. Г. С. от САК, както и от редовно преупълномощения повереник
адв.Св.Д. от АК - Добрич.
В хода на разпоредителното заседание на 08.05.2025г. са взели участие
подсъдимият, неговият защитник, частните обвинители А. А. А., действаща
лично за себе си и като майка и законен представител на четирите си
малолетни деца, А. К. И., С. С. М., повереник и представителят на ШОП
внесъл обвинителния акт. Предвид липсата на възраЖ.я за допуснати
отстраними съществени нарушения на процесуални правила по отношение на
обвиняемия или наследниците на пострадалия в хода на досъдебното
производство и в съответствие с искането на подсъдимия за провеждане на
съкратено съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК с признание на фактите в
обвинителния акт, съдът на основание чл. 248 ал. 5, т. 4 от НПК е постановил
делото да се разгледа по реда на Глава ХХVІІ от НПК с предварително
изслушване за решаване на въпросите по чл. 371 от НПК.
При проведеното предварително изслушване по реда на глава ХХVІІ
от НПК за решаване въпросите по чл.371 от НПК, подсъдимият Г. се
възползва от тази диференцирана процедура по НПК и на основание чл.371 т.2
от НПК призна изцяло фактите излоЖ. в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласи да не се събират повече доказателства за
тези факти. Съдът, като съобрази, че самопризнанието на подсъдимия по
чл.371 т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства, с определение от 08.05.2025г. обяви, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира повече доказателства за
фактите, излоЖ. в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на
това в хода на съдебното следствие на основание чл.373 ал.2 от НПК не са
изслушвани обяснения на подсъдимия за деянието описано в обвинителния
акт и не е извършван разпит на свидетелите и вещите лица.
В съдебно заседание представителят на ШОП поддържа така
възведеното с обвинителен акт обвинение и в хода на съдебните прения се
обосновава защо го счита за безспорно доказано. Счита за смекчаващи вината
2
обстоятелства чистото съдебно минало от страна на подсъдимия и младежката
възраст към момента на произшествието, както и съпричиняването от страна
на пострадалия. Като отегчаващи вината обстоятелства според прокурора
следва да се приемат лошите характеристични данни, които има подсъдимия
като водач на моторно превозно средство, доколкото преди деянието -
13.05.2023 г. е бил санкциониран с 2 фиша и 2 бр. АУАН за извършени
нарушения по ЗДвП, за период от 2 месеца от издаването на неговото СУМПС
на 08.03.2023г., както и предвид факта, че дори и след деянието подсъдимият
продължава да допуска нарушения на ЗДвП, включително свързани и с
употреба на алкохол. Предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание 3
/три/ години и 9 /девет/ месеца лишаване от свобода, което след редукцията на
основание чл.58а ал.1 от НК бъде определено на 2 /две/ години и 6 /шест/
месеца. Счита, че предвид наличието на законовите предпоставки за
прилоЖ.ето на чл.66 ал.1 от НК, следва да бъде отложено изтърпяването на
наказанието лишаване от свобода за срок от 4 /четири/ години. Оставя на
преценката на съда дали в този изпитателен срок да бъдат налоЖ. някакви
пробационни мерки, като например мярката по чл. 42а, ал. 2, т. 4 от НК, а
именно участие в курсове за професионална квалификация и програми за
обществено въздействие. По отношение на наказанието „лишаване от право
да управлява МПС“, което следва да бъде в размер не по-малък от наказанието
„лишаване от свобода“, предлага минималния размер за наказанието да бъде 2
/две/ години и 6 /шест/ месеца. Моли съда да присъди в полза на ОДМВР ***
разноските по делото. По отношение на веществените доказателства предлага
автомобилът да се върне на собственика му, велосипеда на пострадалия - да се
върне на наследниците му, а останалите веществени доказателства, счита че
следва да бъдат унищоЖ. като вещи без стойност, или да се унищожат.
Относно мярката за неотклонение „подписка“ предлага да бъде потвърдена.
Повереникът адвокат Св.Д. от АК - Добрич на частните обвинители К.
Х. и А. А., действаща за себе си и като майка и законен представител на С. Ю.,
Г. Ю., А. Ю. и Б. Ю., в хода на съдебните прения пледира единствено и само
по отношение размера на наказанието, като моли същото да клони към
възможния си максимум, отчитайки като смекчаващи отговорността
обстоятелства чистото съдебно минало от страна на подсъдимия и неговата
млада възраст, а като изключително тежко отегчаващо обстоятелство
множеството нарушения на ЗДвП. Според него наказание около минимума не
би отговорило на специалната и на генералната превенция на самото
наказание, както по отношение на подсъдимия, така и по отношение на
останалите членове на обществото.
Частният обвинител А. А. в хода на съдебните прения изразява съгласие
с изложеното от повереника си. Иска подсъдимия да влезе зад решетките,
защото е оставил децата им без баща.
Частният обвинител С. М. в хода на съдебните прения иска най-тежкото
наказание за подсъдимия, защото е оставил млада жена и 4 малки деца.
Частният обвинител А. Ю. в хода на съдебните прения също иска най-
тежката присъда, защото подсъдимият е оставил 4 деца малки деца без баща.
Учудена е, че подсъдимият не е видял голям човек срещу себе си и заявява, че
3
и те страдат.
Защитникът на подсъдимия не се спира изрично на приетата от тях
фактическа обстановка при признаване на фактите излоЖ. в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Акцентира на наказанието, като
според него са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Смята, че съпричиняването възприето в обвинителния акт не е оценено в
достатъчна степен, защото не било включено, че пострадалият е бил
употребил алкохол и че не е бил със сигнална жилетка. Освен това смята, че са
налице: чисто съдебно минало, самопризнания, млада възраст, възрастни
родители, както и обстоятелството, че не е избягал от местопроизшествието и
е оказал съдействие на органите на ДП. Смята, че следва да се наложи едно
балансирано наказание и по тази причина се солидаризира с прокурора по
отношение на искането за наказание лишаване от свобода за срок от 3 години
и 9 месеца, което след редукцията по чл.58а ал.1 от НК бъде намалено до 2
години и 6 месеца, като изтърпяването му бъде отложено за изпитателен срок
от 4 години. За пробационните мерки, които се предлагат от прокурора,
предоставя на преценката на съда. По отношение на предвиденото по-леко
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ моли същото да бъде в
рамките на минимума или средния.
В хода на съдебното следствие подсъдимият излага факти за личността
си и начина си на живот, както и някои факти относно случилото се. Разпитан
в хода на досъдебното производство като обвиняем, Г. се е възползвал от
правото си да не дава обяснения. Преди това разпитан като свидетел е дал
показания, но този разпит няма процесуална стойност и не е източник на
годни доказателства след привличането му като обвиняем. Пред съда
подсъдимият признава изцяло изложеното в обстоятелствената част на
обвинителния акт и изказва съжаления. В защитната си реч изразява съгласие
с казаното от неговия защитник, заявява, че не е искал да се стига до тук, че
това се случило внезапно; изказва съжаления; излага, че всяка вечер в часа в
който е станало ПТП - 22:22 се сеща за случая, чувства се виновен и не може
да заспи. Желае наказанието поискано от адвоката му. В последната си дума
иска условно осъждане; извинява се на пострадалите, съжалява и отново
заявява, че не е искал да се стига до тук.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, съдът приема
за установени от фактическа страна изложените в обстоятелствената част на
обвинителния акт факти, а именно:
Подсъдимият А. Д. Г. от гр.Плиска придобил правоспособност за
управление на МПС през месец февруари 2023г. и притежавал валидно
свидетелство за управление на моторно превозно средство, категории М и В,
издадено на 08.03.2023г.
На 13.05.2023г. в интервала 22:00 – 22:30 часа подсъдимият пътувал от
гр. Плиска към гр. ***, управлявайки собствения си лек автомобил „***“ с
peг. № ***. Движел се по път I - 2 / Русе - *** - Варна/ в дясната пътна лента, в
посока към гр. ***. Преди кръговото кръстовище на Индустриален парк - ***,
4
пътното платно било сухо, без неравности, с две ленти, разделени с
прекъсната осева линия, с ширина на североизточната лента 4.00 метра и
ширина на югозападната лента - 4.10 метра. Налице бил банкет с ширина от
1.80 в югозападната част /до лява лента/ и ширина 2.00 метра в
североизточната част на пътя /до дясна лента/, затревен на нивото на асфалта.
В района на км. 120+134 скоростта на автомобила била около 68км./ч., т.е. в
рамките на максимално допустимата от ЗДвП скорост извън населено място 90
км./ч. Времето било тъмно, с нормална видимост / без дъжд и мъгла/, поради
което МПС било с включени дълги светлини, даващи зона на осветеност до
120 метра пред автомобила.
В същата пътна лента, по същото време и в същата посока, на
разстояние от 1.50 -1.70 метра вляво от десния край на пътното платно, се
движел като пешеходец С. К. Ю.. Той бил облечен с черни дрехи /без
светлоотразителна жилетка/, носел жълто-зелени маратонки и бутал от
дясната си страна черен велосипед. Велосипедът бил с допълнително
монтиран двигател, но без гориво в него, без светлоотразители и фар, само със
светлоотразители на педалите. Ю. се прибирал от гостуване в гр. *** и вървял
пеш към гр. ***, където живеел. Скоростта на придвижване на Ю. била от
порядъка на 5 км./ч.
За подсъдимия е била налице обективна възможност да възприеме
своевременно, в зоната на осветеност от фаровете на автомобила, попътно
движещия се пешеходец, който представлявал опасност за двиЖ.ето и да спре
МПС, без да настъпи пътно произшествие.
В района на км. 120+134, когато бил на разстояние около 37-38 метра от
мястото на удара с пешеходеца, подс. Г. възприел пострадалия, но със
закъснение и тогава предприел отклоняване на автомобила в ляво.
Пешеходецът от своя страна се отклонил на дясно, но въпреки това настъпил
удар - първоначално между задната гума на велосипеда и предната броня в
дясно на МПС, като последвал и удар с предната броня в десния крак на Ю..
Вследствие на удара, тялото на пострадалия се качило на предния капак на
автомобила, а главата му се ударила в предното обзорно стъкло. В резултат на
предприетото от обвиняемия спиране на автомобила, тялото на Ю. било
отхвърлено напред и след полет от около 23 метра се приземило по гръб на
пътната настилка в дясната лента в посока гр. ***, плъзгайки се по пътното
платно. Вследствие на травмите си Ю. починал на место. Велосипедът бил
отхвърлен от удара напред и вдясно извън пътното платно.
След като подсъдимият преустановил двиЖ.ето на л.а. „***“ с peг. №
***, направил обратен завой и спрял в насрещната лента в посока кв.
Мътница. Той излязъл от МПС и се насочил към пострадалия, но без да го
доближава. Попитал го дали е добре, но не получил отговор. Подс.Г. си
помислил, че човекът е в безсъзнание. Тъй като се уплашил, позвънил на
майка си, на приятелката си, както и на още двама свои познати. В този
момент в лентата, където лежал пострадалия, приближил автомобил и подс. Г.
започнал да маха с ръце, за да го спре и за да не бъде прегазен лежащия на
пътното платно С.Ю.. Автомобилът бил таксиметров и бил управляван от
свид. Р.Ив.Н.. Последният излязъл от МПС, видял неподвижно лежащия по
5
гръб на платното мъж, а подсъдимият му обяснил, че е ударил с автомобила си
човек. Свид. Н. се обадил на тел. 112 /сигналът бил приет в РЦ 112-Варна в
22:23 часа на 13.05.2023г./ и подал сигнал за пътнотранспортното
произшествие. Малко по-късно на местопроизшествието пристигнали
полицейски екип и медицински екип на Спешна помощ от ЦСМП - ***, който
констатирал смъртта на С. К. Ю.. Пристигнал и екип на ОДМВР - *** с
разследващ полицай, като бил направен оглед на местопроизшествие.
Подс. Г. бил тестван от служители на ОДМВР - *** за употреба на
алкохол и наркотици, като пробите му били отрицателни.
Видно от заключението на назначената в УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД -
Варна съдебно-химическа експертиза, в пробите кръв и урина, взети от трупа
на С. Ю., не са били установени наркотични вещества, но е отчетено наличие
на етилов алкохол в следните концентрации - 1.49 промила в кръвта и 1.74
промила в урината.
Видно от заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза
на трупа на С. К. Ю., същият е получил, вследствие на ПТП, съчетана травма:
глава, шия, седалище и крайници, както следва:
- Контузия на главата - една разкъсно-контузна рана в окосмената част
на главата теменно, срединно; напречна фрактура на черепния свод от дясната
теменна кост през лявата теменна кост и леко косо напред, откъдето се спуска
по лявата странична част на черепа през лявата слепоочна кост и завършва в
лявата средна черепна ямка; субарахноидален кръвоизлив в областта на
черепната основа и на малкия мозък; частично кръвонА.дане на левия
слепоочен мускул; петнисто кръвонА.дане челно слепоочно в дясно;
охлузване по гърба и върха на носа; охлузване на двете крила на носа; плитко
охлузване на лявата скула и буза; лацерация на лигавицата на горна устна и
плитки лацерации на лигавицата на долна устна;
- Контузия на шията - фрактура в шийния отдел на гръбнака на ниво
С1-С2 с дислокация на костния зъб на С2; пълно прекъсване на гръбначния
мозък на границата с продълговатия мозък; обилно кръвонА.дане на задната
стена на гълтана;
- Контузия на седалището - охлузване на кожата в лявата поясна област;
петнисто охлузване в лявата седалищна област, задно - странично; обширно
охлузване на кожата в дясната поясно-седалищна област;
- Контузия на крайниците - охлузване на кожата по гърба на дясната
ръка в основата на четвърти пръст; охлузване на кожата в основата на трети
пръст на дясната ръка; две петнисти охлузвания по гърба на лявата ръка в
основата на втори - трети пръст; петнисто кръвонА.дане на дясното бедро -
средна трета, с плитко охлузване в долния му край; две кожни охлузвания по
външната страна на дясното коляно; шест кръвонА.дания с неправилна форма
по външната страна на дясна подбедрица; две охлузвания по външната страна
на десен глезен, с общо кръвонА.дане около тях; обилно дълбоко
кръвонА.дане по задно - вътрешната страна на десния прасец; фрактура на
малкия пищял на дясна подбедрица; кръвонА.дане с неправилна форма по
вътрешната страна на подбедрицата - средна трета;
6
Според заключението на съдебно-медицинската експертиза,
непосредствената причина за смъртта на С. Ю. е тежка и несъвместима с
живота гръбначно - мозъчна травма, като между настъпилите увреждания,
получени при ПТП и настъпилата смърт, е налице пряка причинна връзка.
Към момента на смъртта лицето е било в тежка степен на алкохолно опиване в
стадий на елиминация.
Видно от заключението на изготвената повторна тройна комплексна
съдебно- медицинска и авто-техническа експертиза, скоростта на двиЖ.е на
л.а. „***“ с peг. № *** в района на произшествието е била 68 км./ч., като
същата скорост е била налице и в момента на удара, тъй като няма данни
водачът на МПС да е предприел спиране преди мястото на удара. Опасната
зона за спиране при тази скорост е изчислена на 62.02 метра. Мястото на удара
е определено по дължина на пътното платно - 63.00-63.10м. след линията на
ориентира, считано по посоката на огледа, а по широчина — на 1.20 м - 1.30
м. вдясно от левия край на пътното платно, считано в същата посока /за
направление на огледа е приета посоката за гр.Варна/. В заключението на
експертизата е отразено, че пострадалият е бутал велосипеда, който се е
намирал от дясната му страна, а не го е управлявал. Отразено е също, че
дългите светлини на МПС осветяват пътя на разстояние до 120 метра. Според
експертите, отчитайки денивелацията на терена и облеклото на пострадалия,
подс. Г. е имал техническа възможност да възприеме своевременно попътно
движещия се пешеходец, когато се намирал на разстояние от 77.97 метра до
мястото на удара, като в този момент пострадалият е бил на 5.73 метра до
мястото на удара. От съпоставянето между разстоянието от 77.97 метра с
опасната зона на спиране на автомобила - 62.02 метра, експертизата
заключава, че водачът на МПС, при своевременна реакция и предприемане на
аварийно спиране, е имал възможност да предотврати настъпването на
произшествието. Експертите приемат, че обвиняемият е възприел опасността
със закъснение и е реагирал с отклоняване на автомобила вляво, когато се е
намирал на разстояние 37.74 метра от мястото на удара, като е изчислено, че
реално е реагирал с 2.13 секунди закъснение. Пешеходецът от своя страна,
намирайки се на 2.70м.-2.80м. от мястото на удара, е предприел отклонение
вдясно към банкета, но е настъпил удар - първоначално между задната гума на
велосипеда и предната броня в дясно на МПС, като последвал удар с предната
броня в десния крак на Ю., който бил изнесен назад, а ударът довел до
кръвонА.дане външно странично на подбедрицата и счупване на външно
странично разположената малка пищялна кост на десен крак. Вследствие на
удара, който е под масовия център на тялото, същото се е насочило към
автомобила, качило се е на предния капак /в този момент е възможно
съприкосновение на външната част на десен глезен с предна част на
автомобила/, а задната част на тялото /гръбна и най-вероятно дясна странична
част на торса/ е контактувало с предния капак на МПС в дясно, което е довело
до деформации на автомобила в тази област. Почти едновременно главата на
пешеходеца /с теменната си част срединно и леко в ляво/ е достигнала долната
част в дясно на предното ветроупорно стъкло. Експертизата дава становище,
че ударът на главата в предното ветроупорно стъкло е последван от
7
хиперекстензия на шията и причиняване на смъртоносната гръбначно-
мозъчна травма със счупване на прешлени и пълно прекъсване на гръбначния
мозък. Вещите лица са посочили, че пешеходецът също е имал възможност да
предотврати настъпването на произшествието, ако се е движел по банкета в
посока от гр. Варна към гр. ***.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз
основа на самопризнанието на подсъдимия А. Г. депозирано по реда на чл.371
т.2 от НПК в хода на предварителното изслушване, който признава изцяло
фактите излоЖ. в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съглА.ва
да не се събират повече доказателства за тези факти чрез неговия разпит, на
свидетелите и вещите лица. Освен това съдът намира, че самопризнанието на
подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК се подкрепя изцяло от събраните в хода на
досъдебното производство по надлежния процесуален ред гласни
доказателства - от показанията на свид. Кр.Г.Н., свид. Р.Ив.Н., свид. А. А.Х.,
свид. М.П. Д.а, свид. А. А. А., свид.А. К. Ю., свид.А. К. Ю., свид.А. К. Ю.,
свид.Б. К. Х., свид.К. Ю. Х., свид.Н. К. Ю. и свид. С. С. М.. Те се
потвърждават и от заключението на съдебно-химическата експертиза, от
заключението на ДНК експертизата, от заключението на съдебно-
медицинската експертиза за оглед и аутопсия на труп, от заключението на
повторната тройна комплексна съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза. Те са в синхрон и със събраните писмени доказателства и
материали в хода на ДП – с протокола за оглед на местопроизшествие, ведно с
фотоалбум към него, протокола за оглед на веществени доказателства ведно с
фотоалбум към него, протокол за техническа оглед на МПС, справка за
нарушител/водач; копие от констативен протокол за ПТП, удостоверение за
наследници, справка от АИС „БДС“, справка за съдимост и от всички
останали доказателства събрани по надлежния процесуален ред в хода на
досъдебното производство, които са приобщени по време на съкратеното
съдебно следствие.
От протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбума към него, от
протокола за оглед на МПС, от заключението на повторната тройна
комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза безспорно се
установява: че на посочената в обвинителния акт дата подсъдимият е
управлявал собственият си лек автомобил „***“ с peг. № *** със скорост 68
км./ч., а пострадалият по същото време попътно преди него в същото пътно
платно, е бутал велосипеда, който се е намирал от дясната му страна, а не го е
управлявал; че подсъдимият е възприел опасността със закъснение и е
реагирал с отклоняване на автомобила вляво с 2.13 секунди закъснение; че от
своя страна пешеходецът, намирайки се на 2.70м.-2.80м. от мястото на удара, е
предприел отклонение вдясно към банкета, но въпреки това е настъпило ПТП.
Според признатите от подсъдимия факти, които се потвърждават от събраните
по надлежния ред в хода а ДП доказателства, вследствие на удара пешеходецът
С. К. Ю. е получил, вследствие на ПТП, съчетана травма: глава, шия,
седалище и крайници, като непосредствената причина за смъртта на
пострадалия е тежка и несъвместима с живота гръбначно-мозъчна травма,
като между настъпилите увреждания, получени при ПТП и настъпилата смърт
8
е налице пряка причинна връзка. Повторната тройна комплексна съдебно-
медицинска и автотехническа експертиза прави пълен и всеобхватен анализ
на ПТП, като са взети предвид и всички събрани до предявяването
доказателства по ДП, приобщени по надлежния ред по ДП и поради това
заключението й се възприема от съда като пълно, обосновано и компетентно
дадено. Съдът кредитира заключението на повторната тройна комплексна
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, защото от една страна
текстово то е включено в обстоятелствената част на обвинителния акт и е
признато като факт от подсъдимия по реда на чл.371 т.2 от НПК, а от друга то
кореспондира на гласните и писмените доказателства по делото.
Заключенията на всички назначени в хода на ДП експертизи и събраните
писмени доказателства по делото са в синхрон помежду си и са
взаимнодопълващи се, а така също и кореспондират на показанията на
разпитаните по делото свидетели и на самопризнанието на подсъдимия. Също
така настоящият състав се съобрази и с Решение №359/14.01.2016г. по н.д.
№1214/2015г. на III н.о. на ВКС, според което решаващите съдилища не
дължат анализ на доказателствената съвкупност, който е изискуем при
мотивиране на съдебен акт при разглеждане на делото по общите правила, а
само положителна констатация, за подкрепеност на самопризнанието от
събраните на досъдебното производство доказателства. Съдът намира, че
събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично
единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво
съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда
по следните правни съобраЖ.я:
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото
съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с
горното деяние подсъдимият Г. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението от общ характер, наказуемо по чл.343 ал.1
б.”в” предл.1 вр. чл.342 ал.1 от НК, защото:
* обект на престъплението са обществените отношения свързани с
безопасността на двиЖ.ето по пътищата и обществените отношения, които
осигуряват неприкосновеността на личността и гарантиращи правото на
живот;
* от обективна страна подсъдимият е извършил фактически действия
по "управление на автомобила", което съгласно константната практика на
Върховния съд е "всяка една манипулация и боравене с уредите, приборите и
механизмите му";
- безспорно се установи, че при управлението на моторно превозно
средство – лек автомобил марка „***” с peг. ***, на 13.05.2023 г. около 22.00 -
22.30ч. по път 1-2 Варна - Русе, км.120+134, в района на Индустриален парк
***, нарушил правилата за двиЖ.е по пътищата, като въпреки наличието на
обективна възможност не възприел своевременно движещия се попътно пред
лекия автомобил и в същата лента, пешеходец, бутащ велосипед и не
предприел своевременно спиране на управляваното от него МПС; той е имал
възможност да възприеме пешеходеца по-рано, но не го е сторил – възприел е
9
опасността със закъснение и е реагирал с отклоняване на автомобила вляво с
2.13 секунди закъснение; затова подсъдимият е нарушил правила за двиЖ.е по
пътищата, а именно разпоредбата на чл. 20 ал. 2, изр.2 от ЗДв.П - „Водачите
са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за двиЖ.ето ". Съдът приема за нарушено именно
това нарушение на ЗДвП, тъй като то е посочено и в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се признава на основание чл.371 т.2 от НПК, като вписано
в обстоятелствената част на обвинителния акт, а и се покрива с установената
от съда фактическа обстановка и обсъдените по-горе доказателства.
Според експертите по КСАТМЕ, дори и отчитайки денивелацията на
терена, тъмното облекло на пострадалия и тъмната част на денонощието,
подсъдимият Г. е имал техническа възможност да възприеме своевременно
попътно движещия се пешеходец, още когато автомобилът се е намирал на
разстояние от 77,97 метра до мястото на удара и е имал обективната
техническа възможност своевременно да реагира чрез аварийно спиране на
МПС. В случая подсъдимият Г. е реагирал с 2,13 секунди закъснение и сам се
е поставил в невъзможност да предотврати ПТП. Той е имал техническа
възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати ПТП, ако беше
възприел по-рано попътно движещия се пешеходец и предприел аварийно
спиране на МПС.
- в конкретния случай е налице независимо съпричиняване от страна
на пострадалия пешеходец С. К. Ю., който по същото време и място се е
движил попътно по дясната пътна лента за двиЖ.е на автомобили, по която се
е движил и лекият автомобил, а не на широкия банкет вдясно до пътното
платно, който е можел да бъде използван. С това нарушил правилата за
двиЖ.е, а именно не изпълнил задълЖ.ето си по чл. 108,ал.1 от ЗДв.П: „
Пешеходците са длъжни да се движат по ..... банкета на пътното платно“.
Това двиЖ.е на пешеходеца безспорно също е допринесло за настъпване на
произшествието. Правомерно двиЖ.е на пешеходеца – ако се беше движил по
наличния широк банкет вдясно до пътното платно, би предотвратило удара.
Следва да се отбележи, че пострадалият е бил употребил алкохол и се е
движил без светлоотразителна жилетка, но няма забрана за пешеходците да се
движат по пътищата след употреба на алкохол, а факта, че е без
светлоотразителна жилетка не е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП,
поради което резонно не е включен от прокурора в диспозитива на
обвинението. Поради това употребата на алкохол и двиЖ.ето без
светлоотразителна жилетка от страна на пострадалия, следва да бъдат
отчетени само като смекчаващо отговорността обстоятелство при преценката
на отговорността на подсъдимия Г..
- в резултат на това нарушение на правилата за двиЖ.е от страна на
подсъдимия и при нарушението на ЗДвП от страна на пешеходеца, бутащ
велосипед, А. Г. допуснал ПТП и причинил по непредпазливост смъртта на С.
К. Ю., ЕГН **********, бивш жител на гр.***; в резултат именно на това
ПТП на пострадалия е причинена съчетана травма: глава, шия, седалище и
крайници, включваща множество травматични увреждания; Непосредствена
причина за настъпилата на 13.05.2023г. смърт на С. Ю. е тежката и
10
несъвместима с живота гръбначно-мозъчна травма; Между установените
травматични увреждания, получени при ПТП и настъпилата смърт на
пострадалия е налице пряка причинно-следствена връзка; Подсъдимият
на13.05.2023г. около 22.00 - 22.30ч. по път 1-2 Варна - Русе, км.120+134, в
района на Индустриален парк ***, е въздействал с управляваното от него
МПС – лек автомобил марка „***” с peг. ***, пряко и непосредствено върху
пострадалия и по този начин е увредил обществените отношения, които
осигуряват неприкосновеността на неговия живот; в резултат на деянието е
настъпила биологичната смърт на С. К. Ю., с ЕГН ********** бивш жител на
гр.***; между ПТП и настъпилата смърт на пострадалия е налице причинно
следствена връзка, тъй като в резултат именно на нараняванията от това ПТП
е настъпила смъртта на пострадалия; т.е. подсъдимият чрез своите действия на
13.05.2023г. противоправно е лишил от живот пострадалия С. К. Ю., бивш
жител на гр.*** и смъртта му е в пряка каузална връзка с посоченото по-горе
нарушение на правилата за двиЖ.е от подсъдимия Г..
* субект на престъплението е всяко наказателно отговорно лице –
подсъдимият е бил пълнолетно вменяемо лице, притежаващо свидетелство за
управление на МПС - по време на извършване на деянието той е бил в
състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си;
* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия по
непредпазливост във формата на небрежност. Според настоящия състав подс.
А. Г. не е целял и не е предвиждал настъпването на обществено-опасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди - т. е. действал е от
субективна страна в условията на несъзнавана непредпазливост (небрежност).
Този извод следва от обстоятелствата, че е управлявал автомобил през тъмната
част от денонощието, при добра видимост за конкретното време на
денонощието /без дъжд и мъгла/, на дълги светлини, при сух път, без
неравности, с разрешена скорост и при наличие на обективна възможност от
своевременно възприемане на опасност и незабавно предприемане на спиране
на МПС. При тези фактори подсъдимият е бил длъжен и е могъл да предвиди
обществено-опасния характер на деянието и обществено-опасните последици.
Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи
несъобразяването на правилата за безопасност на двиЖ.ето по пътищата от
страна на подсъдимия и съпричиняването от страна на пострадалия.
При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него
престъпление съдът прецени следните обстоятелства:
- степента на обществената опасност на деянието е средновисока,
независимо, че се касае за управление на МПС и транспортните престъпления
принципно се отличават с висока степен на обществена опасност; това е така,
защото в конкретния случай е налице независимо съпричиняване от страна на
пострадалия;
- степента на обществена опасност на подсъдимия: от данните за
личността му – подсъдимият А. Д. Г. е български гражданин, роден на ***г. в
гр.***, обл.***, и към настоящия момент е на 21 години, с постоянен адрес в
11
***. Не е женен, безработен е и е със средно образование. Подсъдимият не е
осъждан и няма налагани административни наказания по чл.78а от НК.
Придобил е право да управлява МПС категория „В“ на 24.02.2023г. и
СПУМПС е издадено на 08.03.2023г.. Подсъдимият съдейства на органите на
съдебното производство, като с процесуалното си поведение спомага за
разглеждането на делото в разумен срок по смисъла на чл.22 ал.1 от НПК и в
едно съдебно заседание. Демонстрира осъзнаване на вината, критично
отношение към случилото се и изказва съжаления за случилото се. Справката
за нарушител от региона показва, че той е наказван за нарушения по ЗДвП с 4
/четири/ НП издадени по актове за установяване на административно
нарушение от 24.04.2023г., 01.05.2023г., 03.01.2024г. и 27.02.2025г.; с 6 /шест/
фиша от 20.03.2023г., 17.04.2023г., 16.11.2023г., 06.12.2023г., 14.09.2024г. и
25.02.2025г. Всички тези данни обуславят категоричния извод, че като цяло у
подсъдимия няма изградена антисоциална нагласа към противоправно
поведение, но специално във връзка с обществените отношения свързани с
транспорта се очертава като личност склонна към незряло шофиране и
нарушаване на правилата за двиЖ.е по пътищата. Наказването по
административен ред очевидно не го е поправило и превъзпитало и той е
продължил да повтаря вече извършени от него административни нарушения
на ЗДвП и да прави нови нарушения на ЗДвП. В този смисъл е и Решение №
84/07.06.2022 г. по н.д. № 356/2022г. на ІІ н.о. на ВКС по отношение на
множество нарушения на правилата за двиЖ.е по пътищата в относително
кратко битие на правоспособен водач на моторно превозно средство.
Процесното деяние е следствие от поредното нарушение на правилата за
двиЖ.е по пътищата от негова страна. Затова случилото се не може да се
приеме за инцидентна проява в неговия съзнателен живот, поради което
неговата обществена опасност се приема от ниска към средна .
- Подбудите за извършване на престъплението – безотговорност по
отношение на правилата за двиЖ.е по пътищата, неглижиране на
обществените отношения, гарантиращи безопасното управление на МПС и
склонност към незряло шофиране.
Предвид гореизложеното, съдът констатира следните обстоятелства от
значение за отговорността на подсъдимия: Налице са следните смекчаващи
вината обстоятелства: съпричиняването от страна на пострадалия, който
след употреба на алкохол, се е движил пеш и без сигнална жилетка, бутайки
велосипед по пътното платно, а не на банкета, който е бил достатъчно широк;
чисто съдебно минало; младежка възраст към датата на деянието
/съобразно § 1 от Закона за младежта "младежи" са лица на възраст от 15 до 29
години включително/; съдействие в съдебната фаза; изказаното искрено
съжаление;
Самопризнанието в хода на съдебното производство не се взема предвид
от съда като такова, тъй като по силата на чл.373 ал.2 от НК то се съобразява
като безусловно предопределящо прилоЖ.ето на чл.58а от НК. В този смисъл
и т.7 от ТР № 1 /2009г. на ОСНК. Освен това подсъдимият действително се е
явявал когато е призован пред органите на досъдебното производство, но
съдът не приема довода на адв.К., че подсъдимият бил дал правдиви и точни
12
обяснения за извършеното престъпление още в хода на ДП, тъй като в хода на
ДП той е разпитван единствено като свидетел, когато действително е
изпълнил задълЖ.ето си да даде показания. В същото време след
привличането му като обвиняем, той не е дал обяснения, а само е заявил, че
поддържа дадените от него показания. Безспорно е право на подсъдимия да не
дава обяснения, но след привличането му като обвиняем, дадените от него
показания в процесуалното качество на свидетел нямат никаква процесуална
стойност и няма процедура по която да бъдат приобщени в хода на съдебното
следствие по реда на прочитането им.
Съдът не приема искането на адв.К. като смекчаващо отговорността
обстоятелство да бъде приет факта, че подсъдимият има възрастни родители,
защото сам подсъдимият при даването си на обяснения извън обстоятелствата
в обвинителния акт, в хода на съдебното следствие заяви, че майка му и баща
му са добре здравословно и затова планира да отиде да работи в чужбина.
Съдът не приема искането на адв.К. като смекчаващи обстоятелства да
бъдат възприети факта, че подсъдимият не е избягал от местопроизшествието,
не се е укрил и е останал на местопроизшествието, защото това е дължимото
поведение на всеки един нормално развит вменяем пълнолетен гражданин на
РБ и от него не могат да се черпят никакви доводи в негова полза.
Съдът не приема като смекчаващо отговорността обстоятелство
психическия стрес преживян от подсъдимия след ПТП, затова че всеки ден
като станело 22:22 часа той се сещал за случая, чувствал се виновен и не
можел да заспи. Този стрес е резултат на собственото му противоправно
поведение, а не е способствал или съпътствал деянието. В този смисъл
Решение № 84/07.06.2022 г. по н.д. № 356/2022г. на ІІ н.о. на ВК. Безспорно
чувствата и преживявания на дееца които са несъставомерни субективни
елементи, могат да спомогнат за разкриване на тежестта на престъплението и
да бъдат отчетени като отегчаващи или смекчаващи отговорността
обстоятелства, но те са от значение в случаите, когато предхождат или
съпътстват извършеното, или в случаите на искрено разкаяние, показващо
ново отношение на дееца към засегнатите обществените отношения, каквито в
настоящия случай очевидно не са налице, след като подсъдимият и след ПТП
е продължил да допуска нарушения на ЗДвП.
Съдът констатира и наличие на отегчаващи вината обстоятелства:
подсъдимият А. Г. за краткият си стаж като млад шофьор още към датата на
деянието има предишни наказания за различни нарушения на правилата за
двиЖ.е по пътищата, като видно от описаното по-горе някои от нарушенията
му се повтарят във времето; освен това наказването му по административен
ред не го е поправило и превъзпитало и след деянието е продължил да
извършва такива нарушения; затова той се очертава като млад шофьор
склонен към незряло шофиране и системно нарушаване на правилата за
двиЖ.е по пътищата.
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на
наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати като
наказанието бъде определено при условията на чл.54 от НК при наличието
13
на констатираните смекчаващи отговорността обстоятелства над
отегчаващите такива. Според настоящия състав, в случая не са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, а не се констатира и
наличие на изключително сред тях, за да бъде приложен чл.55 от НК. Освен
това констатираното отегчаващо отговорността обстоятелство – предишни
наказания за нарушения на ЗДвП и склонност към незряло шофиране е много
сериозно. Поради това съдът прецени, че наказанието следва да бъде
определено при условията на чл.54 от НК. Предвид самопризнанието на
подсъдимия по реда на чл.371 т.2 от НПК, съдът на основание чл.373 ал.2 от
НК е длъжен да приложи чл.58а от НК, а именно: За престъплението по
чл.343 ал.1 б.”в” от НК извършено на 13.05.2023г. е предвидено наказание
"лишаване от свобода" от две до шест години и съобразно чл.343г от НК се
предвижда наказание лишаване от право да управлява МПС. Съдът счита, че в
съответствие с чл.2 ал.1 от НК следва да приложи именно закона действащ
към датата на деянието, защото това е общият принцип и защото действащата
към момента на постановяване на присъдата разпоредба предвижда по-високи
минимум и максимум на предвиденото наказание, поради което е по-
неблагоприятна за дееца. Предвид средновисоката обществена опасност на
деянието и невисоката степен на обществена опасност на дееца, съдът счита за
справедливо и съответно на извършеното да наложи наказание "лишаване от
свобода" в размер близък до средния предвиден в особената норма, а именно
на 3 /три/ години и 9 /девет/ месеца, за което пледират прокурора и защитата в
хода на съдебните прения. Предвид редукцията на чл.58а от НК така
определеното наказание следва да бъде намалено с една трета и при това
полоЖ.е на подсъдимия следва да бъде определено наказание лишаване от
свобода за срок от 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца . По отношение на
определеното наказание “лишаване от свобода”, съдът, счита, че за да бъдат
постигнати целите на наказанието посочени в чл.36 от НК, не се налага
ефективно изтърпяване на наказанието, защото условното осъждане при
условията на чл.66 ал.1 от НК, за чието прилоЖ.е по отношение на
подсъдимия Г. са налице всички законови предпоставки, ще бъде достатъчно
средство за превъзпитание на подсъдимия, предвид ниската му степен на
обществена опасност и искреното му разкаяние. Поради това, като съобрази
чистото му съдебно минало, младата му възраст и съпричиняването от страна
на пострадалия, съдът отложи изтърпяването на така определеното наказание
лишаване от свобода за изпитателен срок в рамките на средния предвиден от
закона от 4 /четири/ години, считано от влизане на присъдата в сила.
Предвид горните констатации, че у подсъдимия има изградена нагласа
към противоправно поведение при двиЖ.ето му по пътищата и се очертава
като личност склонна към незряло шофиране и нарушаване на правилата за
двиЖ.е по пътищата, като нарушението на ЗДвП довело до процесното
деяние, не е инцидентен случай в неговия шофьорски стаж, се налага с
настоящата присъда да се обезпечи спокойствие у членовете на обществото,
че у този шофьор ще бъдат изградени умения за мислене и контрол по време
на управление на МПС и да се помогне за поправянето и превъзпитанието на
Г. в тази насока. Ето защо при определеното вече наказание лишаване от
14
свобода от две години и шест месеца, което е отложено с изпитателен срок от
четири години, съдът прецени, че следва да постанови една от пробационните
мерки предвидени в чл.42а ал.2 т.1-4 от НК, която следва да помогне на
подсъдимия А. Г. да изгради умения за мислене и контрол във връзка с
осъзнаване необходимостта от спазването на правилата за двиЖ.е по пътищата
и развиване на психологически умения за спазване на правилата за двиЖ.е по
пътищата. Поради това съдът на основание чл.67 ал.3 от НК вр. чл.42а ал.2
т.4 от НК наложи на подсъдимия А. Д. Г. през изпитателния срок и
пробационна мярка „включване в курс за професионална квалификация
или в програма за обществено въздействие” за срок от 1 /една/ година,
като прецени, че при образователния статус на подсъдимия не е необходимо
мярката да се изпълнява за периода на целия изпитателен срок от четири
години и за една година мярката ще изпълни целта си.
В съответствие с чл.343 г от НК във връзка с чл.37 т.7 от НК следва да се
наложи и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок
надвишаващ с шест месеца срока на наложеното наказание лишаване от
свобода, а имено – 3 /три/ години. Обсъденото по-горе незряло шофиране на
подсъдимия следва да се коригира и това не може да се случи за по-кратко
време, включително в предлоЖ.я от защитата размер между минимума и
средата. Подсъдимият следва да бъде лишен за по-дълъг период от правото да
управлява МПС, за да има време сам да осъзнае необходимостта от спазването
на правилата за двиЖ.е по пътищата и да развие психологически умения да
спазва правилата за двиЖ.е, включително с помощта на определената
пробационна мярка „включване в курс за професионална квалификация или
програма за обществено въздействие“. По-дългият период на предвиденото от
закона по-леко наказание лишаване от права е необходим също така, за да
може подсъдимият Г. отново да бъде проверен по надлежния ред от
компетентните органи за знанията си по ЗДвП и за уменията си за шофиране.
Наказанието не следва да бъде съобразявано преимуществено със
специалната и генералната превенция – то следва да изпълни и двете цели.
Определеният размер на тези две наказания в тяхната комбинация, заедно с
постановената пробационна мярка в срока на условното осъждане, съдът
намира за справедливи и съответстващи на тежестта, обществената опасност и
моралната укоримост на престъплението и подходящи да повлияят
поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от
страна на осъдения.
Съдът не приема становището на частните обвинители, че е необходимо
да се наложи максимално ефективно наказание на подсъдимия, защото
предвид гореизложеното по отношение на личността му, подобен подход би
игнорирал тотално всички констатирани по-горе смекчаващи отговорността
обстоятелства по отношение на подсъдимия, включително и безспорно
установеното съпричиняване от страна на пострадалия. Такъв подход при
определяне на наказанието би бил несправедлив спрямо подсъдимия и той не
би отговорил на критериите за постигане на специалната претенция.
Наказанието за подсъдимия би било несправедливо, както когато е
неоснователно занижено, така и когато е прекомерно завишено.
15
Съдът счита, че именно определените с присъдата наказания, ще
въздействат възпитателно и предупредително и върху другите членове на
обществото.
По този начин и именно с определените от съда комплекс от наказания
по вид и размер, включително и при наложената пробационна мярка на
подсъдимия в срока на условното осъждане, ШОС счита, че ще бъдат
постигнати целите на генералната и специалната превенция.
По отношение на веществените доказателства: 3 бр. СД дискове,
прилоЖ. към делото /том І и том ІІ/ съдът постанови да се пазят ведно с
делото.
По отношение на веществените доказателства: лек автомобил „***" с
peг. № Н1237ВН на съхранение в „М-база" - с.Царев брод, съдът постанови да
се върне на подсъдимия А. Д. Г.; а по отношение на велосипеда на съхранение
в „М-база" - с.Царев брод, постанови да се върне на наследниците на
пострадалия чрез А. А. А. действаща като законен представител на
малолетните си деца.
По отношение на веществените доказателства: Обект №4: парчета
стъкло с червеникави зацапвания - към делото, опаковани в бял хартиен плик;
Обект № 5 - стъкло с косми - към делото, опаковани в бял хартиен плик, Обект
№ 6 - косми, иззети от пътя - към делото, опаковани в бял хартиен плик, Обект
№ 2 - жълто - зелена маратонка, Обект № 7 - пластмасово сиво-черно парче;
Обект № 9 - черна шапка, Обект № 10 - люспи от сива боя; сравнителен
материал от кръв от С. К. Ю.; съдът в съответствие със становищата на
страните постанови да се пазят до приключване на делото, след което да бъдат
унищоЖ..
Съдът възложи на подсъдимия направените деловодни разноски в
съответствие с чл.189 ал.3 от НПК направени в хода на досъдебното
производство в размер на 8081,06лв., които следва да бъдат заплатени в полза
на държавата по сметка на органа, който ги е направил, а именно - ОДМВР -
***.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
16