Разпореждане по дело №62797/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 32604
Дата: 18 ноември 2021 г.
Съдия: Румяна Запрянова Запрянова
Дело: 20211110162797
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 5 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 32604
гр. С., 18.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Частно
гражданско дело № 20211110162797 по описа за 2021 година
Производството по делото е по чл. 410 от ГПК. Образувано е по заявление за
издаване на заповед за изпълнение, депозирано от „А.С.В.“ ЕАД, ЕИК ......., седалище и
адрес на управление в гр. С., бул. „Д.П.Д.“ № 25, офис сграда Л., ет. 2, офис 4,
представлявано от Изпълнителния директор Ю.Х.Ю., чрез пълномощника юрисконсулт ИВ.
Н. Н.. Заявителят моли да бъде издадена заповед за изпълнение против Т.А. Ю., ЕГН
**********, с адрес в гр. С., ул. „....“ № 10, за сумата от 3 601,69 лв. (три хиляди шестстотин
и един лева и шестдесет и девет стотинки), от която а) 986,89 лв. (деветстотин осемдесет и
шест лева и осемдесет и девет стотинки) – главница, ведно със законната лихва върху нея от
датата на подаване на заявлението – 03.11.2021 г., до окончателното изплащане на
вземането, б) 2 505,80 лв. (две хиляди петстотин и пет лева и осемдесет стотинки) – сума за
допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 10.04.2020г. до
10.02.2021 г. и в) 109 лв. (сто и девет лева) – лихва за забава по договор за допълнителни
услуги за периода от 11.04.2020 г. до датата на подаване на заявлението – 03.11.2021 г., с
изключение на периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г., както и за сумата от 122,03 лв. (сто
двадесет и два лева и три стотинки), представляваща направени от заявителя разноски за
заплащането на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Твърди се в заявлението, че паричното вземане произтича от договор за заем
MicroCredit № 9002-00003365 и договор за допълнителни услуги към заем MicroCredit №
9002-00003365, сключени между „М.К.“ АД и ТР. АДР. ЮГ. на 29.07.2020 г. С договор за
цесия, сключен на 10.09.2020 г. „М.К.“ АД е прехвърлило вземането си към ТР. АДР. ЮГ.
на дружеството – заявител, за което длъжникът е надлежно уведомен.
Със заявлението са представени пълномощно, удостоверяващо представителната
власт на юр. И.Н., платежен документ за внасянето на държавна такса и писмени
доказателства.
Съдът, след като се запозна със заявлението и представените с него документи,
1
намира искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за допустимо
и частично основателно, предвид следните съображения:
Вземането, за което е подадено заявлението е за парична сума, исковата претенция за
която би била подсъдна на районен съд, тъй като е с цена до 25 000 лв. (чл. 104 т. 4 от ГПК).
В този смисъл искането на „А.С.В.та” ЕАД – С. попада в приложното поле на чл. 410 ал. 1 т.
1 от ГПК. Заявлението е депозирано пред местно компетентния съд, съобразно подсъдността
по чл. 411 ал. 1 изречение второ от ГПК – според справката от НБД „Население“,
настоящият адрес на длъжника, който има качеството на потребител, е в гр. С., т.е. на
територията на съдебния район на Софийски районен съд.
Заявлението е и основателно за вземането за главница по договора за кредит, тъй като
отговаря на формалните изисквания на чл. 410 ал. 2 вр. чл. 127 ал. 1 и чл. 128 т. 1 и т. 2 от
ГПК и не са налице отрицателните предпоставки по чл. 411 ал. 2 от ГПК. В заявлението са
посочени всички реквизити, изискуеми за редовността на искова молба и към него е
приложен документ за внесена държавна такса и пълномощни, удостоверяващи
представителната власт на юр. И.Н.. Видно от твърденията в заявлението, длъжникът има
постоянен адрес на територията на Република България и от данните по делото, не може да
се направи извод, че не е с обичайно местопребиваване извън страната.
Искането за издаване на заповед за изпълнение за претендираната главница не
противоречи на закона и на добрите нрави и не се основава на неравноправни клаузи.
Неоснователна е претенцията в частта й, с която се претендира заплащане на сума за
допълнителни услуги и лихва за забава по договор за допълнителни услуги. Видно е от
съдържанието на приложените договор за заем, общи условия към него и договор за
допълнителни услуги към договора за заем, че длъжникът Т.Ю. има качеството на
потребител по смисъла на пар. 13 т. 1 от ДР на ЗЗП. Следователно за съда е налице
служебно задължение за преценка дали в договора за заем, е уговорена неравноправна
клауза (чл. 7 ал. 3 от ГПК). Съдът, счита, че уговорките по договора за допълнителни услуги
съставлява неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. С договора за допълнителни
услуги към заем MicroCredit № 9002-00003365 от 29.07.2020 г. заемодателят е предоставил
на заемополучателя допълнителен пакет „Комфорт“, включващ следните услуги: 1)
посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска; 2) безплатно внасяне на
вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на „М.К.“ АД; 3) безплатно
внасяне на вноска директно в офис на „М.К.“ АД; 4) безплатно предоговаряне и разсрочване
на заема; 5) разглеждане до минути; 6) преференциално обслужване и 7) право за участие в
специални промоции. Възнаграждението за така уговорените допълнителни услуги възлиза
на сумата от 4 100,40 лв. (18 вноски по 227,80 лв.). Съдът счита, че клаузите на договора за
допълнителен пакет услуги водят до значително неравновесие между правата и задължения
на търговеца, от една страна, и потребителя, от друга страна, тъй като цените на
предоставените услуги значително надвишават тяхната стойност. Според съда в случая е
налице съществена нееквивалентност на престациите, което води нарушаване на правилата
за добросъвестност и до противоречие на договора с добрите нрави. По тези съображения,
съдът счита, че договорът за допълнителен пакет услуги съдържа неравноправни клаузи,
поради което заявлението, в частта за вземанията, които се основават на този договор, е
неоснователно.
С оглед така изложените доводи, заявлението следва да бъде частично уважено, като
бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на „А.С.В.та” ЕАД – С.
против Т.Ю. за претендираните главница, договорна и мораторна лихва по договора за заем.
Основателността на заявлението обуславя и уважаването на искането за присъждане на
направените от заявителя разноски за заплащане на държавна такса и юрисконсултско
2
възнаграждение, съразмерно на уважената част от заявлението.
На основание чл. 415 ал. 1 т. 3 от ГПК следва да се укаже на заявителя, че в
едномесечен срок считано от датата на влизане в сила на настоящето разпореждане може да
предяви осъдителен иск за вземането, предмет на отхвърлената част от заявлението.
Водим от горното и на основание чл. 411 ал. 2 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УВАЖАВА заявлението на „А.С.В.“ ЕАД, ЕИК ......., седалище и адрес на управление
в гр. С., бул. „Д.П.Д.“ № 25, офис сграда Л., ет. 2, офис 4, представлявано от Изпълнителния
директор Ю.Х.Ю., за издаване на заповед за изпълнение против ТР. АДР. ЮГ., ЕГН
**********, с адрес в гр. С., ул. „....“ № 10, за сумата от 986,89 лв. (деветстотин осемдесет и
шест лева и осемдесет и девет стотинки) – главница, ведно със законната лихва върху нея от
датата на подаване на заявлението – 03.11.2021 г., до окончателното изплащане на
вземането, дължима по договор за заем MicroCredit № 9001-00003365, сключен между
„М.К.“ АД и ТР. АДР. ЮГ. на 29.07.2019 г. и договор за цесия от 10.09.2020 г., както и за
сумата от 33,44 лв. (тридесет и три лева и четиридесет и четири стотинки) – направени от
заявителя разноски за заплащането на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно на уважената част от заявлението.
ОТХВЪРЛЯ заявлението на „А.С.В.“ ЕАД, ЕИК ......., седалище и адрес на
управление в гр. С., бул. „Д.П.Д.“ № 25, офис сграда Л., ет. 2, офис 4, представлявано от
Изпълнителния директор Ю.Х.Ю., за издаване на заповед за изпълнение против ТР. АДР.
ЮГ., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ул. „....“ № 10, за сумата от 2 614,80 лв. (две хиляди
шестстотин и четиринадесет лева и осемдесет стотинки), претендирана по договор за
допълнителни услуги към заем MicroCredit № 9001-00003365, сключен между „М.К.“ АД и
ТР. АДР. ЮГ. на 29.07.2019 г. и договор за цесия от 10.09.2020 г., от която а) 2 505,80 лв.
(две хиляди петстотин и пет лева и осемдесет стотинки) – сума за допълнителни услуги по
договор за допълнителни услуги за периода от 10.04.2020г. до 10.02.2021 г. и б) 109 лв. (сто
и девет лева) – лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 11.04.2020
г. до датата на подаване на заявлението – 03.11.2021 г., с изключение на периода от
13.03.2020 г. до 14.07.2020 г., както и за сумата от 88,59 лв. (осемдесет и осем лева и
петдесет и девет стотинки) – направени от заявителя разноски за заплащането на държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от заявлението.
УКАЗВА да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК за уважената част от заявлението.
УКАЗВА препис от заповедта да се връчи на длъжника.
УКАЗВА на „А.С.В.“ ЕАД, ЕИК ......., седалище и адрес на управление в гр. С., бул.
„Д.П.Д.“ № 25, офис сграда Л., ет. 2, офис 4, представлявано от Изпълнителния директор
Ю.Х.Ю., че в едномесечен срок, считано от датата на влизане в сила на настоящето
3
разпореждане може да предяви иск за осъждане на ТР. АДР. ЮГ., ЕГН **********, с адрес в
гр. С., ул. „....“ № 10, да заплати на заявителя сумата от 2 614,80 лв. (две хиляди шестстотин
и четиринадесет лева и осемдесет стотинки), претендирана по договор за допълнителни
услуги към заем MicroCredit № 9001-00003365, сключен между „М.К.“ АД и ТР. АДР. ЮГ.
на 29.07.2019 г. и договор за цесия от 10.09.2020 г., от която а) 2 505,80 лв. (две хиляди
петстотин и пет лева и осемдесет стотинки) – сума за допълнителни услуги по договор за
допълнителни услуги за периода от 10.04.2020г. до 10.02.2021 г. и б) 109 лв. (сто и девет
лева) – лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 11.04.2020 г. до
датата на подаване на заявлението – 03.11.2021 г., с изключение на периода от 13.03.2020 г.
до 14.07.2020 г., като довнесе държавна такса в размер на 103,20 лв. (сто и три лева и
двадесет стотинки).
Разпореждането, в частта му, с която е отхвърлено искането на заявителя подлежи на
обжалване с частна жалба, подадена чрез Софийски районен съд до Софийски градски съд в
едноседмичен срок, считано от датата на съобщаването му на заявителя, а в останалата си
част – подлежи на обжалване, заедно със заповедта за изпълнение в сроковете и по
начините, указани в същата.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, чрез процесуалния му представител.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4