№ 28091
гр. София, 11.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20231110127988 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от “ФИРМА“ ЕООД срещу
„ФИРМА“ ЕООД, с която е предявен установителен иск за вземанията, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на
исковата мола, в който освен становище по същество, е направено и възражение за
неподведомственост на спора поради наличие на арбитражна клауза, с което се мотивира
искане за прекратяване на делото.
Съдът, след като се запозна с възражението и материалите по делото приема, че
същото е направеното от ответника в срока по чл. 8, ал. 1 ЗМТА, поради което е
процесуално допустимо. Разгледано по същество, съдът намира възражението за
основателно със следните съображения:
Съгласно чл. 19, ал. 1 ГПК страните по имуществен спор могат да уговорят той да
бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение
върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение или е спор, по който
една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от допълнителните разпоредби на
Закона за защита на потребителите. В случая се касае именно за имуществен спор във връзка
с неизпълнение на договор. Не е налице и някое от предвидените от процесуалния закон
изключения, доколкото потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП може да бъде само
физическо лице, а в случая както ищецът, така и ответникът са търговски дружества.
Арбитражно споразумение е съгласието на страните да възложат на арбитраж да
реши всички или някои спорове, които могат да възникнат или са възникнали между тях
относно определено договорно или извъндоговорно правоотношение. То може да бъде
арбитражна клауза в друг договор или отделно споразумение. Арбитражното споразумение
трябва да бъде писмено. Смята се, че споразумението е писмено, ако се съдържа в документ,
подписан от страните, или в размяна на писма, телекси, телеграми или други средства за
1
съобщения /чл. 7, ал. 2 ЗМТА in fine/.
В процесния случай е налице валидна арбитражна клауза, уговорена между
страните в чл. 20 изр. второ от Договор за наем на недвижим им от /подължение/ от
12.12.2019г., съгласно който "Ако по пътя на преговорите не може да се постигне съгласие,
всички имуществени спорове, които са във връзка с този договор, включително спорове,
породени или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или
прекратяване, както и спорове за попълване на празноти в договора или приспособяването
му към нововъзникнали обстоятелства, ще се редават от Арбитражния съд към Българската
Търговско-Промищлена палата" съгласно Правилника на арбитражния съд.
Във връзка с практиката, обективирана в определение № 585/21.07.2011 г. по ч. т.
д. № 457/2011 г., І т. о. ВКС и определение № 938/25.11.2011 г. по ч. т. д. № 874/2011 г., ІІ т.
о. на ВКС ВКС, съдът намира за необходимо да отбележи, че отводът за
неподведомственост на спор по иск по чл. 422 ГПК поради уговорена арбитражна клауза е
неоснователен в хипотезата, при която заповедно производство е инициирано със заявление
за издаване на заповед за незабавно изпълнение на основание чл. 417, т. 9 ГПК по запис на
заповед. В конкретния случай, обаче, заявителят е инициирал заповедното производство с
искане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК въз
основа на сключен между страните договор за наем, съдържащ арбитражна клауза, т. е.
основанието за издаване на заповедта по чл. 410 ГПК не е документ извън договора, а
самият договор между страните. Предявяването на иска по чл. 422 ГПК безспорно е
процесуално действие, съставляващо част и продължение на проведеното заповедно
производство, тъй като изрично и императивно ал. 1 на същия текст постановява, че искът
се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване заповед за
изпълнение. Ето защо недопустимо е избраният облекчен ред за защита от страна на ищеца
да доведе до невъзможност на ответника да релевира възражение за неподведомственост на
спора в срока за отговор по чл. 131 ГПК, дерогирайки арбитражната клауза.
Ето защо съдът намира, че в случая приложение намира разпоредбата на чл. 8, ал.
1 ЗМТА, която предвижда, че съдът, пред който е предявен иск по спор, предмет на
арбитражно споразумение, е длъжен да прекрати делото, ако страната се позове на него в
срока за отговор на исковата молба. Налице е относителна процесуална пречка за
разглеждане на делото - наличието на арбитражно споразумение / чл. 19 ГПК/, което
обуславя извод за неподведомственост на спора – чл. 15, ал. 1 ГПК, поради което
производството по делото следва да бъде прекратено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 27988/2023 г. по описа на Софийски
районен съд, 113-ти състав, поради неподведомственост на спора.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд
2
в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Препис от определението да се изпрати за сведение и на ответника.
ДА СЕ ДОКЛАДВА делото след влизане в сила на настоящето определение за
обезсилване на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3